Мотиви към присъда № 260003
/ 17.11.2020г. по НОХД № 00160
по описа на Районен съд Г.Т. за 2020г.
Внесен е от Районна прокуратура – Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 118/2018г. по описа на
РУ –Г.Т. при ОД на МВР – Д., по който е било образувано производство пред първа
инстанция срещу С.Г. *** Т., ЕГН **********, за извършено от него престъпление
от общ характер, наказуемо по чл. 144 ал.ІІІ от НК.
В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че на 20.07.2018г. на бензиностанция „Агро Трейд 95“ в гр. Г.Т.,
обл. Д. се е заканил на И.Ц.М. *** Т., с престъпление против личността на неин ближен,
а именно заканване с убийство на сина й В.С.М. с думите „Чакам с нетърпение да
приключи делото и твоето В. ще го целуваш студен“ и това заканване е възбудило основателен
страх у нея за осъществяването му.
В
съдебно заседание съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия по
чл.371т.1 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му
престъпление, като му бъде наложено наказание „Пробация “ в минималния срок.
Срещу
подсъдимия за предявени граждански искове както следва: от И.Ц.М. за сумата от
4 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди
и от В.С.М. за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди
Подсъдимият
и неговия защитник пледират за невинност и постановяване на оправдателна
присъда.
След
преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и
възможни гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Подсъдимият
С.Г.С. се познавал с пострадалите И.М. и В.М. (неин син) от дълго време, тъй
като имат родствена връзка със съпругата
му. Първоначално отношенията им били добри, докато между децата на М. и синът и
братът на подсъдимия, не възникнала вражда, която се
прехвърлила върху родителите. На 13.07.2018г. в Районен съд – Г.Т., било
образувано н.а.х.д. № 196/2018г. завършило с Решение №43 от 25.10.2018г., с
което подс. С. бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание „глоба“ за това, че на 24.07.2017г. в с. Кардам, общ.Г.Т.,
по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с дървен кол в областта на главата
и тялото, причинил на В.М., лека телесна повреда – разкъсно контузна рана на меки
черепни обвивки и кръвонасядане по гръдния кош, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Преди
приключване на цитираното наказателно производство, между пострадалия В.М., негови приятели и сина
на подсъдимия – свид. М.С., отново възникнало спречкване. След като разбрал за
спречкването от сина си, подс. С. решил сам да разреши проблема. На следващият
ден - 20.07.2018г. първо посетил дома на свид. И.И., който е баща на свид. С.С.,
участвал в спречкването със сина му. Подсъдимият обяснил какво се е случило и
поискал И. да вземе мерки, които да повлияят на сина му, за да не се случват
такива инциденти. Свидетелят И. отговорил, че такива разговори следва да се
водят не само в присъствието на неговия син, а е следвало подс. С. да доведе и
сина си – свид. М.С., за да се разбере точно каква е истината. Подсъдимият
казал, че няма да остави нещата така и си тръгнал. Около 13.30часа на същият
ден подс. С. отишъл на бензиностанция „А. т. 95“ в гр. Г.Т., където работела
пострадалата И.М.. Спрял автомобила си
до бензиноколонката, излязъл от него и дал на М. двадесет лева, като поискал да
зареди гориво за тази сума. Докато тя зареждала
горивото, подсъдимият се обърнал към нея
с думите: - „ Едва се сдържам да не направя някаква глупост. Чакам с нетърпение
да приключи делото и твоето В. ще го целуваш студен. Ще ви почерня живота…“. М. изпаднала в паника и се уплашила от думите
му. Отговорила, че не е хубаво да се говорят такива приказки защото, както тя
така и той имали деца. Веднага се затворила в служебната стая и изчакала
подсъдимият да си тръгне, след което се обадила на големият си син – свид. Т.М.,
който в това време бил на работа. Обяснила му какво й е казал подс. С.. Т.М.
се уплашил и притеснил много от чутото.
Веднага си тръгнал от работа и отишъл при майка си в бензиностанцията. Заварил
я да плаче на работното си място. Обадили се на колега, който да я смени и
отишли в районното управление където подали жалба.
По-късно
през деня свид. И. се видял с М., която му разказала за посещението на подс. С.
и думите му, че ще целува Веско студен. И. след като чул това също се
притеснил, като в него се породил страх подсъдимият да не стори нещо и на сина
му. Разказал на М. че подсъдимият по-рано през деня ходил до дома му. След заплахите
отправени от подс. С., ежедневието и нормално водения живот до този момент от
семейството на М. се променили. И.М. изпитвала постоянен страх подс. С. да не
изпълни заканата си – да целува сина си студен, като този страх се засилвал при
отсъствие на синовете й от дома. Появили се смущения в съня и мисловната
фиксираност към преживяното, опасения за настоящето и бъдещето. Променило се и ежедневието на сина й В.М. – в
него също се породил страх, ограничавал излизанията си извън дома, а ако
излизал това се случвало винаги в компанията на приятели или някой от братята
му, но никога сам. Излезел ли извън дома си, майка му започвала да звъни за да
го пита дали всичко е наред.
Изложената фактическа обстановка съдът
намира за безспорно установена въз основа на събраните доказателства. Гласните такива могат да бъдат условно разделени на две
групи: от една страна са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелят М.С.,
който е негов син, а от
друга – показанията на разпитаните И.М., В.М., Т.М., И.И., С.С.. Последните
съда кредитира като безпристрастни, еднопосочни и взаимно допълващи се, поради
което съда ги кредитира изцяло и ги ползва при оформяне на вътрешното си
убеждение. Съда отчита обстоятелството, че е налице роднинската връзка между
свидетелите И.М., В.М., Т.М., като първите двама
са и граждански ищци по делото, но при преценка на дадените от тях показания се
стига до извода, че същите са правдиви и логично подредени, следващи линията на
събитието, като се подкрепят и от останалите гласни доказателства от втората група свидетели. От показанията на първата група свидетели съдът взема предвид единствено
обстоятелствата за наличие на предходна вражда между двете семейства,
както и за времето и мястото на извършеното деяние. В останалата им част съдът
ги отхвърля изцяло като противоречащи на кредитираните от съда доказателства и
обслужващи единствено защитната теза на подс. С.. Обстоятелството, че подс. С.
е отправил закана за убийство на В.М. се доказва безспорно от показанията на Т.М.
към когото И.М. първо се е обърнала за помощ, както и от показанията на свид. И.И.,
с когото е споделила случилото се и притесненията си още същия ден след
отправяне на заплахите от подсъдимия. Показанията на свидетелите С. и А.
правдиво следват линията на събитието. От тях по безсъмнен начин се установява,
че заканата за убийство е възприета по такъв начин, че е възбудила страх у В.М.
и майка му, че може да бъде осъществена. Поради породения страх В.М. не излизал
от дома си, а когато го правил никога не бил сам.
Описаните
кредитирани от съда гласни доказателства, прочетени от съда по реда на чл.283
във вр. с чл.373,ал.1 от НПК, са оценени
като обективни и безпристрастни, тъй като са без вътрешни противоречия, подредени и логично обосновани,
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, които доказателства, съобразно изложеното,
са възприети от съда като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосноват решението на съда по
следните правни съображения:
Подсъдимият
С.Г.С. е осъществил състава на престъплението на чл. 144 ал. ІІІ от НК, тъй
като на 20.07.2018г. в гр. Г.Т. се е заканил на И.Ц.М.
*** Т., с престъпление против личността на неин ближен, а именно заканване с
убийство на сина й В.С.М. с думите „Чакам с нетърпение да приключи делото и
твоето В. ще го целуваш студен“ и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му.
Съдът
намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Гласните доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на
извършване на процесното деяние. За осъществяване на престъплението по чл. 144,
ал.ІІІ от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице, която да е приета от лицето и би
могла да възбуди основателен срах от осъществяването. По категоричен начин се
доказа, че подс. С. е отправил заплаха за убийство с думите „ Едва се сдържам да
не направя някаква глупост. Чакам с нетърпение да приключи делото и твоето В. ще
го целуваш студен. Ще ви почерня живота…“. Същата заплаха е възприета от св.И.М..
Предвид враждата между тях, водещото се наказателно производство срещу подс. С.
за нанасяне на телесна повреда на сина й Веселен М., познавайки се добре един
друг у И.М. е възникнал основател страх за осъществяване на отправената закана.
Това се потвърждава от показанията на описаната група гласни доказателства.
По
отношение на акцентирането от страна на защитата на подс. С. по същество,
относно случилото се между сина на подс. С. – свид. М.С. и В.М. и неговите
приятели предходната вечер, съдът намира случилото се за ирелевантно по
отношение на обстоятелството осъществено ли е деянието от обективна и
субективна страна. Дори да се приеме наличието на такъв инцидент, редът за неговото решаване следва да е съобразен със
законовите норми. По категоричен начин не може да се приеме обстоятелството за състояние на афект у подсъдимия предизвикан от
тази случка. Подсъдимият е имал
достатъчно време(преспал е, на сутринта е посетил дома на свид. И.), през което
да обмисли и реши какво и как да каже на пострадалата, така че да получи
желания от него ефект, а именно у М. да се оформи трайно усещане за страх, че заплахата му може да бъде
осъществена. За да се предизвика основателен страх от осъществяване на закана
за убийство не е нужно да се крещи заплашително, да се вика и да се размахват
оръжия, още повече когато заканата за убийство е насочена към ближен на
заплашвания. Съдът намира, че няма по страшно за една майка да си представи, че
може да „целува сина си студен“. Този израз е недвусмислен и за съда не остава
съмнение какво е искал да каже подсъдимия с него. При описаните влошени
отношения на подс. С. със семейството на М., за нея не е нямало друга посока на
мислите освен да приеме казаното за реална заплаха за осъществяване на
заканата. В отговор на защитата следва да се отбележи и обстоятелството, че
израза „да целуваш някого студен“, в българския език няма друг смисъл освен да
целуваш някого мъртъв.
Основателният
страх и безпокойство у заплашеното лице се установяват по категоричен начин от
заключението на вещите лица по назначената съдебно – психиатрична експертиза.
От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е
възприета от изплашения като действителна заплаха. Подс. С. е съзнавал какво
казва и го е казал като е подбрал думите си именно с цел да убеди М., че
заканата може да бъде изпълнена. Тези негови думи са възприети от М. като действителна заплаха, за което говорят
събраните доказателства за нейното здравословно състояние – психическо и
физическо, след случилото се. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на
вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като деецът е
съзнавал противоправността и обществената опасност на конкретно извършеното от
него деяние и е целял настъпването на вредоносните последици.
Причините
за извършване на деянието следва да се търсят в незачитането от подсъдимия на
установения в държавата правов ред.
Престъплението е извършено единствено при наличието на
смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства : чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, ниската степен на обществена опасност на
неговата личност, липсата на други висящи наказателни производства.
Предвид разпоредбата на
чл.55,ал.І,т.2 б.”б” НК, съдът намира че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като предвиденото в чл. 144, ал.ІІІ от НК наказание до шест
години лишаване от свобода би се оказало
несъразмерно тежко.
Като взе предвид
тези обстоятелства и разпоредбата на
чл.42а,ал.ІІ,т.1,т.2 от НК съдът
определи наказание пробация, чрез налагане на следните пробационни мерки за срок от определения минимум :
“задължителна регистрация по настоящ адрес “ за срок от шест месеца с продължителност два пъти седмично
и “задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от
шест месеца, както и включване в програма за обществено въздействие за срок от шест
месеца. С оглед данните за личността на подсъдимия,
минималния срок на наказанието пробация е съобразено с обстоятелството, че
деянието е един изолиран случай в живота на подсъдимия.
Така
наложеното наказание би изпълнило целите визирани в чл.36 от НК, а именно превъзпитаващо
на подсъдимия, както и предупредително върху другите членове на обществото.
Извършвайки инкриминираното деяние подсъдимият
непозволено е увредил И.Ц.М., с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата
деликтна отговорност. От приложената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза безспорно се установява, че след
заплахата, отправена от подс. С., ежедневието и нормално водения живот до този
момент от И.М. се променили. И.М. изпитвала постоянен страх подс. С. да не
изпълни заканата си – да целува сина си студен, като този страх се засилвал при
отсъствие на синовете й от дома. Появили се смущения в съня и мисловната
фиксираност към преживяното, опасения за настоящето и бъдещето.
Поради това предявения
от пострадалата И.М. граждански иск за
причинени неимуществени вреди се явява доказан по основание, но съдът счита, че
размерът му е твърде завишен – 4 000лева, и по справедливост съдът намира, че
адекватна би била репарация в размер на 600 лева, като е отхвърлил разликата до
предявения размер като неоснователен.
Не е заявено е искане за присъждане на обезщетението по гражданския
иск да се изплати ведно с лихвата от
датата на увреждането, поради което съдът не се дължи такова произнасяне.
Съобразно Тарифа № 1 към ЗДТ подсъдимият дължи държавна
такса върху уважената част на гражданската претенция в размер на 4% върху
цената на иска, с оглед на което съдът е осъдил С. да заплати държавна такса в
размер на 50лв.
Съдът намира предявения от В.М. граждански иск
за причинени неимуществени вреди за изцяло неоснователен поради следното:Това
че пострадалата И. М. споделила със сина
си В.М., че била заплашена с посегателство
върху неговата личност не означава, че последният е възприел заплаха за собствения си живот.
Страхът и безпокойството са се отразили върху поведението на неговата майка И. М.,
която лично възприела заплахата от подс. С.. По делото липсват доказателства
относно преживени от свид. В. М. усещания за тревожност, които да са в
пряко-причинно следствена връзка от отправената заплаха от подсъдимия към И. М..
За това
липсват основания за парична репарация за неимуществени вреди, поради което съдът отхвърли
изцяло предявения от В. М. граждански иск.
Съдът
е осъдил подс. С. да заплати сторените
по делото от И.М. разноски в размер на 400 лева
разноски в размер на 400лева по договори за правна защита и съдействие,
както и сторените по делото разноски в размер на 492.66 лева по сметка на ОД на
МВР – Д. и 72. 00 лева по сметка на Районен съд – Г.Т..
Районен Съдия: