№ 72
гр. Кюстендил, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500619 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 264555/16.04.2021
г. от адв. Е. Атанасов, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 8, в качеството му на пълномощник и
процесуален представител на Е. В. Т., с ЕГН **********, и въззивна жалба с вх. №
1259/06.10.2021 г. по описа на КнОС / с вх. № 268247/19.11.2021 г. по описа на ДнРС/,
депозирана от адв. А. В., в качеството й на процесуален представител по пълномощие на С.
А. Т. – ответница по гр. гр.д. № 2059/2020 г., насочени против решение № 260158 от
05.04.2021 г., постановено от РС – *** по гр.д. № 2059/2020 г. по описа на същия съд
С постановеното решение по гр.д. № 2059/2020 г. по описа на РС – ***, съдът е
прекратил гражданския брак между Е. В. Т. и С. А. Т. поради дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината, произнесъл се е относно фамилното
име, което да носи ответницата, след прекратяване на брака, а именно предбрачното
фамилно име - Е., предоставил е на ответницата ползване на семейното жилище и се е
произнесъл по разноските.
Въззивникът Т. обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, с която РС – *** е
предоставил ползването на семейното жилище в гр. *** на ответницата С. А. Т., като се
релевират доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Твърди се,
че първоинстанционният съд е допуснал грубо процесуално нарушение при постановяване
на съдебния си акт, като се е произнесъл свръх петитум, като е предоставил ползването на
семейното жилище на ответницата, независимо, че същата не е подала писмен отговор на
1
исковата молба, не е предявила насрещен иск, нито по делото е предявена претенция за
ползване на семейното жилище от нейна страна. В подкрепа на становището си сочи
практика на ВКС – Решение № 511/16.01.2013г. по гр.д. № 1364/2011 г. на ІV-то ГО на ВКС.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на решение по съществото на спора. Претендират се разноските за
въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна
С. А. Е..
В Окръжен съд – Кюстендил е било образувано в.гр.д. № 247/2021 г. по описа на съда
въз основа на въззивната жалба с вх. № 264666/16.04.2021 г. В рамките на развилото се
производство, пред КнОС е депозирана въззивната жалба с вх. № 1259/06.10.2021 г. и молба,
с която се прави искане за възстановяване на пропуснат срок от страна на въззиваемата С.
Т., в качеството й на ответник в първоинстанционното производство, за подаване на
въззивна жалба срещу постановеното от ДнРС съдебно решение.
Въззивната инстанция е прекратила производството по в.гр.д.№ 247/2021 г. и е
изпратила делото на ДнРС за разглеждане на постъпилата молба за възстановяване на срок
по смисъла на чл. 64 от ГПК, която е била уважена от районния съд и срокът за въззивно
обжалване е бил възстановен, считано от 19.11.2021 г.
Въззивницата Т. обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта му, в която
районният съд се е произнесъл относно ползване на семейното жилище, както и в частта за
фамилното име, което следва да носи, като счита решението в обжалваната му част за
неправилно поради неговата незаконосъобразност, постановено в нарушение на
материалния закон. В жалбата се излагат твърдения, че въззивницата от 1994 г. живее в
САЩ и оттогава не се е прибирала в РБългария, като никога не е живяла на адрес: гр. ***,
ул. „***“ № ***, респективно не е получавала лично призовки и съобщения по гр.д. №
2059/2020 г., нито препис от въззивната жалба на Т.. Подчертава, че в решението си ДнРС се
е произнесъл по въпроса за фамилното име на съпругата без да е изразено мнение от нейна
страна по този въпрос, като прави искане след прекратяване на брака да носи брачното си
фамилно име Т.. Допълва, че предоставяйки ползването на семейното жилище, районният
съд е пропуснал да уточни адреса, на който се намира това семейно жилище, а именно: в гр.
***, ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***.
Иска се изменение на решението в обжалваната му част, като бъде постановено след
прекратяване на брака да носи фамилно име Т., както и да й бъде предоставено ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***.
Въззивната жалба вх. № 264666/16.04.2021 г. е допустима, като подадена в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК, доколкото обжалваното решение е връчено на страната чрез процесуалния
й представител на 06.04.2021 г., от който ден започва да тече срокът за обжалване, който е
двуседмичен и изтича на 20.04.2021 г., предвид разпоредбата на чл.60, ал.4 ГПК. Въззивната
жалба е подадена в деловодството на Районен съд - *** на 16.04.2021 г., от надлежна страна
2
и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Въззивната жалба с вх. № 1259/06.10.2021г. по описа на КнОС / с вх. №
268247/19.11.2021 г. по описа на ДнРС/ е допустима, подадена в законоустановения срок
предвид възстановения срок за въззивно обжалване, от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, горепосочените
въззивни жалби и отговори, както и събраните във въззивното производство писмени
доказателства, намери, че въззивните жалби са допустими, като подадени в срок, от страни,
които имат право на жалби и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност в контекста на
оплакванията и възраженията на страните, се установява следното от фактическа страна:
С. Т. и Е. Т.. са били съпрузи, чиито граждански брак е бил сключен на *** г. и
прекратен с влязлото в сила решение № 260158 от 05.04.2021 г., постановено от РС – *** по
гр.д. № 2059/2020 г. по описа на същия съд , поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
От брака си страните имат родени две деца, които към момента на предявяване на
исковете са навършили пълнолетие.
С брачния иск са предявени и искове по чл. 53 от СК, като ищецът иска да бъде
постановено след прекратяване на брака, ответницата а носи предбрачното си фамилно име
Е., както и по чл. 56, ал. 1 от СК да му бъде предоставено ползването на семейното жилище,
като относно тази претенция е посочено единствено, че същото е собственост на родителите
на ищеца и се намира в гр. ***.
В първоинстанционното производство е разпитана св. И. – сестра на ищеца, която
в показанията си сочи, че страните са разделени от преди повече от 25 години, не поддържат
отношения помежду им и двамата са заминали на работа в САЩ, където се устроили да
живеят. Относно семейното жилище сочи, че същото било наследствено от родителите на
ищеца и се намира в гр. ***, ул.“***“, без да посочи какво представлява същото и
конкретното му местоположение.
От приетите във въззивното производство писмени доказателства се установява, че
по време на брака между страните, ищецът е придобил по силата на договор за дарение,
обективиран в нот.акт №***, т.II, нот. Д. № *** г. правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент № ***, находящ се на ет.*** в жилищна сграда блок Х -4/8,
вх.***, построен върху държана земя, парцел III, кв 218 в м. „***“, на ул. „***“ № ***,
понастоящем ул.“***“ № ***, състоящо се от три стаи, дневна с кухненски бокс, с площ от
92, 23 кв. м. при съседи описани подробно в нотариалния акт , който имот му е дарен от
неговия баща В. Т..
Също така по време на брака между страните по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт № 26, т.***, нот. д. № *** г., по който купувач е
ответницата С. Т. е придобито правото на собственост върху недвижим имот,
3
представляващ апартамент № *** на етаж 4, вх.***, находящ се в гр. ***, ул.“***“ № ***,
построен върху държавна земя, състоящ се от една стая, бокс със столова, баня с тоалетна,
коридор с площ от 47, и 78 кв. м. при съседи подробно описани в нотариалния акт.
От изявленията на процесуалните представители на страните, направени във
въззивното производство е уточнено, че страните по време на брака им и до настъпване на
фактическата раздяла между тях са живели в пълното от гореописаните жилища –
собственост на ищеца, респективно второто жилище не е обитавано от семейството.
Семейното жилище при това положение представлява гореописания апартамент №
***. Не се спори между страните, че понастоящем същото се обитава от семейството на по-
големия им син.
По отношение на второто жилище се съдържат противоречиви данни относно
обитаването му, като от ответната страна се твърди, че същото се обитава от наематели, а от
ищцовата страна, че същото не се обитава от никого към момента, а преди това е било е
отдавано под наем от по-големия син на страните.
В първоинстанционното производство от страна на ответницата не е изразявано
становище по предявените искове, респективно не е заявила насрещни претенции, като се
установи, че същата е била лишена от тази възможност поради съществени нарушения на
процесуалните правила свързани с връчване на съдебни книжа и призовки, което е
препятствало участието й при разглеждане на делото в първоинстанционното производство.
Предвид това същата с подаване на въззивната жалба е заявила претенция за предоставяне
ползването на семейното жилище, както и след развода да носи брачното си фамилно име
Т..
При горните данни, районният съд, разглеждайки делото с обжалваното решение
прекратил брака между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
без вина, по заявената от ищеца претенция за ползване на семейното жилище е предоставил
същото за ползване не на него, а на ответницата, неясно защо и е уважила предявения от
него иск за фамилното име на ответницата, като е постановила същата да носи
предбрачното си фамилно име Е.. В решението не са изложени мотиви относно критерии,
по които ползването на семейното жилище е предоставено на ответницата, като дори не е
било ясно кое е семейното жилище на страните и какво представлява същото.
ОС-Кюстендил, като съобрази всичко изложено, намира от правна страна
следното:
Решението на РС-*** е валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.
Преценено по същество, решението в обжалваната част е неправилно и следва да
бъде отменено, като вместо това с настоящото решение ползването на семейното жилище
следва да бъде предоставено на ищеца, а относно фамилното име – след прекратяване на
брака ответницата да носи брачното си фамилно име Т.. Съображения:
Разрешаването на въпроса за ползването на семейното жилище след прекратяване
на брака между съпрузите представлява последица от развода, имаща имуществен характер,
4
нормативно уредена в чл. 56 от СК.
Според чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.
В конкретния случай е допуснат развод, всеки от съпрузите е поискал да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище и по делото е безспорно, а и е доказано, че
жилището представляващо апартамент № *** не може да се ползва съвместно от двамата,
тъй като отношенията помежду им не са търпими, а и техническо обособяване на
ползването при помещенията, от които се състои и предназначението им не е възможно.
Необходимо е изрично да се посочи, че не съществува спор между страните, че
именно апартамент № *** , находящ се на гореописания адрес, е семейно жилище на
страните, тъй като това е жилището, обитавано от семейството до настъпване на
фактическата раздяла, каквато е разяснението, дадено с Постановление № 12 от 1971 г. на
Пленума на ВС, което не е загубило сила.
Явно е, че с оглед невъзможността за съвместно ползване, следва да се прецени на
кого от двамата съпрузи да се предостави ползването на семейното жилище.
Чл. 56 от СК разглежда различни хипотези, като както бе посочено по-горе не е
ясно ДнРС коя законова норма на чл. 56 от СК е приложил, какви критерии е съобразил,
като в пъроинстанционното производство дори не е имало надлежно заявена претенция за
ползване на семейното жилище от страна на ответницата, на която ползването е
предоставено. Според чл. 56, ал. 1 от СК когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е
поискал това и има жилищна нужда. Според ал. 5 когато съпрузите са съсобственици или
имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. Несъмнено е, че изброяването на
критериите не е изчерпателно, с оглед въвеждането на понятието "други обстоятелства",
нито представлява градация на ценности, т. е. подреждане по важност, с изключение на
приоритетната роля на интересите на ненавършилите пълнолетие деца от брака. В
разпоредбите на ал. 2 и 3 са визирани хипотези предвиждащи възможност, когато
семейното жилище е собственост на единия съпруг или на близки на единия съпруг,
ползването на семейното жилище да бъде предоставено на другия съпруг, но за определен
срок и когато на него е предоставено упражняването на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца.
В разглеждания казус жилището е индивидуална собственост на ищеца.
Следователно въпроса следва да бъде разрешен при прилагане на ал. 1 и по арг на ал. 2. Л.
5 е неприложима , тъй като същото не е съсобствено и нямат общо право на ползване върху
него. В случая и двамата съпрузи заявяват жилищна нужда. Установи се, че и двамата
притежават съответни ид. ч. от придобитото по време на брака жилище в режим на СИО
5
чрез възмездна сделка, която СИО е прекратена с прекратяване на брака. От брака им няма
непълнолетни деца. С влязлото в сила решение съдът не се е произнасял по въпроса за
вината. Не се установи никой от двамата да е с влошено здравословно състояние, като
твърденията на ответницата в този смисъл са недоказани. Същевременно, всеки от двамата
заявява жилищна нужда.
Според въззивния съд, правно логически обоснован и доказателствено обезпечен е
изводът, че водещ при решаване на въпроса за ползването на семейното жилище следва да
бъде установеният по делото факт, че семейното жилище е индивидуална собственост на
ищеца, придобит от его чрез договор за дарение. Този факт дава превес на интереса на Е.
Т.., тъй като обосновава и правото му да ползва собствения си недвижим имот, когато има
необходимост от това.
Не може да се сподели оплакването във въззивната жалба и поддържано в хода на
въззивното производство, че същата има жилищна нужда, няма друго жилище , има
влошено здравословно състояние и във връзка с това ще се налага да престоява в РБ. При
решаването на спорния въпрос не могат да бъдат взети предвид подобни обстоятелства, тъй
като са неустановени по надлежния ред, а и ответницата притежава съответни права в
жилище съсобствено между страните, Твърдението й, че е отдадено под наем от ищеца също
не е установено.Отделно от това спорове във връзка с този имот , включително и действия
на обикновено управление на същия следва да се разрешават в друго производство. При
горните доводи, въззивният съд счита, че въпросът за ползването на семейното жилище след
развода между страните е разрешен неправилно от районния съд, поради което решението в
обжалваната му част следва да бъде отменено и ползването на семейното жилище бъде
предоставено на въззивника Е. Т..
При заявени изрични претенции за ползване на семейното жилище, които не са
оттеглени по надлежния ред, не е налице и отказ от тях, респективно не е налице и
оттегляне на въззивни жалби, настоящата инстанция не взема предвид изложението в хода
на устните състезания от процесуалния представител на въззивника, че не били налице
основания за разглеждане на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище,
съответно не били налице основание на никой от тях да бъде предоставено, тъй като и
двамата били установени да живеят извън РБ, като същевременно се противопоставя на
искането на въззивницата за ползване на семейното жилище. Съдът дължи произнасяне по
тези претенции.
По въззивната жалба на въззивницата относно частта за фамилното име.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите за незаконосъобразност на
решението, в частта, с която е постановено след прекратяване на брака С. А. Т. да носи
предбрачното си фамилно име – Е., са основателни.
Възивната жалба е основателна, което предопределя отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на исканата
промяна.
6
Със Семейния кодекс от 2009 г. запазването на фамилното име на съпруга след
развод е регламентирано по коренно различен начин в сравнение с предходния Семеен
кодекс от 1985. В чл. 53 от действащия СК е посочено, че след развода, съпругът може да
възстанови предбрачното си фамилно име, докато в СК от 1985 г. е посочено, че след
развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другият съпруг, ако последният
е съгласен. Следователно в действащия СК принципът е на запазване на брачното фамилно
име като правило, като новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, а в
предходния СК е залегнал принципът на изгубване на брачното фамилно име и запазване на
същото само по изключение – при изрично съгласие на другия съпруг или в случай на
придобита известност с това име / чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от СК от 1985 г./. Предвид
изложеното съгласно чл. 53 от действащия СК, ако съпругът, приел името на другия съпруг
при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно
име, той запазва брачното си фамилно име.
В настоящия случай съпругата не е заявила изрично желание да възстанови
фамилното си име от преди брака, а напротив – изразява изрично желание да продължи да
носи брачното си фамилно име, поради което въззивният състав намира, че Дупнишкият
районен съд е процедирал незаконосъобразно, като неправилно е приложил разпоредбата на
чл. 53 от СК. Въззивната жалба е основателна, и предвид изрично изявеното желание на
въззивницата след прекратяване на брака да носи фамилното име, което е носила по време
на същия, то искането й следва да бъде удовлетворено.
С оглед изложеното, атакуваното решение в частта, в която е постановено, че след
прекратяване на брака С. А. Т. ще носи предбрачното си фамилно име - Е., следва да бъде
отменено, като вместо това се постанови на основание чл. 53 СК, че след прекратяване на
брака съпругата С. А. Т. ще носи брачното си фамилно име - Е..
Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260158 от 05.04.2021 г., постановено от РС – *** по гр.д. №
2059/2020 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА МУ, в която е постановено, че ползването
на семейното жилище в гр. ***, след прекратяване на брака между страните се предоставя
на ответницата С. А. Т., както и в частта, в която е постановено, че след прекратяване на
брака, ответницата С. А. Т. ще носи предбрачното си фамилно име – Е. и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо самостоятелен
обект в сграда - апартамент № ***, на ет.***, вх.*** в жилищна сграда, построен върху
държана земя, находящ се в гр. ***, ул.“***“ № ***, състоящо се от три стаи, дневна с
кухненски бокс, с площ от 92, 23 кв. м. на ищеца Е. В. Т..
7
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК след прекратяване на брака
ответницата С. А. Т., да носи брачното си фамилно име Т..
В останалата си част решението на ДнРС е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8