№ 609
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Н. Р., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-001966 от 24.06.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че виновността на жалбоподателя не е установена по безспорен
начин. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка. Жалбоподателят, редовно
уведомен не се явява, представлява се от адв. Д.. Поддържа жалбата и доразвива изложените
в нея доводи за отмяна на обжалвания акт. Сочи, че посоченото в АУАН и НП място на
нарушението не отговаря на обективно действителното. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е управлявал процесния
автомобил. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
становище, находящо се в преписката, поддържа наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Със становището се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.05.2021 г. около 02:16 часа в гр. Бургас, в близост до ул. „К.“ жалбоподателят
1
управлявал лек автомобил „Мазда 3“ с рег № *******, собственост на Д.Х. Р..
Жалбоподателят загубил управлението на автомобила и настъпило самостоятелно ПТП, при
което автомобилът се ударил в бетонова ограда на бетонов възел „Х.“ гр. Бургас. По
подаден сигнал за настъпило ПТП на мястото се отзовали да окажат съдействие свидетелите
Н.К. и Д.К. и двамата служители в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. На място
свидетелите установили жалбоподателят и свидетелката М.Ж., които се намирали извън
автомобила. Свидетелите К. и К. попитали кой е управлявал автомобила и жалбоподателят
заявил, че той е управлявал. По тази причина свидетелят К. му обяснил, че ще му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични и други упойващи вещества, като му
разяснил в какво се състои проверката. Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества. Свидетелят К. издал талон за изследване на жалбоподателя, в
който било отразено лечебното заведение и времевия интервал, в който ако желае
жалбоподателят да се яви, за да даде кръвна проба за анализ. По делото няма данни
жалбоподателят да се е явил и да е дал кръв. За установеното нарушение, а именно, че като
водач на МПС жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
свидетелите К. и К. са логични, последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка. В тази връзка съдът
не кредитира показанията на свидетелката М.Ж. в частта относно обстоятелството, че тя е
управлявала автомобила, а не жалбоподателят. Съдът не дава вяра на изложеното от
свидетелката, че тя е управлявала автомобила към момента на настъпилото ПТП. В съдебно
заседание пред съдебния състав свидетелката Ж. посочва, че когато дошли контролните
органи (свидетелите К. и К.) жалбоподателят казал, че той е управлявал, за да я защити. В
същото време свидетелката е затаила истината пред свидетелите К. и К., че тя е управлявала,
което според нея се дължало на уплаха и шок от случилото се. Това обстоятелство поставя
под съмнение казаното от нея и пред съда, тъй като след като веднъж е затаила истината за
инцидента пред органите на МВР, за да избегне отговорност, напълно компрометирана е
достоверността на показанията й, дадени в съдебно заседание. Още повече напълно логично
е да се приеме, че след като е искала да изложи действителните факти и да защити
жалбоподателя, това би следвало да го стори пред компетентните органи, които са
изследвали настъпилото ПТП. Според настоящия съдебен състав показанията на
свидетелката Ж. в съдебно заседание имат единствено за цел, жалбоподателят да избегне
административнонаказателна отговорност за извършеното от него нарушение. Свидетелите
К. и К. категорично заявяват, че жалбоподателят е посочил, че именно той е управлявал
автомобила и по тази причина на жалбоподателя е следвало да се извърши проверка за
употреба на наркотици, като той отказал да бъде тестван. След като в момента на
проверката жалбоподателят е заявил, че той е управлявал, безспорно за съда е
2
обстоятелството, че именно той е бил водачът на процесното МПС. Още повече в
показанията на свидетелката Ж. се съдържат безспорни данни, че жалбоподателят е
управлявал процесното МПС в нощта на инцидента, даже непосредствено преди
настъпването на ПТП, както споделя Ж.. Свидетелката дава показания, че жалбоподателят я
е взел от дома й в кв. „Д.Е.“ с процесния автомобил, който той управлявал, като след
известно време отново пътували към дома й, като автомобилът бил управляван пак от
жалбоподателя. Следователно категорично се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, като наведената защитна теза, че друго лице е управлявало по време
на възникване на ПТП (свидетелката Ж.) за съда остава недоказана и най-малко нелогична,
тъй като жалбоподателят сам е заявил, че той е управлявал с ясното съзнание, какви биха
били последиците за него. По изложените съображения съдът достигна до извод, че
изложената по-горе фактическа обстановка реално се е осъществила.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са
описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на
нарушението. В чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и в чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН е предвидено, че в АУАН
и НП трябва да се съдържа мястото на извършване на нарушението. Индивидуализиране на
мястото има за цел жалбоподателят да разбере, в извършването на кое точно нарушение е
обвинен, като мястото трябва така да е описано, че да не е налице неяснота или
противоречие относно обстоятелството къде е било извършено нарушението. От данните по
делото настоящият състав намира, че описанието на мястото на нарушението в АУАН и НП
дава достатъчна яснота относно това, къде е било извършено нарушението. Посочено е
населеното място (гр. Бургас), индивидуализиран е конкретен обект, в който се е ударило
процесното МПС и където са били изпратени свидетелите К. и К. да окажат съдействие (
пред входа на бетонов възел „Х.“ гр. Бургас). В действителност от доказателствата, се
установява разминаване на наименованията на улицата, на която се намира този бетонов
възел, но тази неточност според съда не е съществена и не внася съмнение по отношение на
3
мястото на нарушението. Безспорно посочената в АУАН и НП улица „К.“ се установява от
показанията на свидетелите К., К. и Ж., че се намира в близост до бетоновия възел, където е
настъпило ПТП –то. Т.е. може да се направи извод, че посочването на ул. „К.“ в АУАН и НП
не внася противоречие относно мястото на нарушението, а допълнително го
индивидуализира. Още повече в показанията си свидетелите К. и К. посочват, че към
момента на нарушението улиците в района не са били наименовани, както е отразено в
приложена по делото от Община Бургас схема на улиците. Ето защо съдът намира, че в
конкретния случай АНО не е допуснал съществено нарушение при определяне на мястото
на нарушението. Мястото е конкретизирано в достатъчна степен, за да разбере
жалбоподателят какво нарушение му се вменява във вина и да организира адекватно
защитата си.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния
водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице,
което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични
вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и
даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС,
предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери
дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Нарушението на чл. 174, ал. 3
ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да
бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо от
методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В
случая от доказателствата по делото и в частност от показанията на свидетелите К., К. и Ж.
безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с тест за употреба
на наркотични вещества. По делото липсват доказателства, които да установяват, че
впоследствие е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. На
жалбоподателя е бил издаден от свидетеля К. талон за медицинско изследване (л.8), в който
е посочено къде и до колко часа жалбоподателят да се яви да даде кръв за анализ. Талонът е
бил връчен на жалбоподателя. Видно от талона, същият е подписан от жалбоподателя.
Независимо от това жалбоподателят не се е явил и не е дал кръвна проба. С това си
поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като не е оказал
съдействие да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с помощта на
предвидените методи (тест и кръвен анализ). Както в АУАН, така и в НП нарушението е
4
описано по ясен и пълен начин.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от Н.Р.
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството в
приложено в преписката становище, изготвено от юрисконсулт, АНО претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Предвид фактическата и правна сложност на делото в полза на АНО следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-001966 от 24.06.2021 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Н. Н. Р., ЕГН
**********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Н. Н. Р., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата от 80
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5