Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІ -
260280
30.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тридесети
октомври две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 2505 по описа за 2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.435, ал.2 и чл.438 ГПК.
Постъпила е жалба от „САРНО“ ЕООД, ЕИК *********, длъжник
в изпълнителното производство, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Самуил“ № 6, представлявано от управителя Петър Тодоров Петров, подадена
чрез пълномощник адв.Ангел Йорданов, съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Климент
Охридски“ № 1, ет.3, против отказ за
прекратяване на изпълнително дело № 20208000400495 по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, рег.№ 800 и район на действие БОС, обективиран в съобщение изх.№
18631/16.09.2020 г. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното действие на съдебния изпълнител и се иска неговата отмяна.
С жалбата е постъпила и молба по чл.438 ГПК, подадена от „САРНО“ ЕООД, ЕИК *********, с
която е поискано спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело,
като са изложени подробни съображения в подкрепа на искането. Към молбата са
приложени писмени доказателства.
В срока по чл.436,
ал.3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД, не
се взема становище по жалбата.
На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК ЧСИ Ивелина Божилова е представила
мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като
е изразено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Прилага
копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата
по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния
изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20208000400495
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 и район на действие БОС против длъжника „Сарно“ ЕООД е образувано след като
по молба на взискателя „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД от 19.12.2019 г. първоначално образуваното изп.дело №
20198040400651 по описа на ЧСИ Делян Николов – рег.№ 804 с район на действие
БОС е било прехвърлено за продължаване на изпълнителното производство на ЧСИ
Ренета Милчева – рег.№ 790 с район на действие СГС, като е преобразувано в изп.дело
№ 20207900400053 по описа на ЧСИ Милчева, след което по молба на взискателя от
22.07.2020 г. делото е изпратено на ЧСИ Ивелина Божилова – рег.№ 800 с район на действие БОС за продължаване на изпълнителното.
В молбата за образуване на изпълнителното дело
кредиторът „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД е посочил, че
длъжникът „Сарно“ ЕООД е учредил в полза на взискателя особен залог върху
бъдеща реколта от пшеница 2019 г., като заложеното имущество е индивидуализирано
в два броя заявления за вписване на особените залози и поради неизпълнение на
падежа, заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение. Поради това,
заложният кредитор е поискал от ЧСИ на основание чл.35, ал.1 ЗОЗ, вр. чл.521 ГПК да бъдат извършени необходимите действия за принудително предаване на
движимите вещи, предмет на залога или събиране и предаване на паричната
равностойност на вещите.
От преписката по изпълнителното дело се установява, че на 16.10.2018
г. в ЦРОЗ под № 2018101602597 е вписан договор за залог в полза на „Агрогрийн
Трейдинг“ ЕООД, със залогодател „Сарно“ ЕООД, за обезпечаване на парично
вземане по договор за покупко-продажба от 03.10.2018 г. в размер на
121 575.60 лв., като е заложено следното имущество – бъдеща продукция от
реколта 2019 г. стопанска година върху посеви от есенници – вид: пшеница сорт
„Анапурна“ С2, на площ от 1988 дка, находящи се в землището на гр.Средец,
общ.Средец, обл.Бургас, масиви 23, 30, 54, 57, 79, 148, 138, 8, 9, 45 и 91.
Представено е Приложение № 1 към договора за залог, в което са посочени площите
и местностите в землището на гр.Средец, върху които е учреден залога. На
03.07.2019 г. в ЦРОЗ под № 2019070302072 е вписано
пристъпване към изпълнение върху така заложеното имущество, описано в подаденото
заявление от заложния кредитор, в което е посочен и размера на вземането, което
се търси – 121 575.60 лв.
Видно е също, че на 20.06.2019 г. в ЦРОЗ
под № 2019062002750 е вписан договор за залог в полза на „Агрогрийн Трейдинг“
ЕООД, със залогодател „Сарно“ ЕООД, за обезпечаване на парично вземане по
договор за покупко-продажба от 16.06.2019 г. в размер на 69 596.94 лв., като е заложено следното имущество –
бъдеща продукция от реколта 2019 г. стопанска година върху посеви от есенници –
вид: пшеница, на площ от 620 дка, находящи се в землището на с.Светлина,
общ.Средец, обл.Бургас, масив 42. На 03.07.2019 г. в ЦРОЗ под № 2019070302112 е
вписано пристъпване към изпълнение върху така
заложеното имущество, описано в подаденото заявление от заложния кредитор, в
което е посочен и размера на вземането, което се търси – 69 596.94 лв.
Длъжникът „Сарно“ ЕООД е уведомен за образуваното изпълнително дело с
Покана за доброволно изпълнение изх.№ 34367/03.10.2019 г., връчена на
управителя на дружеството Петър Петров на 08.10.2019 г. (том 1, л.45 и л.68), с
която е уведомен за насроченото предаване на заложените вещи на 22.10.2019 г. С
Призовка за принудително изпълнение изх.№ 39701/14.11.2019 г., връчена на
пълномощник на длъжника на 21.11.2019 г. (том 1, л.83), същият е уведомен за
пристъпване към принудително изпълнение по предаване на заложените вещи на
03.12.2019 г.
От доказателствата по изпълнителното дело е видно, че
предаването на заложените вещи е невъзможно, тъй като реколтата от пшеница
2019-та стопанска година е прибрана през обичайното време за прибиране (юни,
юли) и не е известно нейното местонахождение, съгласно констатациите в Протокол
от 03.12.2019 г. на ЧСИ Делян Николов (том 1, л.86-87), поради което по молба
на заложния кредитор изпълнителното дело е продължило за определяне и събиране равностойността
на заложените вещи по реда на чл.521, ал.2 ГПК. С Постановление от 24.07.2020
г. на ЧСИ Божилова (том 2, л.25) общият размер на дължимата равностойност е
определена на сумата от 148 226.09 лв., колкото е размера на вземанията на
заложния кредитор, вписани в заявленията за пристъпване към изпълнение, намален
с извършените от длъжника плащания. А за събиране на посочената сума, по молба
на взискателя ЧСИ Божилова е насочила принудителни действия върху други движими
вещи на длъжника – необрани насаждения – посеви от слънчоглед в землището на
гр.Средец, масив 17974-25-2-1, с площ от 29.72 хектара, върху които е наложен
запор, като длъжникът е уведомен с ПДИ изх.№ 14565/24.07.2020 г., връчена на
управителя Петров на 03.08.2020 г. (том 2, л.54 и л.57). Запорираните посеви от
слънчоглед са описани с Протокол за опис
от 06.08.2020 г. (том 2, л.106-107), разпоредена тяхната жътва, за извършването
на която е съставен Протокол от 25.08.2020 г. (том 3, л.183-185), обраната
земеделска продукция – слънчоглед е оценена от вещо лице (том 3, л.270-278) и
предстои публичната й продажба. Междувременно са наложени и запори върху
банкови сметки на длъжника.
С молба вх.№ 12195/17.08.2020 г., подадена от „Сарно“
ЕООД (том 2, л.142-160), е поискано от ЧСИ Божилова да прекрати настоящото
изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. В молбата длъжникът е
посочил, че за взискателя липсва основание за налагане на мерки за принуда по
чл.35, ал.1 ЗОЗ и за образуване на изпълнителното дело, тъй като след вписаното
пристъпване към изпълнение „Сарно“ ЕООД е изпълнило задължението си и е предало
в разпореждане на кредитора „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД цялото количество
заложена продукция от пшеница реколта 2019 г., за която са вписани особените
залози, като реколтата е предадена за съхранение в складовата база за зърно към
ОСЗ Средец, стопанисвана от „Инс 202“ ЕООД, което е извършено в изпълнение на
дадените на длъжника разпореждания от депозитаря по вписаното пристъпване към
изпълнение адв.Николай Велев. Към молбата са представени доказателства в
подкрепа на изложените в нея твърдения – приемо-предавателни протоколи от
12.07.2019 г. и 30.07.2019 г. за предадени количества пшеница, подписани от
представители на двете страни (взискател и длъжник); кантарни бележки за
приетите количества пшеница; допълнително уведомление от 22.07.2019 г. от
депозитаря адв.Николай Велев до длъжника, с което на последния е възложено до
30.07.2019 г. да пожъне реколтата, предмет на залозите и да депозира продукцията
в склад Зърнобаза „ИНС 2002“ ЕООД в гр.Средец, като е посочено, че депозитарят
е упълномощил за негов представител на място С. Й.М., която има правомощията по
организацията на депозиране, мерене, окачествяване и всички съпътстващи
дейности. Видно е, че посоченото от депозитаря адв.Велев упълномощено лице С. М.
е подписала приемо-предавателните протоколи от 12.07.2019 г. и от 30.07.2019 г.
за предадените от длъжника количества пшеница.
По молбата на длъжника е постъпило становище от
„Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД (том 3, л.218-219), в което взискателят е изложил
съображения за неоснователност на искането за прекратяване на изпълнителното
дело, оспорил е като неверни твърденията на длъжника за изпълнение на
задължението му за предаване на заложеното имущество и неговото депозиране в
склад, като е оспорил и истинността на приложените към молбата на длъжника
документи. Предвид оспорванията си, взискателят е поискал от ЧСИ Божилова да
изиска официална справка от ОСЗ-Средец с какво са били засети площите от
масивите, посочени в становището (описани във вписаното пристъпване към
изпълнение) и от кои лица са били обработвани тези площи.
Във връзка със становището на взискателя, с писмо
изх.№ 18568/16.09.2020 г. и писмо изх.№ 18574/16.09.2020 г. (том 3, л.231 и
л.234) ЧСИ Божилова е изискала от ДФ „Земеделие“ и от ОСЗ-Средец предоставянето
на поисканата от кредитора информация и справка за процесните масиви. Липсват
данни изисканата информация и справка да е постъпила по изпълнителното дело до
изпращането му в съда.
Със съобщение изх.№ 18631/16.09.2020 г. (том 3,
л.240), връчено на длъжника по електронната му поща на 18.09.2020 г., същият е
уведомен от ЧСИ Божилова, че разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, на която се
позовава в молбата за прекратяване на изпълнителното дело, предвижда длъжникът
да представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, като
до момента по изпълнителното дело не са представени визираните в закона
документи, доказващи твърденията на длъжника или изявление от взискателя, че
задължението по изпълнителното дело е погасено изцяло. Поради това и с оглед
изразеното от взискателя несъгласие с твърденията на длъжника и оспорване
истинността и достоверността на приложените към молбата книжа, ЧСИ Божилова е
приела, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело.
На 02.10.2020 е депозирана и настоящата жалба, с
която се оспорва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство,
обективиран в горното съобщение.
При
установената фактическа обстановка, за съда се налагат следните изводи:
Подадената от длъжника жалба е депозирана в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване
действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.6 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото изпълнително дело е образувано по реда на
чл.35, ал.1 ЗОЗ, вр. чл.521 ГПК, съгласно който, ако залогодателят откаже да
предаде доброволно заложените вещи на кредитора, последният може да ползва
извлечението от вписаното в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение, което има силата
на пряко изпълнително основание и да потърси съдействието на ЧСИ за предаване
на вещите. В производството по предаване на заложените вещи не е налице
принудително изпълнение по смисъла на ГПК, тъй като предаването на вещите по
чл.521 ГПК (принудителното им изземване) е елемент от изпълнението по реда на
ЗОЗ. Правомощията на съдебния изпълнител се свеждат до опис на заложените вещи
и изземването им, за което се съставя протокол, предаване на кредитора на иззетите
заложени движими вещи, за което също се съставя протокол и приключване на производството
с постановление на ЧСИ. Ето защо, не се касае за принудително изпълнение по
смисъла на ГПК, а за частно извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ, като единствено
редът за предаване на заложените вещи е този по чл.521 ГПК, поради което в тези
случаи не може да се иска нито спиране, нито прекратяване на изпълнителното
дело. Когато, обаче, при описа ЧСИ не открие заложените вещи, се пристъпва към
събиране на тяхната равностойност, която се определя по правилата на чл.521,
ал.2 ГПК и тогава частното извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ преминава в
принудително изпълнение по смисъла на ГПК, като заложното право на кредитора се
трансформира в привилегия за равностойност, която се реализира само чрез
принудително съдебно изпълнение по общия ред. В тези случаи, когато заложената
вещ не е открита у длъжника, липсва обособено имущество, върху което залогът да
тежи, като е без значение дали вещта е налична, но се укрива от залогодателя.
По тази причина правото на удовлетворяване на заложния кредитор се насочва
срещу цялото имущество на залогодателя, но за събиране на паричната
равностойност на заложените вещи, като изпълнението се извършва по общия ред на
ГПК. Ето защо, в производството по събиране на равностойността длъжникът има
право да иска прекратяването му при наличие на визираните в чл.433 ГПК
предпоставки, респ. да обжалва отказа и действията на ЧСИ по реда на чл.435,
ал.2 ГПК, поради което съдът не споделя становището на ЧСИ Божилова за
недопустимост на настоящата жалба.
Предвид изложените съображения, съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че редът, по който се развива
процесното изпълнително дело от ЧСИ Божилова бил незаконосъобразен, тъй като
предвиденият в ГПК ред не бил приложим, поради това, че заложените вещи (цялата
продукция от пшеница реколта 2019 г.) били предадени на заложния кредитор. В
случая, с протокола от 03.12.2019 г. на ЧСИ Делян Николов е констатирано, че
пшеницата (предмет на залога) е била ожъната, не е известно нейното
местонахождение и не е невъзможно предаването й на заложния кредитор, поради
което е пристъпено към определяне и събиране на паричната равностойност на
заложените вещи. Както е посочено по-горе, без значение е причината за липсата
на заложените вещи, като е достатъчно да се констатира от ЧСИ, че вещите,
посочени като заложено имущество във вписаното от кредитора пристъпване към
изпълнение, не се откриват у длъжника, за да се премине към събиране на
равностойността им от цялото имущество на залогодателя, което се реализира чрез
принудителното съдебно изпълнение по общия ред, както е процедирано и в случая.
Ето защо, възраженията на длъжника в този смисъл са неоснователни. За пълнота,
следва да се посочи, че за определяне на равностойността на заложените вещи ЧСИ
е длъжен да спазва процедурата по чл.521, ал.1 ГПК – „Ако равностойността на
вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител
след изслушване на страните, а при необходимост – и след разпит на свидетели и
вещо лице“. Отнесено към настоящия случай, това означава равностойността на
вещите да е посочена във вписаното пристъпване към изпълнение, което обаче не е
така, тъй като в заявлението на заложния кредитор е посочен размера на
паричното му вземане от длъжника, но не и стойността на заложеното имущество,
поради което ЧСИ Божилова е следвало да определи равностойността на заложените
вещи с помощта на вещо лице, а не да приема, че същата е в размера на вземането
на кредитора.
Неоснователни са и възраженията на длъжника, че
същият не следвало да представя на ЧСИ посочените в чл.433, ал.1, т.1 ГПК
документи. Прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на цитираната
разпоредба, на която жалбоподателят се позовава, е предпоставено от изпълнение на
задължението, за удостоверяване на което
длъжникът следва да представи надлежно заверена от взискателя разписка,
квитанция от пощенската станция или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с
незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за
истинска. Тук следва да се посочи, че под „надлежно заверена разписка“ нормата
на чл.433, ал.1, т.1 ГПК има предвид нотариално заверен подпис на взискателя. В случая, длъжникът е представил
приемо-предавателни протоколи за продукцията – пшеница реколта 2019 г.,
подписани от залогодателя и от представител на заложния кредитор, за който
обаче липсва нотариална заверка на подписа, поради което не може да се приеме,
че представените протоколи представляват надлежно заверена от взискателя
разписка. При това положение и тъй като е налице спор относно представените
протоколи, предвид изразеното в становището на „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД
несъгласие с твърденията на длъжника в молбата му за прекратяване на
изпълнителното дело, ЧСИ Божилова е следвало да укаже на взискателя, че е
длъжен да декларира писмено, че „разписката не е издадена от него“ – в случая
да декларира, че протоколите не са подписани от негов представител, като в
противен случай те ще се приемат за истински (чл.433, ал.1, т.1, предл.последно ГПК). От данните по делото е видно, че такива указания не са били дадени на
взискателя от страна на съдебния изпълнител, което всъщност препятства и
преценката по чл.433, ал.1, т.1 за
прекратяване на изпълнителното дело на това основание. В този смисъл,
съдът намира, че отказът на ЧСИ Божилова да прекрати изпълнението е правилен,
макар и по мотиви, различни от изложените от съдебния изпълнител.
Отделно от горното, от материалите по изпълнителното
дело е видно, че във връзка със становището на взискателя и направеното от него
искане по повод молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, с писмо изх.№ 18568/16.09.2020 г. и писмо изх.№ 18574/16.09.2020 г. ЧСИ
Божилова е изискала от ДФ „Земеделие“ и от ОСЗ-Средец предоставянето на
официална информация и справка относно засяването и обработването на процесните
масиви, за които длъжникът твърди, че са ожънати от него и продукцията от тях,
предмет на залога, е предадена на склад в полза на заложния кредитор. Липсват обаче
данни изисканата информация да е постъпила, което също препятства извършването
на обоснована преценката за наличие на основание за прекратяване на
изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид горното, съдът намира, че оспореното действие
на ЧСИ Божилова, изразяващо се в отказ да прекрати изпълнението на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК, е правилно и законосъобразно, а депозираната жалба от „Сарно“
ЕООД е неоснователна и следва да се остави без уважение. В този смисъл, предвид
неоснователността на жалбата, като
неоснователно следва да се остави и молбата по чл.438 ГПК за спиране на
изпълнителното производство.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „САРНО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Самуил“ № 6, представлявано от управителя Петър Тодоров Петров, подадена
чрез пълномощник адв.Ангел Йорданов, съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Климент
Охридски“ № 1, ет.3,, против отказ
за прекратяване на изпълнително дело № 20208000400495 по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, рег.№ 800 и район на действие БОС, обективиран в съобщение изх.№
18631/16.09.2020 г., както и молбата
му по чл.438 ГПК
за спиране на изпълнителното производство по същото изпълнително дело.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.