РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500873 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №689/04.03.2022г. по гр.д.№16767/2021г. по описа на РС-Пловдив,II
бр.с-в,с което съдът е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие чрез налагане на
мерки по чл.5 от ЗЗДН,като жалбоподателката счита,че решението е неправилно и
незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което
да се уважи молбата й.Счита,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и
решението се явява без мотиви.
Въззиваемият счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното
решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,от
фактическа и правна страна,установи следното:
Жалбоподателката М. СП. Г. и въззиваемия П. М. Г. са майка и син и живеят в
обща къща в гр.****.Твърди се от молителката,че на 18.10.2021г. е имало акт на домашно
насилие от страна на П.Г. спрямо майка му М.Г.,като е упражнено спрямо нея акт на
физическо насилие чрез нанасяне на удари по главата,ритане и псувни.По делото е
приложена декларация по чл.9 от ЗЗДН,от която става ясно,че на посочената дата спрямо
жалбоподателката е било извършено домашно насилие от въззиваемия.Освен това по делото
пред пълвоинстанционния съд са представени като доказателства и удостоверение за
наследници,от което става ясно,че страните са майка и син,нотариален акт за продажба на
1
недвижим имот,от който е видно,че имота е собственост на трето лице,като
жалбоподателката притежава правото на ползване,както и епикризи,от които става ясно,че
въззиваемият страда от неинсулинозависим диабет.Освен това представени са и
доказателства за водени предходни дела между същите страни за упражнено домашно
насилие.
За установяване на претендираното домашно насилие пред първоинстанционния
съд от страна на жалбоподателката е разпитан свидетеля Ф. Ф.,който сочи в показанията
си,че познава страните по делото,тъй като е съсед,но датата 18.10.2021г. не му говори
нищо,но бил чул,че жалбоподателката вика „Остави ме,остави ме!“.От страна на
въззиваемия е разпитан също свидетел И. Ф.,който в показанията си установява,че с
въззиваемия са приятели от 2000г. и на дата 17.10.2021г. двамата отишли в с.***** на
вилата на свидетеля за да свършат разни строителни работи,като въззиваемия останал да
нощува там,а свидетеля се прибрал,тъй като бил на работа на 18.10.2021г. и след работа
отишъл и взел от вилата П.М. и около 18.00ч. се прибрали в гр.****.
Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна,а решението за
правилно и законосъобразно и намира,че следва да го потвърди поради следното:
Защита от домашно насилие може да търси всеки,който е пострадал от такъв
акт,осъществен спрямо него от лицата посочени в чл.3 от ЗЗДН.Целта на закона е да даде
възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на посочените мерки
спрямо извършителя.При това положение следва да се изследва въпроса дали спрямо
лицето,което търси закрила от домашното насилие е извършен такъв акт.От събраните
гласни доказателства не се установява на посочената дата да е имало извършен акт на
домашно насилие.Настоящата инстанция приема,че тъй като в посочения час въззиваемият е
бил извън града и физически не е имал възможност да осъществи акт на домашно
насилие,което се потвърждава и от показанията на другия свидетел,който също не посочи
точна дата и извършване на някякакъв акт на насилие спрямо жалбоподателката.Не се
установи да е упражнявана под някаква форма акт на домашно насилие-физическо от страна
на въззиваемия спрямо жалбоподателката.Ето защо предвид събраните доказателства се
установява,че липсва каквато и да е форма на домашно насилие,поради което молбата се
явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №689/04.03.2022г. по гр.д.№16767/2021г. по описа
на РС-Пловдив II бр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3