Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2016 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми януари, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 2840 по описа за
2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от В.Б.Н. с ЕГН ********** *** в условията на обективно съединяване и
евентуалност, осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение
второ, първо и трето от ЗЗД срещу Р.Д.Я.
с ЕГН ********** *** за връщане на сумата в размер на 131800 евро, дадена въз
основа на неосъществено основание, евентуално дадена без основание и евентуално
на отпаднало основание, уточнени от ищцата с молба 09.12.2015 г.
Първоначално претенцията е предявена пред
СГС, който е администрирал исковата
молба до ответника Р.Д.Я., като съобщението е връчено при отказ, удостоверен в
съобщение от 29.10.2012 г. Липсва отговор на исковата молба. Призоваването му в
първо съдебно заседание, проведено на 19.03.2013 г. също е съобщено на
21.11.2012 г. при условията на отказ, удостоверен надлежно от длъжностното лице
по призоваването при ВОС, именно Зорница
Константинова. СГС е постановил
неприсъствено решение № 2628/10.04.2013 г. по гр.д.№ 12015/2012 г., I-во първо г.о., I-ви състав, на основание чл.238, ал.1 от ГПК, с което е осъдил ответника да
заплати претендираната от ищцата сума и разноски в производството в размер на
15 000 лева.
По молба на ответника за отмяна на горепосоченото решение, на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК е постановено решение №
1314/26.06.2014 г. по гр.д.№ 4066/2013 г. на Софийски апелативен съд,
гражданска колегия, I-ви състав, с което е отменено изцяло неприсъственото решение от 10.04.2013 г. по
гр.д.№ 12015/2012 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, първо
отделение, I-ви състав и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Софийски
градски съд от фазата на връчване на
препис от исковата молба с приложенията на ответника.
Образувано гр.д.№ 9452/2014 г. на СГС,
първо гражданско отделение, десети състав. След като на ответника е връчен
препис от исковата молба с приложенията, в постъпилия от него в срока по чл.131
от ГПК писмен отговор е направено възражение
за местна подсъдност. СГС е приел, че постоянният адрес на ответника е в гр.
Варна, считано от 04.10.2000 г., поради което с Определение от 13.10.2014 г.
делото е изпратено на Варненски окръжен съд по подсъдност, а производството
пред СГС е прекратено.
Ищцата, в обстоятелствената част на исковата молба с вх.рег.№ 90678/10.09.2012 г. на СГС излага, че ответникът поел задължение да
подготви процедура за изработване на ПУП-ПРЗ за свой собствен имот, като след
това да се сключи окончателен договор за да и се прехвърли собствеността му,
както и част от правото на строеж върху него за което подписал декларация с
нотариална заверка рег.№ 9281 от 12.09.2007 г. на нотариус с рег.№ 147 с район
на действие ВРС. До окончателната сделка отношенията между страните следвало да
бъдат уредени с предварителен договор, като стойността на обещаната собственост
и правото на строеж възлизала на 131800 евро. Поддържа, че в изпълнение на
уговорките, на 13.09.2007 г. превела по банков път в банковата сметка на
ответника сумата в размер на 131800 евро, но ответникът не сключил
предварителен договор, което действие счита за отказ от намеренията му и
платената сума се явява дадена на неосъществено основание. В тази връзка моли
съда да постанови съдебно решение по силата на което да бъде осъден ответника
да й заплати сумата в размер на 131800 евро, като дадена на неосъществено
основание, заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и направените
разноски.
След образуването му в настоящето дело,
производството е оставено без движение с указание просто, ясно и недвусмислено
да се конкретизира кое от основания по чл.55, ал.1 от ЗЗД основава претенцията.
С уточняваща молба, вх.рег.№ 36780/09.12.2015 г. ищцата заявява, че основава претенцията си на чл.55, ал.1, изр.2 от ЗЗД, а именно: ответникът
да върне това което е получил с оглед на неосъщественото основание,
представляващо неизпълнено обещание да се сключи предварителен договор, в
условията на евентуалност за връщане на получената сума, като дадена без
основание и евентуално за връщане на отпаднало основание, представляващо
отпадането на устното обещание за продажбата на имота.
Ответникът е депозирал в срок три писмени отговора,
съответно с вх.рег.№ 98565/18.08.2014 г.
на СГС, вх.рег.№ 38470/28.12.2015 г. и вх.№ 38305/23.12.2015 г. на ВОС.
В първият по време писмен отговор е
направено възражение, че нотариално заверената декларация не представлява
правна сделка и не може да служи, като основание за престация, съответно
връщането на престация. Не се спори по твърдението на ищцата, че съседния на
закупения на 11.09.2007 г. имот, т.е. посочения в декларацията е бил собствен
на ответника към датата на подписването на декларацията. Спорно е дали
декларацията представлява основание да възникне задължение за връщане. Оспорва
се твърдението на ищцата, че е давано обещание за сключване на предварителен
договор и се възразява срещу твърдението, че устно е договаряна цената на
сделката. Напомня се, че писмената форма е условие за действителност на
договора по чл.19 от ЗЗД и се извежда правно съждение, че такова основание за
връщане на даденото не е съществувало, поради което не може и да бъде
неосъществено. Оспорва се и фактическото твърдение на ищцата, че ответникът е
отказал сключването на предварителен договор, като се твърди, че такова обещание
/за сключване/ не е давано. По отношение на факта на извършеното плащане на
сумата от 131 800 евро, се излага, че ако ищцата докаже плащане на такава сума,
то искът с правно основание чл.55, ал.1, пр. второ от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен поради това, че плащането е извършено като изпълнение на задължението
да се заплати уговорената между страните цена по предходен предварителен
договор скл. на 14.08.2007 г., по който страните са уговорили цена в размер на
150000 евро, променили са договора като са намалили цената на 136800 евро и
който имот е заплатен с отпуснат банков кредит за сумата от 131800 евро, но в
нот.акт страните са вписали сумата от 38955.70 лева, представляваща данъчната
оценка. С тези фактически възражения ответникът е въвел възражение за наличие
на основание за получаване на сумата като цена за продажба на недвижим имот /по
договора от 11.09.2007 г./ Твърди, че сумата е получена като цена по договора
за покупко-продажба на съседния имот, получена на 13.09.2007 г.
В становище вх.
Рег. № 36309 от 07.12.2015 г. ищцата оспорва твърдението на ответника, че
цената по договора сключен на 11.09.2007 г. е заплатена с банков кредит.
Твърди, че банковият кредит е отпуснат за покупка на втория имот. Обосновано е
възражение срещу допустимостта на възражението за симулативност на правната
сделка, която не е предмет на настоящето производство, а в условията на
евентуалност и за неоснователно. Оспорени са
представените от ответника документи, както и част от доказателствените
искания.
Направено е
възражение от вторият процесуален представител на ответника, именно адвокат Б.Ж. за изтекла погасителна
давност относно предявените в евентуалност искове по уточняващата молба на
ищцата с вх. рег. 36780/09.12.2015 г.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните,
събраните по делото доказателства, правните норми регламентиращи процесните
отношения, приема следното от фактическа
страна:
От представените по делото с исковата
молба писмени доказателства – препис от нотариален акт за покупко-продажба от
11.09.2007 г., вписан като акт № 20, том 83, дело № 20322 по входящ регистър
26348 от 11.09.2007 г на Службата по вписванията, Декларация с рег.№
9281/12.09.2007 г. и преводно нареждане рег.№ 046/229 от 13.09.2007 г. на ТБ
„ОББ“ АД гр.София, клон Варна се установява, че:
1. спорещите страни са страни по договор
за покупко-продажба на недвижим имот, продаден на ищцата от ответника на
11.09.07 г. ;
2. ответникът
с декларацията рег.№ 9281/12.09.2007 г. е дал съгласие да не се спазват
отстоянията по ЗУТ при изграждане на сграда или ограда, безвъзмездно е
предоставил Ел. и В и К мрежи от своя имот за изграждане на такива в съседния
имот,вече собственост на ищцата, а освен това се е задължил при вземане на
решение за продажба на имота си първо да го предложи на ищцата;
3.на 13.09.2007 г. е извършен банков
превод на сумата от 131 800 евро от банковата сметка на ищцата по банковата
сметка на ответника с основание „покупко-продажба на недвижим имот“, като е
деклариран от ищцата на основание чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП произход
на паричните средства „усвояване на ипот.кредит“.
Ответникът не е оспорва факта, че е страна
по представения от ищцата нотариален акт за покупко-продажба от 11.09.2007 г.,
както авторството и съдържанието на декларацията с рег.№ 9281/12.09.2007 г.. Не
е оспорено за вярност преводно нареждане рег.№ 046/229 от 13.09.2007 г. на ТБ
„ОББ“ АД гр.София, клон Варна, поради което удостоверените факти в
представените от ищцата документи следва да се считат за доказани.
От правна страна, съдът извежда следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. изисква се да има предаване,
съответно получаване на нещо, но основанието за това да не се е осъществило или
да е отпаднало, поради което получилият дължи връщане на даденото. В тежест на
ищеца е да докаже плащането, както и неосъществяването (отпадането) на
основанието, а задължението на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването, респективно - задържане на полученото от него.
Начинът на разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.
55, ал.1, изр.2 ЗЗД /хипотеза на получено с оглед неосъществено основание/ е
следният - ищецът доказва даването, а ответника - основанието за получаване на
облагата. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание
да я задържи - дължи нейното връщане.
С оглед на събраните по делото писмени
доказателства, съдът счита, че сумата от 131800 евро, заплатена от ищцата на
ответника, чрез банков превод за покупко-продажба на недвижим имот е недължимо
платена, поради непостигнато съгласие между страните по делото за сключване на
договор за покупко-продажба или предварителен такъв. По делото не е установено
страните да са постигнали съгласие за цената на имота, неговите модалитети,
както и обем на прехвърляемото право. При това положение, предварително
заплатената сума от ищцата следва да бъде върната от ответника, като дадена на
неосъществено основание - несключен предварителен или окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на стойност 131 800 евро.
В настоящия случай елементите от
фактическия състав на първоначално предявеният иск са доказани от събраните
писмени доказателства. Представените от ищцата и приети по делото документи не
са оспорени от ответника, поради което същите са годни писмени доказателства,
установяващи факта на плащането на исковата сума.
Не е спорно между страните, че за
прехвърляне на имота не е сключен нито предварителен, нито окончателен договор,
т.е. неосъществяването на основанието за което е получена сумата.
По въведеното от ответника оспорване, че
нотариално заверената декларация не представлява правна сделка и не може да
служи, като основание за престация, съответно връщането на престация, съдът
намира следното: Ищцата не твърди, че основанието за превода на 131800 евро се
явява нотариално заверената декларация, затова и оспорването е ирелевантно.
Същевременно, текстът на декларацията доказва твърдението на ищцата, че и е
давано обещание за прехвърляне на имота, съседен на вече закупения от нея,
въпреки, че обещанието е условно. Що се
отнася до съждението на ответника, че след като не съществува действителен
договор по чл.19, ал.3 от ЗЗД, то тогава основанието не може да бъде
неосъществено, съдът счита, че същото е лишено от правна логика. Ищцата също
твърди, че не е сключен предварителен договор и именно този факт представлява
неосъщественото основание. В случай, че предварителен договор в изискуемата от
закона писмена форма е бил сключен между страните, то тогава плащането на
сумата от 131800 евро щеше да се яви извършено на годно правно основание, и
именно осъществяването на този факт е очаквала ищцата. Възражението на
ответника, че плащането на сумата от 131800 евро е извършено като изпълнение на задължението
да се заплати уговорената между страните цена по предходен предварителен
договор, скл. на 14.08.2007 г. е недоказано. Представеният предварителен
договор от 14.08.2007 г. не е приет като доказателство по делото поради
непредставяне на оригинал или официално заверен препис от него на основание
чл.183 от ГПК. Твърденията на процесуалния представител на ответника за
унищожаване на този документ, поради липса на архив на починалата адвокат
Кандиларова по информация на нейния син са недоказани. Същевременно, тези
твърдения са направени едва в заседанието, в което ответникът има задължението
да представи оригинал. Такива твърдения отсъстват и в трите отговора на
исковата молба, не са направени и в първото по делото съдебно заседание, поради
което тяхното доказване е процесално преклудирано на основание чл.131, ал.3 от ГПК.
Наред с посоченото, в окончателната сделка
от 11.09.2007 г. в нотариална форма, страните са вписали сумата от 38955.70
лева, а нейното оспорване е недопустимо съгласно чл.164 от ГПК. Затова,
възражението на ответника за наличие и на друго, второ по ред основание за
получаване на сумата, като цена за продажба на недвижим имот /по договора от
11.09.2007 г./, също се явява недоказано.
Неотносими към спора са въпросите за
произхода на средствата, заплатени по банков път. Възражението за симулативност на сделката от 11.09.2007
г. не подлежи на разглеждане, поради неизпълнение от ответника на дадените с
Определение от 04.01.2016 г. по реда на чл.140 от ГПК указания, довели до
невключването му в доклада на делото.
Предвид
основателността на главния иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение
второ от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове, съответно и за
изтекла погасителна давност за предявяването им.
За
да се уважи иска по чл. 55, ал.1,
изр.2-ро от ЗЗД, следва да е налице обогатяване на ответника поради това, че
основанието, на което е получил от ищеца конкретна сума, не се е осъществило
или е отпаднало, т.е. следва да е налице разместване на блага, при което
ответникът следва да се е обогатил неоснователно до размера на обедняването на
ищеца. Предвид, че ищцата е доказала плащането на сумата от 131 800 евро,
че не е спорно между страните, че не съществува предварителен или окончателен
договор за покупко–продажба на съдения на вече закупения имот, а ответникът не
е доказал основание да получи тази сума, съдът намира предявеният иск по чл.55,
ал.1, предложение 2 от ЗЗД за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По претенциите за разноски: С оглед изхода от спора, в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски. Относно
размера, ответникът оспорва претенцията за адвокатско възнаграждение като
прекомерно, но няма спор, че страните си дължат разноските, направени в
производствата по гр. 12 015/2012 г. по опис на СГС по което дело е
платена и дължимата ДТ в размер на 10 312 лева, както и разноските по
в.гр.д. № 4066/2013 г. по опис САп.С.
Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на
15 000 лева, съдът намира същото за неоснователно. Съобразно чл. 7, ал.2
т.4 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Обн., ДВ, бр. 64
от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43
от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.; изм. с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ -
бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г., минималният размер е
сумата от, минималният размер е 13 218.92 лева. Съдът
намира, че разликата над минималния размер до договорения, не е в размер, който
обосновава основателност на възражението за прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Д.Я. с ЕГН ********** *** ДА
ЗПЛАТИ на В.Б.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 131800 /сто тридесет и една
хиляди и осемстотин/ евро, представляваща дадена на неосъществено основание,
ведно с законната лихва върху тази
сума, считано от 10.09.2012 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Д.Я. с ЕГН ********** *** ДА
ЗПЛАТИ на В.Б.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 30
322 /тридесет хиляди триста двадесет и два / лева, представляваща
направените разноски, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящия съдебен акт до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: