Р Е Ш Е Н И Е
№ 411/17.10.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,касационно-административен
състав , в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова и с участие на
прокурора Галя Александрова, като разгледа докладвано от съдията БОЙЧЕВА КАНД №
338/2022 г. по описа на Административен съд – Монтана, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 68 от 21.07.2022 г.
постановено по АНД № 203/2021 г. по описа на PC – Берковица е потвърдено
наказателно постановление № 12-001861 от
19.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – Монтана, с
което на „НБ Т*** 2009" ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление:***,
е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1500
лева, на основание чл. 416, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за
нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 63, ал. 2 от КТ.
Горното решение е обжалвано от
касатора „НБ Т*** ” ЕООД, представлявано от Н.Б. – управител, чрез адв. Г.Г. ***, с искане да
бъде отменено обжалваното решение на съда , ведно с издаденото наказателно
постановление № 12-001861 от 19.07.2021 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана, като
неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон,
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че въззивният
съд при постановяване на решението си не е взел предвид изтъкнатите в жалбата
доводи и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в смисъла в който
са събрани, поради което е направил неправилни изводи. В съдебно заседание, не
се явява и не се представлява.
Ответникът -Директор на Д „ИТ“ –
Монтана, редовно призован, се представлява в с.з. от ст. юрк. Кръстева, с
пълномощно по делото, която излага становище, че процесното решение на
първоинстанционния съд е постановено при съобразяване със събраните
доказателства, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Моли
касационната инстанция да постави решение, с което остави в сила оспореното
решение на РС – Берковица, ведно с потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за
правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено от касационната
инстанция.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и
допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима, а разгледана по
същество същата се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено, че на касатора в настоящето
производство е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 12-001861/18.06.2021 г. за допуснато
нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 63, ал. 2 от КТ, затова че
при извършена проверка на място на 03.06.2021 г.в 15,10ч. по спазване на
трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана в кафе-ресторант
„Г*** “, находящ се в град Вършец, ул. „Р***" № * , обект на „НБ Т*** 2009" ЕООД, е
констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Н.Й.Б.,
е допуснало на 03.06.2021 г., в 15:10 часа, в обекта да полага наемен труд като
сервитьор лицето С*** В*** Т*** преди да ѝ предостави копие от
уведомление за сключен трудов договор по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. С това е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ във връзка
с чл. 63, ал. 2 от КТ. Въз основа на така издадения АУАН, на основание чл. 416,
ал. 1 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е издадено наказателно
постановление № 12-001861/19.07.2021 г. от Директора на Д „ИТ“ – Монтана, с
което е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ на „НБ Т*** 2009“
ЕООД – гр. Вършец, в качеството му на работодател, в размер на 1500 лева.
За да
потвърди оспореното наказателно постановление, районният съд въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, е възприел, че
работодателят е сключил трудов договор с наетото лице на 01.06.2021 г.,
съгласно който е уговорена дата на постъпване на работа 01.06.2021 г. От
писмените доказателства се установява и, че на 01.06.2021 г. управителят е
провел начален инструктаж на лицето С*** Т*** , който инструктаж, съгласно
Наредба се провежда при постъпване на работа. От справка в информационната
система на ИТ и от предоставената справка за регистриран на трудов договор в
НАП се установява, че дружеството „НБ Т*** 2009“ ЕООД е изпратило уведомление
за сключения трудов договор със С*** Т*** на 03.06.2021 г. в 16:17:04 часа,
което е 1 час 17 минути след проверката на Д „ИТ“ – Монтана, което означава, че
лицето е полагало труд освен на 03.06.2021 г., така също и на 01 и 02.06.2021
г. Въззивният съд намира,че при определяне на имуществената санкция от
наказващия орган са съобразени тежестта на нарушението и целите ,визирани в чл.
12 от ЗАНН. Районният съд е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ
не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1
и 2 от КТ. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ
АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта
на охраняваните обществени отношения по защита на едни от най-важните
конституционни права на гражданите, а именно трудовите права.
Предмет на касационна проверка е
въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от
съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата
инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при
правилно прилагане на закона. Правилно районният съд е възприел, че нарушението
е доказано с всички допустими по закон писмени доказателства, като е направил
обоснования извод за съставомерност на деянието. Обсъдени са всички наведени в
жалбата доводи на административнонаказаното лице по отношение на съставеното му
наказателно постановление. Тези съображения на въззивната инстанция се споделят
изцяло от съда, като настоящия състав не намира за необходимо да преповтаря
мотивите на първоинстанционния съд, а препраща към тях на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК.
Видно от делото се касае за неизпълнение на разпоредбата на чл. 63, ал.
1 и ал. 2 от КТ, която е императивна и разпорежда, че работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите, както и да не допуска работника да полага труд,
без да му е връчил въпросните документи. Безспорно е установено при проверката,
извършена на място и по документи, констатирано с протокол от 11.06.2021 г., че
на лицето не е представено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, тъй
като същото е подадено от работодателя към НАП на 03.06.2021 г., в 16:17 ч.,
след извършената проверка от контролните органи на ДИТ – Монтана. С оглед
събраните писмени доказателства настоящата касационна инстанция намира
нарушението за доказано. Правилно и законосъобразно са
съставени актът и наказателното постановление, и като го е потвърдил въззивният
съд е постановил правилно решение, в унисон с приложимия материален и
процесуален закон. Неговото решение, като правилно и законосъобразно следва да
се остави в сила. Възраженията на касатора, че въззивният съд не е взел предвид
всички изтъкнати в жалбата пред него доводи, както и, че не е обсъдил събраните
по делото доказателства не се споделят от касационната инстанция. Неоснователни
са и другите възражения в касационната жалба за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон и необоснованост на въззивното решение. Не са
налице касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т.1-3 от АПК.
При
направеното надлежно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
ответника, чрез неговия процесуален представител юрк. Кръстева, същото му се
следва на основание чл. 63д ,ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр, с
чл. 27е от НЗПП.
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, административният
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от
21.07.2022 г. постановено по АНД № 203/2021 г. на PC – Берковица.
ОСЪЖДА „НБ Т*** ” ЕООД, адрес гр. Вършец, ул. „С*** Г*** " № 39, представлявано
от Н.Б. – управител, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана разноски за двете съдебни инстанции
в минимален размер от по 80/осемдесет/ лв. за всяка ,т.е.в размер на 160/сто и
шестдесет/ лв. общо.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.