Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 175 Година 2021, 16.06 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ..………………………
На двадесет и първи април ..............................
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Жана Кметска ……........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
гражданско дело номер ……… 2370 …… по описа за …… 2020 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на А.С.Д., чрез процесуалния му пълномощник, с адрес град София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 57, вх. А, ап. 24 против „Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град София
и адрес на управление бул. „Г. М. Димитров“ № 1 за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 03.07.2019 година в град Бургас, ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2019 година - датата на изтичане на срока за произнасяне от
страна на застрахователя по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането до
окончателното плащане на главницата, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата от 736.44 лева за извършени разходи за лечението на ищеца А.С.Д..
В подкрепа на отправените искания са представени и ангажирани от него
доказателства.
Ищецът в исковата си молба
твърди, че на 03.07.2019 година, в град Бургас, на ул. „24-ти Черноморски
пехотен полк“, на пешеходна пътека, настъпило пътнотранспортно произшествие
/ПТП/, при което той бил пострадал. Виновен за произшествието бил водачът на
автомобил марка “Ситроен Ц4”, с рег. № А 7748 НН Г.В.. Посоченият автомобил
имал валидна към момента на събитието застраховка “Гражданска отговорност” в
ответното застрахователно дружество, което било основание за ангажиране на
отговорността му.
В резултат на настъпилото ПТП той
бил приет по спешност УМБАЛ - град Бургас в тежко общо състояние - с фрактура
на бедрената шийка, фрактура на глезенната става и ходило, счупване на горния
край на раменната кост, травма в областта на гърдите и главата. Бил
хоспитализиран общо 13 дни в посоченото лечебно заведение. В резултат на
получените травми му били извършени две операции под обща анестезия, като му
бил поставен метален имплант на тазобедрената става. Единствено бързата и
адекватна лекарска намеса била предотвратила необратимото му инвалидизиране.
В исковата молба са изложени
твърдения, че към момента възстановяването на ищеца не било приключило, като
били налице неблагоприятни последици от настъпилото произшествие. Освен това,
предстоял дълъг и тежък период по възстановяване и рехабилитация. За значителен
период от време ищецът не можел да се обслужва сам и изцяло бил зависим от
грижите на своето семейство. Наличието на множество и изключително тежки травми
в областта на таза, рамото и глезена били предпоставки за развитието на
съпътстващи заболявания и развитието на психическа обремененост. Във връзка с
инцидента било образувано нохд № 2618/2020 година по описа на Районен
съд-Бургас, в хода на което обвиняемият Г.В.В. се признал за виновен.
На 06.08.2019 година ищецът
предявил пред застрахователя искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, като с допълнителна молба от 11.12.2019 година
представил доказателства от досъдебното производство във връзка с
претендираните вреди. На 18.06.2020 година на застрахователя били представени
разходни документи, както и допълнителни медицински документи за претърпените
от ищеца вреди, а на 26.08.2020 година,
било представено и копие на определение № 327 от 16.07.2020 година на Районен
съд-Бургас. На всяка от молбите ответното дружество отговаряло с отказ да
определи и изплати застрахователно обезщетение, поради което спорът следвало да
бъде решен по съдебен ред.
Ответната по делото страна, на
която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в
срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила
становище по така предявените против нея искови претенции.
На първо място ответникът оспорва
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
както и всички твърдения в исковата молба. Поддържа, че не била налице
изключителна вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен Ц4“, модел „Пикасо“
с рег. № А 7748 НН, управляван от водача Г.В.В.. В тази връзка е въвел в
процеса възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на пострадалия А.С.Д..
Посочва се, че пострадалото лице било навлязло на платното за движение без да
сигнализира за това, не било съобразило разстоянието до приближаващото пътно
превозно средство и неговата скорост, не било преминало на пешеходна пътека, а
пресякло на необозначено за това място, като навлязло внезапно на пътното
платно и при ограничена видимост. Твърди се още, че пострадалият бил пресякъл
платното за движение при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на светлината
на светофар, регулиращ движението на пешеходци по платното за движение.
Оспорват се на следващо място
твърденията на ищеца за получени от него телесни увреждания; търпените болки
към настоящия момент и бъдещите такива; настъпването на имуществени вреди;
причинно-следствената връзка между твърдените телесни увреди и направените
разходи за тяхното лечение; използването на постоянна помощ от близките на
пострадалия за елементарни дейности, свързани с битовите и хигиенните му нужди;
твърдението, че пострадалият търпял болки към настоящия момент и не можел да се
движи активно; твърденията, че инцидентът се отразявал негативно на психиката
ищеца, както и в какво се изразяват тези негативни преживявания; претенцията за
лихви, нейния размер и началния момент, от който се дължали.
Ответната страна навежда
твърдения, че ищецът бил нарушил разпоредбите на чл. 32, чл. 113 и чл. 114 от
Закона за движение по пътищата, в редакцията му към момента на ПТП. В тази
връзка се сочи, че по време на произшествието пострадалият с бърз ход пресичал
на необозначено за това място, при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на
светлината на светофара, регулиращ движението на пешеходци по платното за
движение.
По отношение на здравословното
състояние на ищеца се сочи, че оперативните интервенции били протекли с гладък
следоперативен период без усложнения. Заявява, че той не бил извършвал
контролни прегледи при психиатър, психолог, психотерапевт, ортопед, невролог,
неврохирург, както и че не бил провеждал рехабилитация и физиолечение.
Възстановителният процес бил забавен от придружаващи заболявания на ищеца.
Твърди, че липсвали медицински документи, обвързани с проследяването на
здравословното състояние на ищеца, както и такива свързани с възстановителните
процеси. Заявява още, че направените разходи за лечение не били в
причинно-следствена връзка с телесните увреждания, както и че претърпените от
ищеца имуществени и неимуществени вреди били в причинно-следствена връзка с
неговото поведение.
Не на последно място се излагат и
твърдения от ответното дружество, че то се било произнесло по щета №
0801-003066/2019-01 в законоустановения срок, в съответствие с чл. 108 от КЗ.
Правят се възражения по отношение
на твърденията на ищеца за изключителна вина на водача на застрахованото в
ответното дружество пътно превозно средство. Възразява се и против размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като същия се счита за
прекомерен и несъответстващ на реално претърпените от ищеца болки и страдания.
Възразява се и против размера на имуществените вреди, както и че същите били в
причинно-следствена връзка с инцидента. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По отношение на заявената от
ищеца претенция за лихви, ответникът прави възражение за нейната недължимост.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка
и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
Установява се от представените
и събрани по делото доказателства, че с влязло в сила определение
№ 327 от 16.07.2020 година за одобряване на споразумение, постановено по нохд № 2618/2020 година по описа на Районен съд - Бургас,
Г.В.В. е бил признат за виновен в това, че на 03.07.2019 година в град Бургас,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“ С4,
модел „Пикасо“, с рег.№ А7748НН по ул. „24-ти Пехотен Черноморски флот“ нарушил
правилата за движение, визирани в чл.20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 119, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, като приближавайки към пешеходна пътека тип
М8.1, не намалил скоростта и не спрял, за да пропусне пресичащият по
пешеходната пътека пешеходец А.С.Д., при което допуснал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на лява бедрена кост, довело до трайно
затруднение на движението на левия крак за срок от около 6-8 месеца при обичаен
хода на оздравителния процес, средна телесна повреда, изразяваща се в открито
счупване на външния малеол на ляв глезен - малеола на малкия пищял с дефект на
кожата в тази област, довело до трайно затруднение движението на левия крак за
срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, както и
такава, изразяваща се в счупване на лява мишнична кост в областта на големия
туберкул, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от
около 2-2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. второ, вр. ал.1, б. „б“, предл.
второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ от НК, вр. чл.
119, ал. 1 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно при форма на вината „пряк
умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Така постановеният, обсъден
по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с разпоредбите на чл. 383, ал.
1 във връзка с чл. 413, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК е
задължителен за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
При съобразяване на така
изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажирането на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка „Ситроен“
С4, модел „Пикасо“ с рег.№ А7748НН. Не се спори между страните, а се установява
и от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че
процесния автомобил, с който водачът Г.В. е причинил вреди на ищеца по делото е
застрахован с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД,
както и че ищецът е предявил писмена претенция пред застрахователя. При това
положение и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ищецът
може да претендира обезщетение пряко от застрахователя.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена автотехническа експертиза,
вещото лице по която в изготвеното и прието заключение е посочило, че местопроизшествието
се намира в прав пътен участък на ул. „24-ти Пехотен Черноморски флот“ на
„Т“-образно кръстовище с ул. „Константин Величков“ в град Бургас, като ищецът
пресичал по пешеходна пътека тип М8.1, означена от двете страни с пътен знак
Д17, в посока от Морската градина към ж.к. „Лазур“. Лекият автомобил марка „Ситроен“ С4, управляван от водача Г.В.,
се движел в дясната лента на ул. „24-ти Пехотен Черноморски флот“ в посока центъра на града. Произшествието
станало в светлата част на денонощието при неограничена видимост и суха пътна
настилка, без неравности. Видимостта на водача била променлива предвид
преминаващите автомобили. До мястото на удара пешеходецът изминал по
пешеходната пътека 5.90 метра за около 4 до 7 секунди, предвид което вещото
лице заключава, че навлизането му на платното не е внезапно, а при наличието на
пътен знак Д17 водачът е бил длъжен да го възприеме, да намали скоростта и да
спре преди пешеходната пътека. Експертът определя скоростта на движение на
лекия автомобил на около 50 км/ч, изхождайки от височината, на която
пешеходецът се ударил в предното стъкло, което е счупено в долна дясна част с
център 16 см от основата. Заключава, че при конкретните условия водачът на лекия
автомобил е имал обективна възможност да намали и спре преди пешеходната
пътека, тъй като разстоянието, на което той се е намирал преди пешеходецът да
предприеме пресичането, е било по-голямо от опасната му зона за спиране. Според
вещото лице, произшествието е било предотвратимо.
За установяване на механизма на произшествието е
представен и констативен протокол с пострадали лица за процесното произшествие
и са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.В., водач на
лекия автомобил. От последния се установява, че ударил пешеходеца с предната
дясна част на автомобила, който се прихлъзнал по калника и паднал. След удара свидетелят се изтеглил вдясно и
спрял. Заварил пострадалия да лежи на земята с болки в крака и тазобедрената
става. Състоянието на тазобедрената става и глезена било потвърдено при пристигането
на Бърза помощ. Видно от заключението на вещото лице и от писмо рег.№
26-00-51/1 от 22.03.2021 година на Община Бургас, светофарна уредба на
местопроизшествието и в близост до него липсва. Фактът, че пешеходецът е пресичал
именно на пешеходната пътека се установява и от свидетелските показания на
водача на автомобила Г.В..
Установява се от доказателствата по делото, че след
инцидента пострадалият ищец е бил откаран в УМБАЛ - Бургас. Там са били констатирани
счупване на шийката на лява бедрена кост, открито счупване на ляв фибуларен
малеол и счупване на големия туберкул на лява мишнична кост. Последователно са били
извършени две хирургически интервенции, при което му е била поставена закрита
интрамедуларна остеосинтеза и пластика кутис на ляв долен крайник. Извършени са
били и други медицински манипулации, като болничният престой е продължил от
03.07.2019 до 15.07.2019 година, след което той у бил насочен за домашно
лечение. Установява се от представените по делото болнични листи временна неработоспособност
в продължение на 222 дни (от датата на произшествието до 29.01.2020 година). Установява
се, също така, проведено рехабилитационно лечение в периода 11.12.2019 година -
18.12.2019 година в специализирана болница за рехабилитация Бургаски минерални
бани ЕАД. С експертно решение № 265 от 22.01.2020 година на ТЕЛК към УМБАЛ -
Бургас са установени следните анамнеза и ортопедичният статус на ищеца към
посочената дата: опериран през месац юли 2019 година за фрактура на бедрената
шийка, поставена ОМ, фисура на фибуларния малеол, вляво с кожен дефект,
импресионна фрактура на големия туберкул на хумеруса в ляво. Придвижва се с
патерици със запазени активни и пасивни движения на ЛТБС, ляв глезен, ляво
рамо, болки в лява глезенна става. Заключението е, че състоянието на ищеца е
нестабилизирано и временната неработоспособност следва да се продължи за два
месеца, считано от 30.12.2019 година.
По делото е допусната и извършена и съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието от съда заключение е
посочило, че ищецът е пострадал при пътно-транспортно произшествие на
03.07.2019 година като пешеходец, блъснат от лек автомобил, при което е получил
счупване на шийката на лява бедрена кост, открито счупване на ляв фибуларен
малеол и счупване на лява мишнична кост в горния край. Приет и лекуван в ООТ
при УМБАЛ - Бургас оперативно с
поставяне на МО, хирургическа обработка на откритата рана на ляв глезен с кожна
пластика. Посочва се още, че травмата на лявата ръка е от съприкосновение на
рамото с автомобила след възкачването върху него. Травмата на бедрената кост
отговаря да е получена при падане на терена върху лявата ТБС. Травмата на левия
глезен вероятно е от прегазване на крайника в тази област. Вещото лице заключава,
че получените травми са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, а
описаните разходи са съвместими с приложеното лечение. В съдебно заседание експертът посочва,
че инцидентът от 2013 година, при който ищецът е счупил прешлен, няма нищо общо
с травмите, получени при процесното ПТП и те не са оказали влияние върху
оздравителния процес.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от тях по
делото заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали
пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство лек
автомобил марка „Ситроен“ С4 Г.В., чието поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Безспорно
е, че същият е осъществил противоправно деяние, като при налично за него
задължение не е спазил правилата за движение и приближавайки към пешеходна
пътека тип М8.1, не е намалил скоростта и не спрял, за да пропусне пресичащият
по пешеходната пътека пешеходец А.Д., при което е допуснал пътнотранспортно
произшествие, причинявайки на ищеца посочените по-горе средни телесни повреди.
Всичко това сочи на установеност на елементите на приложимата правна норма, а
именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина.
С оглед установяване на наведените от ищеца твърдения за
претърпени неимуществени вреди и установяване интензитета на претърпените болки
и страдания, в настоящото производство е разпитан един свидетел. От показанията
на свидетелката Николова, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се
установява, че тя го е придружавала през цялото време на болничния му престой,
когато той е претърпял две операции на трети и дванадесети юли 2019 година;
след това бил изписан за домашно лечение и останал 6 месеца на легло, след
което започнал да се придвижва с патерица. Домашното лечение било проведено в град
Малко Търново в дома на тяхната майка и сестра им, като последните две полагали
грижи за ищеца, който не можел да се обслужва сам. Свидетелката поставяла
медицинските превръзки и инжекции. Ищецът бил затворен и изпитвал силна
физическа болка, за което приемал обезболяващи. Последиците от травмите не били
преодолени, ищецът изпитвал безпокойство при пресичане, както и страх от
бутилки с вода, с които го заливали в деня на инцидента.
Актуалният преглед на ищеца от месец март тази година,
извършен от вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, е разкрил
болкови усещания в лявото рамо и бедро при описаните в заключението движения и
при промяна на времето. Наблюдавани са оперативен цикатрикс с дължина 13 см в
горната част на лявото бедро, оток и белег от рана с неправилна форма 7х4 см на
левия глезен в областта на външния малеол, цикатрикси от рани в областта на
брадата и дясната предлакътница. Ищецът има ограничени движения в лява
тазобедрена става и ляво рамо, придвижва
се с помощта на канадка с накуцване и замятане на левия крак, невъзможност да
кляка. Установено е, че движенията на глезена са възстановени в пълен обем.
Липсват в медицинската документация данни за настъпили усложнения през
възстановителния период.
Обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 година. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура. При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че ищецът
е претърпял две хирургически операции, с поставяне на остеосинтеза и кожна
пластика, болничен престой и значителна по времетраене нетрудоспособност,
придружена с невъзможност да се обслужва сам за дълъг период от време, прием на
обезболяващи медикаменти, нуждата от рехабилитационно лечение, както и
съпътстващите ежедневието битови неудобства, наличието на остатъчни болкови
усещания, липсата на пълно възстановяване на обема на движенията на
тазобедрената и раменната стави, придружени със затруднения при ходене - замятане
на ляв крак, използване на канадка, изкачване на стълби само с единия крак
напред и по едно стъпало, невъзможност да кляка. Като отчита всичките
обстоятелства по делото - интензитета и продължителността на страданията,
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и
проявление на неимуществените вреди съдът приема, че справедливото обезщетение е
в размер на 35 000 лева. От разпита на допуснатия по делото свидетел не се
установява търпените от ищеца болки и страдания да са с интензитет по-голям от
обичайните при такива травми. Ето защо, при отчитане на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 година, съдът намира, че паричният еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания в
резултат на телесни увреждания от процесното ПТП следва да се определи в размер на 35000 лева, като в останалата част до претендираните 50000
лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушаване на правилата за
движение от пострадалия пешеходец, обоснована с това, че последният навлязъл
внезапно на пътното платно, без да сигнализира за намерението си с ръка, без да
се огледа, не на пешеходна пътека, при червен немигащ сигнал на светофара. При
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради
това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в
отговора си. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато увреденият с поведението си е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В
настоящия случай е установено, че пострадалият е пресичал на обозначените за
това места, а именно пешеходна пътека тип М8.1, до момента на сблъсъка е
изминал 5.9 метра, т. е. изминал е първата лента на платното и е подминал
средата на лентата, в която се движел виновният водач, при което появата му на
платното в никакъв случай не е била внезапна, нито несъобразена с приближаващите
се пътни превозни средства. Горното се доказва по категоричен начин от
събраните по делото доказателства. Не се доказаха и останалите наведени от
ответника възражения за нарушение на правилата за движение. Анализът на всички приобщени по делото писмени
доказателства, а също и заключението на вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза налага извод, че не са извършени от страна на пострадалия действия,
които биха могли да се квалифицират като нарушение правилата за движение по
пътищата и да са в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат,
поради което не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, съответно не са налице предпоставките за намаляване на определеното
обезщетение.
Освен това, представената по делото медицинска информация
от НЗОК сочи, че след произшествието ищецът многократно е посещавал специалисти
по ортопедия и травматология, както и по физикална и рехабилитационна медицина,
извършвана е образна диагностика. Предвид това неоснователни са възраженията на
ответника в тази насока.
По отношение на заявената претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, съдът съобрази следното:
За установяване на наведените в тази
насока в исковата молба фактически твърдения ищецът е депозирал по делото
медицински епикризи, болнични листи, фискални бонове за лекарства и медицински
консумативи, фактури за извършени разходи за медицински услуги, за
рехабилитация и лечение, както и направления за заплащане на потребителска
такса и касови бонове за това. В заключението си вещото
лице посочва, че описаните разходи във фактурите и фискалните бонове са
съвместими с приложеното лечение. С оглед на това, не биха могли да бъдат
споделени въведените от ответната страна твърдения, че направените от ищеца
разходи за лечение не могат да се считат за пряка и непосредствена последица от
настъпилото събитие. При съобразяване на всичко така изложено, се налага
извода, че и тази претенция е доказана по основание. Тъй като, обаче същата не
е доказана по конкретен размер, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 162
от ГПК. Това е така, тъй като една част от посочените по-горе и представени по
делото доказателства не съдържат конкретна информация за закупената стока и за
платеца на същата. При отчитане на безспорно установената необходимост от
закупуване на лекарства и санитарни материали от страна на ищеца през периода
на лечението му, провеждането на рехабилитационни процедури и придружител по
време на болничното лечение, както и след преценка на конкретните обстоятелства
и всички останали от значение в тази насока фактори, съдът определя размера на
обезщетението по своя преценка на 650 лева, до който размер претенцията следва
да бъде уважена, а останалата част до общо претендирания такъв от 736.44 лева
отхвърлена.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като
в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, от представените по делото
доказателства се установява, че ищецът е предявил претенцията си пред
застрахователя на 06.08.2019 година, от която именно дата се дължи лихвата за
забава. С исковата молба ищецът е предявил претенция за присъждане на
законна лихва само върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 07.11.2019 година, предвид което претенцията следва
да бъде уважена така както е предявена, считано от 07.11.2019 година.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката, представлявал и
защитавал ищеца в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК, то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищеца е оказана безплатна адвокатска
помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. С оглед на това, налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не
се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС
по частно търговско дело № 2127/2016 година, I т. о./. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Николай Вълчев Вълчев сумата от 1123.97
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доказателства за други реално извършени от ищеца разноски
не са налични измежду кориците на делото, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока
искане и нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски за възнаграждения на вещи
лица и съдебни удостоверения в размер на сумата от 184.33 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете. Възнаграждение на ангажирания по делото един
адвокат не следва да се присъжда поради липса на представени доказателства за
заплащането на такова от нейна страна.
Тъй като ищецът е бил
освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такава върху присъдените размери обезщетения следва да се
възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно в негова тежест следва да бъде възложената
за плащане по сметка на съда сумата от 1426 лева, както и 5 лева за служебното
издаване изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на А.С.Д., чрез процесуалния му пълномощник, с адрес град София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 57, вх. А, ап. 24 сумата от 35000 /тридесет и пет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
03.07.2019 година в град Бургас, ведно със законната лихва, считано от
07.11.2019 година до
окончателното и изплащане, като за разликата над уважения размер главница до
претендирания такъв от 50000 лева, ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на А.С.Д., чрез процесуалния му пълномощник, с адрес град София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 57, вх. А, ап. 24 сумата от 650 /шестстотин и петдесет лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.07.2019
година в град Бургас за извършени разходи за лечението му, като за разликата над
уважения размер главница до претендирания такъв от 736.44 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на адвокат Николай
Вълчев Вълчев, с адрес на адвокатската кантора град Варна, ул. „Густав Вайганд“
№ 12, ет. 1, ап. 2 сумата от 1123.97 лева /хиляди сто двадесет и три лева и деветдесет
и седем стотинки/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА А.С.Д., чрез
процесуалния му пълномощник, с адрес град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 57,
вх. А, ап. 24 да заплати „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул.
„Г. М. Димитров“ № 1 сумата от 184.33 /сто осемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/
лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Бургас, сумата от 1426 /хиляда четиристотин двадесет и шест лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважените искове, както
и 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: