РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Смолян, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20255440100069 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В. *** К. от гр. *** е предявил срещу *** на МВР – Смолян, представлявана
от ***, обективно и кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с който се иска да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 138,90 лв. /размерът на иска
изменен в съдебно заседание/, представляваща дължимо и неплатено трудово
възнаграждение за положен от ищеца 2000 часа нощен труд в периода 14.01.2022 –
14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2025 г. – датата
на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 713,24 лв. /размерът на иска
изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 – 14.01.2025 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността старши полицай в група Охрана на обществения ред при РУ – ***
при сумарно отчитане на работното време, на смени с продължителност 12 часа. За времето
от 14.01.2022 – 14.01.2025 г. е положил общо 2000 часа нощен труд, който при
преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 2286 часа дневен труд. Нощният труд не
е преизчислен в дневен от работодателя. Разликата след превръщането на часовете положен
нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен труд.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, като съгласно чл. 178, ал. 1,т. 3 от ЗМВР сред предвидените
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 от
ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
1
24- часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 от същата разпоредба в
редакцията й, обн. в ДВ бр. 81/2016 г., действаща за част от процесния период, (сега ал. 7 на
чл. 187) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал. 6 в
редакцията й обн. в ДВ бр. 81/2016 г. (сега ал. 7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
По време на процесния период са действали Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в
сила от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011 г., обн. в ДВ бр. 60/29.07.2022 г., в
сила от 22.07.2022 г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. обн. ДВ бр.
40/02.06.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.06.2015 г.) Текстовете на чл. 3,
ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014 г. са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за. всеки 24-часов период. Същото е
предвидено и в наредбите от 2020 г. В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В последвалите тази
наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрично норма липсва. Липсата
на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в която в чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При наличието на
посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗВМР, предвиждаща, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, както и препращането на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно
да се приложи КТ, и по специално чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим е
коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е
нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл. 9, ал. 2.
Освен това на основание чл. 188, ал. 2 от ЗМВР „Държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда“, т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в
ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.
2
По изложените причини положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период.
Лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го
поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения, съгласно чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Полагането на нощен
труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм
на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да
е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното
заплащане и различното отчитане на нощния труд. Това съответства и на основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14
от ЕКЗПЧОС. Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв./1,00 лв. на час
нощен труд нито има характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства
по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е
съответно на положения труд.
И в Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по
преюдициално запитване от PC- Луковит съдът е достигнал до заключението, че чл. 8 и чл.
12, б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита,
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена
норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за
защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд
работници да има други мерки за защита.
Счита, че с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на
служителите по чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния
ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да
компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление
на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014 г. В мотивите на
решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на
нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер,
но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически,
политически, социален или демографски порядък сами по себе си не представляват цел от
общ интерес. В решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел.
С изменението на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.
60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г., с което е предвидено по ал. 1, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и
че според ал. 4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, неравенството
в третирането на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1 т. 1, полагащи нощен труд, е
закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните
права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от
ЗМВР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение и с разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
3
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По
този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в
неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните
служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази
категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и
разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел,
която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в
публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. Както е посочено в Решението на
СЕС по дело С- 262/2020, обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на
нощните часове труд в дневни в специалния закон със съображения от икономически и
правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от
общ интерес.
След като преди отмяната на Наредба № 8121-407/11.08.2014 г. тези служители са
били еднакво третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито
правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а
впоследствие със законодателното изменение на чл. 187 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020 г. и
наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са
поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с
обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да
бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, които въвеждат
разлика в третирането на опредЕ.та категория служители, каквито са полицаите и
пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в
сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези
разпоредби като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните
разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право,уреждащо трудовите и
служебните правоотношения, респективно чл. 179, ал. 1 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право, като те имат
предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има предвид, че т. 1 от
решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл. 179, ал. 1
от ЗВМР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то
поради несъвместимостта на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с
правото на Съюза ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент
1,143.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен
срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока,
в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца,
следващ отчетния. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на
забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава за
дължимото възнаграждение за периода от 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г., като началната дата
за изчисляване е 01.04.2022 г., а крайната дата за изчисляване е 14.01.2025 г.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Признава факта, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези
служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са
приложими разпоредбите на Закона за държавния служител, Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, противно на пространно развитите
доводи в исковата молба.
Съобразно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280
4
часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Известно е, че извънреден труд е
налице само ако работника или служителя действително е работил извън установеното
работно време, което не е налице в конкретния случай.
По делото не е спорно, че ищецът е служител на ОД на МВР - Смолян, като за
претендирания исков период, в противовес на посоченото в исковата молба, същият е
работил, като старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ - Чепеларе при
ОДМВР - Смолян. Не е спорно, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на полагане на труда - дневни и нощни смени при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Неправилно ищецът посочва, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща
МВР и навежда доводи, че следва да се премине към субсидиарно приложение на
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Уредбата
на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две
нива - първо на законово, в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на
подзаконово ниво в Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на
вътрешните работи.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.“ Тази разпоредба е
императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време
през нощта, изразено в броя на часовете „8“. По аргумент на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, „при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“,
т.е. така нормираният коефициент е 1, а не твърденият в исковата молба - 1,143.
Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време през
нощта, установена в закон - чл. 187, ал. 1, изр. II-ро се ползва с презумпцията за
конституционност и задължителност за прилагането й. Същата съответно е намерила
отражение и в издадения подзаконов нормативен акт, уреждащ процесиите отношения,
касателно в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.
Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща служителите на МВР
по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва да се приеме, че нормалната продължителност на
работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа. Действително тя е по-голяма
от общата нормална продължителност на работното време на работниците и служителите по
трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в чл. 140
„нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица
през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5
дневна работна седмица е до 7 часа“. Това различие и по - голямата продължителност на
работното време при 5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта -
8 часа е обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР. Това
оправдава и обосновава и прилагането на различен метод на правно регулиране на
работното време, трудово възнаграждение и на други подобни на работниците и
служителите по трудови правоотношения в Кодекса на труда и в ЗМВР. Именно поради
спецификата на работа на държавните служители - полицейски органи, законодателят е
уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото
законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на
МС, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент
1,143. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело №
1/2020 г. ОСГК на ВКС, което е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по
преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива
2003/88/ЕО.
Прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР №
5
1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно
служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях
труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване
на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа
указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на
нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за
полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност
на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд. Според решение по дело С262/20 Съда на
Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12, б. ,,а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не
се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня. По конкретно, допуска се опредЕ.та в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по
действащия Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за
полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел и е съразмерно на тази цел.
Твърди, че изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС са в унисон с
тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР №
1/15.03.2023 г. по тьлк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Противно на развитите доводи в
депозираната искова молба, не са налице предпоставките нощният труд на служителите от
МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в този смисъл са Решение
№ 213 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 2332/2023 г., г. к., IV г. о. на ВКС; Решение № 282 от
09.05.2024 г. по гр. д. № 866/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС; Решение № 276 от 08.05.2024 г. по
гр. д. № 2330/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС/. По изложените съображения счита главния иск за
неоснователен, поради което и неоснователен е и акцесорният иск за лихви.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски.
Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца и моли да бъде присъдено такова под минималния размер,
предвиден в наредбата за заплащане на правната помощ и счита, че юрисконсултите са
поставени в неравноправно положение за размер на възнагражденията по НЗПП спрямо
адвокатските възнаграждения по наредбата за МРАВ и моли да бъде определено адвокатско
възнаграждение в диапазона по НЗПП.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. О. поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът се представлява от гл. юр. ***, който счита исковете за неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в
писмените бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в РУ - *** при ОДМВР - Смолян на длъжност
„Старши полицай“.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с
продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане
6
на работното време.
За процесния период 14.01.2022 г. - 14.01.2025 г. В. К. е положил общо 2 272 часа
нощен труд. На ищеца е заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд
да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Размерът на отработените
часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и
организацията на работната заплата” – чл. 9, ал. 2 е 2 597 часа /Таблица 1, к. 3 + к. 8/.
Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 325
часа /Таблица 1 к. 4 + к. 9/. 4. Извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните празници със 100
на сто увеличение. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за
положен нощен труд за периода от 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г., преизчислен, съгласно
„Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за ищеца В. К. е 4 138,90
лева, подробно изчислен по тримесечия в Таблица 1, к. 12. Размерът на законната лихва за
забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения
нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на
работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието за което се
отнася до 14.01.2025 г./ деня, преди датата на завеждане на исковата молба в съда/ е 713,24
лева, подробно отразен в Таблица 1, к. 13.
Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и
компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по
делото доказателства и не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и акцесорният към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва
да бъдат уважени по следните съображения:
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил 2 272 часа нощен труд, който след преобразуването му в дневен с
коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се равнява на 2 597 часа, като разликата от
325 часа не му е заплатена. Стойността на положения и незаплатен нощен труд, приравнен
на дневен е в размер на 4 138,90 лв., а дължимата лихва за забава върху тази сума е в размер
на 713,24 лв., начислена от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се
отнася, до 14.01.2025 г.
За направения извод за основателност на главния иск и акцесорния към него съдът се
основава на Определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 по преюдициално
запитване, отправено от ОС – Смолян, в което е прието, че „член 12, буква а) от Директива
2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата /на основните права на Европейския съюз –
Безопасност и здраве – допълнението е мое/ на полагащите нощен труд работници трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от
публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със
същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.“ Прието е също, че „член 12,
буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й
води до резултат, несъвместим с тази разпоредба от правото на Съюза и по-специално до
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий“.
7
Съгласно Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския
съюз, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че „не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.“ В
решението по посоченото дело / т. 79/, СЕС е приел също, че „ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел“. В случая, при липса
на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения
от ищеца нощен труд.
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съгласно чл. 187, ал. 10 ЗМВР Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 60 от
29.07.2022 г., в сила от 29.07.2022 г. е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал.
4 от ЗМВР.
При действащата нормативна уредба за заетите в МВР, работещи на нощни смени,
липсва норма допускаща приравняване на нощния труд в дневен и компенсаторно
заплащане за неблагоприятното въздействие на нощния труд върху здравето на човека.
Същевременно съдът счита, че действащите разпоредби на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР и
8
съответната разпоредба на чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. са били
въведени с цел спестяване на бюджетни средства на фона на перманентните искания на
служителите в МВР за увеличаване на размера на трудовото им възнаграждение, което в
крайна сметка беше постигнато през февруари тази година, когато заплатите в системата на
МВР бяха увеличени с 50 %.
Съгласно решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. финансови
причини, вкл. и спестяване на финансови средства не могат да бъдат аргумент за различно
третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това различно
третиране.
С оглед липсата на специално правило по отношение на държавните служители в
МВР за определяне на допълнителното възнаграждение за нощен труд или на методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време, съдът счита, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, вкл. и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
наредбата. чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, което е недопустимо.
Имайки предвид цитираните по-горе определение и решение на СЕС Съдът счита
за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на държавните служители в
МВР е приложима само уредбата по специалния закон. Основна грижа на законодателя е да
осигури равнопоставеност на работниците и служителите, полагащи труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, по трудово правоотношение в МВР или извън нея.
Недопустимо е поставянето на служителите в системата на МВР, работещи в режим на
сумирано изчисляване на работното време в по-неблагоприятно положение спрямо
останалите работници и служители при възмездяването на нощния труд. В противен случай
би се стигнало до различно третиране на нощния труд и различни критерии за неговото
възмездяване, като държавните служители в системата на МВР, осъществяващи нощен труд
при сумирано изчисляване на работното време биха били поставени в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и
работниците по трудово правоотношение, за които са приложими общите разпоредби на КТ
и НСОРЗ. Необходимо е субсидиарното прилагане на общия закон при липса на изрично
уредено заплащане в специалния ЗМВР, в съответствие с основния принцип на равенство и
9
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми на работника/служителя и е свързано с вредни за организма последици,
които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различно отчитане на нощния труд.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В действащите в процесния период наредби за работното време, неговото отчитане
и компенсиране липсва изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете положен
нощен труд в дневен, за разлика от чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г., регламентираща, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент 1,143. Единствено е
предвиден редът за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето
на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на
отработените часове, без да е предвиден алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите в
системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд.
Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
10
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения. В случая на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за
всеки отработен нощен час за исковия период, но не и разликата отработени часове, получен
след преобразуването на нощните часове в дневни.
Положеният от ищеца 325 часа труд, получен след приравняването на нощния труд
в дневен, е установен от експертизата при отчитане на предвидената продължителност на
полагането на труд при сумирано изчисляване на работното време, след превръщане на
нощните часове в дневни, като е начислен само нощен труд, който не е бил преизчислен в
дневен. Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че положените 325 часа труд,
получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен, са положени от ищеца
по утвърден график от ответника, както и че този труд не е начислен и изплатен и не е
компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер от 4 138,90 лв.
Ще следва да бъде осъден ответникът да плати на ищеца сумата от 4 138,90 лв.,
представляваща стойността на положените 325 часа нощен труд, след приравняването му в
дневен, както и 713,24 лв. – лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, изчислен
от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие до 14.01.2025 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2025 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на
адв. О. в размер на 500 лв., видно от договора за правна защита и съдействие и разписката,
представена със списъка за разноски. Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер, който размер не надхвърля минимално
предвидения размер на адвокатските възнаграждения с оглед интереса.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС Смолян сумата от 365,55 лв., от която 215,55 лв. държавна такса и 150 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА *** на МВР - Смолян, със седалище и адрес на управление гр. Смолян,
бул. ***, представлявана от *** на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. *** К., ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, сумата от 4 138,90
лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в
периода 14.01.2022 – 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.01.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението, както и сумата от 713,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от
първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд,
начислена до 14.01.2025 г.
ОСЪЖДА *** на МВР - Смолян, със седалище и адрес на управление гр. Смолян,
бул. ***, представлявана от *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. *** К., ЕГН
**********, от гр. ***, ул. *** сумата от 500 лева за направените деловодните разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция **** - Смолян, със седалище и адрес на управление
гр. Смолян, бул. *** № 1, представлявана от комисар *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 365,55 лв., от която 215,55 лв. държавна такса и
150 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. О. на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12