Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260449/11.11.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осемнадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2590
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част
ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от „Обединена Българска Банка“ АД срещу С.К.С..
Ищецът твърди, че на 19.07.2013 г. в гр. Хасково между него като кредитодател и ответника като
кредитополучател бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение в общ размер на 10 300 лв. за покриване на потребителски
нужди, който
следвало да се издължи съобразно предвидените в договора срокове и условия,
като кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, ведно с
начислените лихви, такси и комисионни и др. разходи в уговорения срок -
19.02.2021 г. Страните били уговорили сумата да бъде преведена еднократно по
сметка на кредитополучателя на 22.07.2013 г., като олихвяването започвало от
тази дата. В договора се съдържали клаузи, които уреждали размера на годишния
лихвен процент, годишния процент на разходите, общата дължима сума от
кредитополучателя, начисляване на наказателна лихва в случай на забава на
плащане на главницата от страна на кредитополучателя и нейния размер,
начисляване на неустойка и нейния размер в случай на друго неизпълнение и при
предсрочна изискуемост на целия дълг. Съгласно уговореното, кредитът следвало
да бъде издължен на 91 месечни анюитетни вноски,
всяка в размер на 182,54 лв, считано от 19.08.2013 г.
на 19-то число на месеца, като съгласно чл. 21 от същия при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски, кредитът ставал автоматично предсрочно
изискуем. Кредитополучателят обаче допуснал неизпълнение на договора и изпаднал
в забава от 19.04.2014 г., като не изпълнил задължението си за погасяване на 20
броя месечни вноски и на основание чл. 21 от договора за потребителски кредит,
вземането на банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо, за което бил
уведомен с нарочно уведомление, връчено му на 26.11.2015 г. Поради непогасяване
на задълженията по договора от страна на ответника, ищецът пристъпил към
принудително събиране на всички вземания по договора и на 11.12.2015 г. подал
до Районен съд–Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д. № 2792/2015 г. Съдът уважил заявлението, като
издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 9
699,86 лв. - главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
19.07.2013 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 11.12.2015 г. до окончателното изплащане на
главницата; 629,06 лв. -
договорна лихва за периода 19.04.2014 г. до 10.12.2015 г.; 1 862,68 лв. - наказателна лихва за
периода от 19.04.2014 г. до 10.12.2015 г.; както и сумите от 243,83 лв. - разноски по делото за
заплатена държавна такса и 785,75 лв. -
адвокатско възнаграждение. Въз
основа на издадения изпълнителен лист били образувани две изпълнителни
производства, но заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ал. 5 ГПК, за което ищецът получил съобщение на 07.10.2020 г. Ето защо за него възниквал правен интерес от предявяване
на установителен иск в дадения от съда срок. Предвид изложеното се иска
от съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С.К.С., че дължи на „Обединена Българска Банка“ горепосочените суми. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство
и в развилото се заповедно производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че на основание действащата във връзка с обявеното
извънредно положение в Р. България, считано от 13.03.2020 г. разпоредба на чл.
6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение не била
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и че ищецът нямал основание
да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради ненастъпил фактически състав за
това.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.07.2013 г. страните са сключили Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, който е представен по
делото и от него е видно, че има описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание,
поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост неговите клаузи ще бъдат
обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на
тях.
С писмо изх. № 301-БД-287/17.11.2015
г. ищецът е уведомил ответника за настъпилата забава на плащанията по процесния договор и е обявил предсрочна изискуемост на целия кредит по него, като от представената по делото разписка е видно,
че то е било получено на 26.11.2015 г. от Г. Х. – пълнолетен член на семейството.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2792/2015 г. по описа на РС -Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа
на заявление с вх. № 25552/12.12.2015 г. в полза на
ищеца срещу ответника е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1450/14.12.2015
г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски, от които
243,83 лв. за държавна такса и 787,75 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и с Определение № 260179 от 25.09.2020 г.,
връчено на ищеца на 07.10.2020 г., е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е
сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че уговорената
сума по процесния
договор е усвоена на кредитополучателя, като е послужила за рефинансиране на
друг негов кредит. Последното погашение по кредита е било извършено на 19.03.2014
г., като са били погасени общо 8 броя вноски. Размерите на начислените и дължими суми на ищеца са: 9 699,85 лв. за главница, 629,06 лв. – договорна/възнаградителна лихва и 1 862,06 лева – наказателна лихва за забава.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание
чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от
заявителя
по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния
срок от уведомяването
му за връчването
на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни, поради следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е бил сключен валиден договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430
и сл. от ТЗ. Съдържанието му е подробно регламентирано
в представения Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 19.07.2013 г. Това съглашение е подписано и от ответника, който не е възразил срещу приемането му като писмено доказателство, нито
го е оспорил относно автентичността
му или пък от
гледна точка верността на съдържанието
му, въпреки че е разполагал
с възможност за това. Тук е
уместно да се отбележи и че същият отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание
на този вид договор.
Няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение си по договора, като е предоставил на
кредитополучателя по уговорения начин
сумата по банковия кредит. При това положение
следва да се приеме, че
в тежест на последния е възникнало
задължението да погасява главницата и лихвите в
сроковете и размерите съобразно договорните клузи,
но след 19.03.2014 г. не са налице плащания на дължимите месечни вноски.
Съгласно чл. 21 от договора при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван. Въпреки това, от приетото и неоспорено писмо изх. № 301-БД-287/17.11.2015
г. се установява, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК ищецът е обявил на ответника предсрочната изискуемост
на кредита. Това е така, защото представената по делото разписка също не е
оспорена и е редовно изгответна, доколкото от нея е видно,
че то е връчено на пълнолетен член на семейството на адресата, който е изрично
посочен и който я е подписал. Освен това в новия ГПК отпадна изискването при
удостоверяване на връчването в тази хипотеза да се конкретизира качеството на това
лице. Ето защо следва да се приеме, че в случая банката е упражнила надлежно правото си да направи процесния кредит предсрочно изискуем
и е обявила това на длъжника.
Дори и да не се възприеме
изложеното, следва да се отбележи, че съгласно т. 9
на Тълкувателно решение /ТР/
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в производството
по реда на
чл. 422, ал.
1 ГПК съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес. Нещо повече, в т. 1 на ТР № 8 от
02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо и доколкото падежът на последната вноска по процесния
кредит е на
19.02.2021 г. – чл. 11 от договора, т.е. преди деня на приключване на съдебното
дирене в настоящия исков процес – 18.10.2021 г., а преценката на съда за
основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение именно към този момент /така и в мотивите към т.
1 на ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д.
№ 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС/, то ищецът може да иска плащане в пълен размер на вземанията си за
главница и за възнаградителна лихва. В тази връзка възражението на процесуалния
представител на ответника относно приложението на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение също не може да бъде споделено.
По отношение на наказателната лихва за забава следва да се има предвид, че тя е дължима на основание чл. 7, ал. 1 от договора и с оглед установената по
делото липса на плащания от страна на ответника след 19.03.2014 г.
Както се посочи по-горе, съгласно кредитираното заключение на вещото
лице Д.К. размерите на начислените и дължими суми са: 9 699,85
лв. за главница, 629,06 лв.
– договорна/възнаградителна
лихва и 1 862,06 лева – наказателна
лихва за забава.
Следователно, претенциите на ищеца са основателни за горепосочените размери, за които следва да бъдат уважени, а в останалата част - за разликата над тях до
пълните предявени размери - да бъдат отхвърлени.
Вземането за главница е дължимо ведно с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2792/2015 г. по описа на РС – Хасково
- 11.12.2015 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно т. 12 на на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността й за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2792/2015
г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те действително са извършени за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, но
съобразно установените по делото
размери на спорните вземания, следва
да бъдат намалени на 1 029,52
лв.
С оглед изхода на делото
и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по
настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК единствено на същия
следва да се присъдят такива в размер общо 1 068,61
лв., съразмерно на уважената част
от исковете, за платени държавна такса и възнаграждения на
вещо лице и на особен представител. На ответника не се дължат разноски, тъй като
по делото липсват твърдения и доказателства за извършването на такива от негова страна.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по отношение на С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица,
бул. „Витоша“ № 89Б, съдебен адрес:***, чрез адв. Ж. Д. АК-Стара
Загора, сумите от 9 699,85 лв., представляваща дължима главница по сключения между тях
Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.07.2013 г., 629,06 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 19.04.2014 г. до 10.12.2015 г. и 1 862,06 лв., представляваща дължима наказателна лихва за
периода от 19.04.2014 г. до 10.12.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 2792/2015 г. по описа на Районен съд
– Хасково - 11.12.2015 г. до окончателното
й изплащане, като
исковете
в останалата им част – за разликата до пълния предявен
размер от 9 699,86
лв. за главница и
1 862,68 лв. за наказателна лихва, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, съдебен адрес:***, чрез адв. Ж. Д. АК-Стара Загора, сумите от 1 068,61 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 1 029,52 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2792/2015 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 1450/14.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.