Р Е
Ш Е Н
И Е № 173/22.10.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание
на 16
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 258 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от К.Н.М.,***, чрез адв.С.Д. ***,
срещу Заповед №ЗД/Д-Я-050/17.09.2020г., издадена от Директора на
Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол, с която считано от 18.09.2020г. е
наредено да се предостави ползване на дългосрочна социална услуга в
общността:Звено“Майка и бебе“, реализирана в Комплекс за социални услуги на деца и семейства – гр.С.,
на детето А. К. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и
родители: майка К.Н.М. ЕГН **********,
баща - неизвестен.
В съдебно
заседание жалбоподателят К.Н.М. се явява лично и с адв.
С.Д. ***.Жалбата се поддържа от адв.Д..Счита се, че
не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, не е ясно и коя от
двете хипотези е приложена - дали че родителят не желае, не проявява интерес от
услугата, или другата - че не може да бъде осъществен контакт с родителя. Ако
се говори за извеждане на дете от семейната среда, въпреки противопоставяне на
неговия настойник, би трябвало тогава да се издаде заповед по чл. 26 и чл. 27
от ЗЗДет. Ако това е било налице, трябвало е да бъде
издадена заповед по чл. 27 от ЗЗДет евентуално, а
това, което са посочили от ППЗЗДет, не съответства.
Ако се приеме, че заповедта за извеждане на детето представлява някакъв вид
прикрита заповед по чл. 26 или чл. 27 от ЗЗД, тогава от разгледания по същество
случай със семейната среда на двете деца се установява, че те живеят в
приемливи семейни и битови условия, съществуват условия за тяхното нормално
отглеждане в семейна среда и от всички доказателства се установява, че
инцидентът, случил се между И.Г. и К.М., е изолиран случай на насилие. Предвид
дадените показания от бащата, че се е грижил за детето, се счита, че не
съществува риск и двете деца, да са жертви на насилие, експлоатация или
злоупотреба и че не е налице хипотезата на буква „б“, т. 11 от ДР на ЗЗД, които
дават определение за дете в риск. Няма основание за настаняване в Звено „Майка
и бебе“. Иска се заповедта да бъде отменена, другата заповед, която е за
малолетното бебе също, като двете заповеди са свързани. Иска се децата да бъдат
върнати обратно в семейната среда, от която са отнети.В отделна писмена молба
от 08.10.2020г. се сочат съображенията за отмяна, претендира се и адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв. на осн. чл.38,
ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като на К.Н.М. се оказва
безплатно правна помощ като материално затруднено лице.
Жалбоподателят
К.М. заявява пред съда, че иска да се върнат децата й вкъщи, че няма да се
повтори тази грешка да се бият. Иска децата да са вкъщи, както се е грижела за
тях, пак ще се грижи.
Ответната
страна, Директорът на Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол, се представлява от
юрисконсулт В.А., който оспорва жалбата. Счита, че жалбата срещу заповедта на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,
с която на детето А. К. М., в качеството й на непълнолетна майка на К. И.
Щ., е предоставено ползването на дългосрочна социална услуга в Звено „Майка и
бебе“ – С., е неоснователна. Основанието на същата е чл. 20, ал. 4 от ППЗЗД. Предвид
установения и доказан в хода на производството факт, че при проведеното
заседание на Мултидисциплинарния екип са били поканени както А. К. М., така и
нейната майка К.Н.М. и там изрично е констатирано и установено, че същите не са
изявили желание да ползват предоставянето на тази социална услуга, това е мотивирало
Директора на Дирекция „СП“ да се позове
именно на тази разпоредба, а не на разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от правилника,
където предоставянето на този вид услуги се извършва чрез направление. Не на последно
място следва да се вземе предвид и доказаното в хода на производството
обстоятелство, че тази заповед на Директора на Дирекция „СП“ е в резултат на
взаимно екипно решение на Мултидисциплинарния екип и в изпълнение именно на
това решение е била издадена тази заповед. Нейната цел е била на непълнолетната
майка, както и на нейното новородено дете да се предостави специализирана помощ
и подкрепа, която същите не получават в семейна среда. Изтъкнато е
обстоятелството, че този случай, който е станал пред Дирекция „СП“, в присъствието на непълнолетната А. К. М. и
нейното малолетно дете е едва ли не инцидентен случай, а това твърдение е оборено
от допуснатия по делото свидетел, бащата на новороденото дете, който в
съдебното заседание заяви, че това не е инцидентен случай, а в семейната среда,
където са живеели при майката на А. К. М. подобни скандали са възниквали в
присъствието на децата. По повод срока, че в заповедта не е определен срок,
счита, че напротив - в заповедта изрично е написано, че се предоставя
дългосрочна социална услуга, това означава на практика, че услугата варира от 3
до 6 месеца. В ППЗЗДет е дадена формулировката на
тези термини що е краткосрочна и що е дългосрочна социална услуга. Другото,
което изтъква е, че тази услуга се предлага в резидентен
тип, т.е. тя се реализира в Комплекс за социални услуги за деца и семейства в
гр. С., а когато се предоставят такъв вид услуги повече от 1 месец, то в
компетенцията на съда е да определи конкретно срока, за който тя ще бъде
предоставена, има предвид районния съд по местонахождение на детето. Искането до районния съд се прави по
местонахождение на детето, т.е. от другата дирекция. Това е регламентирано в
Закона за закрила на детето. Направено е временно настаняване по административен
ред, но услугата се предоставя в резидентен тип и тя
е повече от 1 месец. Детето в момента е на територията на Дирекция „СП“ – С. и
там ще бъде извършено съответно прекратяване и определяне на срок. Услугите са
регламентирани именно в чл. 36 от ППЗСП, там е дадена дефиниция що е то услуга
и видовете услуги. Видовете социални услуги са регламентирани в тази разпоредба
и те могат да бъдат в център за настаняване от семеен тип и т.нат. Този вид услуга е повече от 1 месец и от компетенцията
на Районен съд – С. е да определи срок.Тази заповед за настаняване на детето е
с временен характер, тъй като услугата е дългосрочна и в самото искане до
районния съд се иска срок, за какъвто да бъде предоставена тази услуга.
Заинтересованото
лице А. К. М. се представлява от особен представител, назначен по реда на
Закона за правната помощ – адв.Я.П. ***, която
изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед.На първо място
счита, че мерките, които се предприемат чрез тази заповед, надвишават като
интензитет оценката на риска по отношение на А.. Факт е, че преписка е
образувана още през април месец, когато в 5-ия лунарен
месец от бременността Дирекция „Социално подпомагане“ констатира наличие на дете в риск. Това само
по себе си е достатъчно сериозно основание да бъдат предприети някакви мерки,
но нищо такова не е предприето към онзи момент. Един изолиран случай между
майка й и съжителстващия с нея И. явно се явява капката, която е преляла. Това
не е достатъчно като факт, за да бъде предприета тази силна мярка. Още повече,
че в Звено „Майка и бебе“ тази социална услуга се предоставя в два случая – на
бременни жени, при които съществува риск да изоставят бебето си или на бебе на
възраст от 0 до 3 години. В случая А. не е нито едното, нито другото и
издаването на две заповеди за едно и също нещо – отделно за майката, отделно за
детето, което в тази възраст 2 месеца като възраст на бебето, то е почти,
съвсем неразделна част от майка си, счита за незаконосъобразно. В тази връзка
заповедта по отношение на А. е изцяло незаконосъобразна, тъй като тя не попада
в категорията случаи, които подлежат на закрила в Звено „Майка и бебе“. Още
повече, че в мотивите на тази заповед наред с факта, че е била свидетел на
конфликта между родител и съжителстващ, се посочва и, че с тази мярка ще бъдат
изградени умения у нея и навици да отглежда детето си, както и ще се създадат
условия за предотвратяване на неговото изоставяне. Това са факти, които не
откриваме по преписките още от април месец насам, няма такъв факт. Никъде не се
констатира, дори не се намеква някакво такова намерение от страна на А., че тя
желае да изостави детето си. Затова счита, че заповедта не е мотивирана, не
почива на закона и следва да бъде отменена.
Предвид разпореденото изслушване на А. К. М. по реда на чл.15, ал.1
от Закона за закрила на детето, за участие в производството се явява социален
работник от Дирекция“Социално подпомагане“-С. Ц. К..Явявя
се и юрисконсулт К.Т. от ДСП-С., тъй като случаят на А. е бил прехвърлен за
работа на Дирекция“Социално подпомагане“-С. на 29.09.2020г. чрез Интегрираната
система на Агенцията за социално подпомагане. От социалния работник К. се
изразява становище, че е запозната със случая, А. се чувства добре, но й липсва
семейството и иска да бъде вкъщи. От момента, от който е в звеното, не се
чувства добре от факта, че не си у тях, липсват й близките. Запозната е със
социалните доклади, А. успява да се грижи за бебето, тя от самото начало се е
грижела за бебето. От юрисконсулт Т. се изразява становище, че настаняването
като предоставяне на социална услуга се припокрива по смисъл с издадения
индивидуален административен акт на осн.чл. 20, ал. 4
от ППЗЗД, където се предвижда именно издаване на заповед при липса на изразено
желание, какъвто е случаят.Относно твърдението дали било детето в риск, може би
това е единичен случай, но предвид становището и на свидетеля Г. може да се
заключи, че е имало предходни такива прояви, съответно следва да се работи с
майката, с детето и с бащата, тъй като той вече е припознал детето, да се
проучи кой е най-добрият интерес и на майката, и на детето – дали те да бъдат
настанени в Звено „Майка и бебе“ или да бъдат върнати в семейна среда.Към
момента не е посочен срок за настаняване в това звено. Следва да бъде изготвено
становище. И при двете хипотези, винаги трябва да има посочен срок, без
значение дали ще е договор, дали ще е заповед. Максималният срок е до шест
месеца, но се преценя индивидуално. В случая те не знаят за какъв срок А. е
настанена. Предоставянето на социална услуга в Звено“Майка и бебе“ не е
настаняване в социална услуга от резидентен тип.
Като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено следното:
Жалбата е
допустима за разглеждане, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на
заповедта, от неблагоприятно засегнато лице. Постъпила е за разглеждане в съда
по реда на чл.27а от Закона за закрила на детето чрез Дирекция“Социално
подпомагане“-Ямбол, като жалба срещу заповед за спешно настаняване на дете
извън семейството. Предвид обстоятелството, че такова настаняване е разпоредено и извършено в деня на връчване на заповедта и
предвид изявлението от процесуалния представител на Директора на
Дирекция“СП“-Ямбол, че със заповедта се предоставя резидентна
грижа, съдебен контрол по този ред е допустим. Извън изявлението на
административния орган за приложението на мярката за закрила като предоставяне на резидентна
грижа, съдебен контрол е допустим спрямо
издадената заповед и по общия ред на чл.145 от АПК във връзка с чл.5, ал.1 от
Закона за закрила на детето и чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето.
От
представената административна преписка по случая, се установява следното:
На основание
чл.36г от ЗЗДет и споразумение за взаимно
партньорство при прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при
работа в случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие, с писмо
изх.№СЛ/Д-Я/1505-001/17.09.2020г. Директорът на Дирекция“СП“-Ямбол е уведомил
Началник РУ-Тунджа, кмета на община Тунджа и управителя на ЦОП“УСМИВКА“
гр.Ямбол за това, че ОЗД/ДСП-Ямбол работи по случаи на децата А. К. М.(непълнолетна майка) и детето К.
И. Щ., които са били свидетели на физическо насилие, поради което на
17.09.2020г. от 11.00ч. в сградата на ДСП-Ямбол ще се проведе среща за
изясняване на обстоятелствата по случая и предприемане на съвместни действия с
цел осигуряване на най-добрия интерес на децата. За срещата на
мултидисциплинарния екип е съставен Протокол на 17.09.2020г. Видно от същия,
социален работник от ОЗД/ДСП-Ямбол Г.Н. е запознала екипа със събраната
информация за постъпил сигнал за децата А. К. М. и К. И. Щ.. Съобщено е, че на
16.09.2020г. в ДСП-гр.Ямбол около 17.15ч. К.Н.М. и А. К. М. *** за получаване
на ваучери по чл.7 и чл.8 от ЗСП(в натура) на непълнолетни и малолетни майки.С
тях е и И.Щ.Г.. Между К.М. и И.Г. избухва скандал и последват многократни обиди
и физическо посегателство и от двете страни.На случая присъстват и дъщерята на К.М.-А.(непълнолетна,
на 14г. възраст) и внучката на К. – К. И. Щ.(бебе на 0г. и 2м.). Потърсено е
съдействие на тел.112, след което на място пристигнал екип на полицията и с
тяхно съдействие е спряна саморазправата и ударите, както и мерене с големи
камъни и тухли.Съставени са констативни протоколи на К.М. и И.Г. във връзка с
нарушаване на реда на обществени места.Предвид случилото се ОЗД при ДСП-Ямбол
се е самосезирала за двете деца като на 17.09.2020г.
е организиран координационен механизъм, на който са поканени община Тунджа, РУ-Тунджа,
Районна прокуратура гр.Ямбол, ЦОП“УСМИВКА“ гр.Ямбол и МКБППМН, К.М. и дъщеря й А.М..
По време на срещата е проведен разговор с К.М., която съобщила, че е придружила
дъщеря си А.М. във връзка с получаването на ваучери, като след това е искала да
обмени ваучерите за финансови средства, с които да заплати закупеното легло за
внучето си.Съобщила, че при вземането на ваучерите се появил И.Г., който взел
ваучерите и не давал достъп до тях.К. изказала своето мнение, че И.Г. няма
право над получаването на ваучерите.Поради тази причина се е стигнало до
саморазправата, в която са си разменили обидни думи, шамари, юмруци, както и
замеряне с камъни и тухли.К. не счита поведението си за неправилно.Изказва
мнение, че би могла да полага по-добри грижи при отглеждането на дъщеря си А. и
на внучката си К., тъй като И.Г. често остава без работа и финансови
доходи.Проведен е и разговор с непълнолетната А. К. М., при който станало ясно,
че тя няма изградени родителски инстинкти и опит, не знае как да обгрижва и задоволява потребностите на детето си К. Щ..Съобщила,
че до инцидента тя и новородената й дъщеря са живеели в село С., обл.С. в дома на И.Г.(баща на детето).От него и семейството
му е получавала помощ за обгрижването на дъщеря си.По
време на разговора непълнолетната А. няколко пъти променила мнението си -
изказала желание да остане с бащата на детето И.Г., а след това – желание да
остане да живее при майка си К.М.. Същата не би изоставила дъщеря си К. И. Щ.и
иска да полага грижи за нея в сигурна семейна среда.След изслушването на К.М. и
А.М. мултидисциплинарният екип обсъдил ситуацията и всички решили –
непълнолетната А.М. и новороденото й дете К. И. Щ.да бъдат настанени в
Звено“Майка и бебе“, с цел защита правата и интересите им, тъй като семейната
среда, в която се намират, и поведението на К.М. е индикатор на последващи физически саморазправи, както и възможност да се
окаже физическо насилие към непълнолетната от страна на семейството, в което
живее. А. е била свидетел на грубо вербално и невербално психо-емоционално
и физическо насилие, което въздейства неблагоприятно върху нейното социално,
емоционално и психическо развитие и израстване. Звено“Майка и бебе“ ще
подпомогне А. К. М. и приучи в положителни навици и умения за адекватна грижа и
задоволяване на потребностите на новороденото й дете К. И. Щ..
Издадена е
Заповед №ЗД/Д-Я-050/17.09.2020г. на Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“-Ямбол, с която считано от 18.09.2020г. е наредено да се предостави
ползване на дългосрочна социална услуга в общността:Звено“Майка и бебе“,
реализирана в Комплекс за социални
услуги на деца и семейства – гр.С., на детето А. К. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, и родители:
майка К.Н.М. ЕГН **********, баща – неизвестен, с мотиви:
А. К. М. е
непълнолетна майка на детето К. И. Щ..На 16.09.2020г. са били свидетели на
психическо и физическо насилие, упражнено от страна на К.Н.М. спрямо И.Щ.Г..В
хода на социалната работа е свикан на 17.09.2020г. координационния механизъм за
взаимодействие при работа в случаи на деца, жертва на насилие или в риск от
насилие, на който е взето решение непълнолетната майка и детето й да бъдат
изведени от семейната среда, тъй като съществува опасност от увреждане на
тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. С
оглед на факта, че непълнолетната е майка на новородено дете и се нуждаят от
специализирана помощ и подкрепа, които не получават в семейната среда, поражда
необходимостта от насочването към подходяща социална услуга, а именно
Звено“Майка и бебе“, където ще им бъдат осигурени подслон в условията на сигурност и подготовка за успешно социално
интегриране, обучение в нови умения и компетенции при отглеждането на детето й,
както и възможност непълнолетната майка да се приспособи и изгради привързаност
към новороденото й дете, като по този начин се създадат условия за
предотвратяване на изоставянето му.
Заповедта е
връчена на К.Н.М. на 18.09.2020г., не е спорно по делото, че е била приведена в
изпълнение непосредствено след връчването й. Последвана е от социални доклади
от ДСП-Ямбол, изготвени за работа по случай на дете в риск след постъпил сигнал СИГ/Д-Я/330/17.09.2020г. от
социален работник в ДСП-Ямбол за дете свидетел на физическо и психическо
насилие.Според първия доклад от 17.09.2020г. е необходимо предприемане на мерки
за закрила на А. К. М., предвид решението на мултидисциплинарния екип А.М. с
нейното бебе К. Щ.да бъдат изведени от семейната среда във връзка с чл.4, ал.1,
т.4 от ЗЗДет и непълнолетната А. е настанена в Звено
„Майка и бебе“. Според следващите два доклада от 24.09.2020г. за защита интересите на А.М. е необходимо тя
да се насочи към ползване на социална услуга Звено „Майка и бебе“ с цел
осигуряване благополучието на непълнолетната майка. По случая е разработен на
24.09.2020г. от Дирекция“СП“-Ямбол План за действие, в който е заложено като
І.Работа с детето:1. Консултативна работа, насочена към повишаване на здравната
култура на малолетната бременна; 2.Запознаване на непълнолетната майка с
рисковете, които крие ранното съжителство с лице от мъжки пол; 3. Консултиране
на непълнолетната майка относно необходимостта от посещения на женска
консултация; 4. Оказване на подкрепа на бъдещата майка за формиране на
положителни нагласи спрямо бебето;5.Запознаване на непълнолетната майка с
необходимостта да търси емоционална подкрепа от близките си при възникването на
проблеми и тяхното решаване; 6.Поддържане на актуална информация от страна на
ОЗД/ДСП-С. за правилното отглеждане на непълнолетната майка А.М.;ІІ.Работа със
семейството:1. Задоволяване на основните жизнени потребности на А.М.;
2.Осигуряване на благоприятна жизнена среда на А.М.;3.Консултиране на близките
относно необходимостта от емоционална подкрепа на непълнолетната
майка;4.Консултиране на А. и близките й за въздържане от последваща
бременност и раждане на ниска възраст;5.Запознаване на близките на
непълнолетната А. и на съжителя й И. с правните последици от съвместното им
съжителство.За всички действия като отговорни лица за изпълнението са посочени
ОЗД/ДСП С., Звено „Майка и бебе“.
Пред съда К.Н.М.
е дала обяснения, в които е потвърдила за възникналия спор и физическо
посегателство между нея и И.Щ.Г. на място в Дирекция“СП“-Ямбол на 16.09.2020г.,
на които свидетел е била дъщеря й А..Същевременно е обяснила, че се е грижила
за А., бебето и И., в дома си в с.Т.о, където те са живели заедно след
раждането на бебето.
В качеството
на свидетел е разпитан И.Щ.Г., който също е потвърдил пред съда за възникналия
спор и физическо посегателство между него и К.Н.М. *** на 16.09.2020г., на
който свидетел е била А..Според свидетеля причина за конфликта е било
обстоятелството, че след вземането на ваучерите, К.Н.М. е поискала да отиде да
пазарува в гр.С., а той и А. е трябвало да останат в гр.Ямбол.След конфликта се
е върнал сам в с.С., обл.С..Посочва и друг случай,
преди два-три месеца, в с.Т.о, когато двамата с К. са имали спор за пари, на
който свидетел е била А..
По реда на
чл.15 от Закона за закрила на детето съдът изслуша А. К. М., в присъствието на
социалния работник от ОЗД/ДСП-С. Ц.Р.К. и назначения по делото особен
представител на А. К. М. – адв.Я.П. ***.От
изслушването се установи, че А. е живяла при майка си в с. Т. с И. след като се
родило бебето К.. Ходили с И. ***, но повечето време били в с. Т. Не е виждала
по времето, когато е била в с. Т., да има някакви конфликти между майка й и И..
Не са я удряли, нито са я нагрубявали. В с. Т. се чувствали добре. Майка й и И.
се грижели за бебето, помагали й. И.
работел, майка й също работела през лятото и оттам имали пари. В С. условията
са хубави, всичко е чисто, хубаво, но тя се притеснява, защото не е свикнала
там, не й се стои. Хубави са условията, просто иска да е вкъщи при майка си. Тя
й помагала като гледали бебето в Т.о. Веднъж е идвала майка й да я види,
откакто е в С.. Питала я как е, добре ли е, дали се притеснява. Притеснена е,
че трябва да отиде на това друго място, а не да е вкъщи. Сестрите там я питат
дали е добре, защо се притеснява. Тя им казва, че иска да се прибере. Всичко е
много хубаво, но вкъщи е най-хубаво. С майка си говорят по таблет,
не може да идва постоянно. Когато дошли да я вземат от с. Т.о имало полиция и
представители от „Социално подпомагане“ – Ямбол. Тя не искала да ходи, но й
казали, че трябва да отива в С.. Дали й листи, за които казали, че са за
еднократна помощ да получава всеки месец. Подписала се на бележката, а не
знаела, че се подписва да отиде в С.. За случая в ДСП-Ямбол обяснява, че ходили
да вземат купоните тя, майка й и И.. Взели купоните. Тя била на разстояние.
После майка й мерела с камъни. Една
госпожа от „Социалните“ дошла и взела бебето като били още вътре, защото се
биели. Затова взели бебето, да не пострада, защото тя ги разтървавала. На
следващия ден ги извикали пак в „Социално подпомагане“. Там я питали кой може
да се грижи за бебето. Отговорила, че майка й може да се грижи за бебето и тя
може. Дали й протокол да се разпише, на първата страница. Докато била там, те
си водели някакви записки. Стояла там до 11.30 часа, половин час. Казали й, че
трябва да отиде в гр. С., но тя казала, че не иска и е по-добре при майка си.
Питали дали я плаши, казала – не. Казали
й, че няма да я закарат на това място, прибрали се с майка й вкъщи. И. не бил
там, него не са го викали. След като се скарали и ги разтървали, И. *** идвал и
се обаждал по телефона. Според нея те двамата, майка й и И., се разбират. И.
помага. Работел в с. Т., имал работа докато живеели там. Водят бебето на лекар
в с.Т., няма здравословни проблеми. В С. всичко е много хубаво, но тя иска да
се върне в с. Т. Откакто се е родило бебето К., не е мислила да го изоставя, да
го даде да го гледа някой друг. Тримата си го гледат и се разбират. Майка й и И.
се скарали заради ваучерите, като ги видяла да се карат, се притеснила от шума,
да не им се скарат, не че са се удряли. След това никой не се е оплаквал, не са
се нагрубявали, говорят помежду си сега.
От
Дирекция“СП“ - С. е представена наличната при тях преписка към 14.10.2020г., в
която се съдържа формуляр за приемане на устен сигнал от 18.09.2020г., повод за
който е Заповед №ЗД/Д-Я-050/17.09.2020г. на Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“-Ямбол.Сигналът е възложен за проверка на социален работник Цв.К..Същата е изготвила социален доклад за оценка на
сигнала на 24.09.2020г .В доклада се съдържат констатации за това, че А.М. е
била свидетел на психическо и физическо
насилие от К.Н.М. спрямо И.Щ.Г.. И.Щ.Г.
е посетил на 21.09.2020г. ОЗД/ДСП-С. и е разказал за случката, след която се
прибрал в с.С. при родителите си. К.Н.М. е посетила ОЗД/ДСП-С. на 23.09.2020г.
като е заявила желанието си да отглежда
дъщеря си А. К. М. и детето й К. И. Щ.в семейна среда в с.Т., общ.Тунджа,
заявила е че има подходящи
жилищно-битови условия и средства за отглеждането им. Непълнолетната А.
е в добри взаимоотношения с майка си К.М., спокойна е, изпитва емоционална
привързаност към детето и близките си.
По
разпореждане на съда по случая е изготвен и Доклад към 14.10.2020г. от Н.П.,
социален работник в Комплекс за социални услуги за деца и семейства,
Звено“Майка и бебе“-гр.С.. Видно от доклада, със Заповед
№ЗД/Д-Я-050/17.09.2020г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол А.
К. М., заедно с новороденото К. И. Щ.са били настанени на 18.09.2020г. в Звено“Майка и бебе“-гр.С.. На майката и
детето са осигурени подслон, храна, сигурна и безопасна среда, 24-часово
наблюдение от специалисти в звеното.Придружена е за изследвания във връзка с
настаняването и, както и за ежемесечна консултация на детето при личния му
лекар. Ежедневно се обучава в практически родителски умения и умения за
самостоятелен живот, с нея се извършва консултативна работа по теми за отглеждане
на детето, поддържане на домакинството, бюджет, оказана й е консултативна помощ
във връзка с конфликта между майката и нейния съжител. Впечатлението на екипа
е, че непълнолетната А. има сравнително
добри за нейната възраст родителски умения, вслушва се в даваните й съвети и
напътствия, проявява старание в грижите за новороденото си.
В хода на
съдебното производство се представи и отделна издадена Заповед №ЗД/Д-Я-051/17.09.2020г.
на Директора на Дирекция“СП“-Ямбол, с която считано от 18.09.2020г. е наредено
да се предостави ползване на дългосрочна социална услуга в
общността:Звено“Майка и бебе“, реализирана в Комплекс за социални услуги за
деца и семейства гр.С. на детето К. И. Щ.. Видно от отбелязването върху
заповедта, тя не е връчена на родителите на детето, връчена е на Звено“майка и
бебе“ – С..
По
съществото на спора за законосъобразност на обжалваната заповед, съдът счита
следното:
Предоставянето,
ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните
услуги в Република България са предмет на уредба в Закона за социалните услуги(ЗСУ).
Социални услуги като мерки за закрила на детето се предоставят по реда на Закона за закрила на детето(арг. от чл.88, ал.1 от ЗСУ).Социалните услуги като основни дейности,продължителност
на ползване и среда за предоставяне са уредени в чл.15-17 от ЗСУ.
Обжалваната
заповед е издадена като мярка за осигуряване на специална закрила на дете в
риск(чл.5, ал.1 от Закона за закрила на детето), изразява се в осигуряване на
подслон, информиране и консултиране и обучение в нови умения и компетенции за
отглеждане на дете(социални услуги по смисъла на чл.15, т.1, т.5 и т.9 от
Закона за социалните услуги), предоставена е на детето А. К. М., за което е
счетено, че съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие(т.е. дете в риск по смисъла
на §1, т.11, б.“в“ от ДР ЗЗДет).Предоставена е във вид на социална услуга в
общността Звено“Майка и бебе“( визирана в разпоредбата на чл.36, ал.2, т.7 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане).
Съдът счита,
че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган – директора на дирекция „СП“ по
постоянния и настоящия адрес на детето. Обективирана
е писмено, но не отговаря на изискването за форма, макар да съдържа мотиви и
разпоредителна част.Част от мотивите
съдът счита и за неподкрепени с доказателства – конкретно, че непълнолетната майка и новороденото й дете не
получават помощ и подкрепа в семейната среда, както и че мярката за закрила е с
цел да се създадат условия за предотвратяване изоставянето на новороденото
дете.
Заповедта е
издадена на правните основания чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето(ППЗЗдет) във връзка с
чл.5, ал.1 от Закона за закрила на детето(ЗЗДет) и
чл.36, ал.2, т.7 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане(ППЗСП).В същата са изложени две групи мотиви - 1. На 16.09.2020г. децата А. К. М. и К. И. Щ.са
били свидетели на психическо и физическо насилие, упражнено от страна на К.Н.М.
спрямо И.Щ.Г., поради което мултидисциплинарен екип по чл.36г от Закона за
закрила на детето е взел решение непълнолетната майка и детето й да бъдат
изведени от семейната среда, тъй като съществува опасност от увреждане на
тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие,
2. За това, че непълнолетната е майка на новородено дете и се нуждаят от
специализирана помощ и подкрепа, които не получават в семейната среда, и това
поражда необходимостта от насочването към подходяща социална услуга, а именно
Звено“Майка и бебе“, където ще им бъдат осигурени подслон в условията на сигурност и подготовка за успешно социално
интегриране, обучение в нови умения и компетенции при отглеждането на детето й,
както и възможност непълнолетната майка да се приспособи и изгради привързаност
към новороденото й дете, като по този начин се създадат условия за
предотвратяване на изоставянето му. Първата група мотиви сочи за дете в риск по
смисъла на §1, т.11, б.“в“ от ДР ЗЗДет - "Дете в риск" е дете, за което съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, като този риск е породен от насилие между
членове на семейството. Втората група мотиви сочи за майка в риск да изостави
детето си. В тази връзка, на първо място, не е ясна точната хипотеза на
прилагане на закона – 1.дали А.М. е изведена от семейната среда заради риск от
увреждане на нейното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие заради обстоятелството, че е била свидетел на акт на насилие
в семейството, като в тази връзка е налице мотив в протокола от заседанието на
мултидисциплинарния екип(семейната среда, в която се намира и поведението на К.М.
е индикатор на последващи физически саморазправи,
както и възможност да се окаже физическо насилие към непълнолетната от страна
на семейството, в което живее), или 2.поради риск от изоставяне на детето К. Щ..
При първата хипотеза административният орган дължи издаване на акт с правно
основание чл.20, ал.4, т.2 от ППЗЗДет – при която се
предоставя закрила на деца, пострадали от насилие, и директорът на дирекция
"Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в кризисен
център и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително
предписание на родителите с оглед защита на правата на децата. При тази
хипотеза заповедта е издадена при несъответстващо основание по чл.20, ал.4, т.1
от ППЗЗДет. При втората хипотеза и ако се изходи от
нормативното основание по чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет,
чл.36, ал.2, т.7 от ППЗСП - сочени като нормативни основания в заповедта, тълкувано
във връзка с дефиницията в §1, т.30 от ДР на ППЗСП, услугата в Звено“Майка и
бебе“ на А. К. М. се предоставя на майка в риск да изостави детето си, която
категорично в случая не е налице.Точно обратното-никъде в преписката не се
съдържа констатация за такъв вероятен риск, още в социалния доклад от
31.07.2020г. за постъпил сигнал в ДСП-Ямбол, че А. К. М.(непълнолетна майка) е
родила детето К. И. Щ.се съдържа констатация, че новороденото се отглежда в
семейна среда, майката е заявила желание
да го отглежда и не показва намерение да изостави детето в специализирана
институция.Такава констатация е налице и в протокола от срещата на мултидисципинарния екип, а именно, че А. К. М. не би изоставила дъщеря си К. И. Щ..
На
второ място, непълна е разпоредителната част на заповедта(не е посочен срок за
ползване на услугата, определена е единствено като дългосрочна), което
препятства съдебния контрол за съответствие на срока с целта на закона. Съдът
счита, че определянето на услугата като дългосрочна не е достатъчно, в тази
връзка налице е и противоречие с уредбата в ЗСУ. В чл.16, ал.2 от ЗСУ е уредено
следното: Ползването на социалните услуги може да е:1. краткосрочно – за срок
до шест месеца;2. средносрочно – за срок до една година;3. дългосрочно – за
срок от една до три години.Според дадената дефиниция в §1, т.30 от ДР на ППЗСП
–"Звено "Майка и бебе" предоставя временно настаняване до 6
месеца, това е краткосрочна социална услуга(за срок до шест месеца по арг. от чл.16, ал.2, т.1 от Закона за социалните услуги), а
не дългосрочна социална услуга(за срок от една до три години – по арг. от чл.16, ал.2, т.3 от Закона за социалните услуги),
както е определено със заповедта, което допълнително сочи за неясна воля. Не
може да се сподели доводът на административния орган, че преценката какъв да е
срокът е последваща. Първоначален срок винаги следва
да бъде определен в заповедта, този срок впоследствие може да бъде съкратен или
продължен в зависимост от индивидуалните потребности на лицето и от други
обективни обстоятелства, които са от значение за продължителността на предоставяне
на услугата и са настъпили след издаване на заповедта.
Непълна е и
разпоредителната част досежно ползването на
социалната услуга в "Звено "Майка и бебе" от А. К. М..Според
утвърдената Методика за условията и начина на предоставяне на социалната услуга
Звено“Майка и бебе“ от Изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане, достъпна на сайта на Агенцията за социално подпомагане (https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya), ползвател на целия комплекс от услуги в звеното е
двойката майка-дете, при която детето е в риск от настаняване в институция и е
на възраст до три години. С оглед на това съдът счита, че в разпоредителната
част на заповедта А. К. М. първо неправилно е посочена като дете(тя е майката в
случая) и липсва въобще посочване на нейното дете К. И. Щ..Издаването на две
отделни заповеди, една за майката А. К. М. (Заповед №ЗД/Д-Я-050/17.09.2020г.) и
втора за детето К. И. Щ.(Заповед №ЗД/Д-Я-051/17.09.2020г.) настоящият съд счита за неправилно, тъй като
услугата се предоставя на двойката майка-дете, би могло да се приеме за допустимо единствено ако
втората заповед е неразделна част от първата, но разпореждане в Заповед
№ЗД/Д-Я-051/17.09.2020г. за това липсва, още повече че тази заповед не е била
въобще връчена на майката.
Заповедта е
постановена и при несъответствие с целта на закона. Според ППЗСП, §1, т.30 от
ДР - "Звено "Майка и бебе" предоставя временно настаняване до 6
месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, насърчава
родителската привързаност, подпомага младите майки чрез социално, психологическо
и юридическо консултиране и подкрепа. Никъде в административната преписка не се
съдържа констатация, че А. К. М. е майка в риск да изостави детето си К. И. Щ..
Напротив, и в Протокола от срещата на мултидисциплинарния екип, както и във
социалните доклади се съдържа обратната констатация – че А.М. не би изоставила
детето си К. Щ.и иска да го отглежда в семейна среда. Следва да се има предвид
и разпоредбата на чл.25, ал.2 от Закона за закрила на детето, преповторена и в чл.23
от ППЗЗДет - настаняването на детето извън
семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното
му извеждане. Съображения за спешност въобще не се сочат в заповедта, при което
извеждането на А.М. от семейната среда е противоречие с целта на закона. В
подкрепа на този извод са и мерките, заложени в разработения план за действие
от 24.09.2020г. – всички те са във вид на информиране, консултации и обучение,
които могат да бъдат предоставени без извеждане от семейството, т.е. могат да
се предоставят не само в специализирана среда, но и в домашна среда, включително
и мобилно от Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол, по арг.
от чл.17, ал.5 от Закона за социалните услуги.
Съдът счита
още, че в случая издателят на заповедта е целял освен предоставянето на
услугите по чл.15, т.1, т.5 и т.9 от ЗСУ
и осигуряване на резидентна грижа заради риск от физическо,
психическо, нравствено увреждане на А.(по аргумент, че е процедирано
по сигнал за дете, свидетел на насилие и в тази връзка е свикан
координационният механизъм при насилие по чл.36г от ЗЗДет).Изявление
в тази насока е направено от процесуалния представител на ответната страна, че
заповедта в случая е за временно настаняване в Звено“Майка и бебе“ като място
за резидентна грижа и е резултат от решение на
мултидисциплинарния екип. Това е услуга по чл.15, т.8 от ЗСУ, която според §1,
т.15 от ДР на ЗСУ е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца,
младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните
потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните
потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на
подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот.При тази цел органът дължи
издаване на заповед с правно основание чл.25, ал.1, т.4 във връзка с чл.27,
ал.1 от Закона за закрила на детето, каквото указание, а и формуляр на заповед се
съдържат в утвърдената от Изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане Методика за управление на случай за закрила на дете в риск от
отдел“Закрила на детето“, също достъпна на сайта на Агенцията за социално
подпомагане.
На последно
място съдът счита, че с издадената заповед е постановена и несъразмерна мярка
за закрила, в какъвто смисъл изявление е направил и особеният представител на А.М.
по делото – адв.П.. Станалият инцидент между нейната
майка и бащата на детето й на 16.09.2020г. е възникнал конфликт с размяна на
обиди и удари, обусловен от спор между двамата за какво да се харчат получените
ваучери за подпомагане. А. е била свидетел на случката, но това не е достатъчно,
за да обоснове извод за риск от нейното физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, още по-малко пък на бебето К., което е на 2
месеца и въобще не е възприело инцидента. При изслушването си А. заяви, че се е
притеснила единствено от шума, който се вдига.Тя ясно посочи желанието си да се
върне при майка си в с.Т.о, както и че се притеснява и не се чувства добре в
звеното, заради това, че е разделена от семейството си. А. не е била подложена
пряко на насилие при инцидента, нито такова насилие е търпяла в семейна среда,
мерки за защита на нея и на детето й като деца в риск от насилие не присъстват
в плана, разработен на 29.09.2020г., а само такива от консултативен характер за
повишаване на здравната й култура, запознаване с рисковете, които крие ранното
съжителство с лице от мъжки пол, консултиране относно необходимостта от
посещения на женска консултация и пр.Както се посочи по-горе тези мерки могат
да бъдат във вид на социални услуги, предоставяни от Дирекция“СП“-Ямбол, без да
се налага извеждане от семейната среда. С оглед на това съдът приема, че
постановената мярка за закрила е по-голямо засягане от необходимото за целта, в
нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и в нарушение на чл.25,
ал.2 от Закона за закрила на детето.
Като
издадена в нарушение на изискването за форма, в несъответствие с целта на
закона, и постановяваща несъразмерна
мярка обжалваната заповед следва да се отмени.
Процесуалният представител на жалбоподателя претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение по НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във
връзка с основанието по чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата за
това, че е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на К.М., която е материално
затруднено лице. Независимо от изхода на спора, съдът счита искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение за неоснователно. В представения по
делото договор за правна помощ между К.М. и адв.Д.
липсва вписване, че правната помощ е безплатна.Отделно от това, дори лицето да
е било материално затруднено, на това основание е могло да поиска предоставяне
на правна помощ по Закона за правната помощ, където тази помощ също е безплатна
и се осигурява от Националното бюро за правна помощ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед №ЗД/Д-Я-050/17.09.2020г., издадена от Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“-Ямбол.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на адв.С.Д. *** - процесуален
представител на жалбоподателя К.Н.М., да бъде осъдена ответната страна по
делото Директора на Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол да му заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: /п/
не се чете