№ 49
гр. Ловеч, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Търговско дело №
20224300900087 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от З. И. И. против ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477
КЗ за заплащане на сумата от 70 000 лв., претендирана като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни
увреждания, в резултат на ПТП от 08.12.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на уведомяване на застрахователя по застраховка гражданска
отговорност до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че на 08.12.2020 г.
в Община Димово, област Видин на път 11-11, км. 17+200 е настъпило ПТП,
причинено от Ф. М., водач на автомобил „Фолксваген“, модел „Каравел“, с
peг. № ....... и че изщцата е пострадала в същото ПТП. Твърди се, че по повод
на същото ПТП е образувано ДП № 294/2020г. по описа на РУ – Видин, а
впоследствие и НОХД № 832/2021г. по описа на Районен съд – Видин, че
срещу водача Ф. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. второ, б. „А", предл. второ, във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „Б", предл.
второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, във вр. с чл.6, т.1 и чл.
42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, във вр. с чл. 47, ал. 3 и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, и че с
постановената по НОХД № 832/2021г. присъда същият е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение и че производството не е приключило с влязъл
в сила съдебен акт (осъдителната присъда е обжалвана).
Посочва се, че в резултат на същото ПТП З. И. И. е получила следните
травматични увреждания: вътреставно счупване в далечния край на лява
лъчева кост включително и на шиловидния й израстък; счупване на 3-то, 4-то
и 5-то леви ребра; травматичен пневмонит (атипична пневмония); остра
интерстициална пневмония, което усложнение е възникнало в резултат на
сътресението на тялото и счупването на ребра; наличие на въздух в
средностението и излив на кръв в двете гръдни кухини. Твърди се, че тези
травматични увреждания да причинили болки и страдания, продължили през
периода на възстановяване, че възстановяването на здравето не е приключило
1
и при сезиране на съда, че и понастоящем ищцата изживява негативни
емоции и спомени от случилото се, страх от пътуване, стрес, психически
дискомфорт и силни и продължителни болки и страдания.
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от Ф. М. лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Каравел“ с peг. № ....... имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите
(валидна до 24.11.2021 г.), съгласно полица, издадена от дружеството
ответник, както и че с нарочна молба ищцата заявила претенцията си пред
застрахователя с посочване на банкова сметка, че била образувана щета с №
0411-530-0001-2021 г., но с изричен писмен отказ застрахователят отказал
изплащане на застрахователно обезщетение.
В писмените отговори на исковата молба и на допълнителната такава от
ответника се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Правоизкщчващите и част от правонамаляващите са основани на: оспорване
наличието на елементите на фактическия състав за възникване деликтната
отговорност на Ф. М. (застрахования при ответника); оспорване наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача и
твърдените вреди; твърдения за наличие на предшестващи и/или съпътстващи
травми и/или заболявания при ищцата, оказали въздействие върху степента на
увреждане, продължителността на лечебния и възстановителния период,
както и непредприемане от ищцата на действия, с които да предотврати
настъпването на вредите; оспорвания наличието на фактите и
обстоятелствата, с които от ищеца се обосновава размера за неимуществени
вреди; оспорвания на основанията за заплащане на законна лихва отпреди
предявяване на исковата молба (забавата на застрахователя).
От ответника се прави и правонамаляващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, което се основава на твърдения за
следните факти: пътуване на ищцата в автомобила без поставен предпазен
колан; отказ на ищцата от лечение и от провеждане на предписано
медикаментозно лечение, рехабилитация и контролни прегледи, с което е
допринесла за интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания. Правните доводи на ответника в подкрепа на възраженията срещу
иска (за несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при
измерване на неимуществените вреди и за липса на забава на кредитора по
отношение на плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди) не следва да се докладват (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК).
Ищецът З. И. И. не взема лично участие в съдебното заседание, като в
представени по делото писмени бележки, от нейния пълномощник се излагат
съображения за основателност на иска и за присъждане на застрахователно
обезщетение в претендирания размер, както и за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД също не взема участие в
съдебното заседание чрез представляващия го по регистрация орган или чрез
пълномощник, като в писмено становище излага съображения за
неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне, респ. за присъждане
на обезщетение в по-нисък размер от претендирания, както и за присъждане
на разноските.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
2
От заверено копие на влязло в сила решение № 125/19.06.2023 г., по
ВНОХД № 184/2023 г. на ОС Видин, се установява, че със същото решение
съдът е потвърдил присъда № 3/2023 г., по НОХД № 832/2021 г. на РС Видин,
с която водачът Ф. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „А“, предл. второ, във връзка с чл. 343, ал. 1, б.
„Б“, предл. второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, във вр. с чл. 6,
т.1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, във вр. с чл. 47, ал. 3 и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП,
за това, че на 08.12.2020 г. в Община Димово, област Видин, на път 11-11, км.
17+200, при управление на автомобил „Фолксваген“, модел „Каравел“ с peг.
№ ....... нарушил правилата за движение по пътищата и причинил средна
телесна повреда на З. И. И..
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се
установява, че пътното транспортно произшествие е настъпило на 08.12.2020
+200
г., в землището на община Димово, област Видин, на път 11-11 км 17, в
района на бензиностанция, в близост до село Арчар, между автомобил на
спешна помощ и автомобил с туристическо ремарке, в тъмната част от
денонощието, студено и облачно време, като процесният участък от пътя
(мястото на ПТП) е прав, пътното платно е двупосочно, с ширина 7,40 м
(всяка лента е с ширина 3,70 м), с покритие от едрозърнест асфалт, с
неравности и пропуквания, мокър, с частични заледявания, неопесъчен, с бяла
непрекъсната разделителна линия (тип М1) с ширина 15 см, с банкети от
двете страни на ПП (заснежени, с височина на снежната покривка 10-15 см),
като на десния банкет, на отстояние от 1,20 м от десния ръб на пътя по
ширина и по дължина на 46 м преди ор се намира метална тръба с поставени
на нея пътни знаци А 1 - „Опасен завой надясно“ и В 24 - „Забранено е
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети
без кош и мотопеди". От заключението на същата експертиза се установява
следният механизъм на ПТП: лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Каравел“, с ДК № ......., с прикачено към него ремарке, марка „Невиадов",
модел „БД 750", с рег. № ..........., с водач Ф. М. Ф., се движи продължително
време при изкачване след товарна композиция – ТИР; след излизане от с.
Арчар, в района на бензиностанция, въпреки забранителната вертикална и
хоризонтална маркировка, водачът Ф. предприема изпреварване, като за
целта той изнася автомобила си заедно с тегленото от него туристическо
ремарке в насрещната лента; в този момент срещу него се движи с включени
специални светлини реанимобил „Интегра Бокс“, с рег. № ..........., чиито
водач, възприемайки в своята лента лек автомобил „Фолксваген“, предприема
намаляване на скоростта с натискане на спирачния педал и отклоняване на
автомобила крайно вдясно, до границата със заснежените банкети; водачът на
лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Каравел“, не прави опит да прекрати
маневрата изпреварване, а продължава движението си в насрещната лента,
надявайки се да извърши тройно разминаване; настъпване на челен, ляв,
ексцентричен удар между двете МПС (автомобил „Фолксваген“ и реанимобил
„Интегра Бокс“), въпреки отбиването на линейката в дясно, като ударът се
осъществява между двете леви части на автомобилите; от удара
туристическото ремарке, прикачено към лек автомобил „Фолксваген“ се
завърта обратно на часовниковата стрелка и удря с дясната си страна задна
дясна част на автомобил „Фолксваген“, след което се откача и се позиционира
на пътното платно, както е намерено и отразено в протокола за оглед от
досъдебното производство; след частична ротация и транслация, двата
автомобила се оказват на пътното платно на местата, с обозначени
3
координати в същия протокол. Водачът на линейката е предприел
необходимите действия за предотвратяване на челен удар (отбива надясно и
намалява скоростта), с които е допринесъл за настъпване на ексцентричен,
вместо на челен удар, а от своя страна водачът на лекия автомобил с ремарке
не предприема действия по намаляване на скоростта и по преустановяване на
маневрата изпреварване, каквато не е следвало да предприема при
конкретните пътни условия. От техническа гледна точка, причината за
настъпване на ПТП е предприета от Ф. Ф. (водачът на автомобил Фолксваген
с прикачено ремакке) маневра „изпреварване“ на товарна композиция (ТИР)
на двупосочен път, при установена с вертикална и вертикална маркировка, с
цялостно навлизане в насрещната лента, в тъмната част на денонощието, при
недостатъчна дължина на правия участък, на мокро пътно платно, с недобро
покритие, със заледявания и при наличие на насрещно движещ се автомобил,
при значителна дължина на изпреварващият автомобил (с прикачено двуосно
ремарке) и изпреварваният автомобил (ТИР), изискваща значително
разстояние за довършване на маневрата, каквото в конкретната ситуация е
нямало.
От заключението на комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза съдът приема за установено, че лекият автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Каравел“ е с година на производство 1990 г.,
оборудван е с инерционни предпазни триточкови колани на предните две
седалки (едната от които е двойна), както и отзад за всички пътнически места,
както и с два еърбега - пред водача (във волана) и в арматурното табло (пред
пътника до него). На мястото, на което ищцата е пътувала, има предпазен
колан, който обаче не е бил поставен, с оглед липсата на типични
наранявания от поставен предпазен колан. Независимо от това, експертите
дават заключение, че и с поставен предпазен кола, получените от ищцата
травматични увреждания не биха се предотвратили, доколкото същите са
резултат от страничен удар отляво на тялото й, причинен от интериора на
автомобила, с оглед деформацията му от същата страна при конкретния
механизъм на ПТП, докато предпазният колан не позволява движение на
тялото при челен удар в посока напред. Счупването на трите ребра е от удар в
страничната повърхност на автомобила, а на лявата лъчева кост - от
действието на предмет, на който лявата ръка е опряна в изпънато състояние
(облегалката на седалката на водача).
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза се установява, че на З. И. И. са причинени следните
травматични увреждания: счупване на три ребра в лявата гръдна половина,
травматично възпаление на белия дроб и излив на въздух в медиастинума
(средостението) и счупена лява лъчева кост, като от експерта се разяснява, че
по отношение всички или на някое от тях, не се налагало провеждане на
специфично, спешно и животоспасяващо лечение, с оглед на което в нито
един момент не е имало реална опасност за живота на пострадалата.
Травматичните увреждания са необходима и закономерна последица от
процесното ПТП – те са резултат от тъпи травми и с оглед техния вид и
разположение се налага извод за причиняването им от удари в и от части на
автомобилното купе, при рязка промяна на посоката и скоростта на движение
от удара между двата автомобила. Счупването на три ребра в лявата гръдна
половина е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около
два и половина - три месеца, при нормално протичане на оздравителния
процес., а счупването на лявата лъчева кост е причинило трайно затруднение
4
на движението на левия горен крайник за същия период от време, при
нормално протичане на оздравителния процес. От заключението се
установява, че цялостното възстановяване при З. И. И. е продължило около 3-
4 месеца, че през това време тя е имала болки и дискомфорт, които в началото
са били с по-висок интензитет, намаляващ към затихване и отшумяване в края
на възстановителния процес. З. И. И. не е била хоспитализирана, лечението се
провеждало в домашни условия, няма данни за провеждана физиотерапия и
към момента на изготвяне на експертизата тя е напълно възстановена от
получените увреждания, с оглед на което не необходимо физио-терапевтично
лечение и рехабилитация.
От показанията на свидетелите Д.Д. и Д.Д., ценени с по-висока
критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелите са деца на
ищцата), се установява, че веднага след катастрофата З. И. И. се оплаквала от
силни болки, по повод на които била откарана в лечебно заведение, където се
констатирали счупените ребра и лъчева кост. Лекарите предписали лечение в
домашни условия, с прием на болкоуспокояващи. Домашното лечение на
ищцата се провеждало в дома на нейната дъщеря (св. Д.) и продължило около
четири-пет месеца. В периода на лечението ищцата не можела да се обслужва
сама (в храненето и личната хигиена), оплаквала се от болки в областта на
травмираните места и от задух. След възстановяването ищцата не успивала да
се справя пълноценно с работата в домакинството и в градината, като
споделяла страхове при возене в превозно средство.
Съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване, че към 08.12.2020 г. (датата на ПТП-то) е налице
валиден договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите,
сключен с ответника Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Каравел“ с
рег.№ ........
Ищцата З. И. И. заявила претенцията си пред застрахователя с писмена
молба до ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, по която е заведена щета № 0411-
530-0001-2021 г. С писмо изх. № 99-14051/31.08.2021 г. на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД е отказано изплащане на поисканото обезщетение с мотив,
че въпреки дадените указания за указания представяне на допълнителни
документи, от търсещия застрахователно обезщетение не са представени, а
приложените към искането документи не са достатъчни за доказване
основателността на претенцията и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
сумата от 70 000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат
на ПТП от 08.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяване
на застрахователя по застраховка гражданска отговорност до окончателното
изплащане на обезщетението.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
5
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на
ищцата. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен.
Средната телесна повреда на З. И. И. е съставомерен резултат на
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „А“, предл. второ, във
връзка с чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл. второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл.
трето НК, за което водачът на лекия автомобил е признат за виновен с влязла
в сила присъда, задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици
от деянието (чл. 300 ГПК). Ищцата е претърпяла вреди (неимуществени),
които са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от
Ф. М. Ф. (водачът на застрахования при ответника лек автомобил), поради
което за причинилия вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал.
1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили травматичните увреждания на ищцата, а те
от своя страна са довели до изживени от нея болки и страдания
(неимущесвтени вреди). След като за управлявания от Ф. М. Ф. автомобил е
налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на
ПТП-то, и застраховател по този договор е ответникът, последният е длъжен
да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за причинените му вреди,
вследствие ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Като претърпяла вреди
(неимуществени - болки и страдания от травматичните увреждания) ищцата
притежава качеството пострадал и увредено лице, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1
и 2 КЗ). В тази връзка се явяват неоснователни правоизключващите и
правонамаляващите възражения на ответника, основани на оспорвания
относно наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане, вкл. относно механизма на ПТП-то и обстоятелствата, свързани с
настъпването на процесното застрахователно събитие. Вината на водача в
случая се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват
обстоятелства, които я изключват. Застрахователят по задължителна
застраховка дължи обезщетение за вредите, вследствие на притежанието или
6
използването на моторното превозно средство, като вината на водача има
значение не за изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни
права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното
покритие в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са налице.
Претендираните от ищцата обезщетения за неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане попадат в застрахователното покритие
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
(чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания
съдът отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалия при увреждането му, трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на изживените от ищеца болки и
страдания. З. И. И. е в зряла възраст (на 60 години), на нея са причинени
няколко травматични увреждания (счупване на три ребра в лявата гръдна
половина, травматично възпаление на белия дроб и излив на въздух в
медиастинума (средостението) и счупена лява лъчева кост), които нямат
живото застрашаваш характер, нито са от естество да влошат нейното здраве
- краткотрайно или за по-продължителен период от време. Съдът отчете
отсъстваща наложителност от провеждане на специфично, спешно и
животоспасяващо лечение, като съобрази общата продължителност на
лечението в домашни условия и на възстановителния процес (4-5 месеца).
Макар да не влошават трайно качеството й на живот, счупването на ребрата и
на лявата лъчева кост е налагало единствено провеждане на лечение в
домашни условия, с прием на обезболяващи медикаменти и с ангажиране
подкрепата на близки. Съдът съобрази естеството и интензитета на
изпитваните от ищцата болки и дискомфорт, който понастоящем са затихнали
– няма обективна находка за изживяването им. Освен изброените
обстоятелства относно ищеца, съдът отчита конкретните за страната и
региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед
на всички тях съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за претърпените болки и страдания от причинените телесни
увреждания е 25 000 лв.
Размерът на обезщетението не следва да се редуцира, тъй като двете
възражения от ответника за съпричнияване на вредосносния резултат (поради
неправилно поставен предпазен колан и поради отказ и непровеждане на
предписано медикаментозно лечение, рехабилитация и контролни прегледи)
са неоснователни. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Преценката за
съпричиняване се прави на плоскостта причинно-следствената връзка между
поведението на пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63, Пленум, т. 7).
Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказана причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и настъпилия
вредоносен резултат. В случая се установява, че травматичните увреждания в
лявата ръка и лявата част от гръдния кош на ищцата, са резултат от страничен
удар отляво на тялото й, причинен от интериора на автомобила, причинен при
7
деформацията му от същата страна при конкретния механизъм на ПТП,
поради което те биха настъпили и при правилно поставен предпазен колан,
доколкото неговата функция е да не позволи движение на тялото при челен
удар, в посока напред. Затова съдът приема, че с непоставяне на предпазен
колан ищцата не е допринесла за настъпване на травматичните увреждания в
лявата ръка и лявата част от гръдния кош. По делото се установи, че
медикаментозното лечение на ищцата е предписано от лекар, че то е
провеждано в домашни условия отново по лекарско предписание (липсвало е
необходимост от хоспитализация), че провеждането му е било адекватно,
доколкото възстановителния процес е протекъл без усложнения, че ищцата е
напълно възстановена от получените увреждания, с оглед на което физио-
терапевтично лечение и рехабилитация не са необходими. Болките и
страданията с конкретния интензитет и времетраене са типични за травми от
подобен характер, т.е. не са предопределени от начина на провежданото
лечение, от неговата своевременност или от липата на терапевтично
сътрудничество от страна на ищцата.
Определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
следва да се присъди с претендираната законна лихва, но не от деня на
настъпване на застрахователното събитие (08.12.2020 г.), както се претендира
по искова молба. Поначало и доколкото е налице функционална обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на вредата, застрахователят дължи законна лихва върху застрахователните
обезщетения и за забавата на застрахования делинквент, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение по задължителната застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите не покрива законната лихва от
дена на увреждането до уведомяването на застрахователя. Тази част от
законната лихва увреденото лице може да я претендира от делинквента. За да
постави застрахователя в забава, вкл. по отношение на покритата от
застрахователното обезщетение законна лихва на делинквента, увреденото
лице следва да отправи до него молба за изплащане на застрахователно
обезщетение с приложени към нея документи по чл. 496, ал. 3 КЗ, респ. по чл.
106, ал. 3 КЗ. Увреденото лице следва да докаже денят, в който то е сезирало
застрахователя с писмена молба, както и приложените към нея документи.
Без доказване кога претенцията е предявена пред застрахователя, не би могло
да се определи забавата на застрахователя по отношение изплащане на
лихвите за забава на застрахования делинквент към увредения по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, покрита от застраховката гражданска отговорност (чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ). Непредставяне на доказателства за деня, в който претенцията е
предявена пред застрахователя, не позволява определяне началния момент на
законната лихва на самия застраховател според правилата на чл. 497, ал. 1 КЗ,
вкл. в хипотезата на изтекъл срок по чл. 496, ал. 1 КЗ и липсата на определени
и изплатени застрахователни обезщетения (чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ). Отделно от
това, този момент на същата законна лихва, не би могъл да се определи и
поради липса на доказателства за приложените към молбата документи (чл.
497, ал. 1 КЗ). Освен с установяване кога молбата е подадена, забавата в
хипотезите на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ се свързва и с ангажиране на
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, респ. с изискването им от застрахователя.
Ето защо, при непроведено от ищеца доказване на приложените към молбата
8
доказателства, съдът е в невъзможност да извърши проверка дали те са
представени, дали правомерно са поискани от застрахователя, респ. дали
отказът да изплати застрахователно обезщетение е незаконосъобразен с оглед
чл. 496, ал. 3 КЗ и от тук да изброи сроковете по чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ и
да прецени коя от двете дати е по-ранна.
От представеното по делото писмо изх. № 99-14051/31.08.2021 г. на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД се установява единствено изричният отказ на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. От него се
удостоверява косвено сезирането на застрахователя (доколкото в писмото
този факт се признава чрез твърдението за образувана щета), но не и денят на
изпращане на молбата до застрахователя, респ. получаването й от ответника,
нито приложените към нея документи. Ищецът не е ангажира препис от
молбата с означен опис на приложените към нея доказателства, респ. с
удостоверяване на деня, в който тя е изпратена до застрахователя или е
получена от последния.
След като по делото няма доказателства за това кога е отправена
застрахователната претенция към ответника, нито какви документи са
приложени към молбата до застрахователя, последният не изпада в забава
спрямо ищеца за заплащане на законна лихва от сезирането му (покритата от
застрахователното обезщетение законна лихва на делинквента), нито за
заплащане на законна лихва от собствената му забава, поради неоснователен
отказ да определи и изплати застрахователно обезщетение. При това
положение застрахователното обезщетение следва да се присъди със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
му заплащане.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
частично основателен. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
25000 лв., ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. (предявяване на иска) до
окончателното изплащане. Искът е неоснователен в частта за заплащане на
неимуществени вреди, за разликата над 25 000 лв. до пълния претендиран
размер от 70 000 лв., както и за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение (25 000 лв.) от 08.12.2020 г. (датата на
вредоносното събитие) до 09.10.2022 г. (денят, предхождащ предявяване на
иска), поради което в тези му части следва да се отхвърли.
С оглед частичната основателност на предявения иск, ответникът ще
следва да заплати на ищцата сторените разноски съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК). Ищцата е сторила разноски в общ размер на 3 380
(2800 лв. - заплатена държавна такса и 580 лв. - депозит за вещи лица).
Съобразно размера на присъденото обезщетение (25 000 лв.) и претендирания
такъв (70 000 лв.), ответникът следва да заплати по съразмерност разноски на
ищцата в размер на 1 207,14 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищцата от адв. С. И., в полза за последния следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено
пропорционално на уважената част от иска (25 000 лв.) и съобразно
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от
ответника е в размер на 2650 лв.
От ответника се претендира присъждане на разноски. Същият има право
9
на разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). От него
е доказано извършване на разноски в общ размер на 8085 лв. (7500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, 580 лв. - депозит за вещо лице и 5 лв. –
такса за съдебно удостоверение), като съобразно отхвърлената част на иска
(45 000 лв.) на ответника следва да се заплатят от ищеца разноски в размер на
5 197,50 лв. Внесената сума от 40 лв. (депозит за свидетел) не е усвоена,
поради липса на претенция от свидетеля за изплащането , поради което тя
подлежи на връщане (при изричното й поискване с писмена молба).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. ****** ж.к. „******”, ул. „*******” № 7 да заплати на З. И. И., с ЕГН
**********, с адрес: с. ****** сумата от 25 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 08.12.2020
г., причинено при управление на автомобил „Фолксваген“, модел „Каравел“ с
peг. № ......., управляван от Ф. М. Ф., чиято отговорност е била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от
10.10.2022 г. (предявяване на иска) до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 25 000 лв. до пълния
претендиран размер от 70 000 лв., както и за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение (25 000 лв.) от 08.12.2020 г. (датата на
вредоносното събитие) до 09.10.2022 г. (денят, предхождащ предявяване на
иска).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. ****** ж.к. „******”, ул. „*******” № 7 да заплати на З. И. И., с ЕГН
**********, с адрес: с. ****** сумата от сумата 1 207,14 лв., представляваща
сторени по делото разноски съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. ****** ж.к. „******”, ул. „*******” № 7 да заплати
на адв. С. Н. И. от АК Велико Търново сумата от 2650 лв.представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално
представителство на З. И. И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. И. И., с ЕГН **********, с
адрес: с. ****** да заплати на „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. ****** ж.к. „******”, ул. „*******”
№ 7 сумата от 5 197,50 лв., представляваща сторени по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
10
11