Р Е Ш Е Н И Е
№ 166 28.05.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО
отделение, ІІ състав
На двадесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар Пенка Василева
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело N 1162 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е на основание чл.269- 273 и чл.422 и 415 от ГПК във вр. с чл.59 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба
от ищцата С.С.Г.- Д. *** против Решение № 97/23.01.2019г.
по гр.д.№ 2974/2018г. по описа на РС-С.в частта му, с която е отхвърлен частично
заведения от нея акцесорен иск за лихва
за сумата над 5 087, 35 лв., която е уважена до 6 790, 99 лв. Счита процесното решение за неправилно единствено
в тази му посочена част, защото според
нея РС неправилно бил сметнал, че следва лихвата за периода преди
28.02.2015г. да бъде отхвърлена, въпреки че
намирала приложение нормата на чл.111 от ЗЗД. Счита
процесното решение единствено в посочената
част за неправилно, поради своята необоснованост,
понеже формулираните изводи от страна на РС относно давностните срокове следвало да бъдат преразгледани от настоящата въззивна инстанция и тя следвало да постанови
съдебен акт, с който да бъде уважан изцяло заведения от нея акцесорен иск за
лихва, като в останалата си част Решението следвало да бъде
потвърдено. Излага подробни фактически и правни аргументи в
подкрепа на своята защитна теза, че вземането за лихва е акцесорно
вземане и като такова то следвало главното вземане, което се отнасяло и за срока на погасителната
давност, който следвало да бъде приложен. Поради което счита, че щом за основното вземане се прилага общата 5- годишна давност, то същата
давност следвало да се
приеме и за акцесорното вземане за лихви. Моли настоящия въззивен съд да измени в атакуваната му
част първоинстанционното Решение, със законните
последици от това. Претендира за разноските си пред въззивната инстанция. Няма
свои нови доказателствени искания по делото. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срок по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмени Отговор на въззивната жалба от
ответника К.А.И. ***, който счита, че жалбата е изцяло неправилна относно
оплакването за тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като с изтичането на изрично дадения 3- годишен давностен срок се
погасявали вземанията за лихви, макар те да следвали по принцип главния иск за
главница. Поради което моли да се отхвърли изцяло тази въззивна жалба на
ищцата, и да се потвърди в тази му атакувана част решението на РС, като напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно, със законните последици от това. Няма
свои нови доказателствени искания във въззивния процес по делото.
В законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба и от ответника К.А.И. ***, който заявява, че счита постановеното първоинстанционно Решение № 97/23.01.2019г.
по гр.д.№ 2974/2018г. по описа на РС- С.за необосновано и неправилно, тъй като не били изложени подробни,
последователни и мотиви към него, липсвал задълбочен анализ на доказателствата по делото и най- вече в частта по отношение на неоснователното обогатяване, и че РС се бил произнесъл по иск за неоснователно обогатяване, който не бил обективиран по допустим начин в исковата молба, а изложените мотиви по отношение на кумулативните
изискуеми предпоставки по чл.59 от ЗЗД били в разрез
с практиката на ВКС- С.по аналогични казуси. Също така по отношение на присъдените разноски следвало да бъде приложената
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и да
бъдат присъдени в по -нисък размер с
оглед нормата на чл.36 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. Поради което моли ОС да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно
Решение, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си по
делото. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна
инстанция. Не се явил лично или чрез процесуален представител, и не е пледирал
пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Представил е кратка предварителна
писмена Защита по делото, в която поддържа оплакванията си във въззивната жалба
и опровергава оплакванията на другата страна във въззивната й жалба.
В законния 2- седмичен срок по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмени Отговор на въззивната жалба от
ищцата С.С.Г.- Д. ***, която сочи, че е необосновано и
незаконосъобразно оплакването на ответника, че не следвало искът й за неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД относно главницата да бъде уважен не можело да бъдат споделени, понеже те били несъстоятелни и нямали опора в нормативната
база и в съдебната практика. Счита, че изложените мотиви в процесното първоинстанционно съдебно Решение последователно и изчерпателно обосновавали наличието
на всички елементи на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока.
Счита и, че процесуалния ред за промяна на размера на разноските е
уреден в нарочно производство, като следвало да се направи с частна жалба. Освен това по делото
били положени множество процесуални усилия от нейна страна, организирала била процесуално представителството
по два евентуално заведени иска и била приета
експертиза в съдебното заседание, които представлявали процесуално
натоварване и работа над нормално
необходимите в подобни дела. Поради което счита, че й се дължи и
хонорар не в законоустановения минимум, а заплатения
в пълен размер от нейна страна, понеже единствено
и само ответника със своето незаконосъобразно поведение бил станал причина за завеждането на делото и следвало да поеме своята отговорност за това. Поради което моли ОС да отхвърли, като неоснователна и
недоказана въззивна жалба на ответника, със
законните последици. Претендира разноските си по делото за двете инстанции.
Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди
доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите в съответните атакувани части на първоинстанционното
съдебно Решение от
всяка от страните, като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като се съобрази с приложимите
по казуса материално- правни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по
делото :
Винаги и всякога предметът на спора се определя от посочените
от ищцата/въззиваемата/
основанието на установителния иск по чл.124,
ал.1, пр.2 във вр. с чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с главницата по
чл.59 от ЗЗД и мораторната лихва по чл.82- 86 от ЗЗД, от сочените обстоятелства и от търсената от ищцата правна защита, като настоящият въззивен съд е длъжен да
разреши по същество материалноправния спор между страните в оспорената отвсяка от страните съответна част от Решението на РС. Предвид установената по безспорен начин
пред РС и неоспорена от никоя от страните фактическа обстановка по процесния
случай, безспорно в атакуваната част на процесното първоинстанционно
съдебно Решение последователно и изчерпателно са обосновани от РС наличието на всички
изискуеми си по закон елементи на неоснователното обогатяване
по смисъла на чл.59 от ЗЗД, като в мотивите си РС е установил наличието на
обедняване в патримониума на ищцата, доказано по
безспорен начин от приетото от РС заключение на съдебно- счетоводната
експертиза, която категорично установява, че
процесната сумата, като главница, е преведена от
банковата сметка на ищцата към тази на ответника, и след това не е бил извършен насрещен превод, който да
възстанови предоставената сума от страна на ищцата. Съответно от страна на ответника не са били представени каквито и да са писмени и/или гласни
доказателства, които да доказват по някакъв начин твърдението му, че процесната сума е била преведена на някакво
алтернативно правно основание. Очевидно и доказано в
Решението на РС е мотивирано, че процесната парична сума е отишла в
банковата сметка на ответника, в резултат на което той се е
обогатил неоснователно със съответната сума, като главница. Фактическата и правната връзката между
обедняването на ищцата и обогатяването на ответника е безспорно и доказано пряка и непосредствена, поради напълно мотивирано и законосъобразно РС е стигнал
до логичния си извод, че процесния иск за
неоснователно обогатяване е доказан по своето основание, защото са били установени и доказани всички
елементи от фактическия състав в условията на пълно и главно
доказване от страна на активната страна- ищцата в първоинстанционното
производство. Не е била опровергата защитната
теза на ответника, че процесната сума пари били получени на годно правно основание, и поради това е напълно мотивиран и законосъобразен извода
на РС за неговото неоснователно обогатяване. Ответникът не е представил нито пред РС, нито
пред настоящия въззивен ОС каквито и да са доказателства
в подкрепа на твърдяно от него алтернативно правно
основание на извършения превод, поради което тази негова защитна теза е останала неоснователна и недоказани.
В частта от първоинстанционното Решение, с
която е бил отхвърлен частично заведения от ищцата акцесорен иск за лихва над присъдените от РС 5 087, 35 лв. до претендираните общо
6 790, 99 лв., за вземанията за главници важи общата 5- годишна давност по смисъла на чл.110
от ЗЗД, а за мораторни лихви изрично е предвидена кратката законова 3- годишна
давност по чл.111, б.“в“, пр.2 от ЗЗД, като сроковете се броят съгласно
законовите правила на чл.114 от ЗЗД, което е направено напълно обосновано и
законосъобразно от РС. Поради което въззивната жалба на ищцата против тази
частично отхвърлителна част на атакуваното първоинстанционно Решение се явява
неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли, със законните последици от
това.
Относно оплакването във въззивната жалба на ответника за намаляване от ОС на присъдените разноски против него в тази му
частично атакувана част на Решението на РС, същото е необосновано
и неоснователно, тъй като по делото на РС са положени множество процесуални усилия от ищцовата страна, организирано е процесуално
представителството по два евентуално заведени иска и е приета
експертиза в съдебното заседание, като по конкретния казус очевидно е налице значително процесуално
натоварване и реално свършена работа, които са
над нормално необходимите в подобни аналогични дела.
Именно поради тази причина не се дължи и хонорар в рамките само на законоустановения минимум, а заплатения в пълен
размер от ищцовата страна, тъй като очевидно само ответника със своето незаконосъобразно
поведение е станал причина за завеждането на делото и следва да поеме
своята отговорност за това.
Относно второто оплакване на другата ответна страна, че атакуваното
първоинстанционно Решение било необосновано, тъй
като не били изложени подробни и последователни мотиви към него, че липсвал задълбочен анализ на доказателствата по делото, и най- вече в частта по
отношение на неоснователното обогатяване, при извършената проверка настоящия въззивен съд
констатира, че РС
се е произнесъл по предявения установителен иск за неоснователно обогатяване, който още първоначално е бил обективиран по един напълно процесуално допустим начин в исковата молба на ищцата. В тази връзкща изложените
мотиви в първоинстанционното Решение по отношение на
кумулативните изискуеми нормативни предпоставки по чл.59
от ЗЗД не са в разрез с константната практиката
на ВКС по аналогични случаи. РС напълно мотивирано, обосновано и доказано е прел, че процесният установителен иск е доказан по основание и по размзер, като се е произнесъл по всички законови предпоставките на чл.59 от
ЗЗД- обедняване на ищцата, обогатяване на ответника,
пряката причинно- следствена връзка между тях, както и на наличието на
фактическо и правно основание за преминаването на имуществените блага от единия патримониум в другия. Поради което РС не е нарушил
задължението да обсъди задълбочено всички възражения на страните и да извърши
цялостна преценка на доказателствата, следователно изложените в Решението на РС мотиви пряко и непосредствено
кореспондират със събраните от първоинстанционния съд доказателствата. В тази връзка и по отношение на присъдените разноски не
следва да бъде приложената привилегированата разпоредба
на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което тези
разноски не следва да бъдат присъдени в по- нисък размер съобразно чл.36 от ЗАдв. Предвид
което процесната
въззивна жалба на ответника се явява напълно неоснователна и недоказана
и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това, тъй като в атакуваната с нея
част от първоинстанцинното Решение не се установиха и доказаха твърдените в нея
пороци и нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК настоящият
въззивен съд следва да потвърди изцяло в атакуваните му части първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, ведно с всики законни последици от това.
С оглед резултата от въззивното обжалване,
на осн. чл.273 във вр. с чл.272 и чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, всяка страна следва сама да понесе разноските, които е
направила пред настоящия ОС- Ст.Загора, със законните последици от това.
Имайки предвид крайния резултат от въззивното производство, цената на иска и предвид разпоредбите на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно
Решение може да се обжалва по касационен ред чрез въззивния ОС- С.пред ВКС- гр.С., в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при евентуалното наличие на законови
предпоставки за
това.
Ето защо мотивиран от горните съображения и на осн. чл.269- 273 и чл.422 и 415 от ГПК във вр. с чл.59 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваните му части Решение № 97/23.01.2019г. по гр.д.№ 2974/2018г. по описа на РС-С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред чрез ОС- С.пред
ВКС- С.в 1- месечен срок от
връчването му на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :