Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260079
03.10.2022 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
Районен съд четвърти граждански състав
На седемнадесети юли две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни заседатели
при секретаря Т.В., с участието на прокурор ………..,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 741 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 във вр.чл.4 от ЗОДОВ.
Настоящото гражданско производство е образувано въз основа
на депозирана в канцеларията на съда искова молба от П.В.И., с ЕГН **********,***,
действащ чрез процесуален пълномощник адв.Д.Н.Д. от ЯАК, със съдебен адрес ***, с която против ПРОКУРАТУРАТА на Република България,
представлявана от Главен прокурор С. Ц., при условията на обективно
съединяване са предявени иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 във вр.чл.4 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 20 000 лева,
съставляваща причинени на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 21.08.2019 г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство/, причинени на
ищеца в резултат на воденото срещу него
незаконосъобразно наказателно производство по обвинение в извършване на
престъпление по чл. 316, вр.чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК по ДП№ 104/2016 година по описа на ОСлО при ОП-Ямбол, пр.пр.№
1123/2016 година на РП- Елхово,
производството по което е било прекратено; и иск с правно основание по
чл.2 ал.1 т.3 във вр.чл.4 от ЗОДОВ – за заплащане на
сумата от 23 505.00 лева, съставляващи имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 21.08.2019 г. до окончателното им изплащане,
причинени на ищеца в резултат на воденото срещу него незаконосъобразно наказателно производство по
обвинение в извършване на престъпление по чл. 316, вр.чл.308,
ал.2, вр. ал.1 от НК по ДП№ 104/2016 година по описа
на ОСлО при ОП-Ямбол, пр.пр.№
1123/2016 година на РП- Елхово,
производството по което е било прекратено.
Ищецът П.В.И., с ЕГН **********,*** действащ, чрез
пълномощник адвокат Д.Н. *** в исковата си молба против Прокуратурата на
Република България, с адрес гр.София, бул. "Витоша", № 2,
представлявана от Главния прокурор С Ц ,
излага, че на че на 23.01.2012 г. против
него е било образувано Бързо производство № 268/2016 г. по описа на РУ - гр.
Елхово, в последствие преобразувано в ДП №104/2016 г. по описа на ОСлО при ЯОП, за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, за това, че на 22.07.2016 г., в
21:00 ч. по път I -7, км.296, обл.Ямбол, на
кръстовище с ул."Ал.Стамболийски, в посока за гр.Тополовград, съзнателно
се ползвал от неистински официален документ - чуждестранно свидетелство за
управление на моторно превозно средство - свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №Е.Е. 182353/3 издадено на
02.05.2008 г. от Република Гърция на името на П.В.И., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
Ищецът твърди, че в хода на разследването по делото, с
постановление от 28.07.2016 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В последствие с влязло в сила на 21.08.2019
г. Постановление от 02.03.2018 г. ЕРП воденото срещу него наказателно
производство е било прекратено на
основание чл.24, ал.1 т.1, вр. чл.243, ал.1, т.1
поради това, че деянието му не съставлява престъпление.
Твърди, че воденото срещу него в наказателно производство е
било незаконно и е продължило една година и осем месеца периода, от 28.07.2016
г. до 02.03.2018 г. В резултат на същото претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания и ограничения, стрес, притеснения от
отзвука сред обществеността, сред приятели, колеги и роднини, преживял и страдания свързани с подигравки и подмятания,
накърняващи доброто му име. Воденото срещу него производство оказало отражение
върху самочувствието и публичния му образ, наказателната репресия срещу него
довела до отражение върху семейния и приятелския му кръг. В резултат на
воденото срещу него незаконно наказателно производство е претърпя неимуществени
вреди, изразяващи се в посочените по -
горе негативни изживявания, които
оценя на сумата 20 000 лв., както и в резултат на воденото срещу него незаконно
наказателно производство и отнемането на шофьорската му книжка е претърпял
имуществени вреди в размер на 23505.00лв., представляващи стойността на
неполучени 16 месечни трудови възнаграждения като работник в дружество
„Птицекланица Атика" Акционерно селскостопанско
търговско и промишлено дружество, с дан.№********* със седалище в Пеания, Атика Р.Гърция, поради
отнемането на шофьорската му книжка от 23.07.2016 г. до 28.11.2017 год.
С оглед горното се иска съдът да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 20000.00 лв. съставляваща
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г.
(датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство), до окончателното им изплащане и сумата 23505.00 лв.,
съставляваща имуществени вреди -
пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г.
(датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство) до окончателното им изплащане, както и направените от него по
делото разноски в настоящето производство.
С молбата си ищецът е представил писмени доказателства и
направил доказателствени искания.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът - Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор –С Ц , се е възползвала от предоставената й
възможност и в срок е депозирала писмения си отговор, чрез прокурор от РП -
Елхово. В представения отговор, ответникът не е изразил становище по
допустимостта на исковете. С отговора ответникът е оспорил изцяло исковете по
основание и по размер, с доводи да
липсват данни, че действия на Прокуратурата са довели до каквото и да било
отражение върху физическото здраве на ищеца,
както до настъпване на
имуществени вреди за същия изразяващи се в пропуснати ползи. Претенциите на
ищеца се оспорват и като изключително завишени, несъответстващи на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република
България и на съдебната практика /вкл. и тази на ЕСПЧ/ по аналогични случаи.
Ответникът не е
направил конкретни доказателствени искания, но е заявил, че ще се ползва от
материалите по ДП №104/2016 година по описа на ОСлО
при ЯОП, изискано по искане на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Исковата молба се поддържа изцяло от пълномощникът му адв.
Д. Н.Д.. В хода на устните състезания адв.Д. пледира исковата претенция да бъде изцяло уважена,
като в полза на ищеца бъдат присъдени и направените от него в производството
разноски.
В съдебно заседание за ответникът - Прокуратурата на
Република България, редовно призована, не изпраща представител.
Участващият в производството прокурор от РП - Елхово
оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа съображенията,
изложени в отговора на исковата молба. Счита предявените искови претенции за
неоснователни и недоказани изцяло. Във връзка с исковата претенция за причинени
неимуществени вреди сочи и че нито
разследващия орган, нито прокуратурата е разгласявала данни във връзка с
воденото против ищеца наказателно производство, поради което счита за
недоказано, че действия на Прокуратурата са довели до каквото и да е отражение
върху физическото или психическото здраве на ищеца или отзвука сред близки и
познати, а по отношение на исковата
претенция за имуществени вреди, че ангажираните с исковата молба доказателства
не доказват наличието на пряка и непосредствена връзка между процесното обвинение и търпени имуществени вреди. Иска се
съдът да отхвърли предявените против Прокуратурата на Република България искове
за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите и становищата на страните,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като
се съобрази със закона, прие за установена следната фактическа обстановка:
Видно от материалите приложени по приобщеното към
доказателствата ДП№104/2016 година по описа на
ОСлО при ОП - Ямбол на 22.07.2016 година срещу ищецът П.В.И. е започнато бързо
производство №268/2016 година по описа на РУ – Елхово за престъпление по чл.316
от НК във вр. чл.308, ал.2 от НК, за това, че на 22.07.2016 година в 21.00
часа на път I - 7, км. 269, обходен път
юг, кръстовище с ул. „Ал.Стамболийски“ в
посока гр. Тополовград е управлявал л. а.
марка „Фолксваген Голф“ с рег. № А***КМ
- негова лична собственост, като съзнателно се ползвал от неистински официален
документ, като при извършена проверка представя СУМПС – гръцки образец -
неистински официален документ, бланков №
Е.Е. 1882353/з, издадено на 02.05.2008 година,
видно от справка № 111/2016г., неправоспособен
без да притежава валидно СУМПС.
С АУАН бл. № 618088 от 22.07.2016 година съставен от
полицейски орган при РУ - Елхово срещу
ищеца П.В.И. във връзка с извършена му на същата дата полицейска проверка, дала
основание за образуване на БП №268/2016 година по описа на РУ – Елхово,
за нарушение по чл.150 от ЗДвП, извършено на 22.07.2016 година, СУМПС на ищеца,
а именно СУМПС с бланков № Е.Е. 1882353/з,
издадено на 02.05.2008 година е било иззето. В последствие същото е било
предадено с протокол за доброволно предаване на разследващия орган и към
момента се намира приложено към ДП № 104/2016 година по описа на ОСлО при РП – Ямбол.
На 28.07.2016 година П.В.И. е бил привлечен
като обвиняемо лице по БП № 268/2016 година по описа на РУ – Елхово, за това че на 22.07.2016 година
в 21.00 часа по път I - 7, км. 269, обл.Ямбол, на
кръстовище с ул. „Ал.Стамболийски“ в
посока за гр.Тополовград, пред П. Желязко В Караджов - младши автоконтрольор в РУ – Елхово
съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - чуждестранно свидетелство за управление на
моторно превозно средство – свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № Е.Е. 1882353/3, издадено на 02.05.2008
година от република Гърция на името на П.В.И., роден на *** година в република
България, като от И. за самото съставяне
на може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.3 във вр. ал.1
от НК.
На 28.07.2016 година И. е бил разпитан в качеството на
обвиняем. При разпита си последния е
заявил, че не се признава за виновен и свидетелството за управление на МПС е
истинско, получил го е от Министерството на вътрешните работи на република
Гърция, гр.Атина, 2007 година.
С постановление от
02.08.2016 година на наблюдаващия прокурор при
РП – Елхово е постановено БП №
268/2016 година по описа на РУ – Елхово да се разгледа по общи ред .
С постановление от 24.11.2016 година на окръжния прокурор
на ОП – Ямбол е постановено
разследването по ДП № 268/2016 година по
описа на РУ на МВР – Елхово да се проведе от следовател при ОСлО при ОП - Ямбол.
След изпращането на делото на ОСлО при ОП - Ямбол същото е продължило като ДП № 104/2016
година по описа на ОСлО
при ОП - Ямбол.
По досъдебното производство са били назначени и изготвени
две технически експертизи на документа
- СУМПС – гръцки образец с бланков
№ Е.Е.
1882353/з, издадено на името на ищеца И.. По първата експертиза вещото лице е
дало заключение, че бланката на свидетелството за управление на моторно
превозно средство е истинска, но по
начина на отпечатване на данните в документа, поставянето на снимката и
мокрия печат върху нея, документа се
различава от оригиналните такива документи. Поради тези съображения вещото лице
е дало заключение, че изследваното свидетелство за управление е неистински документ. По втората тройна
експертиза, изготвена от БНТЛ при ОДМВР
– Бургас, е дадено заключение , че представеното за изследване гръцко свидетелство за управление на
МПС с № *********, издадено на 02.05.2008 година на
името на П.И., роден на ***
година в България, с бланков
№ Е.Е.
1882353/з, е истинско, по него не са
установени подправки и заличавания и същото е
издадено от служба, имаща право на това в република Гърция.
По отношение П.В.И. в хода на воденото наказателно
производство не е била вземана мярка за неотклонение, нито е била прилагана
друга мярка за процесуална принуда.
С постановление за
прекратяване на наказателното производство от
02.03.2018 година на наблюдаващия прокурор при РП – Елхово досъдебно
производство № 104/2016 година по описа на ОСлО при
ОП - Ямбол водено срещу П.В.И. за престъпление по чл.316, във вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК
е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 във вр.
чл.243, ал.1, т.1 от НПК. За да прекрати производството по делото наблюдаващият
прокурор е приел, че процесното свидетелство за
управление на МПС е истински документи и такъв,
в който не са извършени поправки в съдържанието му, поради което същият
не е предмет на документно престъпление вкл. и такова по чл.316, ал.1 във вр. чл.308, ал.2 във
вр. ал.1 от НК
и деянието на И. не осъществява престъпление.
С постановлението за прекратяване на наказателно
производство прокурорът се е произнесъл
и по веществените доказателства по делото, като е разпоредил гръцко
свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 02.05.2008 година в
република Гърция на името на П.В.И. да
се върне на притежателя му - П.В.И..
Постановлението за прекратяване е изпратено за връчване на
обвиняемия на известните по делото негови адреси - на 03.04.2018 година - на адреса му в република България, на
13.07.2018 г. в република Гърция, на
които адреси И. не е бил открит, и в последствие връчено на 15.08.2019
година, чрез защитника му адв.Д. Н.Д..
Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила от 22.08.2019 година.
Видно от удостоверение от 07.09.2019 година, издадено от Евангелос
Даядис изпълнителен директор на дружество „Птицекланица
Атика“ Акционерно селскостопанско търговско и
промишлено дружество със седалище в Пеания, Атика, ищецът И. е работил и е бил осигурен в дружеството от 02.02.2009г. до 27.08.2016г. с брутен месечен доход около
750.00 евро.
От удостоверение от 25.01.2020 година, издадено също от Е Й
Д – законен представител на
дружество „Птицекланица Атика“ Акционерно
селскостопанско търговско и промишлено дружество със седалище в Пеания, Атика, са установява, че ищецът И. е работил и е бил
осигурен в дружеството като „Работник в птицекланица“
от 02.02.2009г.
до 27.08.2016г., заплащане на час 7,10 евро, брутно заплащане около
750.00 евро на месец.
Представена е и разписка за изплатена на ищеца заплата за
м.април 2016 година от „Птицекланица Атика“
Акционерно селскостопанско търговско и промишлено дружество, видно от което
изплатената на ищеца заплата за м.април 2016 година е в размер на 591.42 евро.
От приетото към доказателствата писмо изх. № Ц1023-02-31/04.06.2020 година на НОИ - ТП Бургас е видно, че ищецът не е подавал
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица и не е
налице информация относно основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца с АСТПД
„Птицекланица Атика“.
От споразумение за удължаване срока на договор от
27.11.2018 година, сключено между сладкарски изделия Конфисри
Копньор е Компаньон Гмбх /ООД/ в Дахсберг,
в качеството на работодател и ищеца П.В.И. като работник, се установява, че
ищецът е започнал работа в горепосоченото
дружество - работодател от 02.01.2018г.
и трудовия му договор е бил продължен до 31.12.2019г.
Видно от уверение за спиране на осигурителните периоди,
заетостта или пребиваването, издадено от
Административна комисия за социално осигуряване на работещи мигранти - Фонд за
социално осигуряване Коропи – Кипър, ищецът е бил
осигуряван в периода от 4/2002 до 7/2016г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на
страната на ищеца Д М Р – тъст на ищеца и Т Г
Г - племенник на съпругата на ищеца се установява,
че ищецът заедно със семейството си около 7-8 години преди 22.07.2016 година е
пребивавал в република Гърция и заедно със съпруга си е работил в Гърция в
кланица. През лятото на 2016 година ищецът заедно със семейството си бил в
република България в гр.Камено, обл.Бургас, където е
и постоянният му адрес. В деня в който тръгнал да се връща в република Гърция
заедно със семейството си, се
обадил на св. Д М Р, че полицаи са го
спрели в гр. Елхово и са му взели свидетелството за управление. Свидетелите Д М
Р и Т Г Г заедно дошли в гр.Елхово и прибрали ищеца и
семейството му от гр.Елхово, след това ищецът и семейството му заминали за
република Гърция. В последствие ищецът се върнал отново в република България,
тъй като останал без работа в република Гърция, а семейството му останало в
република Гърция. В република България ищецът
не е работил. От показанията на свидетелите се установява и че ищецът
заедно със св. Т Г Г е ходила в република Гърция да си оправя
документите. След това в край на 2016 година, началото на 2017 година заминал
да работи във Федерална република Германия, семейството му заминало заедно с
него. Ищецът е споделял и с двамата свидетели, че се снабдил с ново
свидетелство за управление на МПС и във Федерална република Германия
управлявал МПС.
От показанията на свидетеля Т Г Г се установява и че ищецът след връщането си в
гр.Камено е споделил със свои близки за проблемите си свързани с оставането си
без СУМПС. Близките му били наясно, че има грешка във връзка със свидетелството му за управление на
МПС, но това обстоятелство, чрез
близките на ищеца станало достояние на хора от града и те коментирали и
подигравали ищеца, че е с фалшива шофьорска книжка. От показанията на свидетелите се установява и
че ищец изпитвал тревога и безпокойство във връзка с оставането си без
свидетелство за управление на МПС, страдал от безсъние.
Показанията на свидетелите са противоречиви колко време
ищецът е пребивавал в република България и колко време е пребивавал в република Гърция без
работа поради което не ги кредитира в тази им час. Съдът не кредитира и
показанията на свидетелите относно длъжността на която е работил ищецът в република Гърция и причините за
освобождаването му от работа, тай като същите следва да бъдат установени с
писмени доказателства, съответно показанията им противоречат на представеното
писмено доказателство - удостоверение от 25.01.2020 година, издадено също от Е Й
Д – законен представител на
дружество „Птицекланица Атика“ Акционерно
селскостопанско търговско и промишлено дружество със седалище в Пеания, Атика, от което е видно че ищеца е работил не като шофьор,
а като работник в птицекланица, както и че е работил при този работодател и след 22.07.2016 година, а именно до 27.08.2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въз основа на фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, съдът квалифицира предявените със същата в обективно кумулативно
съединяване искове по следния начин:
Иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 във вр.чл.4 от ЗОДОВ - за осъждане на ответника Прокуратурата
на Република България да заплати на
ищеца сумата от 20000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на
повдигнато против него незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК по ДП №104/2016 г. по описа на ОСлО при
ЯОП, което е прекратено с влязло в сила от 21.08.2019г. постановление РП –
Елхово от 02.03.2018 г.
за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1 ,
т.1 от НПК, ведно със законната лихва върху сумата
от 20000.00 лв., считано от 21.08.2019
г. (датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство), до окончателното им изплащане; и Иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 във вр.чл.4 от ЗОДОВ - за
осъждане на ответника Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца
сумата от 23505.00 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди представляващи пропуснати
ползи, равняващи се на неполучени от
него 16 месечни трудови възнаграждения като работник в дружество „Птицекланица Атика" акционерно селскостопанско търговско и промешлено дружество с дан.№********* със седалище в Пеания, Атика Р.Гърция, в
резултат на повдигнато против него незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по ДП №104/2016 г. по описа на ОСлО при ЯОП, което е прекратено с влязло в сила от
21.08.2019г. постановление РП – Елхово
от 02.03.2018 г. за прекратяване на наказателното производство
на основание чл.24, ал.1 , т.1 от
НПК, ведно със законната лихва
върху сумата от 23505.00 лв., считано от
21.08.2019 г. (датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство), до окончателното им изплащане.
Съгласно текста на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
По претенцията за неимуществени вреди:
Съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на
основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по
справедливост. За критерия "справедливост", съгласно Постановление
№4/1968г. на Пленума на ВС, на преценка подлежат обстоятелствата - продължителност
на наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието,
тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й,
както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство
върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е и задължителна за
съдилищата практика на ВКС, формирана с Решение №388/2013г. по гр.д.
№1030/2012г. на IV г.о., и Решение №480/2012г. по гр.д. №85/2012г. на IV г.о.,
съгласно която, при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Според ВКС,
нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. Когато се твърди причиняване
на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, и личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца.
С оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна
практика на ВКС, съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан по своето основание. От събраните по делото писмени доказателства е
безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер по НК, а именно по чл. 316 във вр. чл.308,
ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години.
Наказателното
производство срещу ищеца е прекратено с постановление на ЕРП от 02.03.2018
година, влязло в законна сила от 22.08.2019 година. Въз основа на
гореизложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът
счита, че е налице основанието за ангажиране отговорността на Прокуратурата на
Република България по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Следва да се приеме, че в
настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на
ищеца, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ, приключило с
прекратяване на наказателното производство по ДП № 104/2016г. по описа на ОСлО при ОП - Ямбол
на основание чл.24, ал.1, т.1 във вр. чл.243, ал.1,
т.1 от НПК, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление.
В случая за присъждане на обезщетението за неимуществени
вреди са изпълнени и останалите законови условия, а именно настъпили за лицето
вреди и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Възникнала
е отговорността на държавата, в лицето на нейните правозащитни органи, които
дължат обезщетение за неимуществени вреди, размера на което обезщетение следва
да се съобрази с конкретните факти и обстоятелства и с обичайно приетия в
практиката справедлив размер. Налице е причинно - следствена връзка между
претърпените от ищеца душевни болки и страдания и предявеното му обвинение във
връзка с което обвинение наказателното преследване срещу ищеца е продължило 1
година, 8 месеца и 8 дни до датата на постановяване на прекратителното
постановление. Съдът намира, че не следва да се отчита в случая периода
след постановяване на постановлението до
влизането му в сила, тъй като причините за по -
късното влизане в сила на постановлението не са по вина на Прокуратурата,
а по вина на ищеца. Същият не е бил
намерен на известните по делото негови адреси, да за му бъде връчено
постановлението, вкл. и в република
Гърция.
Неимуществените вреди са се проявили в нормалните,
естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили се в стрес,
неудобство, страх от наказание, накърняване на честта и достойнството и
препятстване на обичайния начин на живот и социалната среда на ищеца. Както се
посочи по-горе в мотивите, при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по
чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни
случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Неоснователни са възраженията на ответника за липсата на
доказани неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Безспорен е факта, че едно
наказателно производство с повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, наказуемо с лишаване от свобода, дава негативно отражение върху
емоционалния живот, психиката и душевния мир на всяко едно лице. Психичното
състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем,
представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна
репресия. Само по себе си обвинението в извършването на престъпление, е
свързано със значителен стрес.
Досежно размера на обезщетението: Присъденото парично обезщетение
за вредите следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва
да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди. Като съобрази тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, което е
за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК предвид
наказанието, което се предвижда за това престъпление, продължителността на
наказателното преследване – година и
осем месеца, обстоятелството, че в хода на наказателното производство спрямо
ищеца в качеството му на обвиняем не е била вземана мярка за неотклонение,
възрастта и социалното му положение, и естествено претърпените страх, срам и
неудобство, накърняване на честта и препятстване на обичайния начин на живот,
които не са в размери, надхвърлящи обичайното, съдът приема, че за претърпените
от ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде обезщетен със сумата 2000.00
лева. Този размер в най-пълна степен съответства на характера и интензитета на
търпените душевни болки и страдания и на вида на упражнената спрямо него
процесуална принуда, и се явява справедлив, съобразно изискването на чл.52 ЗЗД.
До този размер иска следва да бъде уважен, а за разликата над този размер, до
пълния предявен - 20 000.00 лева, искът следва да се отхвърли.
По делото в настоящия случай не се доказаха по безспорен и
категоричен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди над обичайните за
подобни случаи, които да са в пряка причинно-следствена връзка с действията на
ответника, въпреки направените в тази връзка твърдения по делото. Във връзка с
посоченото в исковата молба основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в претендирания размер, следва да
се отбележи и че разгласяването на информация в населеното място, където е постоянния адрес
на ищеца - гр.Камено, обл.Бургас, че е управлявал МПС с неистински документ не е
по причина на ответника.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава,
считано от датата на влизане в сила на Постановлението на прокуратурата за
прекратяване на наказателното производство, от който момент обезщетението за
вреди е станало изискуемо. В настоящия случай тази дата е 22.08.2019 година.
По претенцията за имуществени вреди:
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 23505.00
лева, съставляващи пропуснати ползи,
равняващи се на неполучени от него 16
месечни трудови възнаграждения от 23.07.2016 година до 28.11.2017г. като
работник в дружество „Птицекланица Атика"
акционерно селскостопанско търговско и промишлено дружество с дан.№*********
със седалище в Пеания, Атика
Р.Гърция, в резултат на повдигнато против него незаконно обвинение в извършване
на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от
21.08.2019 година.
По делото не се установиха сочените от ищеца твърдения, че
именно поради незаконно повдигнатото против него обвинение и отнемане на
свидетелството му за управление на МПС,
същият е останал без работа.
В хода на производството по делото не се установи ищецът да
е работил като шофьор при горепосочения
работодател, респективно, че трудовото
му правоотношение е изисквало да притежава правоспособност за управление на
МПС, нито се установи причината поради която трудовото му правоотношение с този
работодател е било прекратено, не се установи и за какъв срок е бил сключен
договора му с „Птицекланица Атика" акционерно
селскостопанско търговско и промишлено дружество. Видно от наличните по делото
доказателства ищецът е работил като „работник
в птицекланница“, а не като шофьор, установи
се и че е работил при посочения работодател и в част от исковия период - от 23.07.2016г. до 27.08.2016г., след като свидетелството му за управление на МПС е
било иззето. По делото са налице доказателства, в показанията на свидетелите Р и Г , че докато е бил в република България
ищецът не е работил, но не се установи периода през който е пребивавал в република България и е бил
без работа. От страна на ищеца не се представиха
безспорни доказателства, че е останал без работа по причина на воденото срещу
него наказателно производство. Напротив както се посочи и по - горе от страна на ищеца са представени
доказателства, че е работил в „Птицекланица Атика"
АСТПД до 27.08.2016 година, т.е. в част от исковия период, освен това са налице
и свидетелски показания, че в края на 2016 г. -
началото на 2017 г. ищецът е заминал за Федерална република Германия, за
да работи и същият е споделил на свидетелите, че се е снабдил с документ за управление на МПС и управлява
МПС, освен това св.Р сочи, че ищецът е
започнал работа като шофьор в република Германия.
Претенцията за имуществени вреди остана изцяло
недоказана.
Поради липсата на безспорни доказателства, че ищецът е
работил като шофьор в република Гърция и
доказателства на какво основание е било прекратено трудовото му правоотношение
с „Птицекланица Атика“
АСТПД, не се установи причинна връзка
между воденото срещу ищеца наказателно производство, респ. отнемането на
свидетелството му за управление на МПС по това наказателно производство и
оставането на ищеца без работа, т.е. не
се установи оставането на ищеца без работа да е пряка и непосредствена
последица от действията и бездействията на правозащитните органи по воденото
срещу ищеца досъдебно производство и изземване на свидетелството му за
управление на МПС.
Ето защо съдът намира претенцията за заплащане на
имуществени вреди в размер на 23505 лева за изцяло неоснователна и недоказана и
като такава следва да бъде отхвърлена ведно с претенцията за лихва за забава
върху претендираната сума от 23505 лева, считано от 21.08.2019 година до
окончателното изплащане.
По разноските: Във връзка с делото ищецът е направил,
следните разноски: 10.00лева - внесена държавна такса за образуване на делото и
500.00 лева - възнаграждение за адвокат. Или общо направените от ищеца разноски
по делото възлизат на сума в размер на 510.00 лева. Възражението на прокурора
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния пълномощник на ищеца е неоснователно, тъй като договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., под минимума
определен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр.чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
22.99 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковете.
По отношение на държавната такса, съдът приема, че следва
да осъди ответника да заплати изцяло на ищеца, внесената държавна такса в
размер на 10лв. по делото, тъй като разпоредбата на чл.9а от ЗОДОВ вр. с. чл.2а от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, определят проста държавна такса в размер на 10
лв. по искове по ЗОДОВ. Същевременно, чл.10, ал.3, изр.1 от ЗОДОВ, предписва,
че дори и при частично уважаване на иска, на ищеца се присъжда изцяло внесената
държавна такса. По съразмерност съгл. чл.10, ал.3, изр.2 от ЗОДОВ в тези производства се присъжда единствено
адвокатското възнаграждение, изплатено от ищеца, но не и за държавната такса.
Ето защо, ответникът Прокуратурата на Република България
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер общо на 32,99 лв.
Мотивиран от изложеното, Елховкският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
адрес гр. София, бул. "Витоша", № 2, представлявана от Главния
прокурор на Република България – И Г , на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ на П.В.И., с ЕГН **********,***
сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
незаконно обвинение в извършване на престъпление по образувано БП № 268/2016 г.
по описа на РУ – Елхово при ОДМВР –
Ямбол, преобразувано в ДП № 104/2016 година по описа на ОСлО – Ямбол при ОП – Ямбол, прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 във вр. чл.243, ал.1, т.1 от НПК с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.03.2018
година на РП - Елхово, влязло в законна сила на 22.08.2019 година, поради това,
че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.08.2019 година до окончателното й изплащане, като искът за
разликата над сумата 2 000.00 лв. до пълния предявен размер 20000 лв. ОТХВЪРЛЯ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.В.И.,
с ЕГН **********,*** против ПРОКУРАТУРАТА на Република България
с адрес гр. София, бул. "Витоша", № 2, представлявана от Главния
прокурор на Република България – И Г , иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от
23505.00 лева /двадесет и три хиляди петстотин и пет лева/, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно
обвинение в извършване на престъпление по образувано БП № 268/2016 г. по описа на РУ – Елхово
при ОДМВР – Ямбол, преобразувано в ДП №
104/2016 година по описа на ОСлО – Ямбол при ОП
– Ямбол, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 във вр.
чл.243, ал.1, т.1 от НПК с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 02.03.2018 година на РП - Елхово, влязло в законна сила на
22.08.2019 година, поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2019 година до окончателното
й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
адрес гр. София, бул. "Витоша", № 2, представлявана от Главния
прокурор на Република България – Иван Гешев, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
във вр. чл.10, ал.3 ото ЗОДОВ, ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.И., с ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер
на 32.99 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски
районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: