Р Е Ш Е Н И Е
№…........./21.06.2021г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Дияна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5201 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Х.Ш.Х., ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК*******
със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“**иск с правно основание
чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 527,77лева /след допуснато
изменение по реда на чл.21 ГПК в о.с.з./, представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица №S**********/16.08.2019г. за претърпените имуществени вреди на л.а „Х. С.“ с
рег. № *****, настъпили на 17.02.2020г., докато автомобилът е бил паркиран в
гр. В., ул.„П. К. “ и изразяващи се в увреждане на следните детайли: задна
дясна врата, външна дръжка задна дясна врата и калник заден десен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а. „Х. С.“ с рег. № *****. С ответника е сключен договор
за имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица №S**********/16.08.2019г., със срок на действие на застрахователното покритие
17.08.2019г.- 17.08.2020г. и размер на застрахователната премия 366,74лева,
платена на две вноски. На 17.02.2020г.
ищецът установил, че паркираният му автомобил на ул.„П. К. “ в гр. В. е
увреден. Веднага уведомил застрахователя за събитието, който образувал щета №
51-04000-00664/20/17.02.2019г. и изготвил опис- претенция. Във връзка с
настъпилите увреждания ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на
216,52лева. Твърди, че за възстановяване на увреждането реално нужната стойност
е 824,96лева, като след приспадане на заплатената до момента сумата която
следва да му бъде изплатена възлизала в размер на исковата претенция. Ето защо,
понастоящем претендира застрахователно обезщетение в размер на сумата от
608,44лева действително необходима по възстановяване автомобила в състоянието
от преди, която заявява в частичен размер, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва, като
неоснователен. Оспорва твърдението, че л.а. е увреден в паркирано състояние.
Твърди, че липсва основание за заплащане на застр. обезщетение в претендирания
размер, тъй като същото не представлява необходим и оправдан разход, а
подобрение, което не е покрит застрахователен риск. Твърди, че е налице
изключен застрахователен риск. Оспорва стойността на вредите, както и
необходимостта от подмяна на елементи и детайли. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се
поддържа, а ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното застрахователно
правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в този
период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят
носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и
съответно техния размер. Съответно в тежест е доказване
точно изпълнение на задължението си по договора по повод определяне и плащане
на дължимото застрахователно обезщетение, в т.ч., че е изпълнил точно задължението си по договора и
че е налице изключен застрахователен риск.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка на л.а
„„Х. С.“ с рег. № *****, имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица
№S**********/16.08.2019г.,
със срок на действие на застрахователното покритие 17.08.2019г.- 17.08.2020г;
че по повод настъпило застрахователно събитие на 17.02.2020г. ответникът е
образувал щета 51-04000-00664/20/17.02.2019г; че по образуваната щета
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 216,52лева.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства -
заявление и опис по щета, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило
събитие на 17.02.2020г., при което автомобилът му, докато е бил на паркинг е
бил увреден. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция №51-01300-7191/20/15.07.2020г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно: калник заден десен. Въз основа на извършена
калкулация по претенцията от застрахователят е определил за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 216,52лева.
Спорният между страните въпрос касае размера
на исковата претенция, т.е. каква е нужната стойност за възстановяване на
увреждането, предвид подписания между страните застрахователен договор.
За доказване механизма и размер на претенцията, по
делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на
експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната
компетентност и след запознаване с приложените по делото документи, бива
кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, с оглед
характера на увреждането, е възможно същите да са получени докато автомобилът е
в паркирано състояние и да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие.
Нужната стойност по отстраняване на увреждането на база средни пазарни цени на
труд и материали е 744,29лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно
на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквато хипотеза не е налице. От заключението на в.лице се
установява, че нужната стойност на разходите за възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е 744,29лева. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна,
цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения
закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д.
№ 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/. В тази връзка следва да бъде съобразена и практиката на
ВКС, обективирана в решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС,
II ТО., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен
договор, по който е заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява
пълно застрахователно покритие за поетия застрахователен риск, съобразно
вредите на застрахованото имущество. По делото не се събраха доказателства да е
налице изключен застрахователен риск, каквито твърдения бяха наведени от
ответника. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането, т.е. това е сумата от 744,29лева.
От тази сума обаче следва да бъде приспадната сумата от 216,52лева,
представляваща размер на определеното и заплатено от застрахователя
обезщетение. В заключение искът е доказан в своето основание. Сумата от
527,77лева следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
такива от 50лева- платена
ДТ, 100лева- депозит на вещо лице и 360лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за
правна помощ от 01.02.2021г. или общо 510лева. Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 510лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК ******* със седалище и
адрес гр. С., пл.“П.“**ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.Х., ЕГН **********
с адрес *** от 527,77лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица №S**********/16.08.2019г. за претърпените имуществени
вреди на л.а „Х. С.“ с рег. № *****, настъпили на 17.02.2020г., докато
автомобилът е бил паркиран в гр. В., ул.„П. К. “ и изразяващи се в увреждане на
следните детайли: задна дясна врата, външна дръжка задна дясна врата и калник
заден десен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
27.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г. ”, ЕИК ******* със седалище и
адрес гр. С., пл.“П.“**ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.Х., ЕГН ********** сумата от 510лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: