№ 467
гр. Враца, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. В.а
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200507 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от С.
М. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата, личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Заявява,че иска да се грижи за
новороденото си дете и да помага на жена си в отглеждането му.
Инспектор Г. Х.- старши юрисконсулт към Затвора – Враца, изразява становище
за неоснователност на молбата с доводи, че набелязаните корекционни цели не са
постигнати. Не разпознава и не осъзнава проблемите си, което на този етап води до
невъзможност и неспособност за разрешаването им. Поддържа становище, че л.св. има
наложени две дисциплинарни наказания за извършени нарушения, съгласно заповед
№2374/23.09.2021г. – "писмено предупреждение" и заповед №1063/28.04.2022г-
"извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни".
Сочи, че към настоящия етап от изтърпяване на присъдата л.св.И. все още не е дал
достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот. Липсата на образование и професионална
1
квалификация, податливостта му на отрицателно въздействие от криминалното му
обкръжение, регидното мислене и трайно формираните криминални нагласи определят
вероятността от продължаването на престъпната дейност след освобождаването му от
местата за лишаване от свобода. Нежеланието му да се съобразява и да спазва
законовите разпоредби и общоприетите норми, неумението да не повтаря допуснати
грешки, а и да си извади поука от тях, вземането на прибързани решения и поемането
на немотивиран риск са предпоставка за извършване на ново правонарушение. Не
отговаря на изискванията на чл.439а НПК и предлага молбата да не бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се
отбележи, че л.св.И. е податлив на отрицателното въздействие на криминалното
обкръжение. За да се приеме, че един човек, който е осъден за извършено
престъпление, е дал доказателства за своето поправяне, точно това е най-важния
момент в криминално обкръжение да запазиш себе си и повече да не извършваш
престъпления. В случая, И. е податлив и не е дал доказателства за своето поправяне,
още повече, че има и наложени дисциплинарни наказания.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Определение постановено по ЧНД №41/2022г. по описа на РС – Тутракан на
осъденото лице С. И. е определено едно общо наказание "лишаване от свобода" в
размер на 2 години и 4 месеца, което да търпи при първоначален "строг" режим на
изтърпяване, измежду наложените му по НОХД №85/2020г. по описа на РС Бяла
Слатина, по НОХД №286/2021г. по описа на РС Бяла Слатина, по НОХД №700/2021г.
по описа на РС Враца и по НОХД №304/2021г. по описа на РС Тутракан.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 28.05.2021г., и до момента
фактически е изтърпял 1 година, 4 месеца и 12 дни. От работа му се зачитат 1 месец и
16 дни, от предварителен арест 1 месец и 20 дни или общо изтърпяно до момента
наказание е в размер на 1 година, 7 месеца и 18 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 8 месеца и 12 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
2
за промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 78
точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Криминално минало" – многократно осъждан за извършени умишлени
престъпления, като е търпял и наказание "лишаване от свобода" в ПДНМ; "Отношение
към правонарушението" – отчетено е, че осъдения е слабо критичен към собственото
си поведение, непризнава вина и смята, че присъдата му е завишена; "Начин на живот
и обкръжение" – интегриран е изцяло в криминална среда, баща му също е криминално
проявен; "Умения за мислене" – не разпознава проблемите си и не отчита собствения
си принос в тях, не винаги ги решава по адекватен и законосъобразен начин, без да
предвижда негативните последици от действията си, целите му са краткосрочни.
Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и останалите
лишени от свобода. Има нагласи за безпроблемен престой.Рискът от суицид и
самоувреждане е с ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е нисък.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и осъзнаване причините за извършеното престъпление, пълноценно оползотворяване
на престоя, придобиване на конкретни трудови навици.
Извършена е ревизия на риска от рецидив, поради допуснати неточности при
първоначално изготвената, като са отчетени стойности от 77 т.
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че И. на 04.10.2021г. е пренастанен от Затвора в ЗОЗТ "Бойчиновци".
За престоя си в пенитенциарното заведение, И. има наложени две
дисциплинарни наказания, съгласно Заповед №2374/23.09.2021г. на основание чл.101,
т.1 ЗИНЗС с "писмено предупреждение" и Заповед №1063/28.04.2022г. "Извънредно
дежурсто по поддържане чистотата и хигиената за срок от 7 дни". Същият е
награждаван веднъж с "Писмена похвала" със Заповед №59/06.01.2022г.
Л.св. И. е устройван на работа, изразяваща се в разнасяне на храна от кухнята
до етажа, но поради неразбирателство с другите лишени от свобода писмено е заявил
желанието си за отказ от работа.
Отчетено е, че л.св. И. е включен в курс "Религиозна подкрепа "Алфа курс", за
периода от 04.11.2021г. до 30.11.2021г.; Образователна програма "Избирам себе си" за
периода от 04.05.2022г. до 27.05.2022г.; Образователна програма курс "Забавен
шахматист" за периода от 06.06.2022г. до 29.06.2022г.
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към престъпните му
3
действия, стреми се да спазва установените правила, но не винаги успява. Не зачита
напълно собствеността и правата на другите хора, както и границите на личната
свобода. Не осъзнава и не разпознава проблемите си, податлив е на външно негативно
влияние. Не са налице доказателства за действителното поправяне на осъдения, поради
което е посочено в доклада, че възпитателното въздействие следва да бъде
продължено, в посока изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно
поведение и формиране на гъвкав модел на мислене и поведение.Посочва се в доклада
към затворническото досие, че плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. И. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение участието му в
курс на религиозна тематика и в образователни програми, съдът намира, че все още не
са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. В случая са налице
източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не
се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати
за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. За престоя
си в Затвора, И. има наложени 2 бр.дисциплинарни наказания, съгласно Заповед
№1164/11.05.2022г. на основание чл.101, т.1 ЗИНЗС с "писмено предупреждение"
Заповед №1063/28.04.2022г. "Извънредно дежурсто по поддържане чистотата и
хигиената за срок от 7 дни". Същият е награждаван веднъж с "Писмена похвала" със
Заповед №59/06.01.2022г. В случая, корекционната работа с него не е осъществена в
4
максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода И. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
По отношение изложеното в съдебно заседание от осъденото лице, че иска да
се грижи за новороденото си дете и да помага на жена си в отглеждането му, съдът
намира, че с продължаване работата в пенитенциарното заведение и показване на
добри резултати и полагане на допълнителни усилия за постигането на максимално
снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение от страна на осъдения ще
способства за съзнателното поправяне на затворника. В настоящия случай, неспазвайки
вътрешния ред в условия на изолация, е неустойчивата мотивация на лишения от
свобода за промяна.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. М. И., роден на *** в
гр.Силистра, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, с остатък 8/осем/ месеца и
12/дванадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6