ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. ХАСКОВО, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500767 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 и сл. от ГПК, образувано по
частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД - София против определение №
472/21.10.2022 година, постановено по гр.д. № 433/2022 година по описа на
РС-Свиленград за прекратяване производството по делото в частта му по
предявения установителен иск за вземания, произтичащи от заявление за
смяна на номер от 10.08.2017 година, а именно за сумата 38,21 лева,
формирана както следва: за периода 18.07.2019 година – 17.08.2019 година –
сумата 27,22 лева, представляваща задължение за месечни и еднократни такси
(абонаментни, допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги; за
периода 18.08.2019 година – 17.09.2019 година – сумата 10,99 лева,
представляваща задължение за месечни и еднократни такси (абонаментни,
допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги.
Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на
атакуваното определение. Твърди, че вземанията по това перо са били
предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК като суми за „предходен период“ и
включени в общата сума, за която е била издадена заповед в заповедното
производство. Настоява, че заявление за смяна на номер от 10.08.2017 година
за предпочетен номер **** е било представено заедно с останалите
доказателства, ведно със заявлението по чл. 410 от ГПК. От там вади
1
заключението, че заповедният съд се е произнесъл и досежно това основание.
Прави искане за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото
на районния съд за продължаване на процесуалните действия по всички
предявени искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на
жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:
„Йеттел България“ ЕАД – София е сезирал съда със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.д. № 328/2022 година по описа на РС-Харманли. Със
заявлението е претендирал издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжницата К. К. А.. Посочил е, че претендираното
вземане е в общ размер 453,69 лева, ведно със законните лихви и че
произтича от неизпълнено задължение на абоната да заплати суми по договор
за мобилни услуги от 03.05.2018 година и договор за лизинг от 03.05.2018
година. Пояснил е, още, че длъжницата не е изпълнила задълженията си по
тези договори и към 18.11.2019 година е имала неизплатени задължения за
предходен период в размер на 170,51 лева, дължими лизингови плащания за
периода 18.10.2019 година – 17.11.2019 година в размер на 89,94 лева, както и
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер 193,24 лева.
С определение № 204/06.04.2022 година производството по ч.гр.д. №
328/2022 година е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС-
Свиленград.
Със заповед № 158/03.05.2022 година по ч.гр.д. № 285/2022 година
заповедният съд РС-Свиленград е уважил заявлението изцяло, като е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за обща
сума 453,69 лева, като изрично е отбелязал, че вземането на кредитора
произтича от неизпълнение на задължения по договор за мобилни услуги от
03.05.2018 година и договор за лизинг от 03.05.2018 година.
Тъй като заповедта е била връчена на длъжницата при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок „Йеттел България“ ЕАД е
предявило исковете си, въз основа на които е било образувано гр.д. №
433/2022 година. В исковата си молба ищецът заявява, че поради
неизпълнение на задължения по допълнително споразумение от 03.05.2018
2
година към договор за мобилни услуги и по договор за лизинг от същата
дата, има вземане срещу длъжницата К. К. А.. В същото време пояснява, че
две от сумите, а именно 27,22 лева – задължение за месечни и еднократни
такси и потребление на мобилни услуги за периода 18.07.2019 година –
17.08.2019 година, както и сумата 10,99 лева – същото по вид задължение, но
за периода 18.08.2019 година – 17.09.2019 година, произтичат не от
цитираните договори от 03.05.2018 година, а от заявление за смяна на номер
от 10.08.2017 година. Констатирайки това обстоятелство, исковият съд е дал
указание на ищеца да поясни претенцията си, в отговор на което, с молба вх.
№ 683028.07.2022 година ищецът „Йеттел България“ ЕАД е потвърдил, че
сумите 27,22 лева и 10,99 лева ги претендира именно на основание
заявление за смяна на номер от 10.08.2017 година за предпочетен номер ****.
С атакуваното определение РС-Свиленград е приел, че с оглед
естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът,
който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 от
ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на този специален
установителен иск се определя от идентичността между страните, предмета и
вземането, относно което е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. След което е констатирал, че няма идентичност между
вземанията, доколкото за сумите 27,22 лева и 10,99 лева, претендирани на
основание заявление за смяна на номер от 10.08.2017 година за предпочетен
номер *****, няма издадена заповед по чл. 410 от ГПК и е прекратил
производството в частта на този недопустим иск.
ХОС намира този извод за правилен, поради което е правилен и
крайният извод на съда за недопустимост на иска в частта на вземанията,
претендирани на основание заявление за смяна на номер от 10.08.2017 година
за предпочетен номер ****. Както вече бе посочено по-горе, в заявлението си
по чл. 410 от ГПК кредиторът „Йеттел България“ ЕАД е посочил два
договора, от които претендира права – и двата от 03.05.2018 година: договор
за мобилни услуги и договор за лизинг. Предшестващото сключването на тези
договори правоотношение, създадено между страните по заявление за смяна
на номер от 10.08.2017 година за предпочетен номер ***, има самостоятелен
характер и, следователно, обосновава отделна претенция за неизпълнение,
каквато в заповедното производство безспорно не е била заявена. Само
представяне на доказателства за постигнато облигационно съглашение, без
3
изрично въвеждане на твърдение за съответния правопораждащ факт и ясно
формулирано искане в заявлението по чл. 410 от ГПК, не е достатъчно за да
се приеме, че издадената заповед касае и вземанията по това съглашение. От
тук следва да се сподели извода на районния съд, че за сумите 27,22 лева и
10,99 лева, претендирани на основание заявление за смяна на номер от
10.08.2017 година за предпочетен номер ****, няма издадена заповед по чл.
410 от ГПК, а следователно и предявеният по реда на чл. 422 специален
установителен иск за признаване за установено съществуването на тези
вземания се явява недопустим.
Поради съвпадане на изводите на РС-Свиленград и ХОС,
атакуваното определение следа да бъде потвърдено. Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 472/21.10.2022 година,
постановено по гр.д. № 433/2022 година по описа на РС - Свиленград за
прекратяване производството по делото в частта му по предявения по реда на
чл. 422 от ГПК установителен иск за вземания, произтичащи от заявление за
смяна на номер от 10.08.2017 година, а именно за сумата 38,21 лева,
формирана както следва: за периода 18.07.2019 година – 17.08.2019 година –
сумата 27,22 лева, представляваща задължение за месечни и еднократни такси
(абонаментни, допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги; за
периода 18.08.2019 година – 17.09.2019 година – сумата 10,99 лева,
представляваща задължение за месечни и еднократни такси (абонаментни,
допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4