Определение по дело №3070/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1434
Дата: 16 април 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530103070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   1434               Година  16.04.2019                   Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети април                                                                             Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3070 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на 31.12.2018 г. (понеделник, присъствен ден) на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, какъвто е подал едва на 02.01.2019 г., извън този срок, като нередовността му е отстранил в дадения му с разпореждането от 16.01.2019 г. срок, с молбата си от 18.03.2019 г., доколкото до подаването й няма данни по делото да му е връчвано това разпореждане, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск допустим.

Доколкото пропускането на срока за отговор преклудира всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения на ответника срещу предявения иск, както и фактите, на които са основани, но не и правото му да оспори основателността на този иск и обстоятелствата, на които е основан, то и в случая, поради пропускането на срока за отговор, съдът не може да вземе предвид, а следва да остави без разглеждане, като преклудирани, всички заявени от ответника с него факти и възражения (чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 133 ГПК, Р 179/2018 от 08.04.2019 г. по гр.д. № 163/2018 г. на ВКС, т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК и Р 67-2010-I т.о.). Поради това, като нямащи при това положение значение за делото, следва да отхвърли и искането на ответника в същия отговор за приемане като писмени доказателства по делото на представените с него, за доказване на същите факти, писмени доказателства (чл. 159, ал. 1 ГПК). Доколкото обаче в останалата му част, с този просрочен отговор ответникът по същество само оспорва основателността на предявения иск, което му становище, с оглед изложеното, не е преклудирано, само последното съдът следва да докладва и го има предвид при постановяване на решението си по делото.

За изясняване на делото от фактическа страна, ще следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, само представените от ищеца с исковата му молба писмени документи и се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 848/2018 г. на Старозагорския районен съд.

Следва да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси от същата в исковата молба, както и на следните възникнали по делото въпроси: 1). осчетоводена ли е редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, процесната фактура № 316/27.02.2017 г. в счетоводствата на всяка от страните, кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида; 2). включена ли е същата фактура в дневниците им съответно за „покупки” и „продажби”, и в справките им декларации по ЗДДС, и кога, и ползвал ли е ответникът по същата фактура данъчен кредит, както и намира ли се оригиналът й в неговото счетоводство и от коя дата; 3). доставените ли са стоките по тази фактура от ищеца на ответника и кога; и 4). изплатена ли е от ответника на ищеца сумата по тази фактура, изцяло или частично, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по банков път), както и останали ли по същата неплатени части към датата на проверката на вещото лице и в какъв размер; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати (с оглед становището на ответника в същия по предявения иск) и препис от отговора на ответника с приложенията. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като преклудирани с изтичане на срока за отговор, всички възражения и факти, наведени от ответника в просрочения му отговор с вх. № 56/02.01.2019 г.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че ответникът (с предишно наименование Б.) закупил от него 829034 кг пшеница, на обща стойност 265 290.88 лева, за която покупко-продажба била издадена фактура № **********/27.02.2017 г. В изпълнение на договора за покупко-продажба, било извършено плащане само на част от дължимата по фактурата сума, а именно: на 24.03.2017 г. били платени 75 290.88 лева, а на 28.03.2017 г. 90 000 лева или общо 165 290.88 лева. И двете суми били платени от трето лице - Б. по споразумение с длъжника Б., както било посочено в приложените платежни нареждания с № ID412831906/24.03.2017 г. и № ID413235098/28.03.2017 г. По фактурата бил налице неплатен остатък от 100000 лева. Поради липса на пълно и точно изпълнение, ищецът подал на 15.02.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред PC С., претендирайки част от 20 000 лева от вземането си от длъжника в общ размер от 100 000 лева. По образуваното ч.гр.д. № 848/2018 г. била издадена заповед за изпълнение № 518/16.02.2018 г., срещу която обаче длъжникът възразил по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК и не извършил плащане в дадения му двуседмичен срок. До подаване на исковата молба също не били постъпили плащания по процесната фактура от ответника или трето лице. Ответникът бил канен неколкократно преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК да изпълни доброволно задължението си по фактурата, включително с нотариална покана, която била приложена. Същият изрично признавал дължимостта на остатъка от 100000 лева по фактурата в писмо до ищеца с изх.№ 003/08.08.2017 г. Наличието на вземането се потвърждавало и в счетоводните записи на ищеца, за което прилагал извлечение аналитична оборотна ведомост по сметка 411 за периода от 01.01.2017 г. до подаване на исковата молба и дневник на същата сметка с движението по нея за същия период. Възражението срещу заповедта било неоснователно и неподкрепено с доказателства. Ищецът нямал задължения към ответника. Не била отправяна покана от ответника за постигане на извънсъдебно споразумение за уреждане на плащания между двете дружества.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 20 000 лева за съдебно предявена част от неплатена цена по договор за покупко-продажба на пшеница, за който е издадена фактура № **********/27.02.2017 г. и законна лихва върху същата сума от 15.02.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 848 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявения иск за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С останалата непреклудирана част на просрочения си отговор, която съдът може поради това да вземе предвид и разгледа, ответникът заема становище, че сумата, предявена от ищеца, не била коректна, какъвто бил и иска му по делото.

Тежестта за доказване на твърдените от ищеца горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявения по делото иск за съществуване на процесните вземания.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: разпореждане от 30.03.2018 г. по ч.гр.д. № 848/2018 г. на СтРС; възражение вх. № 8783/30.03.2018 г.; фактура № 316/27.02.2017 г.; кредитен превод от 24.03.2017 г.; кредитен превод от 28.03.2017 г.; писмо изх. № 3/08.08.2017 г.; нотариална покана; съобщение от 03.05.2018 г. по ч.гр.д. № 848/2018 г. на СтРС; аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за периода от 01.01.2017 г. до 11.06.2018 г.; дневник на сметка 411/1 от 11.06.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответника за приемане като писмени доказателства по делото и на представените с просрочения му отговор заверени преписи от разписка № 02000703350926/26.02.2018 г., разписка № 02000703910766/27.02.2018 г., разписка № 02000711455832/15.03.2018 г. и разписка № 02000728226349/24.04.2018 г., защото нямат значение за делото след оставяне без разглеждане, като преклудирани, на изложените в просрочения му отговор факти, за доказване на които е представил същите доказателства с него.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 848 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка в счетоводствата на страните, в съответните ТД на НАП и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени в исковата молба и обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 22.05.2019 г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: