Решение по дело №9437/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 85
Дата: 8 януари 2018 г. (в сила от 18 октомври 2018 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20175330109437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  85                                    08.01.2018 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9437 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Делото е образувано по искова молба подадена от И.Н.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Д.К., с която е предявен иск по чл.534, ал.1 ТЗ против Б.Д.М., ЕГН **********,*** за осъждането на ответника да заплати сумата от 20 000 лева, дължима по силата на прескрибиран менителничен ефект- запис на заповед, издаден на 01.04.2013г., с падеж 26.05.2013г., с която сума ответникът, в качеството му на издател на записа на заповед, неоснователно се обогатил поради несвоевременно упражняване на правата на поемателя по ценната книга.

            Ответникът оспорва иска.

            ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            В исковата молба се твърди, че по силата на запис на заповед от 01.04.2013г., ответникът, в качеството му на издател, се задължил да заплати на ищеца, в качеството му на поемател, сумата от 20 000 лева на падеж 26.05.2013г. Записът на заповед бил предявен за плащане на ответника на 27.05.2013г. На 04.06.2013г. поемателят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на процесния запис на заповед. По образуваното ч.гр.д. № 9132/2013г. на ПРС била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу длъжника било образувано изпълнително дело № */2013г. по описа на ЧСИ ***. След връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, същият възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Впоследствие поемателят предявил иск за установяване на вземането си, по който било образувано гр.д. № 20615/2013г. на ПРС, но исковата молба била оставена без движение за отстраняване на нередовности. Тъй като ищецът не отстранил нередовностите в дадения му от съда срок, исковата молба била върната, производството по делото прекратено,  издадената в негова полза заповед за изпълнение- обезсилена, а също така и изпълнителното производство срещу длъжника било прекратено. Ищецът сочи, че вземането му, произтичащо от процесния запис на заповед се погасявало със специална тригодишна давност, която е изтекла на 26.05.2016г., което легитимирало същия да предяви иска за менителнично неоснователно обогатяване.

            С отговора на исковата молба ответникът заявява, че липсва каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден процесния запис на заповед. Във връзка с подписването на същия, излага следната фактическа обстановка: През 2012г. ищецът имал ***на ул. „***“ като ответникът работил при него около 10 месеца. Тъй като между страните не бил сключен трудов договор ответникът инициирал сключването на такъв, срещу което ищецът, в качеството му на работодател заявил, че в магазина имало стоки на стойност 20 000 лева и ако ответникът иска да сключи трудов договор следвало да издаде запис на заповед в полза на ищеца за същата сума. Първоначално ответникът отказал, но впоследствие ищецът му се нахвърлил със „заплахи и шамари“, след което ответникът разписал процесния запис на заповед. Твърди, не бил получавал сумата от 20 000 лева от ищеца.

           Приетия по делото запис на заповед от 01.04.2013г. / в заверено от адв.К. копие/ е редовен от външна страна и формално удостоверява наличието на ликвидно и изискуемо вземане в полза на ищеца. В правната теория издаването на запис на заповед се определя като безкаузална сделка, което буквално би следвало да означава сделка без основание. В действителност, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика, основание задължително следва да е налице, като същото представлява конкретна каузална сделка или деликт.

           В случая от ответника се твърди липса на основание, а не изпълнение по каузална сделка. Ищецът също не сочи основание, от което следва да произтича вземането му по записа на заповед. В отговор по реда на чл.176 от ГПК той заяви, че не е предоставил на ответника сумата по записа на заповед нито в брой, нито по банков път, което категорично означава, че не му е предоставил пари. Естествено вземането по записа на заповед може да произтича от всякакви други отношения между страните, като например предоставяне на определени стоки или услуги, увреждане от страна на издателя, в резултат от което да е възникнало вземане в полза на поемателя за обезщетение за материални или морални вреди и др..

          От показанията на разпитаните свидетели О.Г./ *на ответника/, Д.М. / *на ответника/ и Ж.А./ без родство/ се установява единствено, че към момента на издаване на записа на заповед ответникът е работел в магазин на ищеца. Ответникът се оплаквал, че не получава заплата, а също така и от грубо отношение на ищеца към него. Свидетелката Ж.А.сочи, че веднъж посетила ответника в магазина, в който работел. Стояли на вратата и разговаряли. В един момент дошъл работодателят му и се нахвърлил с обиди над него. Негодувал от това, че ответникът не е вътре в магазина, а стои на вратата. На свидетелите им е известно за издадения запис на заповед, но не знаят, каква е причината за издаването му. Не им е известно ищецът да е имал каквито и да било финансови претенции спрямо ответника- за липси, повреди или др..

         Липсата на каквито и да било данни за някакви други отношения между страните, от които евентуално да е възникнало финансово задължение на ответника спрямо ищеца, навежда на извод за липса и на основание за издаването на записа на заповед, поради което и предявеният по делото иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

        Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 1300 лева. От същия е представен договор за правна защита с договорено възнаграждение в размер от 2000 лева, но самият договор удостоверява плащането на 1300 лева, като липсват доказателства за заплащането на остатъка от 700 лева.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

        ОТХВЪРЛЯ иска по чл.534, ал.1 ТЗ, предявен от И.Н.К. ***, ЕГН: ********** против Б.Д.М. ***, ЕГН ********** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева по прескрибиран менителничен ефект- запис на заповед, издаден на 01.04.2013г., с падеж 26.05.2013г., с която сума ответникът, в качеството му на издател на записа на заповед, неоснователно се обогатил поради несвоевременно упражняване на правата на поемателя по ценната книга.

       ОСЪЖДА И.Н.К. ***, ЕГН: ********** против Б.Д.М. ***, ЕГН: ********** сумата от 1300 лева- съдебни разноски, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на съдебни разноски за разликата между пълния претендиран размер от 2000 лева и присъдените 1300 лева.

        Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия:/п/ Иван Анастасов

 

Вярно с оригинала: Ц. Т.