Р Е Ш Е Н И
Е № 110
гр. София, 31.07.2019г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдията Янкова т.д. № 207 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба на „Б.9.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от изпълнителния директор А. В. . чрез адв. Д. от САК срещу отказ № 20190723091246/24.07.2019г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да впише по партидата на дружеството промяна на обстоятелствата подлежащи на вписване, а именно – броя и вида на издадените от дружеството акции, а именно вписване на 10 000 броя поименни акции, с номинална стойност на всяка от тях – 5 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Сочи се, че длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е приело, че някои текстове от променения устав на дружеството не съответстват на закона /чл.223, ал.5 от ТЗ и чл.227, ал.3 от ТЗ/, поради което е отказало исканото вписване.
Излага се, че разпоредбите /чл.223, ал.5 от ТЗ и чл.227, ал.3 от ТЗ/, които е приело длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, че са нарушени с текстове от устава не са императивни, а освен това не можело на това основание да се откаже вписване.
Моли, съда да отмени отказа и върне преписката със задължителни за А.п.в. указания досежно вписването на претендираните промени.
Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е постановило атакувания отказ по заявление с вх. № 20190723091246. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че текстове от изменен устав на дружеството, противоречат на императивни разпоредби на закона.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите в жалбата, прие следното:
Жалбата е допустима. Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано лице, по смисъла на чл. 15 от ЗТР, тъй като отказът на Агенцията по вписванията е постановен на 24.07.2019г., а жалбата е депозирана в съда два дни по - късно, на 26.07.2019г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този извод на съда са следните:
Предмет на заявлението, с което е сезирана А.п.в. е искане за промяна на обстоятелства по група "Основни обстоятелства" в АД, а именно промяната на вида акции в дружеството, като в същото време е представен и изменен устав на дружеството за обявяване. Вписването и обявяването на посочените е предвидено като задължение на търговеца по чл. 5 и чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 24, ал.3 от Наредба № 1/07г. към заявлението се прилагат документите, които доказват изпълнение на изискванията на закона относно промяната на обстоятелството, ако такива са установени със закон.
В правомощията на длъжностното лице по регистрацията, съгласно чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 91, т. т. 5 и 6 от Наредба № 1/2007г., е да провери дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона и от всичко това следва ли извод, че исканото вписване следва да бъде осъществено.
В производството по проверка законосъобразността на обжалвания отказ по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, върху съда се пренася правомощието да направи преценка за спазване на всички предвидени в чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания за извършване на исканото вписване. Дължимата преценка за спазване на законовите изисквания е формална. Това означава тя да бъде ограничена до следното – представени ли са пред регистъра всички изискуеми по закон документи, те редовни ли са от външна страна и от тях следва ли извод за осъществяване в правния мир на обстоятелствата, чието вписване се претендира.
Настоящият съдебен състав приема, че в настоящата хипотеза установеното със закон изискване за представяне на актуален устав на дружеството /отразяващ промяната в основни обстоятелства, чието вписване се претендира/, който да е съответен на закона от външна страна не е изпълнено.
Съгласно чл. 223 ТЗ акционерите се уведомяват за свикване на ОСА с обявяване на поканата в ТР, като в хипотезата на акционерно дружество, издало само поименни акции уведомяването може да стане и с връчване на писмени покани, ако уставът предвижда това. Независимо обаче дали свикването е с обявяване на поканата в ТР, или чрез лично връчване на писмени покани, следва да е спазена императивната норма на чл. 223, ал. 5 ТЗ - уведомяването следва да е в предвидения от закона срок – не по-малко от 30 дни преди откриването на ОС. Няма пречка в устава да е предвиден по-дълъг срок, но предвиждането на по-кратък срок, както е в случая е недействително.
Нормата на чл. 223, ал. 5 ТЗ гарантира правата на акционерите да се запознаят с дружествените документи и да се подготвят за решаване на въпросите от дневния ред, като гарантира и правото на миноритарните акционери да искат в 15-дневен срок преди откриването на събранието включване на допълнителни въпроси в дневния ред /чл. 223а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/. Възприемането на обратното означава правата на миноритарните акционери по чл. 223а ТЗ да се гарантират в различна степен в зависимост от начина на свикване на събранието, което е правно неприемливо и необосновано /решение № 48/29.07.2013 г., т. д. № 830/2012 г. на ВКС, I т. о. /.
В тази връзка са неоснователни изложените в жалбата доводи, че след визираният в разпоредбата на чл.223, ал.5 от ТЗ минимален срок от 30 дни се отнася само в случаите когато ОС се свиква, чрез обявяване на покана в ТР, но не и когато акционерите са предвидил в устава свикването с писмени покани на ОС. Всички норми, регламентиращи и гарантиращи правата на правните субекти, особено на тези в неравностойно положение, имат императивен характер.
В случая, видно от представените към заявлението документи, не са изпълнени всички изисквания на закона, за да бъде извършено законосъобразно вписване на претендираната промяна.
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваният отказ следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20190723091246/24.07.2019г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да впише по партидата на „Б.9.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, промяна на обстоятелства подлежащи на вписване, а именно – броя и вида на издадените от дружеството акции, а именно вписване на 10 000 броя поименни акции, с номинална стойност на всяка от тях – 5 лева, както и да обяви актуален устав на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението заверен препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за
изпълнение.
СЪДИЯ :