Р Е Ш Е Н И Е
№
…….2010 година, гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ ОТДЕЛЕНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ, в публичното
заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията адм.дело №1100 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството e образувано
по жалба на Н.А.К. *** против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по искане,
вх.№ЗАО–8661/08.03.2010г. за заверка на молби- декларации за признаване правото
му на собственост и да се произнесе по молбата на жалбоподателя за издаване на
индивидуален административен акт – удостоверение, от което да е видно има ли
издаден акт за общинска собственост по отношение на имот, находящ се в кв.В.,
с.о.”***”, представляващ ПИ 10135.2522.808 по КК на гр.Варна.
Жалбоподателят твърди,
че за имота никога не е бил съставен АДС до 1996г. и АОС, а освен това
местността, с решение на Общински съвет- Варна, е включена в строителните
граници, т.е. след като представлява урбанизирана територия, то
административният орган не би могъл да се позове на закон, уреждащ отношенията
със земеделски земи- чл.19 от ЗСПЗЗ.
На искането, отправено
от жалбоподателя, няма произнасяне от страна на административния орган към
момента на завеждане на делото .
Поради това, жалбоподателят
счита, че налице мълчалив отказ и в този смисъл за него е налице правен интерес с оглед сдобиването му с
констативен нотариален акт.
Твърди, че отказът да му
бъде извършена административна услуга е незаконосъобразен, и същевременно
намира, че е самият той е спазил всички законови изисквания относно
допустимостта и формата на искането, оказал е нужното съдействие на
административния орган, предоставяйки му цялата нужна информация относно
извършваната административна услуга, вкл.заплащане на такса.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, при спазване разпоредбата на
чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, предвид разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК и от
легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.
С молба вх.№ЗАО-8661/08.03.2010г. жалбоподателят е поискал от кмета на Община Варна да завери
подадената от него молба- декларация за снабдяване с документ за собственост по
обстоятелствена проверка за имот, находящ се в кв.В., с.о.”***”,
представляващ ПИ 10135.2522.808 по КК на гр.Варна, като му издаде
удостоверение, че имотът не е общинска, съответно държавна собственост.
В административната
преписка са приложени документи, удостоверяващи проведените мероприятия от
ответника с цел изясняване на фактическата обстановка досежно имота.
Видно от проведената
служебна кореспонденция, се установява, че цитираният имот е идентичен с част
от имот пл.№11407 по КП от 1956г., като по разписен лист имотът е записан на
ТКЗС-с.Виница.Няма съставен акт за държавна собственост до 01.06.1996г., няма
извършено отчуждаване и възсановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.Безспорно се
установява и обстоятелството, че имотът с площ 487 кв.м., представляващ имот
№808 по ПНИ с „неустановен собственик”/ по скицата, приета като доказателство
по делото/, попада в урбанизирана територия.
Съгл.легалната дефиниция
на §1 т.2 б.”б”от ДР на Закона за администрацията вр.чл.21 ал.3 АПК
административна услуга е издаването на декларативни индивидуални
административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права
или задължения. Отказът на административния орган да удостовери претендираните
в настоящия казус правнорелевантни факти, т.е. да издаде удостоверение по подаденото
искане и завери молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт,
също съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на
самостоятелно обжалване.Мълчаливият отказ на органа е отказ да се издаде ИАА.
Исканата от жалбоподателя административна услуга е елемент от
охранителното производство по чл.587, ал.2 от ГПК за издаване на нотариален акт
по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява
единствено факта дали имотът е актуван или не като общинска или държавна собственост.
Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени
доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да
издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на
собственост на молителя.
Ето защо административният орган не разполага
с компетенции да преценява дали правото на собственост на жалбоподателя върху
посочения имот е действително или не, на практика сторено с непроизнасянето по
искането и актуването на имота,което от своя страна, на самостоятелно основание,
квалифицира акта като
незаконосъобразен. Той единствено следва
да направи отбелязване, че в конкретния случай е налице АОС, да го
индивидуализира, без да прави преценка дали са налице обстоятелствата за
издаване на констативен нотариален акт, който освен това няма сила на пресъдено
нещо. Органът е длъжен да отрази действителното положение за имота към момента
на произнасянето си, без да прави преценка какво би станало с този имот при
евентуално издаване на констативен нотариален акт.
Доказателствената сила
на констативния нотариалния акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, е
оборима, и всяко трето лице може да докаже в производство по ГПК, че титулярът
по нотариалния акт не е собственик. При наличието на предвидено особено исково
производство за защита правата на трети лица в такива случаи, вкл. на самата
община,административният орган, извършващ поисканата услуга, абсолютно незаконосъобразно
и необосновано не се е произнесъл, охранявайки своите интереси.
Не на последно място
изричната норма на чл.36, ал.1 от АПК вменява задължение за административния орган
служебно да събира доказателства в производството по издаване на индивидуални
административни актове.
Съотнесено към настоящия казус това означава,
че релевантният факт дали имотът е актуван като общинска или държавна
собственост, се удостоверява с акт, съставен по реда на чл.68 и сл. от ЗДС и
чл.56 и сл. от ЗОС, които са известни на органа служебно, а извършването на
конкретно поисканата административна услуга се състои в издаване на акт, с
който се удостоверява единствено този факт. Отказът да се предоставят данни във
връзка с поисканата административна услуга при всички положения е
незаконосъобразен.
При горните констатации,
съдът приема, че мълчаливият отказ на кмета на Община Варна за издаване на удостоверение
по молба вх.№ЗАО–8661/08.03.2010г следва да бъде отменен като
незаконосъобразен, а преписката следва да бъде върната на административния
орган с указание да бъде извършена исканата административна услуга.
Предвид изхода на спора,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените
от него разноски в размер на 610.00 лева, включващи държавната такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и съобразно компетенциите си, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ мълчаливия
отказ на кмета на Община Варна за заверка на молби- декларации за признаване
правото на собственост на Н.А.К. и издаване на индивидуален административен акт
– удостоверение, от което да е видно има ли издаден акт за общинска собственост
по отношение на имот, находящ се в кв.В., с.о.”***”,
представляващ ПИ 10135.2522.808 по КК на гр.Варна.
ВРЪЩА преписката на кмета на Община
Варна за издаване на удостоверение по молба вх.№ЗАО–8661/08.03.2010г на Н.А.К. и
заверка на молби-декларации .
ОСЪЖДА Кмета на Община Варна да заплати
на Н.А.К. *** сторените от него по делото разноски в размер на 610.00/шестотин
и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :