Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

20.10.2020

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На		Тринадесети декември				Година	2018

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

Дело номер

1178

по описа за

2018

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

В.Н.И. ЕГН ********** ***, е предявил иск против „Е.“ ЕАД – /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Е., общ. М., обл. В., с правно основание чл. 200 КТ. С исковата молба ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв., обезщетение за причинени му в следствие на настъпило професионално заболяване: „смесена пневмокониоза“ неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно търпени болки и страдания,  вследствие на това заболяване, ведно със законната лихва върху тази сума, изчислена за предходните години считано от 26.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба а именно 29.06.2017 г., в размер на 6 106.65 лв.,  както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

Процесуалният представител на ищеца поддържа така предявеният иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло като основателен и доказан.

Процесуалният представител на ответника оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представеното по делото заверено копие от трудова книжка на ищеца се установява, че същият е работел в ответното дружество на различни длъжности за периода от 1981 год. до 2003 год., както следва: на длъжност „Апаратчик ПГСМА“ в цех „Метал. Прахоулавяне“ от 08.01.1981 г. до 29.10.1990 г., на длъжност „пещар на металургични пещи“ от 29.10.1990 г. до 10.05.1991 г., на длъжност „помпиер“ от 23.07.1991 г. до 19.05.1993 г., на длъжност „Изкопчия“ от 19.05.1993 г. до 27.02.1996 г., на длъжност „шлосер“ в цех „медодобивен“ от 27.02.1996 г. до 16.01.2003 г.

През периода 1987 г. – 1993 г. с решения на ТЕЛК му е признато професионално заболяване „Хронична оловна интоксикация“, за което няма данни да е търсил обезщетение по чл. 200 КТ.

С експертно решение на ТЕЛК №1234/26.10.2016 г. му е признато 40% трайна неработоспособност за срок от 3 години от професионално заболяване „Пневмокониоза, причинена от прах, съдържаща силиций /Смесена пневмокониоза/ с вентилаторни и нарушения от рестриктивен тип и ДН I степен.“ В мотивите на ТЕЛК е посочено, че заболяването се приема за професионално обусловено от смесени минерални прахове поради продължителен трудов стаж в типична рискова професия в „Е.“ АД. 

От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като обективно, вярно и компетентно изготвено, както и от разпита на експерта д-р Д.А. в съдебно заседание се установи, че здравословното състояние на ищеца се е влошило, като след извършен клиничен преглед вещото лице дава заключение, че на ищеца са били установени и приети по надлежния ред две професионални заболявания, второто от които „Пневмокониоза, причинена от прах, съдържаща силиций /Смесена пневмокониоза/ с вентилаторни и нарушения от рестриктивен тип и ДН I степен.“ Първото професионално заболяване „Хронична оловно интоксикация“ не се е отразило на последващото здравословно състояние на ищеца, поради неговото отзвучаване. Второто професионално заболяване предмет на делото е с възможност за прогресирането му във времето. Това заболяване води до задух и умора при физически усилия, бодежи в гръдния кош, „свирене“ на гърдите, кашлица с променлива експектурация, нарушаваща съня и ежедневната му дейност. Това заболяване е прогресиращо във времето и налага нуждата от системна поддържаща терапия, лекарства, усилена храна, санаториално лечение, грижи и динамично наблюдение. Заболяванията от общ характер на ищеца посочени в експертното решение на ТЕЛК нямат връзка с професионалните му заболявания.

По делото са разпитани и свидетелите И. И С., които установяват, че В. често боледува, изморява се бързо, задушава се, почти всяка година ходи в белодробна болница, за да се лекува, от 2016 г. е със смесена пневмокониоза, още докато е работел, се е задъхвал често, имал е силна кашлица.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният иск за обезщетение за основателен. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна и е свързана единствено с настъпилия вредоносен резултат. Следва обаче вредоносния резултат да е пряка и непосредствена последица от професионалното заболяване, а последното да е във функционална връзка с работата, която ищецът е изпълнявал при определен работодател-ответника.

В процесния случай по делото е безспорно установено, че ищецът страда от професионално заболяване, регистрирано и установено по надлежния ред, както и че това заболяване е във функционална връзка с работата, която е изпълнявал при ответника. Тази работа е причина за възникване на заболяването, както и е повлияло същото. В този смисъл е налице функционална и причинна връзка между заболяването и характера и условията на труд при ответника, поради което отговорност по чл. 200 от КТ в конкретният случай на ответника следва да бъде ангажирана. Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност. За да се проведе успешно иска на това основание, ищецът следва да установи наличие на трудово правоотношение между страните, както и наличие на професионално заболяване. Това са задължителните елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ. Въпросът, в резултат на какво се е стигнало до професионалното заболяване, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието-работодател, както и причинна връзка между тях и професионалното заболяване, не представляват задължителен елемент от състава на отговорността.

За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл. 61-63 от КСО, както и в действащата Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /Приета с ПМС № 168 от 11.07.2008 г., обн., ДВ, бр.65 от 22.07.2008 г., в сила от 22.07.2008 г., изм., бр.5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г./ Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал.4 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Следователно признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото.

Нормата на чл. 200 КТ е приложима и при нетрудоспособност под 50 на сто, което също е увреждане на здравето на работника. Изменението на КТ през 2004 г. е заменило понятието "инвалидност" с "трайна неработоспособност над 50 на сто", уеднаквявайки терминологията по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Според КСО пенсия за инвалидност се определя за лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност – чл. 72 от КСО. В чл. 56 от КСО е дадено легално определение на понятието "професионална болест". То включва неработоспособността, респ. смъртта – чл. 56, ал.2 от КСО, като елементи на самото понятие. Заболяването е професионално само доколкото е довело до ограничаване на трудоспособността, съответно е причинило смърт. Признаването на заболяването за професионално от компетентния орган е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда. Систематичното и историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ и във връзка с чл. 212 от КТ налага извод, че временната неработоспособност, трайната неработоспособност над 50 на сто или смъртта на работника или служителя, макар формулирани отделно в текста на чл. 200, ал.1 от КТ в редакцията от 2004 г., а преди - "нетрудоспособност и смърт", не са отделни и изчерпателно изброени вреди, които следва да се обезщетят от работодателя. Те не са отделни предпоставки за задължението за обезвреда, което е задължение за репариране на всички вреди от професионално заболяване, съответно от трудова злополука. То произтича от препращащата норма на чл. 212 от КТ към правилата за деликтната отговорност – чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД - на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Този извод следва и от характера на имуществената отговорност на работодателя, която съставлява възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на работника или служителя върху работодателя. Следователно, законодателната промяна от 2004 г. не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионално заболяване, независимо от това дали негов орган или работник има вина за настъпването. В този смисъл е решение № ЗЗ от 27.01.2010 г. по гр. д. № 5146 от 2008 г. на ГК, І ГО на ВКС.

Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с оглед степента на търпените болки и страдания, както и наличието на усложнения от настъпилите увреди, а от друга страна, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за търпени от ищеца неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 10 000 лв., като до пълния предявен размер от 20 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Ще следва тази сума да бъде присъдена ведно със законната лихва така както е поискана от ищеца - от датата на предявяване на иска - 29.06.2017 год. до окончателното и изплащане.

Съдът намира, че на основание чл. 84 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, който е приложим по отношение на претендираните лихви по дължимите обезщетение по чл. 200 ал.1 от КТ, предвид на липсата на уредба в този смисъл в Кодекса на труда, мораторната лихва основателно се претендира от ищеца от датата на установяване на професионалното заболяване. При задължение от непозволено увреждане, към което спада и отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ, длъжникът се смята в забава и без покана. Ответникът е в забава от датата на настъпилите вреди до предявяване на иска, за който период – 26.10.2016 г. до 29.06.2017 г., съда следва да присъди мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 200 ал. 1 от КТ. Изчислена с онлайн калкулатор лихви, за исковия период дължимата лихва за забава върху определеното обезщетение е в размер на 686.11 лв.

На  ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 250 лв. съобразно уважената част от иска, съобразно представения списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД – /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Е., общ. М., обл. В., да заплати на В.Н.И. ЕГН ********** ***, сумата от 10 000 /десет хиляди лв./ за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване „Пневмокониоза, причинена от прах, съдържаща силиций /Смесена пневмокониоза/ с вентилаторни и нарушения от рестриктивен тип и ДН I степен.“, установено с експертно решение на ТЕЛК №1234/26.10.2016 г., ведно със законната  лихва върху горната сума, до окончателното и заплащане, начиная от 29.06.2017 год., както и мораторна лихва за периода от 26.10.2016 г. до 29.06.2017 г., в размер на 686,11 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихва до пълния предявен размер, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД – /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Е., общ. М., обл. В., да заплати В.Н.И. ЕГН ********** разноски по компенсация в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕАД – /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Е., общ. М., обл. В., да заплати в полза на МзРС държавна такса в размер на 400 лв. и разноски за експертизата в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               Районен съдия: