№ 2723
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110160347 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Н. Е. К. срещу „ЕЛ БИ
БУЛГАРИКУМ“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 244, ал. 7 ТЗ.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е съществувало
безсрочно трудово отношение въз основа на трудов договор № 12/25.07.2016 г., по
силата на който е изпълнявал длъжността „оперативен директор“ с уговорено съгласно
допълнително споразумение № 3/23.07.2020 г. месечно трудово възнаграждение в
размер на 3 700 лв. Сочи, че съгласно допълнително споразумение № 4 от 31.01.2022 г.
срокът на предизвестието при прекратяване на договора е 3 месеца. Твърди, че
паралелно на съществувалото трудово правоотношение, страните са били обвързани и
от търговско правоотношение по силата на договор за възлагане на управлението, въз
основа на който ищецът е определен като член на съвета на директорите на
дружеството с едностепенна система на управление. Ищецът твърди, че с Протокол №
7 от 12.04.2022 г. на СД на едноличния собственик на капитала на ответното
дружество – „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, е освободен като член на
съвета на директорите на „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД, като това обстоятелство било
вписано на 26.07.2022 г. в търговския регистър. Трудовото правоотношение на ищеца
също било прекратено по силата на Заповед № 25/02.06.2022 г., връчена му на същия
ден. Твърди още, че до момента не са му изплатени определените като дължими в
заповедта във връзка с трудовото правоотношение суми за обезщетение за неспазен
срок на предизвестие за 82 дни и за неползван платен годишен отпуск за общо 36
работни дни, от които 4 дни за 2020 г., 22 дни за 2021 г. и 10 дни за 2022 г. Сочи още,
че на основание чл. 15 от договора за възлагане на управление му се дължи и
възнаграждение като член на съвета на директорите за периода от прекратяването на
договора до заличаване на името му като член на СД в ТР, а именно до 26.07.2022 г.
Въз основа на гореизложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
10 730 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок за предизвестие за времето от
02.06.2022 г. до 22.08.2022 г. на основание чл. 220, ал. 1 КТ, сумата от 6660 лв.,
1
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2020 г.,
22 дни за 2021 г. и 10 дни за 2022 г. ,на основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата от
1251,25 лв. /след изменение на размера на иска, допуснато с определение, постановено
в открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г./, представляваща
възнаграждение като член на съвета на директорите, дължимо по силата на договор за
възлагане на управлението, претендирано за периода от 12.04.2022 г. до 19.04.2022 г.,
на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ. Претендира разноски.
В депозирания в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба ответното дружество оспорва исковете по основание. Не оспорва че
страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 12/25.07.2016 г., въз основа на който ответникът е изпълнявал длъжността
„оперативен директор“, както и от търговско правоотношение по силата на договор за
възлагане на управлението, по силата на който ищецът е изпълнявал дейност като член
на съвета на директорите. По отношение на исковете за вземания във връзка със
съществувалото трудово правоотношение, а именно исковете с правно основание чл.
220, ал. 1 КТ за сумата от 10 730 лв. и чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 6660 лв., релевира
възражение за прихващане със сумата от 41 105, 91 лв. Сочи, че това е нетният размер
на сумата, получена от ищеца в периода от 25.07.2016 г. до 30.11.2020 г. по
съществувалото между тях трудово правоотношение без основание за това, доколкото
е изплащана въз основа на действалите колективни трудови договори, съответно от
12.02.2015 г., от 06.01.2017 г. и от 26.11.2018 г., по които ищецът не бил страна. По
отношение на иска за възнаграждение по договор за възлагане на управлението
оспорва основателността на същия, като твърди липса на предпоставките по чл. 15 от
договора. Твърди, че прекратяването на договора с ищеца е вписано в търговския
регистър на 19.04.2022 г., а не на 26.07.2022 г., както твърди ищецът. Претендира
разноски.
В становище от 10.10.2023 г. (л.122-124) ищецът излага доводи, че направеното
възражение за прихващане е недопустимо, тъй като вземането на ответника е
предявено в производството по гр.д. № 41914/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 46 състав. Излага доводи, че възражението за прихващане е неоснователно поради
разпоредбата на чл. 12 от сключения между страните трудов договор № 12/25.07.2016
г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за изплатените възнаграждения
за периода юли 2016 г. – март 2018 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, и с определение, постановено в открито съдебно
заседание на 10.10.2023 г. /л.145-147/ на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК
като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: между ищеца Н. Е. К. и ответника „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД е
съществувало безсрочно трудово отношение въз основа на трудов договор №
12/25.07.2016 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „оперативен
директор“; че в релевирания период ищецът е изпълнявал задълженията си по
трудовото правоотношение; ищецът е изпълнявал дейност при ответника като член на
съвета на директорите на дружеството с едностепенна система на управление въз
основа на договор за възлагане на управлението; с Протокол № 7 от 12.04.2022 г. на СД
на едноличния собственик на капитала на ответното дружество – „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, е освободен като член на съвета на директорите на
„ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД; в периода 12.04.2022 г. – 19.04.2022 г. ищецът е
изпълнявал задълженията си като член на СД на ответното дружество; трудовото
2
правоотношение на ищеца също било прекратено по силата на Заповед №
25/02.06.2022 г., връчена му на същия ден.
Съгласно чл. 11 от трудов договор № 12/25.07.2016 г. (л.6 от гр.д. № 9901/2022
на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав, сключен между ищеца Н. К. и ответника
„ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД, при прекратяване на трудовото правоотношение срокът
на предизвестието за всяка от страните е в размер на 30 календарни дни. Съгласно чл.
12 от договора служителят се ползва от по-благоприятните условия, установени в
Колективния трудов договор в „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД.
Съгласно чл. 1 от допълнително споразумение № 4/31.01.2022 г. (л. 8 от гр.д. №
9901/2022 на СГС) срокът на предизвестието при прекратяване на трудов договор №
12/25.07.2016 г. от всяка от страните е 90 календарни дни.
Съгласно чл. 9 от трудов договор № 12/25.07.2016 г. (л. 6 от гр.д. № 9901/2022
на СГС) размерът на платения годишен отпуск на ищеца е в размер на 20 дни.
Съгласно чл. 14 от договор за възлагане на управлението № 110/29.10.2020 г.,
сключен между ответника „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД като възложител и ищеца Н.
Е. К. като изпълнител (л.9-14 от гр.д. № 9901/2022 на СГС) същият може да се
прекрати преди изтичане на срока при смърт на изпълнителя (т.1), при подаване от
изпълнителя на молба за освобождаване (т.2), при обективна невъзможност
изпълнителя да изпълнява задълженията си повече от 06 месеца (т.3), при осъждане на
изпълнителя за умишлено престъпление от общ характер (т.4), при възникване на
несъвместимост с изискванията на чл. 20 и чл. 23, ал. 2 ЗПП (т.5), при извършено
тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения на
изпълнителя (т.6), при влизане в сила на акт, с който се установява конфликт на
интереси при изпълнителя по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество (т.7), при неизпълнение на заложените показатели в
одобрената бизнес програма, причинено от неизпълнение на служебните задължения
на изпълнителя (т.8) и по взаимно съгласие на страните (т.9). Съгласно чл. 15 при
прекратяване на договора на основание т. 14.2 и т. 14.9 изпълнителят продължава да
изпълнява задълженията си по този договор до заличаване на името му в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ, за което получава определеното в т. 9.1
възнаграждение. Съгласно чл. 16 при прекратяване на договора на основание т.14.3 –
т.14.8, за периода от прекратяване на договора до заличаване името на изпълнителя в
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, на изпълнителя не се дължи
възнаграждение по смисъла на раздел V от договора.
Съгласно Протокол № 7 от заседание на Съвета на директорите на „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД (л.16-18 от гр.д. № 9901/2022 на СГС), с решение от
12.04.2022 г. ищецът Н. Е. К., е освободен от Съвета на директорите на „ЕЛ БИ
БУЛГАРИКУМ“ ЕАД и е прекратен сключения с него Договор за възлагане на
управлението № 110/29.10.2020 г. В решението е посочено, че същото има незабавно
действие в отношенията между дружеството и неговите служители, и освободените
членове на Съвета на директорите. Спрямо трети добросъвестни лица, които не са
уведомени предварително и не е имало начин да узнаят за решението, оттеглянето на
овластяването действа след вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
Съгласно чл. 4 от колективния трудов договор (КТД) от 12.02.2015 г., сключен
между „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД и Синдикалните организации в „ЕЛ БИ
БУЛГАРИКУМ“ ЕАД (л.35-39) КТД се прилага за всички работници и служители,
членове на синдикатите. Работници и служители, нечленуващи в синдикатите се
присъединяват към КТД с писмено заявление, представляващо приложение № 2 към
него, до работодателя или до синдикат, страна по КТД, съгласно чл. 57, ал. 2 КТД. В
последния случай съответният синдикат уведомява незабавно работодателя, като
3
предоставя екземпляр от заявлението за присъединяване. Съгласно чл. 22
работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за
социална подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за
страната за Коледно-Новогодишните и не по-малко от две минимални работни заплати
за Великденските празници при наличие на положителен финансов резултат на
дружеството.
Съгласно чл. 4 от КТД от 06.01.2017 г., сключен между „ЕЛ БИ
БУЛГАРИКУМ“ ЕАД и Синдикалните организации в „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД
(л.40-44) КТД се прилага за всички работници и служители, членове на синдикатите.
Работници и служители, нечленуващи в синдикатите се присъединяват към КТД с
писмено заявление, до работодателя или до синдикат, страна по КТД, съгласно чл. 57,
ал. 2 КТД. В последния случай съответният синдикат уведомява незабавно
работодателят, като предоставя екземпляр от заявлението за присъединяване. Съгласно
чл. 23 работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството
средства за социална подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни
заплати за страната за Коледно-Новогодишните и не по-малко от две минимални
работни заплати за Великденските празници при наличие на положителен финансов
резултат на дружеството.
Съгласно чл. 4 от КТД от 26.11.2018 г., сключен между „ЕЛ БИ
БУЛГАРИКУМ“ ЕАД и Синдикалните организации в „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД
(л.48-52) КТД се прилага за всички работници и служители, членове на синдикатите.
Работници и служители, нечленуващи в синдикатите се присъединяват към КТД с
писмено заявление, представляващо приложение № 2 към него, до работодателя или до
синдикат, страна по КТД, съгласно чл. 57, ал. 2 КТД. В последния случай съответният
синдикат уведомява незабавно работодателя, като предоставя екземпляр от
заявлението за присъединяване. Съгласно чл. 22 работодателят осигурява на всеки
работник или служител в дружеството средства за социална подпомагане в размер на
не по-малко от едно брутно трудово възнаграждение за Коледно-Новогодишните и не
по-малко от едно брутно трудово възнаграждение за Великденските празници при
наличие на положителен финансов резултат на дружеството.
Съгласно чл. 4 от КТД от 30.11.2020 г. сключен между „ЕЛ БИ
БУЛГАРИКУМ“ ЕАД и Синдикалните организации в „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД
(л.53-57) КТД се прилага за всички работници и служители, членове на синдикатите.
Работници и служители, нечленуващи в синдикатите се присъединяват към КТД с
писмено заявление, представляващо приложение № 2 към него, до работодателя или до
синдикат, страна по КТД, съгласно чл. 57, ал. 2 КТД. В последния случай съответният
синдикат уведомява незабавно работодателят, като предоставя екземпляр от
заявлението за присъединяване. Съгласно чл. 21 работодателят осигурява на всеки
работник или служител в дружеството средства за социална подпомагане в размер на
не по-малко от две минимални работни заплати за Коледно-Новогодишните и не по-
малко от две минимални работни заплати за Великденските празници при наличие на
положителен финансов резултат на дружеството. Съгласно чл. 27 работодателят
осигурява ежемесечно ваучери за храна на служителите в минимален размер от 60 лв.
Съгласно заявление от 30.11.2020 г. (л.64) ищецът Н. Е. К. е изразил желание да
се присъдени към сключения на 30.11.2020 г. в „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД
колективен трудов договор и е декларирал, че не членува в синдикална организация.
Съгласно представеното по делото предизвестие (л.142) на 25.05.2022 г.
ищецът Н. К. е уведомен за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Съгласно Заповед № 25/02.06.2022 г. (л.15 от гр.д. № 9901/2022 на СГС)
трудовото правоотношение между ищеца Н. К. и ответника „ЕЛ БИ БЪЛГАРИКУМ“
4
ЕАД е прекратено, считано от 03.06.2022 г.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л.156-
166) размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния
пълен отработен месец – май 2022 г. е в размер на 4166,21 лв. Средното дневно брутно
трудово възнаграждение е в размер на 219,27 лв. Размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск (36 дни) към датата на прекратяване на трудовия
договор възлиза на 7893,87 лв. Размерът на дължимото възнаграждение по договора за
управление за периода 12.04.2022 г. – 19.04.2022 г. възлиза на 1121,05 лв. Изплатените
суми за получени придобивки от ищеца по КТД за периода 25.07.2016 г. – 02.06.2022 г.
по трудовото правоотношение са в размер на 46281,78 лв. Начислените брутни суми за
придобивки от ищеца по КТД за периода от 25.07.2016 г. – 02.06.2022 г. по договора за
управление са в размер на 11196,67 лв. Изплатените на ищеца сума за придобивки от
ищеца по КТД за периода 25.07.2016 г. – 02.06.2022 г. по договора за управление са в
размер на нетната сума от 10077,00 лв. Размерът на получените суми за ваучери за
храна и подаръчни ваучери, които е получил ищеца по трудовото правоотношение за
периода 25.07.2016 г. – 02.06.2022 г. е 4160,00 лв., от които 3660,00 – ваучери за храна
и 500,00 лв. – подаръчни ваучери. За периода от възникване на трудовото
правоотношение – 25.07.2016 г. до 30.11.2020 г. – датата, на която от страна на ищеца е
подадено заявление по чл. 57, ал. 2 КТ ответното дружество е изплатило на ищеца
суми по КТД е в размер на 41 042 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да установи сключването на трудов договор с ответника,
прекратяването му от ответника без отправяне на предизвестие за това, размера на
уговореното трудово възнаграждение, както и уговорения срок за предизвестието.
Страните не спорят относно наличието на трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 12/25.07.2016 г., по силата на което ищецът
е изпълнявал длъжността „оперативен директор“, което правоотношение е прекратено
със Заповед № 25/02.06.2022 г. на изпълнителния директор на „ЕЛ БИ
БУЛГАРИКУМ“.
Видно от представеното допълнително споразумение № 4/31.01.2022 г. (л.8 от
гр.д. № 9901/2022 г. на СГС) страните са уговорили при прекратяване на трудов
договор № 12/25.07.2016 г. срокът на предизвестието да бъде 90 календарни дни.
Видно от представената по делото Заповед № 25/02.06.2022 г. (л. 15 от гр.д. №
9901/2022 г. на СГС) трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от
03.06.2022 г.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие се явява доказан по основание.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
5
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.164) брутното
трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец –
месец май 2022 г. е в размер на 4166,21 лв., като средният дневен размер на
възнаграждението е 219,27 лв. Между страните не се спори, че срокът на неспазеното
предизвестие е 82 дни, т.е на ищеца се дължи обезщетение за неспазено предизвестие
за времето от 03.06.2022 г. до 23.08.2022 г., или за общо 58 работни дни.
Ответникът не твърди и не доказва погасяване на дължимата сума чрез плащане.
Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 10 730 лева.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд по трудово правоотношение
при ответника, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за процесния
период, или плащане на обезщетението за неползването му.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото на което не е погасено по давност.
Между страните не се спори, а и от представената Заповед № 25/02.06.2022 г.
на изпълнителния директор на „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ (л.15 от гр.д. 9901/2022 г. на
СГС) се установява, че неизползвания платен годишен отпуск на ищеца е в общ размер
на 36 дни от които 4 работни дни за 2020 г., 22 работни дни за 2021 г. и 10 работни дни
за 2022 г.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л.159)
размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен
отработен месец – май 2022 г. е в размер на 4166,21 лв. Средното дневно брутно
трудово възнаграждение е в размер на 219,27 лв. Размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск (36 дни) към датата на прекратяване на трудовия
договор възлиза на 7893,87 лв.
Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 6660 лв.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че в релевирания период от 12.04.2022 г. до
19.04.2022 г. е изпълнявал дейност като член на съвета на директорите при ответното
дружество, както и размера на дължимото възнаграждение.
Между страните е обявено за безспорно, че в периода 12.04.2022 г. – 19.04.2022
г. ищецът е изпълнявал задълженията си като член на съвета на директорите на
6
ответното дружество. Предвид изложеното, съдът намира, че въпреки в Протокол №
7/12.04.2022 г. от заседание на Съвета на директорите на „Държавна консолидирана
компания“ ЕАД, е посочено, че в отношенията между дружеството „ЕЛ БИ
БУЛГАРИКУМ“ ЕАД и освободените членове на неговия Съвет на директорите,
решението за освобождаването им и прекратяването на сключените с тях договори за
управление, има незабавно действие, на ищеца за периода 12.04.2022 г. – 19.04.2022 г.
се дължи възнаграждение, тъй като същият в този период е изпълнявал задълженията
си по договора.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.160)
възнаграждението на ищеца по договора за управление и контрол е в размер на 4260,00
лв., а средното дневно възнаграждение – 224,21 лв. Възнаграждението за периода
12.04.2022 г. – 19.04.2022 г. /5 работни дни/ е в размер на 1121,05 лв.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 1121,05 лв., а за разликата над 1121,05 лв. до пълния предявен размер от
1251,25 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Уважаването на предявените искове налага разглеждането на наведеното
възражение за прихващане.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение, че е
недопустимо възражението за прихващане, направено от ответника, тъй като
вземанията, предмет на възражението са предявени от него в производството по гр.д.
№ 41914/2022. За вземанията, които са предявени в производството по гр.д. №
41914/2022 от ищеца по това дело - „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД, са изложени
фактически твърдения, че са изплатени на Н. Е. К. във връзка със съществувало
правоотношение по договор за възлагане на управлението. В настоящото производство
по направеното възражение за прихващане със сумата от 41 105,91 лв. ответникът „ЕЛ
БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД твърди, че същата е платена на ищеца – Н. Е. К. без
основание по повод съществувало между страните трудово правоотношение. Поради
липсата на идентичност между основанията във връзка, с които се твърди, че на Н. К.
са изплатени неоснователно сумите, не е налице обективен идентитет между
вземанията, предявени в производството по гр.д. 41914/2022 г. и вземанията,
предявени с възражението за прихващане по настоящото дело.
В тежест на ответника е да докаже плащане на посочената сума, а в тежест на
ищеца е да докаже основанието за получаване на сумите.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.166) за периода
от възникване на трудовото правоотношение – 25.07.2016 г. до 30.11.2020 г. – датата,
на която ищецът е подал заявление по чл. 57, ал. 2 КТ ответното дружество му е
изплатило суми по КТД е в размер на 41 042 лв.
Спорният между страните правен въпрос е имали ли са действие за ищеца Н. К.
разпоредбите на сключваните в предприятието колективни трудови договори.
Съгласно чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов договор има действие спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна
по договора. Съгласно чл. 57, ал. 2 КТ работниците и служителите, които не членуват в
синдикална организация – страна по договора, могат да се присъединяват към
сключения трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до
ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора. Съгласно
редакцията на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КТ преди изменението й с ДВ, бр. 107 от
2020 г. условията и реда, определени от страните по договора, за присъединяване на
7
работници към колективния трудов договор не следва да противоречат на закона или
да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
В чл. 12 от сключения между страните трудов договор № 12/25.07.2016 г.
същите са уговорили, че служителят се ползва от по-благоприятните условия,
установени в КТД в „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“. В чл. 4 от сключените колективни
трудови договори в ответното дружество за периода е посочено, че те се прилагат за
всички работници и служители, членове на синдикатите, а работниците и служителите,
нечленуващи в синдикатите се присъединяват към КТД с писмено заявление, до
работодателя или до синдикат, страна по КТД.
Предвид така регламентирания начин за присъединяване към КТД, съдът
намира, че клаузата на чл. 12 от труд също има значението на изявление на служителя
по смисъла на чл. 57, ал. 2 КТ, доколкото същото е стигнало до знанието на
работодателя, предвид двустранния характер на трудовия договор и липсата на
допълнителни изисквания, освен писмена форма, за отправеното от работника
изявление, която съдът счита, че е спазена с инкорпорирането на чл. 12 в трудовия
договор.
Поради това, колективните трудови договори са имали действие за ищеца и
съответно заплатените му суми въз основа на тях не са платени без основание. Предвид
изложеното, възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е претендирал разноски, като е представил доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 2 760 лв. (л. 174) и депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза – 100 лв. (л.153). Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнагреждие, което съдът
намира за основателно, поради което следва да бъде намалено до минималния размер
от 2077,71 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2 177,71 лв. На основание чл. 77 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 745,65 лева
държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“, ЕИК: ********* да заплати на Н. Е. К.,
ЕГН: **********, по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 10 730 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок за предизвестие на основание, ведно със
законната лихва от 21.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 6 660 лева, представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2020 г., 22 дни за 2021 г. и 10 дни за
2022 г., ведно със законната лихва от 21.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, и по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ сумата от
1 121,05 лева, представляваща възнаграждение като член на съвета на директорите,
8
дължимо по силата на договор за възлагане на управлението, претендирано за периода
от 12.04.2022 г. до 19.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 244, ал. 7 ТЗ за сумата над 1 121,05 лева до пълния предявен размер от 1 251,25
лева., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“, ЕИК: ********* срещу
Н. Е. К., ЕГН: **********, възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата 41 105,91 лева, представляваща получена от ищеца сума в
периода от 25.07.2016 г. до 30.11.2020 г. във връзка със съществувалото между тях
трудово правоотношение.
ОСЪЖДА „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“, ЕИК: *********, да заплати на Н. Е. К.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 177,71 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“, ЕИК: *********, на основание чл. 77 вр.
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 745,65 лева
държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9