Р Е Ш Е Н И Е № 322
05.10.2023г.
гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският административен съд седми състав, в публично заседание на
двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов административно дело № 206 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано
е по жалбата на С.З.Д. *** и Р.М.Д. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
РД-14-1970/02.06.2023 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Р. към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Р.,
с която на основание чл. 107, ал.1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква
„а“ и т. 4, буква “б“, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните
превози са наложени следните принудителни административни мерки: 1. По чл.
106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от
Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение на моторно
превозно средство лек
автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ от категория М1 с рег. № ******,
регистриран в РБ.на дата 08.07.2022 г., собственост на С.З.Д., до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна
табела с регистрационен номер ****** и отнемане на свидетелство за регистрация №******, издадено в РБ.; 2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4,
буква „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС № ******на Р.М.Д., издадено на
13.12.2019 г. от МВР – Сливен и Контролен талон с № ******, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 1 година.
В жалбата
се твърди, че жалбоподателите не са доволни от оспорваната заповед. Жалбоподателят
С.З.Д. обжалва заповедта в частта
по т. 1, а жалбоподателят Р.М.Д. в частта по т. 2. Считат обжалваната заповед
за незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и
при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, както и при несъответствие
с целта на закона. Твърдят, че в заповедта не са изложени мотиви защо
наказващият орган е възприел наличието на материалноправните основания за
прилагане на ПАМ. Считат, че административният акт е издаден при неизяснена
фактическа обстановка. Били снети обяснения само от двама от пътуващите, не
били снети обяснения от адресата на акта. Твърдят, че ПАМ била приложена по
отношение на лице, което не попада в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква
„б“ от ЗАвтП. Молят съда да отмени оспорената заповед, съответно С.З.Д. по
отношение на ПАМ по т.1, а Р.М.Д. - по отношение на ПАМ по т. 2 от заповедта.
В с.з.
оспорващите, редовно и своевременно призовани, не се явяват. Представляват се
от адв. М.М.,***, която
заявява, че поддържа жалбата. Считат, че от събраните писмени и гласни
доказателства, не се установило, че АНО е издал обжалваната заповед и
наложените административни мерки законосъобразно и правилно. Заявява, че не претендира адвокатско
възнаграждение.
Административният
орган - Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Р., редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява. С писмото, с което е изпратена
административната преписка, е изразено становище за законосъобразност на
оспорената ЗППАМ. Моли същата да бъде потвърдена. Прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение претендирано от
оспорващите.
От
събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.06.2023
г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за
автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа
на тях подзаконови нормативни актове и извършване на проверки за осъществяване
на нерегламентиран превоз на пътници от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
с цел превантивно осигуряване на безопасността на пътуващите, Д.С.Д.- и.в Отдел
„Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ — Р.е установил,
след оказано съдействие от органите на Регионална дирекция „Гранична полиция“ -
Р., че Р.М.Д. с ЕГН: **********,***, извършва международен обществен превоз на
7 броя пътници от Ф. Р. Г. за Р. Б.с
лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ от категория М1 с рег. № ******,
регистриран в Р Б.на дата 08.07.2022 г., собственост на С.З.Д. с ЕГН **********.
Извършваният
международен обществен превоз на пътници бил с маршрут от Г. до Б.и се извършвал
с лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ от категория М1 с рег. № ******,
регистриран в РБ.на дата 08.07.2022 г., собственост на С.З.Д. с ЕГН **********.
От направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ се установило, че международният обществен превоз
на пътници се извършва без за моторно превозно средство с peг.
№ ******, да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е
вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС.
Снети са
обяснения от двама пътници от служител на РДГП - Р.с. и. М. М., като се
установило следното: А. Б. М. пътувала към Б., като след пристигането си щяла
да заплати на водача сумата от *** за гориво. От обясненията на А. Я. С.става
ясно, че след пристигането си в Б.щяла
да заплати на водача сумата от 50-60 евро за разходите по пътуването от Г. до Б..
За
констатираното на Р.М.Д. бил съставен AУAH № 332924 от 01.06.2023 г. за
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС № ****,
СРМПС № ******; 1 бр. рег. табела и Контролен талон с № ******.
Въз
основа на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1970/02.06.2023 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Р. към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Р., с която
на основание чл. 107, ал.1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 4,
буква “б“, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози са
наложени следните принудителни административни мерки: 1. По чл. 106а, ал. 1, т.
1, буква „а“ и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните
превози – временно спиране от движение на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ от категория М1 с рег. № ******,
регистриран в Р Б.на дата 08.07.2022 г., собственост на С.З.Д., до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой
регистрационна табела с регистрационен номер ****** и отнемане на свидетелство
за регистрация №******, издадено в РБ.; 2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“
и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ******на Р.М.Д., издадено на 13.12.2019
г. от МВР – Сливен и Контролен талон с № ******, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 1 година.
От
показанията на свидетеля А. Б. М. става ясно, че през месец май на 2023 г.
ѝ се наложило да се прибере от Г. в Б..
Видели се в Г. с Р. и му споделила, че трябва да се прибере по спешност при
мъжа си. Той ѝ предложил да пътува
с него, защото имало място в колата му. За пари не били говорили. На 30.05.2023
г. се прибрала в Б.с микробус, управляван от жалбоподателя Р.. Пътуващите били 7-8 човека и водачът. Щели да
си поделят разходите за пътуването според платеното от водача за гориво и пътни
такси. Свидетелката като шофьор имала представа какви са разходите за гориво и
пътни такси. Роднините
ѝ от гр. Р.я чакали, притеснила се, излязла и не дала на водача никакви
пари.
От
показанията на свидетеля Т. Н. И.става
ясно, че познавал Р. и когато разбрал, че ще пътува за Б., решил той и
съпругата му да пътуват с него. Не били говорили за пари. Тръгнали от гр. М., Г.
за Б.на 30.05.2023 г. с микробус „Рено“. Пътниците били около 7-8 човека. Пътниците
в микробуса се разбрали да си разпределят разходите за пътуването, разхода за
гориво и за гишетата, където се плаща за преминаване на магистралата. В гр.
Нова Загора дал на водача 90 евро за себе си и за жена си, според направените
разходи за пътуването.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Оспореният
административен акт е връчен на 02.06.2023 г. на Р.Д. и е изпратен на С.З.Д. с
Писмо на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Р.от 05.06.2023 г. Доказателства
за датата на връчването ѝ на С.З.Д. не са представени. Жалбата е подадена
по пощата на 06.06.2023 г., поради което е допустима
- подадена е в срока по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1
от АПК от лица участвали в производството по издаване на административния акт и
имащи правен интерес от оспорването в съответните части, като непосредствени
адресати на акта.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващите, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената
по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата
на чл. 107, ал.
1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със
Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г., на основание чл. 107, ал.
1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5
от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Автомобилна
Администрация“, Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна
администрация“ – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл. 106
и 106а от ЗАвтП
редица длъжностни лица, сред които е и началник на областен отдел „Автомобилна
администрация“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (т. 7 от
заповедта, л. 18).
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно
чл. 59, ал. 2
от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени материалноправните изисквания за издаването му.
По
смисъла на чл. 106а, ал.
1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки се прилагат за
преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената
хипотеза на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗАвтП се налага принудителна мярка временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно
чл.106а, ал.1, т. 4, б. „б“ принудителна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗАвтП, „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага. Според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от
ДР на ЗАвтП, „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Трайно в съдебната практика
е прието, че анализът на § 1, т. 1
и 2,
във вр. с т. 4, б. „б“
от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка, по която се
различават „общественият превоз“ и „превозът за собствена сметка“ е възмездният
характер на дейността. (Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или
нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да
бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен
превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал.
1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство
не се установява по делото.
Видно от
представените по делото писмени доказателства в хода на административното
производство са били снети по реда на чл. 44 от АПК
писмени сведения от две физически лица, които са били пътници в процесното МПС (л.15, 16). Според този текст от закона сведенията се
дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от
него служител. Представените по делото писмени сведения са оформени надлежно по
реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК.
В тежест
на административния орган, съгласно чл. 170, ал.
1 от АПК е да докаже наличието на всички предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а“, т. 4 б. „б“, ал. 2, т. 1
и т. 3
и ал. 7 от ЗАвП. Както бе посочено по-горе една от
кумулативно предвидените в закона предпоставки, за да се приложат горепосочените
ПАМ, е с автомобила да е извършен „обществен превоз“ на пътници. По отношение
наличието на тази предпоставка от страна на административния орган, носител на
доказателствената тежест не бяха ангажирани по делото други доказателства,
освен съставените в хода на административното производство писмени сведения от
пътувалите лица - А. Б. М. и А. Я.С., които не подкрепят приетата от органа
фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля М.става ясно, че 7-8
човека били организирани да пътуват заедно в автомобил, собственост на Д. и
управляван от Д. от Г. до Б.. Водачът на МПС не ѝ е поискал пари, щели да
си поделят транспортни разходи, представляващи такива за гориво и винетни такси, като общите разходи били около ***. Посочва,
че не е платила на водача никаква сума. Дестинацията на пътуването и уговорката
за поделяне на транспортните разходи се потвърждава от писмените обяснения
представени от А. Я. С.и от показанията на свидетеля И.. Намерението за поделяне на разходите по
пътуването е безспорно установено.
Несъмнено
в случая се касае за споделено пътуване, а не за обществен превоз на пътници,
тъй като липсва търговска цел и намерение за реализация на икономическа облага.
В този смисъл по делото не е безспорно установено, че с процесния автомобил е
извършен международен обществен превоз
на пътници т.е. оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание
за това.
Заплащането
на услугата превоз е различно от плащането само на част от разхода на гориво
(при т. н. споделено пътуване), който разход е само един от компонентите,
формиращ цената на услугата превоз. В този смисъл е и трайната съдебна практика
на ВАС - напр. Решение №
2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., Решение № 92 от 5.01.2015
г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., Решение № 70 от 5.01.2015
г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.
С оглед на
гореизложеното за оспорената заповед са налице основания за отмяна по чл.146,
т.4 и т.5 от АПК.
Искания
за присъждане на разноски не са правени.
Ръководен
от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на С.З.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1970 от 02.06.2023 г., издадена от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Р. към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Р., в частта с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2,
т. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози – временно
спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено“,
модел „Трафик“ от категория М1 с рег. № ******, регистриран в РБ.на дата
08.07.2022 г., собственост на С.З.Д., до отстраняване на нарушението, но не
повече от 12 месеца;
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.М.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1970 от 02.06.2023 г., издадена от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Р.към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Р., в частта с която е наложена принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за
автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС № ******на Р.М.Д., издадено на 13.12.2019 г. от МВР – Сливен и Контролен
талон с № ******, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република Б.в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: