Р Е Ш Е Н И Е
№ /21.03.2022г.
гр.Плевен 21.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публичното заседание на двадесет
и втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Вергиния Петкова и в присъствието на
прокурора Н.Р.
като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №760 по описа за
2020г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е образувано на основание постъпила
искова молба от Р.Я.П. ,изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в
гр.Б. срещу Прокуратурата на РБ.
В ИМ се твърди,че служители на
ответника са нарушили чл.1,2,3 ,чл.5 ал.1 ЗИНС и чл.3 и чл.5 от ЕКЗПЧ като със
свои действия и бездействия умишлено
,целенасочено и тенденциозно са причинили на ищеца стрес,
безпокойство,нерви,унижение,психическо разстройство и продължителен тежък психически дискомфорт.Изложени са
доводи,че след множество процесуални и
законови нарушения,игнориране на доказателства ищецът несправедливо ,като
невинен е осъден на доживотен затвор по
НОХД №439/2006г.по описа на ОС Р., която присъда е потвърдена от ВКС. Твърди
се,че по жалба на ищеца е образувана пр.пр.№160/2010г.по описа на ОП Р. ,по
която е направено искане за възобновяване и с решение №885/2010г.на ВКС
несправедливо постановената доживотна присъда е отменена и делото е върнато на
фаза досъдебно разследване ,като на 03.11.2010г.е образувана
пр.пр.№879/2010г.на ОП Р. ,която е засекретена,по нея е разпитван бившия
вътрешен министър Румен Петков и др.свидетели,но Прокуратурата крие безспорни
факти.Посочено е ,че с присъда по НОХД №203/2002г.на РС Р. ищецът е осъден на 6
години лишаване от свобода ,като присъдата по това дело е изтърпял до 01.06.2012г.
Твърди се,че от 01.06.2012г.до момента вече 9 години ищецът е незаконосъобразно
лишен от свобода ,без присъда,без обвинение и мярка задържане,за което
многократно е сезирал и се е срещал с прокурори от ОП Плевен,но без резултат.В
ИМ са изложени твърдения,че от
13.09.2007г.до 12.08.2016г.ищецът е бил изолиран на специален режим
самостоятелно в ЗПС в нарушение на чл.198 ал.1 ЗИНС.В ИМ са посочени конкретни
дати на които ищецът е имал здравословни проблеми ,но му е отказана медицинска
помощ и лечение,а в др.случаи е бил прегледан ,но не му е оказана адекватна
помощ Посочено е,че на 07.12.2017г.е починала майка му ,но въпреки молбите му е
бил лишен от възможността да я
изпрати,че през м.май 2019г.въпреки молбите му не му е осигурена възможност да
упражни правото си на вот за Европейски избори.В заключение ищецът моли съда да
постанови съдебен акт,с който ответника да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 000лв.,в
резултат на незаконното лишаване от свобода,ведно със законна лихва от
01.06.2012г.до пълното изплащане на сумата.
След многократни
уточнения на исковата молба и съобразно указанията на ВТАС в определение
№60/15.02.2021г. по въззивно ч.гр.д. №25/2021г., които са задължителни за настоящата инстанция ,съдът
е приел ,че са предявени два иска. Иск с п*** основание чл.2 ал.1,т.1 ,пр.3 от ЗОДОВ вр.чл.5 ,§1 от ЕКЗПЧОС от Р.Я.П. срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 5 000 000лв.,
претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно лишаване от свобода,считано от 01.06.2012г.,поради
това,че ищецът е лишен от свобода без присъда,без обвинение и без взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“,на основание решение на ВКС,с което е
отменена влязлата в сила присъда на ОС Р. по НОХД №439/2006г.,с която ищецът е
осъден на доживотен затвор.Съгласно последната молба-уточнение е предявен и
втори иск от Р.П. срещу ГД “Изпълнение на наказанията“ гр.София за сумата
1 000 000лв.,претендирана като обезщетение за неимуществени вреди на
основание нарушение на чл.3 ЗИНЗС в резултат на лоши условия за изтърпяване на
наказанието,липса на медицински грижи или неадекватни такива ,невъзможност да
упражни правото си на вот, както и да присъства на погребението на своята
майка,като претенцията по чл.3 ЗИНЗС срещу ГДИН гр.София е предявена като
самостоятелен иск ,а не е част от обезщетението за незаконно лишаване от
свобода.
С определение на ПОС
№260137 от 10.05.2021г.вторият иск с п*** основание чл.3 ЗИНЗС във вр.чл.1 ал.1
от ЗОДОВ за сумата 1 000 000лв., обезщетение за неимуществени вреди е
отделен отделно производство.В тази част и по отношение на този иск
производството по гр.д.№760/2020г.по описа на ПОС е прекратено и изпратено по
подсъдност на Административен съд Плевен с влязло в сила определение.Със същото определение съдът е
постановил,че производството по настоящото дело продължава относно първия
иск с п*** основание чл.2 ал.1,т.1 ,пр.3
от ЗОДОВ вр.чл.5 ,§1 от ЕКЗПЧОС за сумата от 5 000 000лв.,претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на незаконно
лишаване от свобода,считано от 01.06.2012г.
В съдебното заседание на
22.02.2022г.на което бе даден ход по същество ищецът поддържа предявения иск и
моли съда да го уважи.Подробни доводи в тази насока се съдържат и в
депозираното от Р.П. писмено изложение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ,чрез Н.Р. ,прокурор в ОП Плевен.С отговора се
излагат доводи,че ИМ е нередовна,тъй като от нея не става ясно кой е незаконния акт ,в резултат
на който ищецът твърди,че незаконно е лишен от свобода,респ.в резултат на кои
действия или бездействия на прокурор е
незаконното му лишаване от свобода.Посочено е,че нормата на чл.2 ал.1,т.1 ,
пр.3 от ЗОДОВ е приета със ЗИД на ЗОДОВ,влязъл в сила на 11.12.2012г.,като е
направено възражение за недопустимост на претенцията за периода
01.06.2012г.-11.12. 2012г.Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва
изцяло като неоснователен.Изложени са доводи,че с оглед представените
свидетелство за съдимост и копие от присъдна преписка №4/2008г.по описа на ОП Р.
, ищецът изтърпява наказание доживотен затвор ,считано от 01.06.2012г. по
влязла в сила присъда по НОХД №439/2006г.по описа на Окръжен съд Р..Направено е
възражение,че искът относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
погасен по давност за периода от 01.06.2012г.до 11.11.2015г.на основание чл.110 ЗЗД.Направено е възражение за погасяване по давност и на претенцията за лихви
за периода 01.06.2012г.до 11.11.2017г.на основание чл.111,б.“в ЗЗД.Оспорва се
размера на предявения иск ,като са изложени доводи,че исканото обезщетение в
размер на 5 000 000лв.е крайно завишено ,несправедливо и не отговаря на
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,нито на икономическия стандарт в
Република България ,а и на съдебната практика по аналогични случаи,вкл.и тази
на ЕСПЧ.Ответникът се е противопоставил на направените с няколко молби от ищеца
доказателствени искания,като неконкретизирани
и невъзможност да се прецени тяхната относимост.В съдебното заседание на 22.02.2022г. Прокуратурата на РБ чрез прокурор Н.Р.
от ОП Плевен изразява становище,че искът с п*** основание чл.2,т.1 от ЗОДОВ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Излагат се доводи,че от събраните по
делото доказателства е установено,че ищецът изтърпява наказание лишаване от
свобода на основание влязла в сила присъда на ОС Р. по НОХД №439/2006г.,че не е
налице съдебен акт,който да отменя влязлата в сила присъда по посоченото дело,с
която Р.П. е осъден на доживотен затвор.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Р.Я.П.,изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в затвора в гр.Б. срещу Прокуратурата на РБ с п*** основание чл.2 ал.1,т.1,пр.3 от ЗОДОВ вр.чл.5,§1 от ЕКЗПЧОС за
сумата 5 000 000лв.,претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на незаконно лишаване
от свобода ,считано от 01.06.2012г.,поради отмяна на влязлата в сила присъда по
НОХД №439/2006г.по описа на ОС Р..Върху сумата се претендира и законна лихва
,считано от 01.06.2012г.до окончателното й изплащане. В този смисъл е и
изготвения от съда проекто-доклад по чл.146 ГПК,съгласно определение №260173/28.07.2021г.,
приет за окончателен в съдебното заседание на 12.10.2021г.,по който страните не
са направили възражения.
В съдебното заседание на
23.11.2021г.ищецът направи увеличение на така предявения иск,допуснато от съда
по реда на чл.214 ал.1 ГПК ,като същият се счита предявен за сумата
7 000 000лв.
Безспорно от изисканата справка от
Министерство на правосъдието-затвора гр.Б. /л.51/ се установява,че ищецът Р.Я.П.
понастоящем изтърпява наказание „Доживотен затвор”,наложено му с присъда
№5/22.02.2007г.по НОХД №439/2006г.по описа на ОС Р.,като наказанието е започнал
да изтърпява на 01.06.2012г.Същият е постъпил в затвора Ловеч на 26.10.2006г.и
на 15.11.2006г.е преведен в затвора Б.. Съгласно справката в периода от
01.06.2006г.до 01.06.2012г.ищецът е изтърпял друго наказание-лишаване от
свобода за 6 години,съгласно присъда по НОХД №203/2002г.на РС Р..
От представените по делото доказателства,вкл.и тези от самия ищец е
видно,че през последните 10 години ищецът е сезирал различни институции и
съответните прокуратури с множество жалби,възражения,в които основно е излагал
твърдения,че е незаконно лишен от свобода,че несправедливо е осъден на
доживотен затвор по НОХД №439/2006г.по описа на ОС Р..
С изготвения от съда проекто-доклад
,съгласно определение №260173/28.07.2021г.НОХД №439/2006г.по описа на ОС Р. е
изискано , но същото не е приложено.От зам.председателя на ОС Р. е изпратено
писмо/л.171/,че НОХД №439/2006г.с подсъдим Р.Я.П.,П.А.Б., Д.Д.М. е изпратено
във Върховна касационна прокуратура гр.София с писмо изх.№60282/17.06.2021г.,т.е
след образуване на настоящото гр.д.760/2020г.по описа на ПОС.
От представените с писмения отговор
на ответника писмени доказателства –присъдна преписка Р-4 от 2008г.по описа на
ОП Р. безспорно се установява ,че с присъда №5/22.02.2007г.на ОС Р. по НОХД
№439/2006г.Р.Я.П. е признат за виновен затова,че на 31.05. 2006г. в землището
на с.***,Община К.,предумишлено,в условията на опасен рецидив,с користна
цел-личното си облагодетелстване , застрелвайки с пистолет в областта на
главата,с особена жестокост умишлено е умъртвил намиращия се в безпомощно
състояние А.Б.М., на 34 години-служител на Национално управление на горите по
повод изпълнение на функцията му ,престъпление по чл.116 ал.2,пр.7 във вр.с
ал.1,т.5,т.6 пр.последно,т.7,т.9 и т.12 ,пр.1 вр.чл.115 и чл.54 НК,като е
осъден на Доживотен затвор.Със същата присъда Р.П. е признат за виновен затова,че
на същата дата с користна цел,въоръжен, в съучастие като съизвършители с други
лица отвлякъл А.Б.М. с цел
противозаконно да го лиши от свобода,като към отвлечения е проявена особена
жестокост и е осъден за престъпление по чл.142 ал.4,предл.2 във
вр.ал.2,т.1,т.2,т.7,предл.1 във вр.с ал.1 1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 като е осъден
на 9 години лишаване от свобода.Със същата присъда на ОС Р.,Р.П. е признат за
виновен за престъпление по чл.330 ал.3,пр.1във вр.с чл.20 ал.3 и ал.4 и чл.54 НК,като за това престъпление е осъден на 6 години лишаване от свобода.С присъдата
на ОС Р. Р.Я.П. е признат за виновен и в
извършване на престъпление по чл.339 ал.1 чл.54 НК,за което е осъден на 4
години лишаване от свобода.На основание чл.23 НК съдът е определил общо
наказание по отношение на подсъдимия Р.Я.П. ,като е наложено най-тежкото от тях
Доживотен затвор,което да изтърпи при първоначален „специален режим.На
основание чл.59 ал.1 НК е зачетено
предварителното задържане на Р.П.,считано от 09.06. 2006г.
С решение на Варненски Апелативен съд
№131 от 25.07. 2007г. постановено по ВНОХД №167/2007г.е изменена присъдата на
ОС Р. по НОХД №439/2006г.в частта относно наложеното на Р.Я.П. наказание,като
същото от Доживотен затвор е изменено на Доживотен затвор без замяна,което да
изтърпи при първоначален „Специален режим”.В останалата част присъдата на ОС Р.
по НОХД №439/2006г.,постановена на 22.02.2007г.е потвърдена.
С решение на ВКС
№828/14.01.2008г.постановено по наказателно дело №597/2007г.е изменено
въззивното решение на Варненски Апелативен съд по ВНОХД №167/2007г.както
следва:Въззивното решение е отменено в частта,в която е потвърдена присъдата на
Р.ски ОС по НОХД №439/2006г и подсъдимият Р.Я.П. е признат за виновен по обвинението
за престъпление по чл.116 ал.2 ,пр.7 във вр.с ал.1,т.5,6,7,9 и 12 пр.1
вр.чл.115 и по чл.116 ал.1,т.7 НК и
същият е оправдан по тези обвинения.С решението на ВКС въззивното решение на
Варненски Апелативен съд е отменено в частта,в която е потвърдена присъдата по отношение на същия подсъдим и на подсъдимите Д.Д.М. и П.А.Б. по
обвинението им за престъпление по чл.142 ал.4 вр.ал.1,т.7 пр.1 вр.чл.20 ал.2 НК
и лицата са оправдани по това обвинение.С решението на ВКС въззивното решение
на Апелативния съд е отменено и в гражданско-осъдителната част и в тази част
производството в гражданската му част е прекратено.С решението на ВКС наложеното
на подсъдимия Р.Я.П. наказание е намалено от доживотен затвор без замяна на
доживотен затвор.В останалата част въззивното решение е оставено в сила.
Горепосочената присъда на ОС Р. ,с която Р.Я.П. е признат за виновен
в извършените престъпления и му е наложено наказание Доживотен затвор е влязла
в сила на 14.01.2008г.В този смисъл е и свидетелството за съдимост на ищеца Р.П.
,в което са отразени предишните му осъждания ,както и влязлата в сила на
14.01.2008г.присъда на ОС Р. по НОХД №439/2006г.,с която на същия е наложено
наказание Доживотен затвор.
Във връзка с многобройните жалби и
възражения от страна на ищеца,че е незаконно и противоп*** лишен от свобода ,че
горепосочената влязла в сила присъда е отменена ,е инициирано производство по
чл.414 ал.1 т.1 НПК за тълкуване на влязлото в сила решение на ВКС
№828/14.01.2008г.по н.д.№597/2007г.,по предложение на прокурор при ВКП.От
изпратения служебно на ПОС заверен препис от решение на ВКС от 24.11.2021г.по
наказателно дело №597/2007г. /л.223-228/ е видно,че със същото е допуснато
тълкуване на решение №828 от 14.01.2008г.по н.д.№597/2007г.на ВКС,ІІІ-то
наказателно отделение,като диспозитива на решението се тълкува в смисъл ,че ВКС
изменя въззивно решение №131/25.07.2007г.по ВНОХД №167/2007г.на Апелативен съд
Варна , както следва:преквалифицира деянието,
извършено от подсъдимия Р.Я.П. от престъпление по чл.116 ал.2 пр.7 вр.ал.1,т.5,т.6,т.7,т.9 и
т.12 вр.чл.115 в престъпление по чл.116 ал.1,т.5,т.6,т.9 и т.12 вр.чл.115 НК,като го оправдава за квалифициращите обстоятелства по чл.116 ал.1,т.7 НК и
по чл.116 ал.2,пр.7 НК;преквалифицира деянието , извършено от подсъдимите Р.Я.П.,П.А.Б.
и Д.Д.М. от престъпление по чл.142 ал.4,
пр.2,вр.ал.2,т.1,т.2 и т.7,пр.1 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК в престъпление по
чл.142 ал.4,пр.2 вр.ал.2,т.1 и т.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,като ги оправдава
за квалифициращото обстоятелство по чл.142 ал.1,т.7 НК”.В мотивите на
горепосоченото решение на ВКС по тълкуване на решение на ВКС №828/14.01.2008г.
изрично е посочено,че в мотивната част на касационното решение съвсем ясно и
категорично е посочено,че подсъдимият Р.П. се оправдава единствено относно
квалифициращите обстоятелства на престъплението убийство по чл.116 ал.1,т.7 НК-„с користна цел”и по чл.116 ал.2 НК-„на служител на Националното управление
на горите”.Посочено е,че ВКС е преквалифицирал деянието по чл.116 ал.1само по
т.5,т.6,т.9 и т.12 , пр.първо от НК и по аналогичен начин ВКС е оправдал
тримата подсъдими единствено относно квалифициращия елемент от състава на
престъплението по чл.142 ал.4,пр.2 вр.ал.2 т.1,т.2 и т.7,пр.1 вр.ал.1,вр.чл.20
ал.2 НК-„отвличането е с користна цел”-т.7 на чл.142 ал.2 НК.В мотивите на
цитираното решение на ВКС за тълкуване е
прието също така,че касационното решение,на което се иска тълкуване е влязло в
сила,липсват обективни данни за възобновяване на наказателното производство,а
решение №885/2020г.на ВКС,наказателна колегия
първо,второ или трето наказателно
отделение не съществува.
По искане на ищеца са изискани преписка №160/2010 и преписка
№879/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура Р..По отношение на първата
преписка №160/2010г.от ОП Р. е постъпило писмо,че същата не може да бъде изпратена,тъй
като е архивирана през 2010г.и поради изтекъл срок на съхранение е унищожена на
04.06.2021г.Втората преписка №879/20210г.е приложена по делото.От същата е
видно,че преписката е образувана във връзка с искане на Р.Я.П. за възобновяване
на НОХД №439/2006г. по описа на ОС Р..С постановление на окръжния прокурор на
ОП Р. от 16.07.2015г.,същият е отказал да направи предложение до ВКС за
възобновяване на НОХД №439/2006г.по описа на ОС Р.,поради липса на п***
основание/л.95-93 от преписката/.С постановление на Апелативна прокуратура
Варна от 13.08.2015г. това постановление от 16.07.2015г.е потвърдено/л.104-106
от преписката/.С постановление на Върховна касационна прокуратура от
28.09.2015г./л.113-115 от преписката/ не е уважена жалбата на Р.П. и със същото
е потвърдено като обосновано и законосъобразно постановление №628/13. 08. 2015г.на
АП Варна.В преписката се съдържа и друго предходно постановление на Върховна
касационна прокуратура/л.35-37/ от 27.03.2012г., с което е потвърдено
постановление от 07.02.2012г.на Апелативна прокуратура Варна,с което е
потвърдено постановление от 20.12.2010г.по преписка №879/2010г.на ОП Р. ,с
което е отказано изготвяне на искане за възобновяване на наказателно
производство по НОХД №439/2006г.по описа на ОС Р..На л.240 от преписката е
приложено писмо на ОП Р. до ВКП от 10.11.2021г.,в което е посочено ,че преписка
№160/2010г.по описа на ОП Р.,която е унищожена,поради изтекъл срок на
съхранение е образувана по повод жалба на Р.Я.П. против постановление на РП Р. от
11.01.2010г.,с което е отказано образуване на нак.производство срещу лицата
Пламен Борисов и Димитър Митев за набеждаване в извършване на
престъпление/същите,заедно с Р.П. са осъдени като съизвършители за
престъплението отвличане по влязлата в сила присъда/. Посочено е,че
постановлението на РП Р. е влязло в сила ,като е било обект на служебен контрол
от страна на Апелативна прокуратура Варна и ВКП.
Изцяло недоказани са твърденията на
ищеца ,че в прокурорска преписка №879/2010г.по описа на ОП Р. се съдържа
съдебен акт на ВКС-решение №885/2010г.,с което е отменена влязлата в сила
осъдителна присъда и делото е върната на фаза досъдебно производство.Такива
данни няма и не съществуват,а напротив категорично е установено,че има две
влезли в сила постановления на ОП Р.,потвърдени от АП Варна и ВКП,с които е
отказано възобновяване на приключилото с влязла в сила присъда производство по
НОХД №439/2006г.по описа на ОС Р..От гореописаното съдържание на втората прокурорска преписка № 160/2010г.по описа на
ОП Р.,която е унищожена ,поради изтекъл срок на съхранение ,също се
установява,че изложените в ИМ твърдения на ищеца за съдържанието на тази
преписка също не отговарят на обективните данни.Тази преписка е приключила с
влязъл всила прокурски акт ,с което е отказано образуване на наказателно дело
за набеждаване в извършване на престъпление срещу съизвършителите на
ищеца,осъдени заедно с него за престъплението отвличане.
В
хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства.От показанията на
свидетеля Б.П.А.,*** като инспектор по социални дейности се установява,че
многократно през годините ищецът Р.П. се е оплаквал пред него,че е незаконно
лишен от свобода,че с решение на ВКС,което е засекретено е отменена присъдата
му и наложеното му наказание доживотен затвор.Свидетелят посочва,че за период
от около година ,2 или 3 пъти е бил социален работник на Р. и той през цялото
време е излагал тези свои твърдения за незаконно лишаване от свобода,като той
самият нееднократно е правил съответните
докладни до началника на затвора.Същият установява,че Р. е писал жалби до
различни институции,че във връзка с твърденията му за незаконно лишаване от
свобода преди около 5 години ищецът като протестно действие е обявил гладна
стачка,че е бил тъжен и депресиран от смъртта на майка си, което е нормална
реакция.Свидетелят установява,че многократно през годините са разговаряли с Р.,като
го намира за разумен човек,който не си е изпускал нервите и освен гладната
стачка не е имало други крайни действия от негова страна,не е
отправял лоши думи или нападки
към служителите на затвора.Свидетелят посочва,че е обяснявал на Р.,че затворът
отговаря за изпълнение на наказанията и когато има присъда,тя се
изпълнява,съответно ако има отменена присъда,това също ще бъде изпълнено, че не
е възможно присъдата му да е отменена и той да продължи да стои в затвора.От
показанията на свидетеля става ясно,че в началото Р. като осъден на доживотен
затвор е бил на специален режим,отделно от останалите с престой на открито за 1
час навън на ден,а впоследствие и към днешна дата специалният режим е заменен
със строг режим.
По делото като свидетел е разпитана М.Ж.И.,
работеща като психолог в затвора в гр.Б..От показанията й се установява,че е
работила с Р.П.,че относно психичния му статус не е имало някакви
крайности,като при всичките й срещи с него през годините той е споделял ,че е
неправомерно осъден и ще докаже своята невинност.Същата посочва,че й е
известно,че Р. е подавал многократно жалби и възражения,че по-скоро е имал
негативни емоции към Прокуратурата в гр.Р.,а не към затвора Б.,като е
твърдял,че е неправомерно осъден , като при престоя си в затвора е имал
примерно поведение и не е изразявал негативни емоции към затвора Б. и
работещите там служители. Свидетелката твърди,че Р. е споделял пред нея,че се
чувства разтроен от смъртта на майка си,че в чисто човешки аспект е искал да
присъства на погребението й,че поведението му в този момент е било в границите
на нормата и емоциите са като при всеки друг човек.
От събраните по
делото доказателства,категорично се установи,че ищецът Р. П. изтърпява наказание доживотен затвор на
основание влязла в сила присъда на Окръжен съд Р. по НОХД №439/2006г. Присъдата
е влязла в сила на 14.01.2008г.Както от описаното решение на ВКС
№828/14.01.2008г.по нак.дело №597/2007г., така и в постановеното от ВКС решение
за тълкуване на касационното решение от 24.11.2021г.ясно и недвусмислено е посочено,че
ищецът е оправдан само и единствено относно квалифициращия състав на
престъплението убийство-по чл.116 ал.1,т.7 НК-„с користна цел”и по чл.116 ал.2 НК-„на служител на Националното управление на горите”.Ищецът и останалите
съизвършители са оправдани и по обвинението за отвличане с користна цел,т.е.само
по този квалифициращ състав,но не са оправдани за извършване на престъплението
отвличане.С влязлата в сила присъда Р.П. е признат за виновен и осъден за
няколко престъпления,най-тежкото от които е убийство и то по няколко от
квалифициращите състави-по чл.116 ал.1,т.5,т.6,т.9 и т.12 НК,съответно за
всички престъпления,за които е признат за виновен му е наложено едно общо
наказание –доживотен затвор.Както е приел и ВКС в решението за тълкуване , налице
е влязла в сила присъда,липсват обективни данни за възобновяване на
наказателното производство,а решение №885/2010г.на ВКС наказателна колегия
,първо,второ или трето наказателно
отделение не съществува. Категорично и безспорно по делото е установено ,че
влязлата в сила на 14.01.2008г.осъдителна присъда на ОС Р. по НОХД
№439/2006г.не е отменена.Изцяло недоказани са
твърденията на ищеца в тази насока. Решение №885/2010г.на ВКС не
съществува.Установено е категорично по делото,че има влезли в сила постановления
на ОП Р.,с които двукратно е отказвано възобновяване на наказателното
производство.От гореописаните преписки по описа на ОП Р. също категорично се установява,че
те не съдържат цитираното от ищеца решение на ВКС,че такъв съдебен акт с който
да е отменена влязлата в сила осъдителна присъда не съществува. Ищецът от
2012г.до момента е подавал всевъзможни жалби,възражения оплаквания с
твърдения,че е незаконно лишен от свобода.Субективните усещания на ищеца,че е
неправомерно лишен от свобода и не е виновен за престъпленията , за които е
осъден не кореспондират с обективните
данни и наличието на влязла в сила
присъда,която не е отменена.Считано от 01.06.2012г.ищецът изтърпява наказанието
доживотен затвор и се намира в затвора в Б. на п*** основание-влязлата в сила
присъда на ОС Р. по НОХД №439/2006г.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата чрез Прокуратурата като правозащитен орган по реда на чл.2,ал.1т.1 от ЗОДОВ следва да се установят няколко кумулативни предпоставки -едната от които е задържане под стража,домашен арест или други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от ЕКЗПЧОС .Нормата на чл.5,§ 1 от Конвенцията предвижда,че всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи,съответно по б.”а” това е законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд присъда.Лишаването от свобода на ищеца е законно по смисъла на чл.5,§1 от Конвенцията ,тъй като същият изтърпява наказание доживотен затвор въз основа на влязла в сила присъда,постановена от компетентен съд ,като присъдата на ОС Р. е била обжалвана и оставена в сила по реда на инстанционния контрол от Апелативен съд Варна и ВКС.Не е налице незаконно лишаване от свобода по смисъла на чл.2 ал.1,т.1,пр.3 от ЗОДОВ вр.чл.5,§1 ЕКЗПЧОС и искът на посоченото основание за сумата 7 000 000лв.претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява изцяло неоснователен,недоказан и следва да бъде отхвърлен.Поради отхвърляне на иска за главницата,неоснователна е и претенцията за присъждане на законна лихва,считано от 01.06.2012г.Не следва да се обсъжда направеното от ответника възражение за погасяване по давност на иска за главницата и за законната лихва за периода 11.12.2012г.до 11.11.2015г.Това възражение е неотносимо. Съдът извършва преценка дали едно вземане е погасено по давност,само в хипотезата когато то е ликвидно и изискуемо,респ.при основателност на иска,каквато хипотеза в случая не е налице.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Я.П. ,ЕГН **********, понастоящем
изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора в гр.Б. срещу Прокуратурата на
РБ иск с п*** основание чл.2 ал.1,т.1,пр.3 от
ЗОДОВ вр.чл.5,§1 от ЕКЗПЧОС за сумата 7 000 000лв.,претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на незаконно лишаване от свобода ,считано от
01.06.2012г.,поради отмяна на влязлата в сила присъда по НОХД №439/2006г.по
описа на ОС Р.,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата
,считано от 01.06.2012г.до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: