Решение по дело №4288/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              ,19.03.2018 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4288 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

          Подадена е искова молба от И.А.Л., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адвокат К.П.К. против С.Д.П., с ЕГН ********** ***, в която ищецът твърди, че с ответницата се познават отдавна, тъй като са съседи в едно село. Сочи, че в края на 2015 год. установили близки взаимоотношения, като имали и полови сношения. В началото на 2016 год. установили, че ответницата е забременяла. Двамата решили да заживеят на семейни начала. На 14.02.2016 год. заживяли в дома на родителите им в с.Пищигово.

          Твърди, че в началото отношенията им били много добри и се разбирали. На 03.10.2016 год. ответницата родила момче, на което дали име А. . Сочи, че постепенно отношенията им се изострили, като започнали често да се карат, като скандалите винаги ги предизвиквала ответницата. Не желаела да полага грижи за домакинството им и за детето, като всичко прехвърляла на него и родителите му. Ищецът твърди, че й правел забележки, че тя си е по цял ден в къщи и следва да полага необходимите грижи. Поради това детето им често боледувало, тъй като нямало адекватни грижи от майката.

          Посочва, че на 03.08.2017 год. ответницата напуснала дома, в който живеели, заедно с детето им и се преместила да живее в дома й в селото при баба й, тъй като родителите й по това време били в чужбина на работа. Още същия ден ищецът отишъл с майка си да я убеждават да се върне, но тя отказала.

          Твърди, че на 08.08.2017 год. детето им се разболяло. Ответницата и една нейна братовчедка отвели детето при народен лечител в с.Ивайло, за да го лекува, а не го завела на лекар. Мислили, че детето има счупена кост, за това го завели на този лечител-поправач. Последният не направил нищо, тъй като не му било по възможностите да установи защо детето постоянно плаче.

След два-три дни узнали, че детето продължава да плаче. Тогава на 12.08.2017 год., с баща му отишли в дома на С. и разговаряли с баба й защо не са завели детето на лекар. През това време чували, че детето продължава да плаче. Тогава с баща му взели детето и го отвели в МБАЛ "Хигия" в гр.Пазарджик, за да бъде прегледано от лекар и да се установи дали има някоя счупена кост, както те казвали. В болницата им отговорили, че нямат такъв скенер. Поради това отишли в МБАЛ-Пазарджик АД. Там лекарите направили снимки и установили, че детето е заболяло и е развило „тиха пневмония". Приели го незабавно за лечение в болницата, като при него, като придружител останала майката на ищеца - Т.  Х. . Това станало, тъй като майката на детето не проявила никаква загриженост и не дошла с тях в болниците, за да придружава детето.

          Твърди, че едва на третия ден след приемане на детето им в болницата майка му - ответницата отишла там, за да го види. Там бащата на ищеца й казал да влиза в болницата, за да си гледа детето, а майката на ищеца да си тръгне. В отговор на това ответницата заявила, че не желае да остава в болницата, за да гледа детето, тъй като не била го разболяла тя, след което си тръгнала. През следващите дни ответницата, заедно със свои близки, посещавала кафе-заведения, ходила на сватба и други места за увеселение. След няколко дни, около средата на месец август ответницата отново отишла до болницата с нейна братовчедка А. П.. Последната й казала да влезе в болницата, за да си гледа детето, но тя пак отказала, като обвинила майката на ищеца, че била разболяла детето и за това тя трябвало да стои в болницата. След това посещение ответницата повече не е посещавала болницата, за да се интересува за здравословното състояние на детето им.

          Ищецът твърди, че докато детето им било в болницата ходил няколкократно, за да се интересува какво му е състоянието, за което майка му го осведомявала. На 21.08.2017 год. изписали детето от болницата, като заедно с майката на ищеца се прибрали в селото, в дома им.

          Сочи, че до края на месец септември ответницата не е идвала в дома им, за да вижда детето и да се поинтересува какво му е здравословното състояние. За първи път дошла едва след като се върнали родителите й от чужбина, където били до тогава. Дошла заедно с майка й. Видяли детето и им го дали. Отвели го в дома им където стояло 3-4 дни. На 16.10.2017 год. ответницата върнала детето в дома на ищеца. От тогава той и родителите му гледат детето. През деня го гледа майка му, а след като се върне от работа – той. Посочва, че работи на частни начала като месечният му доход е около 400-500 лв.

          Твърди, че с оглед на гореизложеното, за него се поражда правният интерес, в качеството на родител, да предяви настоящия иск, за да се произнесе съда, при кого от двамата родители да живее детето и респективно да упражнява родителските права, както и произтичащите последици от това.

          С оглед на изложеното, както и независимо от ниската възраст на детето, моли съда да предостави упражняването на родителските права на него, като негов баща, като определите местоживеенето на детето А. И.  Л. да бъде по местоживеенето на бащата в с.Пищигово, ул.“*****“ №*, обл.Пазарджик. Счита, че притежава по-голяма родителска загриженост и полага по-големи грижи за отглеждането на детето в сравнение с майка му. Нейното желание да полага някакви грижи за детето не е породено от нейната привързаност към него, а от амбицията на родителите й да вземат детето след като те се прибрали в страната. Преди това ответницата не проявявала никакъв интерес и загриженост към отглеждането на детето, когато то се намирало в болницата, а и след това.

          Твърди, че за отглеждането и възпитанието на детето са необходими финансови средства, които следва да бъдат осигурявА. и от двамата родители. Сочи, че освен с финансови средства полага ежедневни грижи за детето, които не могат да бъдат определени като финансови по размер, но следва да бъдат отчетени. В отглеждането помага и майка му, която има физическата възможност за това, както и баща му. С оглед възрастта на детето им, счита, че за отглеждането и възпитанието му ежемесечно са необходими по 220 лв., които следва да бъдат разпределени между двамата родители. От посочения размер майката следва да изплаща по 120 лв., като останалите 100 се осигуряват от него, допълнени от родителските грижи, които са неоценими.

          На основание чл.127 ал.2 и чл.139 и сл. от Семейния кодекс, моли съда да предостави упражняването на родителските права върху детето А. И.  Л., с ЕГН ********** на него – И.А.Л., като негов баща, като определи местоживеенето на А. И.  Л. да бъде по неговото местоживеене ***. Моли съда да осъди С.Д.П., с ЕГН ********** да изплаща ежемесечна издръжка на малолетния си син А. И.  Л., с ЕГН ********** в размер на 120 лв. месечно, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, чрез него, като негов баща и законен представител. Моли съда да определи режим на лични контакти на детето с майка му, с оглед разпоредбите на СК и събраните доказателства.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства и е направено доказателствено искане.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й. Взето е становище, че предявеният иск е неоснователен. Заявява, че изложеното в исковата молба не отговаря на фактическото положение, с оглед на отношенията между съпрузите, както и относно възможностите на родителите за отглеждането на детето. Твърди, че детето реално е отнето принудително от майката на 16.10.2017г. около обяд в с.Пищигово от бабата на детето и майка на ищеца Т.  Х. . Последната е заплашила ответницата с физическо насилие като принудително е отнела детето. Този скандал станал достояние на почти цялата махала в селото.

          Сочи, че реално в момента детето не се отглежда и възпитава от бащата, а от неговата майка Т.  Х. . Ищецът работи през целия ден и не притежава нито капацитет, нито възможности за отглеждането и възпитанието на детето. Неговата майка също работи и не може да полага необходимите и дължими грижи за детето, което е на 9 месеца. От друга страна майката на детето вече е пълнолетна и има необходимите възможности да се грижи, отглежда и възпитава детето, разбира се с помощта на родителите си, при които живее в момента. В това жилище са налице всички необходими условия за отглеждане и възпитание на детето за разлика от жилището на ищеца по настоящото дело, което е в изключително лошо състояние и дори няма адрес, с оглед на това, че е извън регулация и е незаконно.

          Твърди, че в крайна сметка единствено майката би могла да полага необходимите адекватни грижи с оглед на изложеното по-горе.

          Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и на основание чл.127 ал.2 и чл.139 и следващите от СК да приеме и уважи настоящите насрещни искове, с които: Да предостави упражняването на родителските права на майката С.П. и определите местоживеенето на А. И.  Л. по местоживене при майката на адрес: с.Пищигово, ул.“*****“ №*; Да осъди И.А.Л., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете А.  Л., чрез неговата майка в размер на 120 лв. месечно, считано от постановяване на решението, до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване; Да определи режим на лични контакти на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа до 17:00 часа, с приспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

          Прави доказателствено искане – за разпит на свидетели.

          Предявеният иск се поддържа изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от ищеца и неговия пълномощник. Молят съда да уважи исковите претенции. Претендират разноските по делото. Подробни съображения по съществото на правния спор са изложени в представените и приети по делото писмени бележки.   

Ответницата се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител. Оспорва исковата молба. Поддържа заявените в писмения отговор претенции по отношение на малолетното дете. Доводи по същество са изложени в приложените по делото писмени бележки.

          Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

          Не е спорно по делото, че страните – ищецът и ответницата нямат сключен  граждански брак, както и че са живяли на семейни начала от месец февруари 2016г. до месец август 2017г. От съвместното си съжителство имат родено едно дете – малолетен син А. И.  Л., с ЕГН **********, роден на ***г.

          Родителите на детето не могат да постигнат споразумение по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК, което поражда правният интерес от воденето на настоящия иск и прави същият  процесуално допустим.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че родителите на детето – ищецът и ответницата са млади хора, с ниска житейска възраст и без опит в отглеждането и възпитанието на деца. Малолетният им син А.  е първото им дете.

          Установява се също така, че както ищецът, така и ответницата живеят в домовете на техните родители /съответно баби и дядовци на детето/. Къщите и на двете семейства предлагат добри условия за живот и за отглеждане и възпитание на малко дете, видно от изготвения и приет по делото социален доклад на ДСП-Пазарджик.

          За да отговори на въпроса кой от двамата родителите следва да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете и при кого от тях детето следва да живее, съдът взема предвид и следните установени по делото обстоятелства:

          Ищецът и баща на детето полага труд. Същият работи по трудово правоотношение и реализира един доста добър месечен доход – около 900 лева месечно /според отразеното в социалния доклад/, който му позволява да издържа детето и да му осигурява необходимите разходи за храна, дрехи, обувки и другите потребности. Освен това, ищецът може ежедневно и дори ежечасно да разчита на помощта и подкрепата на своите родители при отглеждането и възпитанието на детето. Това се отнася най-вече за неговата майка, която след раздялата им с ищцата, изцяло е поела грижите за детето като е спряла да ходи на работа. Бащата на ищеца работи и също получава добро месечно възнаграждение. В дома на бащата детето е обгрижвано и са задоволени потребностите му. Бабата и дядото на детето, разпитА. като свидетели по делото, оставиха впечатление за стабилно и здраво семейство, за спазване на правила и ред в семейната общност.

          По по-различен начин стоят нещата при ответницата. Последната не работи и няма собствени доходи. Ответницата навърши пълнолетие в хода на производството по делото. Изцяло разчита на финансовата помощ на своите родители. Последните работят в чужбина, като ответницата предимно живее със своята баба. Майка й и баща й си идват от време на време в България. Макар от разпитаните по делото свидетели да се събраха показания, че след раздялата на ищеца и ответницата, майката на последната се е върнала в България, то липсват данни за бъдещите й намерение и затова тя да се установила трайно в страната. Още повече, че бащата на ответницата продължава да работи извън страната. Предвид отсъствието им  ответницата не може да разчита на тяхната ежедневна и адекватна помощ при грижите за детето.    

          От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна се установява, че въпреки това, че е разполагала с нужното време и спокойствие да се грижи за детето си по времето когато все още са живеели заедно с ищеца, то ответницата на няколко пъти е предприемала напълно неадекватни действия и грижи по отношение на детето си. Стана ясно от показанията на свидетелката – майка на ищеца и на свидетеля – негов зет, че ответницата не рядко е оставяла детето с мръсен памперс и то продължително време, заета с телефона си. Не е поддържала нужната и дори задължителна хигиена за едно дете, както негова лична, така и на помещенията, в които то се е намирало. Проявявала е пълна безотговорност като не му е давала на време /в съответния час/ лекарствата когато е било болно. Предприемала е напълно неадекватни действия, като в случая когато детето е било болно и вместо да го заведе на лекар, тя го е завела на „поправач“ /народен лечител/ в друго село, тъй като считала, че е счупено на гърба и затова реве непрекъснато.

           Събраха се и показания, че при първото по-сериозно разболяване на детето и при необходимост от престой в болница, ответницата е отказала да остане с него в болничното заведение, без налична причина и разумно обяснение, поради което бабата по бащина линия е била заедно с детето и се е грижела за него през цялото време. Същото се случило и при второто заболяване на детето, когато му била поставена диагноза „пневмония“ и отново баба му – майката на ищеца е стояла с него в болницата в продължение на дни. Майката освен, че отново отказала да остане с детето си в болницата, дори си позволила да каже пред свидетелите – бащата и зетя на ищеца, че няма да остане с детето в болницата, тъй като не го е разболяла тя.

          Според показанията на свидетелите на ищцовата страна, след раздялата на родителите и след като детето е взето за отглеждане в дома на бащата, майката често участвала в нощни мероприятия и веселия с други млади хора и се хвалела с проявите си, като ги качвала в интеренет.

          Гореописаното поведение на майката е донякъде обяснимо /но не и оправдано/ с ниската й житейска възраст, с неопитността й, с желанието й да се включи в предизикателствата на живота. Това безспорно определя и показва и нейните житейски приоритети, между които не е детето й.

          Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна. Те са последователни, непротиворечиви, взаимодопълващите се и напълно убедителни. Вярно е, че разпитаните по делото лица са близки родственици на ищеца и безспорно като такива те са заинтересовА. от изхода на делото, но това не означава, че свидетелите говорят неистина. В хода на процеса не се събраха доказателства, които да опровергаят показанията на тези свидетели или да ги поставят под някакво съмнение, още по-малко да ги оборят. Тези свидетели са и най-близките хора до ищеца, с които той живее, които го познават най-добре, които са съжителствали и с ответницата докато те са били заедно и най-пряко, най-често и най-непосредствено са възприели нейните действия, съответно бездействия при грижите й за малолетното дете.

          На фона на тях, свидетелите на ответната страна дават показания за отделни случки или събития и то най-вече около споровете и кавгите между родителите на детето и техните семейства къде да живее детето до приключване на производството по настоящето дело.     

          При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че ищецът и ответницата са родители на малолетния А. И.  Л., с ЕГН **********, роден на ***г. Установи се също така, че двамата нямат сключен граждански брак и че са живели на семейни начала. От месец август на 2017г. родителите на детето живеят разделени. От тогава и до момента детето преимуществено живее в дома на своя баща, заедно със своите баба и дядо по бащина линия. Те са тези, които полагат непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание и  задоволяват ежедневните му потребности.        

В същото време, не е налице съгласие на родителите по въпросите, визирА. в разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК. Затова и на основание чл.127 ал.2 от СК, съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения между родителите и детето, както и за издръжката на детето.

При преценката на това на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства, най-вече съобразно интереса на детето. С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че в конкретния случай, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата И.А.Л..

Бащата е млад мъж, работещ, обезпечен е в битово, материално и финансово отношение. Разполага с цялата подкрепа и помощ на своите родители. В неговия дом има по-здрава и по-стабилна семейна среда, познаваща нуждите и потребностите на едно малко дете, в сравнение с тази в дома на майката. Бащата изразява желание и готовност да се грижи за детето си. Освен това детето е момче и за него ще е добре да е близо до баща си и да получава неговите грижи, подкрепа и обич.

Предвид на това, както и с оглед на обстоятелствата, че бащата има готовността, възможността и необходимия родителски капацитет /видно и от приетия социален доклад/ да се грижи за сина си /това, че ищецът е добър баща се подкрепя и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели/, то в конкретния случай, родителските права ще следва да се предоставят на него.

Ще следва да се определи режим на лични контакти на майката с детето, при който съдът съобразява и обстоятелството, че родителите живеят в едно и също населено място. Предвид данните по делото, както и възрастта на детето, съдът счита за оптимално, майката да вижда и взема при себе си малолетния А. И.  Л. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в недяля, с приспиване, както и по двадесет дни през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и по два дни през Коледните и Великденските празници.

Ще следва да се определи местоживеене на малолетното дете – при бащата, който ще упражнява и родителските права. 

          Следва майката-ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето си месечна издръжка. Предвид данните по делото относно възрастта на детето и неговите нужди, а и предвид претенциите на ищеца в исковата молба, съдът намира, че за месечната издръжка на детето А. И.  Л. са необходими 220 лева, от които майката следва да заплаща сумата в размер на 127,50 лева месечно. Издръжката ще следва да се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2017 год. и до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

          При определяна размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, както и обстоятелството, че минималната работна заплата за страната от 01.01.2018г. е в размер на 510 лева.

          Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 183,60 лева, както и допълнителна държавна такса в размер на 5 лева.

С оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 625 лева, с оглед представяние Списък на разноските по чл.80 от ГПК  и приложените разходни документи.  

По изложените съображения и на основание чл.127 ал.2 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш      И:

           

          По иска на И.А.Л., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адвокат К.П.К. против С.Д.П., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.127 ал.2 от СК:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от съвместното съжителство на майката С.Д.П., с ЕГН ********** и бащата И.А.Л., с ЕГН ********** дете А. И.  Л., с ЕГН **********, на бащата И.А.Л., с ЕГН **********, като майката С.Д.П., с ЕГН ********** ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в недяля, с приспиване, както и по двадесет дни през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и по два дни през Коледните и Великденските празници.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетния А. И.  Л., с ЕГН ********** при бащата И.А.Л., с ЕГН ********** на адрес: ***.  

          ОСЪЖДА майката С.Д.П., с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетния си син А. И.  Л., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И.А.Л., с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 127,50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.10.2017 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

          ОСЪЖДА С.Д.П., с ЕГН ********** *** да заплати на И.А.Л., с ЕГН ********** *** направените от него разноски по делото в размер общо на 625 лева.

          ОСЪЖДА С.Д.П., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 183,60 лева, както и допълнителна държавна такса в размер на 5 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: