Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, .................2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9424 по
описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
344 вр. чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №462822/01.08.2018г. по гр.д. № 54537 по описа за 2014г. на
Софийски районен съд, 123-ти състав е отхвърлен
иска, предявен с искова молба вх. № 15825/10.10.2014г. на Р.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** М.В.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу Й.Ф.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** Е.Г.Д.,
ЕГН ********** с адрес: *** и И.Г.Д.,
ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл. 64 от ЗС вр. с чл. 69, ал.1 от ЗН за делба на поземлен
имот с идентификатор 68134.4330.2167 по кадастрална карта и регистри ,
одобрени със Заповед №
РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение със Заповед № КД-14-22-1184/07.08.2013г. на началника на СГКК-София,
находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. „*****с площ по скица от
1142кв.м. при съседи по скица на АГКК поземлени имоти с идентификатори:
68134.4330.1625; 68134.4330.80., съставляващ по документ за собственост УПИ
Х-1653, кв. 25 по плана на гр. София, местност Горна баня, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 68134.4339.2167.1 на един етаж със застроена площ от 76кв.м.,
стар идентификатор № 68134.4330.79.1., като ищците са осъдени да заплатят на
всички ответници съдебни разноски от 1764лв., ищците са осъдени да заплатят на ответника Й.Ф.Д.
съдебни разноски от 20лв., всеки ищец е осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса от 50лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5148090/21.09.2018г. по регистъра на СРС от
ищците Р.Е.Т., ЕГН ********** и М.В.Т., ЕГН ********** в частта в която
исковете са отхвърлени. Изложили са
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че районният
съд не е обсъдил в съвкупност и поотделно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, не изложил мотиви по спора, а се ограничил до общи фрази без
аргументация, неправилно бил приел за основателно възражението на ответниците,
че са придобили частта на ищците от имотите по давност. Не било доказано по
делото недвусмислено демонстриране на намерението на ответниците да своят
вещта, писмените доказателства установявали, че ответниците са приемали ищците
за съсобственици. За имота през процесния период се грижела ищцата Р.Т. и майка
й докато била жива, подавали декларации по чл. 14 от ЗМДТ, плащали данъци и
такси. Имотът бил ползван от страните по делото, като всяка допускала другата
страна да ползва имота. Свидетелските показания установявали, че ищцата Р.Т. и
съпруга й редовно са посещавали имота, имали барака за инструменти и бунгало в
него, обработвали имота. Ползването от ответниците на сградата и пристройките й
било установено още приживе на родителите на Р. и на Г., тоест преди да са
имали собственост върху имота. Не се установявало демонстриране на намерението
за своене, свидетелите установявали, че е имало разправии за имотите, че Р. и
майка й И.категорично са се противопоставяли на твърденията на Г., че те нямат
права върху имота.
Въззиваемите – ответници по иска - Й.Ф.Д., ЕГН **********, Е.Г.Д., ЕГН ********** и И.Г.Д., ЕГН ********** са оспорили
жалбата. Навели са твърдения, че решението на районния съд е правилно,
съответстващо на събраните доказателства. Посочили че придобивната давност била
текла в два периода – от 08.05.1966г. до отчуждаването със Заповед №
РД-40-1478/29.11.1989г., и от отмяна на отчуждаването със Заповед №
РА-43-627/10.12.1992г. до 10.10.2014г., когато била подадена исковата молба за
делба. Установявало се, че Г. Д. и Й.Д. са завладели сградите и имота на
08.05.1966г. и владението било осъществявано
до отчуждаването на имота както по отношение на ищцата Р.Т., така и по
отношение на майка й И.Т.Д., без те да са предприели действия по оспорване на
владението. Ищцата Р.Т. била напуснала имота през 1960г. и от тогава до момента
не владеела имота, ищецът М.Т. никога не
бил владял имота, само посещавал баба си И.Д., починала на 13.09.1986г., от
който момент нито едни от ищците не посещавал имота. Събраните гласни
доказателства установявали, че ответнците са владели имота като свой,
демонстрирали са това си намерение, ясно заявявали на ищеца Р.Т. че имотът е техен,
това бил оправено от наследодателя им Г. Д., сменили ключовете за имота,
недопускали ищците до имота, провели процедурата по отмяна на отчуждаването на
имота, в която ищцата Р.Т. не участвала, само формално участвала в подаването
на молбата за деактуване на имота. Подписването на тази молба била за спазване
на изискването всички наследници да я подпишат, но не демонстрирало
собственически намерения за имота. Към момента на отчуждаването между страните
било уговорено, че процесният имот е само на Г. Д., затова и той не получил
обезщетение за отчуждаването, такова получила само ищцата Р.Т.. Процедурата по
за изработване на ПУП била проведена поради желанието на ответниците за обособяване
на два имота от процесния, полагането на подпис от ищеца Р.Д.било с оглед
изискванията на закона да се подпише от всички, които по документи са
собственици на имота. Тези действия, обаче, не демонстрирали, че ищецът все още
упражнява правата си на собственост върху имота.. Претендирали са разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 15825/10.10.2014г. , вписана в Агенция по Вписвания
на на 04.06.2015г., том VІІ, № 8, вх.
рег. № 31794 на Р.Е.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** М.В.Т., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Й.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес: *** Е.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: *** с
която са поискали от съда на основание чл.
64 от ЗС вр. с чл. 69, ал.1 от ЗН да допусне и извърши съдебна делба
на поземлен
имот с идентификатор 68134.4330.2167 по кадастрална карта и регистри ,
одобрени със Заповед №
РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение със Заповед № КД-14-22-1184/07.08.2013г. на началника на СГКК-София,
находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. „*****с площ по скица от 1142кв.м.
при съседи по скица на АГКК поземлени имоти с идентификатори: 68134.4330.1625;
68134.4330.80., съставляващ по документ за собственост УПИ Х-1653, кв. 25 по
плана на гр. София, местност Горна баня, заедно
с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
68134.4330.2167.1 на един етаж със застроена площ от 76кв.м., стар
идентификатор № 68134.4330.79.1. Навели са твърдения, че собственик на имотите била И.Т., като през
1970г. И.Т.Д. продала на дъщеря си Р.Т. ½ ид.ч. от мястото и 2/10 ид.ч.
от сградата, през това време Р.Т. била в
граждански брак с В.Т., който починал през 1986г. и оставил за наследници
съпругата си Р.Т., децата си М.Т. и И.Т., последната починала на 05.08.1988г. и
така двамата ищци били съсобственици на ½ ид.ч. от мястото и 2/10 ид.ч.
от сградата. След смъртта на И.Т. останалите ½ ид.ч. от дворното място и
8/10 ид.ч. от сградата преминали по наследство в патримониума на децата й – Р.Т.
и Г. Т., като всеки получил половината от тях – по ¼ ид.ч. от мястото и
по 4/10 ид.ч. от сградата. Г. Д. починал на 05.05.1999г. и оставил наследници
по закон ответниците - съпруга Й.Д. , деца Е.Д. и И.Д., които така придобили по
2/24 ид.ч. от дворното място и по 8/60 ид.ч. от сградата. Поскали са от съда и
да постанови привременни мерки за
ползването на имота. Оспорили са възражението за придобивна давност на
ответниците Посочили са, че пристройката от 22,68кв. била незаконен строеж,
била построена приживе на И.Д. и съпруга й Е.Д. без тяхно съгласие, нямало
строителни книжа за нея, а и удостоверението за търпимост сочело ищцата Р.Т. за
негов съсобственик. Ищците посещавали имота и го владели през целия период, М.Т.
бил отгледан от баба си И.в този имот, ищцата ежеседмично ги посещавала, след
1968г. и двамата ищци посещавали имота, грижели се за него, прекарвали
почивните дни там, като поведението им било на съсобственици на имота, през
1976г. изградили заедно с наследодателя им В.Т. дървена вила от стая и кухня в имота и до съществуването й
пребивавали там в почивните дни, поддържали двора, ремонтирали, боядисвали,
плащали консумативи. Действително ответниците правили опити да им осуетят
достъпа до имота, но това били роднински свади, продиктувани от нетрезво
състояние и сприхав характер на Г. Д., като в нито един момент ответниците не
били отричали собственическите права на ищците, те ясно ги били заявявали,
плащали данъци и такси за имота, едва при завеждане на делото ответниците
лишили ищците от възможността да ползват имота и това провокирало ищците да
подадат исковата молба за делба.
Ответниците признали правата на ищцата с подаване съвместно през
февруари 2014г. на молба да изработване на проект за ПУП с намерението за
ликвидиране на съсобствеността доброволно. Подаването на искането от ищеца ясно
демонстрирало нейните собственически права върху имота. Участвала и в
процедурата по отмяна на отчуждаване на имота. В случая съсобствеността
възникнало по наследство , ответниците били държатели на идеалните части на
ищците, не били променили това държане във владение. Договорът от 1970г. бил
валиден, сключен в предписаната форма и не нарушавал закона. И.Д. била
придобила имота по давност при действието на Закона за лицата и семействата
(ЗЛС), а не при действието на СК от 1968г., поради което и била придобила имота в своя индивидуална
собственост. Така за сключването на договора от 1970г. не било нужно участието
и съгласието на съпруга й. Дори да се приемело обратното тази сделка би била
непротивопоставима само на другия
съпруг, само ако той в срок се противопостави на същото, каквото
противопоставяне не било установено по делото.
Ответниците не можели да се позовават на недействителност на тази
сделка, защото правото за същото било само за съпруга на И.Д.. Неоснователно било възражението за
нищожност поради симулация на продажбата от 1970г., твърденията че е прикрито
дарение и съответно неоснователно било
искането за възстановяване на запазена част от наследството на И.Д.. Продажната
цена от 2300лв. била платена и това било посочено в нотариалния акт, общата
воля на страните по сделката била продажба. Отделно сделката не накърнявала
запазена част на наследника Г. Д.. Последният не се грижел за родителите си,
след смъртта на баща си недостойното му поведение се засилило – постоянни
пиянски скандали, прерастващи в саморазправа били ежедневие, И.Д. многократно
се оплаквала от това поведение, търсела помощта на дъщеря си и братята си, дори
изявила непосредствено преди смъртта си сина й да не я наследява.
Ответниците Й.Ф.Д., ЕГН **********, Е.Г.Д.,
ЕГН и И.Г.Д., ЕГН ********** в предоставения им срок за отговор са оспорили иска за делба. Навели са
твърдения, че имотът е тяхна индивидуална собственост. Посочили са, че И.Д. и
съпруга й Е.Д., построили през 1945г.
само масивна жилищна сграда на площ от 37,22кв.
В последствие Г. Д. и съпругата му Й.Д.
през 1979г. построили пристройка с площ от 22,68кв.м. със самостоятелен вход,
представляваща самостоятелен обект и двете сгради съставлявали процесната
сграда, описана от ищците. Тази пристройка се владяла само от тях и семейството
им и била тяхна индивидуална собственост, само те плащали данъци и такси за
нея. Останалата част от сградата – старата сграда сторена през 1945г., както и
поземления имот бил владян само от ответниците и от наследодателя им Г. Д. от
построяването на сградата и до момента, ответникът Й.Д. ги владяла от сключването
на брака й с Г. Д. на 08.05.1966г. и до момента, а ответниците И. и Е. Д.ги
владели от раждането им до момента, към своето владение ответниците
присъединявали владението на наследодателя им Г. Д.. Ясно били демонстрирали намерението си, с
което владеят имота - като собственици, ремонтирали ги, подобрявали ги, ищците
нямали претенции срещу същото. Ищцата Р.Т.
напуснала имота на 01.01.1960г. и от
този момент не владяла имота, ответникът М.Т. никога не бил владял имотите,
повече от 40 години не го посещавали. Сделката от 1970г. за продажба на
½ ид.ч. от земята и на 2/10 ид.ч. от сградата била нищожна поради противоречие
със закона, липса на съгласие и на предписана форма от закона, тази сделка
не довела до прехвърлителен ефект. И.Д.
имала нотариален акт за придобиване по давност на нива от 2800кв.м., но в този
момент тя била в брак със съпруга си Е.Д., тоест имотът е придобит от двамата в
режим на съпружеска имуществена общност.
Не било установено Е.Д. да бил дал съгласие на съпругата си И.Д. за
прехвърляне на част от имотите на Р.Т. през 1970г. , а същото било нужно за да
се прехвърли имота, той следвало и да е страна по сделката. Евентуално този
договор за продажба бил симулативен,
прикривал договор за дарение, цената по този договор не била получена от
продавача И.Д., поради което и искали да им се възстанови накърнената запазена част на Г. Д.. Те били провели
процедурата по отчуждаване на имота. Претендирали са разноски.
По делото е приет нотариален акт
№ 76/02.06.1959г., съставен от нотариус при СНС, с който И.Т.Д. е призната за
собственик по давностно владение на нива от 2800кв.м. в землище на София-горна
баня, местност Средорек при съседи: дере, Ж.И.С., държавно място и Д.Р..
По делото е приет нотариален акт
№ 72/17.06.1970г., съставен от нотариус при СНС, носещ подпис на страните и на
нотариус, съгласно който И.Т.Д. е продала на дъщеря си Р.Е.Т. ½ ид.ч. от
място в Горна баня, местност Средорек, представляващо парцел Х-1653, кв. 25 по плана
на вилна зона Горна баня-София, цялото с площ от 1142кв.м. при съседи: дере, Ж.И.С.,
държавно място и Д.Р., заедно с 2/10 ид.ч. от построената в него жилищна сграда
за сумата от 2300лв., която продавачът заявил че е получена в брой.
Прието е извлечение от регистри на СО, съгласно които лицата от които се състои
домакинство са Е. С.Д., И.Е.Д., Р.Е.Д. и Г. Е.Д..Прието е удостоверение за
търпимост № УТ-94-00-129/12.12.2013г., издадено от Дирекция „Общински
строителен контрол”, СО, съгласно което по заявление от 27.11.2013г. на Й.Д., И.Д., Е.Д. и Р.Д. е установено, че те са
собственици на едноетажна постройка с площ от 22,68кв.м. в имот с идентификатор
е 68134.4330.2167 , горна баня, София, за тази постройка са налице условия на §
16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тя е с временен градоустройствен статут и може да се
ползва по предназначение до реализиране на основното мероприятие , предвидено в
подробния устройствен план.
Прието е неоспорено от страните
удостоверение № 342/1966г., издадено от Кирковски НС, гр. София, съгласно което
Г. Е.Д. е сключил граждански брак с Й.Ф. на 08.05.1966г., като след брака съпругата е
приела да носи фамилно име Д..
Прието е неоспорено от страните
удостоверение № 5/01.01.1960г., издадено от Кирковски НС, гр. София, съгласно
който Р.Е. Д. е сключила граждански брак
с В.Д.Т. на 01.01.1960г., като след брака е приела да носи фамилно име Т..
Прието е неоспорено от страните
удостоверение за наследници, издадено от СО, район Красно село, съгласно което В.Д.Т.
е починал на 16.05.1986г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Р.Е.Т.,
децата си М.В.Т. и И.В.Т., последната е починала на 05.08.1988г. и неин
наследник по закон е майка й Р.Е.Т..
Приети са неоспорени от страните удостоверения за
наследници, издадени от СО, район Овча купел,
съгласно които Е. С.Д. е починал на 18.10.1980г., оставил за наследници
по закон съпругата си И.Т.Д. и децата си Р.Е.Д. и Г. Е.Д., И.Т.Д. е починала на
12.09.1986г., като е оставила за наследници по закон дъщеря си Р.Е.Т. и сина си
Г. Е.Т., последният е починал на 05.05.1999г. и е оставил за наследници по
закон съпругата си Й.Ф.Д. и децата си Е.Г.Д. и И.Г.Д..
Приети са книжа от
преписка № 2883/1984г. на СОНС, Главна дирекция за изграждане на София,
съгласно които по реда на ЗТСУ през 1984г. за имот пл. № 79, кв. 4, м. Горна
баня”, ул. *****е открито производство за отчуждаване по преписка № 2883/1984г.
за изграждане на Национално експериментално училище с детско заведени при
Комитета на културата със Заповед № РД-40-1004/27.11.1984г. е отчужден от Г. Е.Д., от Р.Е.Т. и от И.Т.Д.
имот пл. № 79, кв. 4, горна баня, ул. „*****по заповед № РД-40-587/03.07.1984г.
, по искане на Г. Д. със Заповед № РД-43-24/24.04.1989г е отменено
отчуждаването на част от имота, отчужден от него, но със Заповед №
РД-40-1478/29.11.1989г. тази част от имота отново е отчуждена от Г. Д. на същото
основание на 29.12.1990г. Г. Д. е подал искане за отмяна на отчуждаването,
на 08.05.1991г. Председател на ИК на СНС
е отказал да отмени отчуждаването , защото той е бил обезщетен с Решение от
26.11.1991г. по дело 2682/1991г. на СГС, ІІІ-то Г.О. отказът е отменен от съда
и отчуждаването по Заповед № РД-40-1478/29.11.1989г. е отменено
Приета е оценка по чл. 200 от
ППЗТСУ, Заповед № РД-43-24/24.04.1989г., издадена от Председателя на ИК на СНС,
съгласно които част от имот пл. № 79, кв. 4, горна баня, ул. „*****е била
отчуждена със заповед от
03.07.1984г. на Председателя на ИК на
СНС за Национално експериментално училище с детско заведени при комитета на
културата, по искане на Г. Е.Д. от 22.07.1988г. отчуждаването е отменено ,
защото е направено искане за същото и поради неизплащане на обезщетение в 3
годишен срок на основание на чл. 109, ал.1 от ЗТСУ, отчужденото е било от Г. Е.Д.
.
Приети са съобщение за
отчуждаване на СОНС, Главна дирекция за изграждане на София от 05.04.1984г.,
молба за отмяна на отчуждаване по реда на ЗТСУ , Заповед №
РД-43-627/01.12.1992г , Заповед № РД-57-480/06.05.1996г., на СО, молба за
деактуване, предложение за отписване, съгласно които по реда на ЗТСУ през
1984г. за имот пл. № 79, кв. 4, м. Горна баня”, ул. *****е открито производство
за отчуждаване по преписка № 2883/1984г. за изграждане на Национално експериментално
училище с детско заведени при комитета на културата, на 20.03.1992г. Р.Е.Т. е подала искане до СНС за отмяна на
отчуждаването на имота по преписка 2883/1984г. – имот пл. № *******Горна баня”,
гр. София поради нереализиране на мероприятието, със Заповед № РД-43-627/01.12.1992г. на кмета на СО е отменено
отчуждаването от Р.Т. и от Г. Д. на собствено основание и като наследници на И.Д.
***, Горна баня”, гр. София на основание на чл.1, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ и др. поради нереализиране на мероприятието,
на 18.03.1996г. Р.Е.Т. е поискала да бъде деактуван този имот ,
кметът на СО, Овча купел е направил предложение за отписването на имота, като е
посочил, че със Заповед № РД-43-627/01.12.1992г.
е отменено отчуждаването на имота и със Заповед № РД-57-480/06.05.1996г. е
наредено този имот да се отпише от актовите книги за държавна и общинска
собственост поради възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ и др. съобразно Заповед №
РД-43-627/01.12.1992г. и е разпоредено владението да се предаде на Г. Д. и на Р.Т..
Приета е декларация по чл. 14 от ЗМДТ съгласно която на 25.05.1998г. Г. Е.Д. е декларирал като свой имот на ул.
„*******, като в графите на въпросите дали е единствен собственик има отбелязано
„да”, зачеркнато е отбелязването на отговор „не”, а в следваща графа , в
таблица 4 са посочени по документи за собственост че негови са ½ ид.ч.
от имота, но записването е неясно, поправено.
Приета е декларация по чл. 14 от ЗМДТ на Р.Т., съгласно която на 15.07.1998г. тя е декларирала като свои 1/2
ид.ч. от къща от дворно място в гр. София,
ул.*****.
Приета е декларация по чл. 14 от ЗМДТ съгласно която на 20.12.2002г. Г.
Е.Д. е посочил, че в предишна декларация е допуснал грешка и подава нова
такава, като е декларирал, че е собственик на 4/10 ид.ч. от гараж и жилище на ул. „*******, на цялата пристройка от
19кв.м., както и на ½ ид.ч. от земята, другият съсобственик на същите е Р.Т..
Приети са приходни квитанции, съгласно
които Г. Е.Д. е заплащал данъци и такси през септември 1998г. , март 1999г., за
процесния имот пред декември 2003г., декември 2004г., декември 2005г., декември
2006г., ноември 2007г., ноември 2009г.,
декември 2010г., ноември 2011г.
Прието е удостоверение №
**********/13.02.2016г., № **********/28.10.2016г., издадено от СО, съгласно което
на 20.12.2002г. Р.Е.Т. е подала
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имот в гр. София, ул. „*****за 6/10 ид.ч. от гараж и жилище от 31кв.м.,
както и ½ ид.ч. от земята, а Г.
Е.Д. е декларирал на 20.12.2002г.
като собствени жилище от 19кв.м., 4/10
ид.ч. от гараж и от жилище с площ от 31кв.м., както и ½ ид.ч. от дворното място.
Приети са доклад, протокол на АГКК съгласно които на 22.03.2013г. е подадено искане за
изменение на кадастрална карта и регистри за имот 68134.4330.79, район Овча
купел София, , представени проекти съответстват на изисквания и няма пречка да
се създадат нови имоти единият с площ от 1442кв.м. с идентификатор
68134.4330.2167 и другият с площ от 50880кв.м. с идентификатор 68134.4330.2168,
като по преписка заинтересованите лица са Р.Т., наследници на Г. Е.Д.,
Национален учебен комплекс по култура, Държавата, по молба на Р. Д.като
собственик по нотариален акт № 72/1970г. и на наследниците на И.Д. , собственик
по нотариален акт № 76/1959г. е извършено трасиране на проектен имот 4330.2167.
Приети са неоспорени от страните
заявление вх. № ГР-94-00-26/19.02.2014г., съгласно което на 13.02.2014г. Р.Т., Й.Д., Е.Д. на
18.02.2014г. И.Д. са поискали да им бъде
разрешено изработването на ПУП за разделяне на съсобствения им имот пл. № 2167,
кв. *******
Приети са неоспорени от страните скици
на имотите, издадени от АГКК на
30.09.2013г. и на 12.12.2013г., съгласно които за поземления имот с площ от
1142кв.м. идентификатор е 68134.4330.2167,
а за сградата идентификатор е 68134.4330.2167.1. с площ от 76кв.м., стар
идентификатор 68134.4330.79.1. и за двата имота като съсобственик е записана Р.Е.Т..
С прието по делото заключение по
съдебно техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и оглед на имота, е посочило, че жилищната
сграда в имота е едноетажна с площ от 76кв.м., масивна постройка с мазе под
една от стаите, с тухлени стени, таванска плоча от гредоред, но има и част
стоманено-бетонна плоча, покрив е дървен с керемиди, състои се от кухня, дневна
и две спални, санитарен възел е пристроен допълнително, стар идентификационан
номер на имота е 68134.4330.79.1. По9сочило е, че санитарния възел няма връзка
с помещенията, кухнята е със стоманено-бетонна плоча с площ от 12кв.м. и е
пристроена допълнително. Посочило е, че жилището е в добро състояние, дворното
място е оградено от три страни от ограда на Италиански лицей, в него има плодни
дръвчета, както две паянтови стопански постройки с ламаринен покрив, имотът е в
непосредствена близост до спирка на автобус, следният пазарен наем за имота е 252лв. месечно.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът Р.Т. е посочила,
че имала ключ за имота до 2010г.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът М.Т. е посочил, че
няма ключ за делбения имот в момента, така било от смъртта на баба му настъпила
през 1986г., но бил имал бил ключ за имота преди това, защото там бил израснал.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ответникът Й.Д. е
заявила, че ключовете за имота тя и
семейството и сменили през 1986г., за да ограничат достъпа на трети лица, за
имота ключ имали само тя и двамата й сина, както и съпруга й докато бил жив
Разпитана по делото св. И.Г. М.е заявил, че живее в Горна
баня, гр. София, ул. „*******8 от 1960г. - 1961г., познавал Р.Т. и Г. Д.,
познавал и родителите им И.и Е., били съседи , те живеели на ул. „*******1.
Посочил е, че първоначално в мястото имало малка къща с две стаи, външна
тоалетна, кошара за овце, но в последствие Г. пристроил 2 стаи и тоалетна ,
кошарата била разрушена, имало навес и барака. В имот бил виждал Р. и съпруга й
В., но за последно ги видял преди 10г.-15г. посочил е, че в имота имало барака
за инструменти, но не помнел Р. и семейството й да а живеели там. Сега в имота живеели Й. и И., Й. живеела там
от сключването на брак с Г., И. живеел там от раждането си, Е. не живеел там от
около 20 години. Отношенията между Г. и
майка му И.не били добри, винаги стоял въпроса за собствеността на имота между Г.,
И.и Р., веднъж чул Г. и Р. да се разправят за имота, Г. твърдял, че то е
негово, защото Р. била получила пари за отчуждението. Виждал бил М. да посещава
баба си в имота. Посочил е, че често ходел в командировки и не знаел Р. и Г.
какво са правили с инструментите в бараката, не знаел дали И.е продала на Р.
част от имота . Не можел да каже през какъв период е виждал Р. в имота – дали
през месец или през два месеца. Г. бил починал отдавна, не можел да каже кога.
Приживе на майка си Р. вероятно идвала по-често, след това вероятно съвсем
рядко посещавала имота, не знаел тя да го е посещавала след смъртта на майка
си. Преди 1-1,5 години видял Р. на улицата.
Разпитан по делото св. С.В.И.е заявил, че живее на
150-200м. от имота на ул. „*******1, кв. Горна баня, София, често го посещавал,
от дете бил израснал с Г., познавал и сестра му
Р., сближил се е и със семейството на Г. и продължил да посещава имота и
след смъртта му. Посочил е, че в имота в кв.Горна баня имало стара част от
къща, състояща се от малко антре, една малка стая, една по-голяма стая с
преходна врата, като в последствие Г. и Й. пристроили две стаи, тоалетна и
баня. Свидетелят помагал на Г. да ги изгради. При този строеж Р. и съпругът й В.не
участвали. Не знаел в имота да има дървена къщичка на Р. и на В., имало дървени
стопански сгради, които били изгнили-кокошарник, овчарник, свинарник,
тоалетната била външна. Посочил е, че в къщата живеели семейството на Г. и
майка му И.. В.и Р. бил виждал в двора , копаели и садели различни неща преди 40години. В имота в
момента живели И. и Й., Е. не живеел там, но посещавал имота. Не бил виждал баба
И.да отглежда внука си М., свидетелят го бил виждал да идва и да си играе в
двора, но след смъртта на баба И.не го бил виждал. Посочил е , че баба И.била
особен човек, постоянно се карала, синът й Г. избягвал допирни точки с нея.
Заявил е, че веднъж преди 30 години Р. направила някаква забележка на Г. и
тогава той скочил й и казал, че имотът е негов, че тя била получила обезщетение
от общината за отчуждаването на имота и целият имот бил негов, тогава Р. си
замълчала и от този момент свидетелят не я бил виждал в имота. Заявил е, че Е.
искал да си построи къща в имота и двамата със свидетеля отишли в община Витоша,
там им обяснили какви документи следва да представят и в последствие И. бил казал
на свидетеля, че леля му Р. била подписала документи.
Разпитан по делото св. Н.Б.Р.е заявила, че до 1969г.-1970г.
живеела в кв. Гора баня, ул. „*****, семейството й било близко с това на Р. и се виждали, свидетелят дала на Р.
куче, то било отглеждано в имота на баба
И.и дядо Е. *** и свидетелят с децата й ходели в неделя да хранят кучето. Там
живеели и Р. и В., както и било отгледано детето им М.. Посочила е, че се
виждала с В.и Р. в неделя, когато те били в имота в Горна баня, имали бунгало
там - на 7-10м. от къщата, това бунгало съществувало до 1984г., когато имотът
бил отчужден за училище. До този момент свидетелят ги посещавала поне по 2
пъти месечно в Горна баня. Ходели и през
лятото и през зимата, децата се спускали с шейни. Братът на Р. била видяла само
веднъж. След отчуждаването И.се била разстроила и в един момент дошла да живее
в София, където се виждали по-често. Р. от 1969-1970г. имала апартамент в ж.к.
Хиподрума, а 1 година преди това живеели в кв. Лозенец, но и след преместването
си Р. и В.продължили да посещават имота в Горна баня.След възстановяването на
имота през 1992г.-1993г. Р. го посещавала, свидетелят била с нея поне 3 пъти,
но само веднъж били допуснати да влязат. При посещенията им било заключено, имало
и зло куче, Р. искала с добро да се разберат и да се поделят след смъртта на
брат й, съпругата на Г. и синовете й почти били съгласни, Р. се срещнала с
инженер , поела инициативата за подаване на документи за разделяне на имота,
дошли техници. Тогава снахата на Р. и един мъж не допуснали Р. и свидетеля в
имота, разговаряли през оградата, разноските за техниците ги платила Р..
Разпитана по делото св. Т.Р.Т. е заявил, че е братовчед на Р.,
негови племенници му били ищецът М. и ответниците И. и Е.. Посочил е, че живее
в кв. Горна баня, но бил далеч от имота
в кв. Горна баня”, ул. „*******– на около 2 км. от него. В последният Р. ходела
всяка събота и неделя след като се преместила да живее в ж.к. Хиподрума”. Това било от отчуждаването на имота до
скарването й с И.. Скарали се, защото Р. искала да се подели с И. доброволно,
но И. заключвал имота 2-3 пъти, когато Р.
ходела, казвал че имотът не е делим. Посочил е, че преди около 2 години И. заключил имота и не допускал Р., преди
това свидетелят ходел с Р. в имота. Бил виждал Р. да ходи в имота събота и
неделя, влизал с нея в имота, за да изчистят боклука, тогава там била Й.Д. и не
им се противопоставила да изчистят двора и градината. Р. била собственик и
затова ходела да чисти имота. Преди това също бил ходил с Р. в имота, когато
има свободно време, за да го изчистят. Р.
и свидетелят поддържали градината, в която садили чушки, домати, те ги берели,
не помнел точно кога, но било преди смъртта на баба И.. След това ходели в
имота само да го чистят.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предмет на конститутивния иск за
делба е потестативното право да се иска
от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. В първа фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието,
страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска, е да установи тези условия.
Съдът приема, че от приетия по
делото нотариален акт № 76/1959г. ,
удостоверения за наследници се установява, че И.Д. и Е.С.Д. са придобили по
давност по време на брака им нивата от 2800кв.м. , част от което е парцел Х-1653, кв. 25 по
плана на вилна зона Горна баня-София, цялото с площ от 1142кв.м., режим е бил
на съпружеска имуществена общност, съответно тяхна собственост при такъв режим
са били и построените в имота сгради. Действително, приетият по делото
нотариален акт № 76/1959г. сочи, че за целия имот по давностно владение за
собственик е била призната само И.Д.. По
делото се установи от приетите удостоверения за наследници, обаче, че към този
момент тя е била сключила граждански брак с
Е. С.Д.. Пряко доказателство за същото по делото не е ангажирано, но
доколкото по делото не се спори, че децата им Г. и Р. са били родени през време
на брака им, а те е установено по делото че са родени съответно през 1944г. и 1941г., то съдът
приема, че по делото е установено, че
придобивната давност е изтекла през време на брака им. Това е така, защото нотариалният акт е съставен през
1959г. , тоест по време на брака им, не се установява срока на придобивната
давност да е бил изтекъл преди сключването на брака им. Към този момент
са действали разпоредбите на Закона за
лицата и семействата (ЗЛС), съгласно който придобито през време на брака
имущество не е съпружеска
имуществена общност. Същевременно, бракът
на И.Д. и на Е. С.Д. е установено по делото от приетите удостоверения за
наследници, че е прекратен на 18.10.1980г. - със смъртта на Е. С.Д..
При така установеното съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 103 от СК (1968г., отм), съгласно която правилата на СК (от 1968г.,
отм.) относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи
при заварени бракове. В случая са налице всички предпоставки
на този текст, поради което и приложение намира чл. 13, ал 1 от СК(1968г., отм.) . С оглед гореизложеното съдът приема, че имотът по нотариалния акт от 1959г. е бил съпружеска имуществена общност на И.Д. и на Е. С.Д..
Съдът приема за основателно
възражението на ответниците по сделката по нотариален акт № 72/1970г. е нищожна
и не е основание за придобиване от ищцата
Р.Т. на посочените в този нотариален акт ½ ид.ч. от място в Горна
баня, местност Средорек, представляващо парцел Х-1653, кв. 25 по плана на вилна
зона Горна баня-София, цялото с площ от 1142кв.м. при съседи: дере, Ж.И.С.,
държавно място и Д.Р., заедно с 2/10 ид.ч. от построената в него жилищна
сграда. Сделката е извършена с имот,
представляващ съпружеска имуществена общност и за валидността й съобразно
изискванията на чл. 13, ал. 3 и ал. 7 от СК (1968г., отм.) е било нужно
участието и съгласието на двамата съпрузи - Е.
С.Д. и И.Д.. Липсата на съгласие за същото от двамата съпрузи в
съответната форма води до нищожност на сделката поради противоречието й със
закона (В този смисъл Решение № 108/09.05.2014г. по гр.д. № 7662/2013г. на ВКС,
І-во Г.О.; Решение № 21/25.05.2013г. по гр.д. № 741/2012г. на ВКС, ІІ- ро Г.О).
В случая не се твърди и не се установява Е. С.да е участвал или да е дал
съгласие за сделката в предписаната от закона форма. Такъв документ не е описан
и от нотариуса по сделката от 1970г. като част от представените му документи. Разпореждането
с този имот през 1970г. само от И.Д. през 1970г. е в противоречие с
разпоредбата на чл. 13, ал.3 и ал. 7 от СК (1968г., отм.) и като такова е нищожно. Неоснователните са доводите
на ищците, че тази сделка е относително
недействителна само по отношение на
неучаствалия съпруг и ако той не предяви иск , с която да оспори тази сделка,
то същата се считала за санирана. СК от 1968г.( отм.) не съдържа уредбат, аналогична на тази по чл. 22 , ал. 3 от СК от 1985г., (отм.),
предвиждаща такава недействителност на сделката. При така възприето съдът приема,
че сделката, сключена по време на действието на СК от 1968г., отм. в нарушение
на чл. 13, ал.3 и ал. 7 от СК е нищожна.
С оглед така направения извод не
следва да се разглеждат евентуалните възражения на ответниците по исковете за
нищожност поради симулация на сделката като прикриваща дарение и свързаното с
нея възражението за накърнена запазена
част и възстановяването й.
При така възприето съдът приема,
че имотът е бил съпружеска имуществена общност на И.Д. и на Е. С.Д., която е прекратена със
смъртта на Е.Д. на 18.10.1980г. при действието на СК (1968г., отм), тоест приложима е разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК (1968г., отм). Съгласно
тази разпоредба, когато преживелият съпруг наследява заедно
с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг
от общото имущество.
С оглед гореизложеното и като съобрази
приетите по делото неоспорени по делото удостоверения за наследници, то съдът приема,
че след смъртта на Е.Д. имотът е станал съсобственост
на съпругата му И.Д. с участие от ½
и на децата му Р.Т. и Г. Д. всяко дете с участие от по ¼. съгласно
чл. 5 и чл. 9 от ЗН. Такова участие те имат в съсобствеността както на земята,
така и на сградите, построени в нея. По делото е установено, че още през 1970г.
имотът е бил застроен. Същото е посочено в нотариалния акт от 1970г. Установява
се от удостоверението за търпимост, че в последствие е изградена пристройка към
сградата, която е търпима при условията
§ 16, ал.1 от ЗТСУ. От заключението по съдебно техническата експертиза
се установява, че към момента сградата се състои от две спални и дневна, пристроен към къщата
санитарен възел, в който се влиза откъм двора и няма връзка с помещенията вътре
в къщата, както и пристроена към къщата кухня. Така описаните помещения на
къщата не позволяват извод, че отделни части от нея са самостоятелни обекти,
поради което и режим на дворното място и на къщата с площ от 76кв.м., съдът
приема че е идентичен по правилото че собственика на къщата е собственик и на
построеното в нея.
По делото се установи от приетите
неоспорени книжа по преписка 2883/27.04.1989гна СОНС, Главна дирекция за
изграждане на София, че по реда на ЗТСУ
имот пл. № 79, кв. 4, м. Горна баня”, ул. *****е отчужден със Заповед №
РД-40-1004/27.11.1984г. за изграждане на
Национално експериментално училище с детско заведени при Комитета на културата
от Г. Е.Д., от Р.Е.Т. и от И.Т.Д.. Установява се, че със Заповед №
РД-43-24/24.04.1989г. е отменено отчуждаването на част от имота, отчужден от Г.
Д., но със Заповед № РД-40-1478/29.11.1989г. тази част от имота отново е
отчуждена от него, с Решение от 26.11.1991г. по дело 2682/1991г. на СГС, ІІІ-то
Г.О. това отчуждаване е отменено, а със
Заповед № РД-43-627/01.12.1992г на
кметът на СО е отменено на основание на чл. 1, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и
др. е отменено отчуждаването на имота на целия имот , включително и отчуждения
от Р.Т..
При така установеното съдът приема,
че след смъртта на И.Д. и възстановяване на собствеността върху имота по реда
на чл. 1, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ
и др. Г. Д. и Р. Д.са били собственици на процесния имот при равни квоти
на основание на наследство от И.Д. и Е.Д. съобразно чл. 5 от ЗН.
След смъртта на Г. Д. настъпила
на 05.05.1999г. по наследство съобразно чл. 5 и чл. 9 от ЗН по 1/6 ид.ч. от имота са придобили всеки
от наследниците му по закон - съпругата му Й.Д.
и децата му Е.Д. и И.Д..
Съдът приема, че по делото не е установено
ищецът М.Т. да има участие в собствеността
на имота. Правата си той твърди, че е
придобил по наследяване от баща си В.Т., който бил придобил имотите по
нотариалния акт от 1970г., защото сделката била възмездна и сключена по време
на брака му с Р.Т.. Доколкото съдът прие, че сделката от 1970г. е нищожна, то
съдът приема, че В.Т. не е придобил части от процесния имот, поради което
и такива не е придобил по наследство от
него сина му М.Т.. В тази част решението на СРС с което е отхвърлен иска му за
делба е правилно и следва да се потвърди.
Спорен въпрос по делото е дали
имотът е индивидуална собственост на ответника, придобил същия по давност.
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към
момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има
волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните
процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на
иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна
давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана
фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по
реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната
последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва
автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението,
което е съзнателно поведение с
определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване
фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на
последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните
последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото
на позоваване може да се обективира от
наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР
№ 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си
обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент –
намерение за своене. Презумпцията на чл.
69 от ЗС че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички
гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост,
но тази презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед
затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е
длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира
субективния такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо състояние.
Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо
от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на
съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална част от
вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване
на фактическа власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл.
69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва
правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в
която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или
съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобиване по
давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил намерението с което
е държал първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите.
Такъв съсобственик не може да се
позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС.
В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на
основанието на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е
придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на
чужда собственост, то същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица
върху част, съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по
давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането
във владение. Тези действия следва явно
и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите
съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв
съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за
държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че
същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на
ОСГК на ВКС).
Веднъж придобито правото на собственост може да
се изгуби само с акт на разпореждане на
носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен
способ.
В конкретния случай по делото е
установено от събраните писмени и гласни доказателства, които в тази част се
еднозначни и съдът кредитира, че Г. Д. и
семейството му още приживе на И.Д. и на Е.Д., са живеели в имота . По делото не се спори и
от събраните доказателства се установява, че до смъртта на Е.Д. на 18.10.1980г.
и на И.Д. на 12.09.1986г. те двамата
също са живели в имота. Твърденията на ответниците са, че са владели имота 40 години
като свой присъединявайки към своето владение това на наследодателя им Г. Д. . Доколкото
фактическата власт върху имота е установена от Г. Д. и от ответниците в момент,
в който имот не е бил техен и не са имали намерение да го своят – още приживе
на И.и Е. Д., а фактическа власт им е била предоставена като държане от
собствениците на имота – И.и Е. Д., то в тежест на ответниците по исковете е било да установят по несъмнен
начин, че са променили намерението, с
което са държали имота и че от този момент е започнал да го държат като свой,
че са демонстрирали това намерение пред собственика/съсобствениците
. Такива доказателства
по делото съдът приема, че не са ангажирани. Събраните по делото гласни
доказателства установяват, че до смъртта на Е.Д. през 1980г. и на И.Д. през
1986г. тяхното владение не е било смущавано от ответниците, те са ползвали
имота по предназначение и като свой,
ищцата Р.Т. заедно със семейството си е посещавала имота, не е имала пречки за
същото. По делото не е установено в някой момент Г. Д. и ответниците да са
отричали правата на собственост върху
имота на И.и Е. Д.. Съдът приема, че по делото не е установено и променено
намерение, с което се държи имота да е демонстрирано и пред Р.Т.. Действително,
св. М.и св. И.са посочили, че са чули
преди около 30 години Г. Д. за заявява на ищцата Р.Т., че тя е получила
обезщетение за имота и той не е неин. Това изявление на Г. Д., обаче, съдът
приема, че не е от естество да обоснове извод, че Г. Д. е демонстрирал
намерението си да свои имота и е отблъснало владението на Р.Т.. Моментът в
който изявлението е направено свидетелите са посочили, че е било преди около 30
години, тоест около 1987г. по показания на св. И.. Към този момент имотът е бил
отчужден по реда на ЗТСУ и ищцата Р. Т. не е имала възможност да защити правата си
върху имота, съответно имотът да се придобие по давност от ІІІ-ти лица. Отделно,
едно единствено установено по делото противопоставяне на правата й от Г. Д. не е житейски оправдано да се
приеме, че е достатъчно, за да се приеме заявяване на намерението да се свои
имота. След това противопоставяне по делото е установено от гласните
доказателства, че ищцата е продължила да посещава имота, да го почиства.
Установява се от приети удостоверения от СО, че имотът е деклариран от ищеца
като неин в съответните идеални части на 20.12.2002г. От подадената от Г. Д.
данъчна декларация се установява, че той
е признал правата на ищеца Р. Д.като съсобственик на имота, сочейки правата й върху него. Така
подадената данъчна декларация препятства извода, че наследодателят на
ответниците – Г. Д., е демонстрирал промененото намерение с което е държал
имота и отрича правата й върху имота. За съсобственик на имота ищцата е
призната и от ответниците по исковете в
искането им за издаване на удостоверение за търпимост на пристроеното в заявлението
от 27.11.2013г., в искането за проект за ПУП от 19.02.2014г. Така установените
обстоятелства обсъдени в съвкупност с показанията на св. Р.и св. Т., на подадените от ищцата Р.Т. данъчна
декларация на 20.12.2002г., искане за ПУП от 19.02.2014г., за отмяна на
отчуждаването на имота на 20.03.1992г., за деактуване на имота на 18.03.1996г.,
съдът приема че обосновават извод, че ответиците и наследодателят им не са
владели имота като свой в продължение на 10 години и така да са го придобили по
давност. Свидетелите Д.и Т. са посочили , че са посещавали имота заедно с ищеца
Р.Т., че тя до 1986г. регулярно го е
посещавала всяка събота и неделя, отглеждала си е там зеленчуци, че през 2013г.
е присъствала на заснемането на имота от
техниците на 22.03.2013г, участвала е в процедурата за същото, посещавала е
имота и го е почиствала след смъртта на майка си. Съдът кредитира показанията
като резултат от лични впечатления на свидетелите , неопровергани от другите
събрани по делото доказателства ,логични и последователни. Съдът не кредитира
показанията на св. М.. Последният е заявил, че в този период често ходел в командировка, а и показанията му
не с категорични, на голяма част от
въпроси и заявил, че не може да отговори - не знаел какво са правели в имота,
не можел да каже в какъв период е виждал Р.Т. да посещава имота нито кога е
починал Г. Д.. При така заявеното от св. М.съдът приема, че неговите показания
не възпроизвеждат в пълнота фактите за
ползването на имота и не следва да се
кредитират, включително и поради опровергаването им от показанията на св. Р.и св.
Т.. Съдът не кредитира
показанията на св. И.заявил, че бил виждал само веднъж Р.Т. в имота и то само в
момента, в който Г. и бил заявил, че имотът е негов. Тези показания са
опровергани от останалите събрани гласни
доказателства, установяващи, че до 1986г. Р.Т. ежеседмично е посещавала имота и
не е имала пречки за същото, а след това е продължила да посещава имота, макар
и значително по-рядко.
При така възприето съдът приема,
че по делото не е установено имотът да е бил придобит по давност от ответниците
, като те и наследодателят им Г. Д. явно, необезпокоявано са владели имота като
свой за период от 10 години, променяйки първоначалното намерение , с което са
упражнявали фактическата власт и манифестирайки същото пред родителите на Г. Д.,
съответно пред Р.Т. , отблъсквайки нейното владение, поради което и
възражението на ответниците за същото е неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че съсобственици на имота са Р.Т.
с квота от ½ ид.ч.; Й.Д. с квота от 1/6 ид.ч.; Е.Д. с квота от 1/6 ид.ч. и И.Д. с квота от
1/6 ид.ч и делба следва да се допусне между тях при тези квоти.
По привременните мерки:
Съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал.2 от ГПК с
решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои имоти от кои наследници ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу
ползването. Определението по чл. 344 от
ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в периода
от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в
сила на решението по извършването й. Това е така, защото се касае на акт по
спорна съдебна администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо –
не разрешава материално-плавен спор между страните. Затова и разпределението се
извършва най-рано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се
разрешават въпросите досежно наличие на съсобственост, между кои лица и при
какви квоти. С определението по чл. 344, ал.2 от ГПК се постановява привременна
мярка, която се предпоставя от наличието на спор между съделителите относно
ползването на някой от или на всички делбени имоти до извършване на делбата,
както и от наличието на ползване на имуществената общност не съобразно правата
на всеки един от съделителите.
Разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК е привременна мярка, при сезиране с
която, съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл. 31, ал.
2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС, но не разрешава материално-правен спор.
Предпоставките които съдът изследва са идентични с тези по чл. 31, ал.2 и чл.
32, ал. 2 от ЗС, но за разлика от произнасянето по исковите претенции, с
определението по чл. 344, ал.2от ГПК съдът се произнася за в бъдеще, като актът
му не се ползва със сила на пресъдено нещо.
(В този смисъл Решение № 87/10.03.2009г. по гр.д. № 803/2008г. на ВКС,
ІІ – ро Г.О.). При невъзможност за реално разпределяне на ползването на имота,
то тогава приложение ще намери само чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да се уважи искане по чл. 344, ал.2 от ГПК по делото
следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост
върху вещ; лично ползване на общата вещ само от един от съсобствениците за
задоволяване на собствените си нужди, като по този начин той е лишил другите
съсобственици от възможността да ползват общата вещ; както и невъзможност на
съсобствениците да постигнат съгласие за
ползването.
Приложното поле на хипотезата на
чл. 344 от ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик лично си служи с
вещта за задоволяване на собствени или на семейството си нужди. Тази разпоредба не намира приложение в
случаите, когато съсобственик е отдал целия имот под наем и сам прибира
плодовете от него или когато си е служил с нея като средство за производство
или като стока – тогава в хипотезата на
исково производство приложение ще намери
претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което
и съдът приема, че не е приложима и разпоредбата на чл. 344 от ГПК.
По делото не се спори, а и се
установява от събраните доказателства, че към момента целият имот се държи от
ответниците Й.Д. , И.Д., Е.Д. , които го
ползват за задоволяването на личните си нужди. Ответниците са се позовали на
придобивна давност на имота с твърденията, че те тримата владеят имота като
свой, събраните по делото гласи доказателства, които в тази част съдът
кредитира като еднозначни и резултат от личните им впечатления, установяват
държането на имота от ответниците. Установено по делото е, че пазарния
наем на имота е в размер на 252лв. При така установеното и като съобрази
площта на имота, помещенията в него, установените по делото квоти на страните в
съсобствеността му, то съдът приема, че следва да предостави за ползване имотите
на ответниците И.Д., Й. Д.и Е.Д. до
извършването на делбата, като те следва да бъдат осъдени да заплащат на Р.Т. общо
126лв. месечно.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника М. Т. следва да се поставят разноските по делото,
въззиваемите не са ангажирали доказателства за разноски по делото пред СГС и
такива не им се следват.
Въззиваемите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззивника Р.Т.
разноски за държавна такса от 40лв.
Решението на СРС в частта, в
която Р.Т. е осъдена да заплаща разноски следва да се отмени за горница
над 8лв. за съдебни удостоверения,
176,40лв. за разноски за адвокат, 40лв. за държавна такса.
Ответниците по исковете следва да
бъдат осъдени да заплатят на Р.Т. съдебни разноски за производство пред СРС з в
размер на 80лв. разноски за вещо лице и сумата от 120лв. разноски за адвокат.
Действително, чл. 355 от ГПК е
специална по отношение на чл. 78 и чл. 81 от ГПК. Тази специална разпоредба се
прилага се прилага тогава, когато няма спор между страните за наличието на
съсобственост, за участниците и за квотите в съсобствеността. Тя се прилага и
във втора фаза на делбата за пред І-ва инстнация. Това е така, защото само в
тези хипотеза всяка страна ще има качество на ищец и на ответник по иска за
делба. При спор в първа фаза на делба за наличието на съсобственост, квотите и
участниците, както и при обжалване на решението по извършване на делбата в частта
за способа за извършване на делбата, отговорността за разноски се разпределя по
правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така, защото в тези
хипотези се отрича правото на делба на насрещната страна, тоест оспорва се
правото на насрещна страна на иск за делба, препятства се реализиране на
потестативното й право. Такова процесуално поведение е типично за общото исково
производство, поради което и няма основание да се приложи специалната
разпоредба на чл. 355 от ГПК (В този смисъл
Определение № 692/29.09.2014г. по
гр.д.№ 4283/2014г. на ВКС, ІІІ-то Г..; Определение № 83/24.04.2014г. по гр.д.№
948/2012г. на ВКС, ІІ-ро Г.О на ВКС; т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973г. на ВС). В
случая производството е въззивно по
жалба срещу допускане на делбата, тоест спорно е наличието на съсобственост,
поради което и отговорността се разпределя по общото правило на чл. 78 от ГПК.
Въззиваемият не е ангажирал
доказателства, че е направил разноски по делото и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №462822/01.08.2018г. по гр.д. № 54537 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 123-ти
състав в частта, с която е отхвърлен иска,
предявен с искова молба вх. № 15825/10.10.2014г. на Р.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Й.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес: *** Е.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл. 64 от ЗС вр. с чл. 69, ал.1 от ЗН за
делба на поземлен имот с идентификатор 68134.4330.2167 по кадастрална карта
и регистри , одобрени със Заповед №
РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение със Заповед № КД-14-22-1184/07.08.2013г. на началника на СГКК-София,
находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. „*****с площ по скица от
1142кв.м. при съседи по скица на АГКК поземлени имоти с идентификатори:
68134.4330.1625; 68134.4330.80., съставляващ по документ за собственост УПИ
Х-1653, кв. 25 по плана на гр. София, местност Горна баня, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 68134.4330.2167.1 на един етаж със застроена площ от 76кв.м.,
стар идентификатор № 68134.4330.79.1., както и в частта, с която Р.Т. е осъдена
да заплати на Й.Ф.Д., ЕГН **********, на
Е.Г.Д., ЕГН ********** и на И.Г.Д., ЕГН **********
съдебни разноски от 176,40лв., на Й.Ф.Д. съдебни разноски от 8лв.,
по сметка на СРС държавна такса от 40лв.
и вместо това постановява:
ДОПУСКА съдебна делба на основание на чл. 64 от ЗС вр. с чл. 69, ал.1 от ЗН
на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.4330.2167 по кадастрална карта и регистри , одобрени
със Заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение със Заповед №
КД-14-22-1184/07.08.2013г. на началника на СГКК-София, находящ се в гр. София,
район Овча купел, ул. „*****с площ по скица от 1142кв.м. при съседи по скица на
АГКК поземлени имоти с идентификатори: 68134.4330.1625; 68134.4330.80.,
съставляващ по документ за собственост УПИ Х-1653, кв. 25 по плана на гр.
София, местност Горна баня, заедно с
построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
68134.4330.2167.1 на един етаж със застроена площ от 76кв.м., стар идентификатор № 68134.4330.79.1., между съделители и при квоти , както
следва:
-
½ ид.ч. за Р.Е.Т., ЕГН **********, ;
-
1/6 ид.ч. за Й.Ф.Д., ЕГН **********,
-
1/6 ид.ч. за Е.Г.Д., ЕГН **********
-
1/6 ид.ч. за И.Г.Д.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Й.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и Е.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 344, ал.2 от ГПК да заплащат на Р.Е.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от общо 126лв. месечно, считано от влизане в
сила на решението по допускане на делба до окончателното извършване на делбата, представляващо обезщетение за ползване на
делбения имот.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №462822/01.08.2018г. по гр.д. № 54537 по описа за
2014г. на
Софийски районен съд, 123-ти състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Й.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес: *** Е.Г.Д.,
ЕГН ********** с адрес: *** и И.Г.Д.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят
на Р.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 240лв. ( двеста и четиридесет лева), представляващи съдебни разноски
по делото пред СРС и СГС.
Решение може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.