№ 608 / 15..10..2019 г..
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
15..10..2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 26..09..2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора......................................................................................................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 629 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл..238, във връзка с чл..239 от ГПК..
Предявен е иск с правно основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК..
Ищецът, „Т.. Б.. Е.. ЕИК xxxx , със седалище н адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. сграда 6, чрез процесуалния си представител адвокат З..Й..Ц.., вписан в САК, е предявил иск срещу В..Г..Б.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, п..к.. 3405, ЖК „.-1", бл..24.. вх.. Г, ет.. 7, ап.. 27, с правно основание: чл.. 124.. ал.. 1, във връзка с чл.. 422 ГПК и цена на иска: 421,57 лв..
В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч..гр.. дело № 3273 по описа на Районен съд - Монтана, 5-ти състав, за 2018г.. на основание чл.. 415 от ГПК, предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо В..Г..Б....
Искът се основава на следните обстоятелства:
Между В..Г..Б.. и „Т.. Б." ЕАД (с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД) са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № ********* от 08..12..2016 г.., с приложено Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теlenor.. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx ; Договор за мобилни услуги xxxx от 08..12..2016 г.., с приложено Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теlenor.. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер xxxx и Договор за мобилни услуги № ********* н Договор за лизинг от 16..01..2017 г.., е приложено Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теlenor.. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер xxxx и мобилен телефонен апарат Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 91..77 лв.. с вкл.. ДДС.. За ползването и лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3,99 лв.. с вкл.. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера..
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от В..Б.. мобилни номера и мобилно устройство на лизинг се прилагат и договорени за всеки един от тях условия..
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 6 бр.. фактури.. издадени в периода м.. февруари 2017 г.. - м.. май 2017 г.. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.. Следва пълно описание за всяка една от фактурите..
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията на които са ползвани номера xxxx , xxxx , сключени между „Т.. Б.. ЕАД и В..Г..Б.. по нейна вина, поради изпадането и в забава.. На потребителя е издадена фактура № xxxx 10..05..2017 г.., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване в общ размер на 856,84 лв..
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер xxxx са уредени в т.. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 08..12..2016 г..
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер xxxx са уредени в т.. 11 от Договор за мобилни услуги № xxxx от 08..12..2016 г..
Съгласно посочени-се клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер xxxx - преди 08..12..2018 г.., за номер xxxx – преди 08..12..2018 г..) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му..
Въз основа на уговореното неустойката за номер xxxx възлиза на 428..42 лв.. Така формирането вземане в настоящото производство се претендира частично.. Претендираната неустойка за номера е 62,49 лв..
Неустойката за номер xxxx възлиза на 428..42 лв.. Тава формираното вземане в настоящото производство се претендира частично.. Претендираната неустойка за номера е 62,49 лв..
Претендираната сума по фактурата е 124..98 лв..
След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, при условията на който е ползван мобилен номер xxxx , сключен между „Т.. Б.. ЕАД и В..Г..Б.. по нейна вина, поради изпадането и в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/25..05..2017 г.., която включва задължение за неустойка за предсрочното прекратяване на договора, както н предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство в общ размер на 79,80 лв.. с вкл.. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя.. в т..ч.. по свързаните договори за мобилни услуги..
Размерът н основанието за възникване на задължението за неустойка за номер xxxx са уредени в т.. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 16..01..2017 г..
Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му - 16..01..2019 г.. Въз основа на така уговореното неустойката за номер xxxx възлиза на 455..48 лв.. Така формирането вземане в настоящото производство се претендира частично.. Претендираната неустойка за номера е 62,49 лв..
Претендираната сума по фактурата е 142,29 лв..
Изискуемостта на вземанията на „Т.. Б.. ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването и..
Поради липсата на действия на ответника„ насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.. Б.. ЕАД е депозирано заявление по чл.. 410 от ГПК до Районен съд - Монтана, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 3273/2018 г.. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че по делото е постъпило възражение по чл.. 414 от ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл.. 422 ГПК..
Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено наличието на вземането им от длъжника - ответник В..Г..Б.. с ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:
- 421..57 лв.. (четиристотин двадесет н един лева и петдесет и седем стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ********** от 10..02..2017 г.., фактура № xxxx /25..02..2017 г.., фактура № ********** от 10..03..2017 г.., фактура № xxxx / 25..03..2017 г.., фактура № xxxx 10..05..2017 г.., фактура № **********/ 25..05..2017 г..; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането..
С Молба - становище, вх..№ 11864 от 25..09..2019 година, депозирана от адвокат З..Ц.., процесуален представител на ищеца е направено искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи исковете изцяло..
Претендират присъдените разноски в заповедното и исковото производство..
Ответникът, В..Г..Б.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, п..к.. 3405, ЖК „.-1", бл..24.. вх.. Г, ет.. 7, ап.. 27, в срока за отговор не взема становище по иска.. Редовно призована не се явява в насрочено съдебно заседание, не направи възражения, не е оспорила и истинността на представените документи..
Доказателствата по делото са писмени..
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 3273/2018 г.. по описа на Районен съд Монтана..
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл..238 ал..1 ГПК, във връзка с чл.. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.. 422, ал.. 1 ГПК за съществуване на вземане по договори между В..Г.. и „К. Б. М.” Е.. понастоящем с наименование „Т.. Б.” Е.. за предоставяне на мобилни услуги, като са издадени са шест броя фактури, с твърдения, че не са заплатени..
Ищецът „Т.. Б.” ЕАД има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл..410 ГПК.. С оглед направеното в това производство по реда на чл.. 414 ал.. 1 ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим..
Разпоредбата на чл.. 422, ал.. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.. За валидното му предявяване кредиторът следва да обоснове и правния интерес, макар че този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени..
Съгласно разпоредбата на чл.. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т..е.. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие..
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен..
При предявен иск по чл.. 415, ал..1 т..1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение..
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.. 410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.. 414 ГПК е с установителен характер.. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч..гр..д.. № 3273 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.. 415, ал..1 т..1 ГПК, във връзка с чл..415 ал..4 ГПК..
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила.. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.. В заповедното производство, при хипотезата на чл.. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства..
Съгласно разпоредбата на чл.. 238, ал..1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.. Нормата на чл.. 239, ал..1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1.. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства..
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл.. 131 ГПК, л..41 и 42 от делото лично, и не е представила в срок отговор на исковата молба, същата е редовно призована, но не се е явила в съдебното заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл.. 238, ал..1 ГПК.. С определението от 25..06..2019 г.. по реда на чл.. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл.. 239, ал..1 ГПК..
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.. 410 ГПК № 1913 от 27..12..2018 година по ч..гр..д..№ 3273 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година..
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.. 78, ал..1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл.. 80 ГПК..
Водим от горното, на основание чл.. 239, ал..1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В..Г..Б.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, п..к.. 3405, ЖК „.-1", бл..24.. вх.. Г, ет.. 7, ап.. 27, че към 03..12..2018 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т.. Б.. Е.. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. сграда 6, за следните суми: 421..57 лв.. (четиристотин двадесет н един лева и петдесет н седем стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ********** от 10..02..2017 г.., фактура № xxxx /25..02..2017 г.., фактура № ********** от 10..03..2017 г.., фактура № xxxx / 25..03..2017 г.., фактура № xxxx 10..05..2017 г.., фактура № **********/ 25..05..2017 г..; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03..12..2018 година до окончателното изплащане на вземането, съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.. 410 ГПК № 1913 от 27..12..2018 година по ч..гр..д..№ 3273 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана..
ОСЪЖДА В..Г..Б.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, п..к.. 3405, ЖК „.-1", бл..24.. вх.. Г, ет.. 7, ап.. 27, ДА ЗАПЛАТИ на Т.. Б.. Е.. ЕИК xxxx , със седалище н адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. сграда 6, сумата от 25..00 лева – платена държавна такса и сумата от 360,00 лева –адвокатско възнаграждение с ДДС, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.. 410 ГПК № 1913 от 27..12..2018 г.. по частно гражданско дело № 3273 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана..
ОСЪЖДА В..Г..Б.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, п..к.. 3405, ЖК „.-1", бл..24.. вх.. Г, ет.. 7, ап.. 27, ДА ЗАПЛАТИ на Т.. Б.. Е.. ЕИК xxxx , със седалище н адрес на управление: гр.. С. р. М. ж..к.. „. 4. Б. П. С. сграда 6, сумата от 25..00 лв.. за доплатената държавна такса за исковото производство и 360..00 лв.. адвокатско възнаграждение..
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване..
Преписи от решението да се връчат на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: