Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
04.09.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав на 26 август
2020 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ЧИЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА
КОНДОВА
Секретар: Ив.Златева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНЧХД № 178
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивният съд е образувано по
въззивна жалба на адв.Д. ***, в качеството му на защитник на подсъдимия Ж.Г.Х.,
против Присъда № 96/27.11.2019 г. постановена по НЧХД № 75/2019 г. по описа на
РС-Тополовград, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.****
г., около 11.00 часа пред централния вход на читалище „**.**.***** * ******* - ****
*.” - гр.***********, в гр.*********** се заканил с престъпление против
личността на С.Т.Д. с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, с думите: „копеле,
ще ти избия зъбкитеее…”, като заканата е възбудила у тъжителката основателен
страх от осъществяването й и е извън случаите на закана за убийство, поради
което и на основание чл.144, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, буква „б” и чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично с
продължителност от шест месеца и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител с продължителност от шест
месеца.
С присъдата подс. Ж.Г.Х. е признат за виновен и в това,
че по същото време и място и със същите думи: „копеле, ще ти избия зъбкитеее…”
е нанесъл обида на С.Т.Д. с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********, като обидата е нанесена публично, поради което и
на основание чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК и чл.55, ал.2 във
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на глоба в размер на 1500 лв./хиляда и
петстотин лева/ и на Обществено порицание, което да се обяви чрез печата.
На основание чл.23 от НК на подсъдимия Ж.Г.Х. е
определено едно общо наказание, най-тежкото от така определените, а именно
наказание пробация с пробационни мерки, както следва: 1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично с продължителност
от шест месеца и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител с
продължителност от шест месеца.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо
наказание пробация е присъединено наказанието Обществено порицание.
На основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД подс.Ж.Г.Х. е осъден да
заплати на С.Т.Д. сумата 500 лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди в резултат на заканата, като предявеният
граждански иск за разликата до претендирания размер от 1500 лева е отхвърлен.
С присъдата, на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД подс.Ж.Х.
е осъден да заплати на С.Т.Д. сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на обидата, като
предявения граждански иск за разликата до претендирания размер от 1000 лева е
отхвърлен.
Подсъдимият Ж.Х. е осъден да заплати на тъжителката С.Т.Д.
с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 280 лв./двеста и
осемдесет лева/ съразмерно с уважената част от предявените граждански искове,
както и да заплати по сметка на РС-Тополовград държавна такса върху уважения
размер на исковете в общ размер – 100 лв. /сто лева/.
В подадената въззивна жалба и в допълнението към нея не
се правят нови доказателствени искания.
Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга
такава, с която подс.Х. да бъде признат за невиновен в това да е извършил
престъпление по чл.144, ал.1 от НК и престъпление по чл.148, ал.1, т.1
вр.чл.146, ал.1 от НК. Алтернативно се иска отмяна на присъдата на осн.чл.334,
т.2 вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК в частта й, с която подс.Х. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, да бъде оправдан по
това обвинение и да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК по обвинението
за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК. Искането за
оправдаване по обвинението за двете престъпления е аргументирано с твърдението,
че по делото липсвали събрани достатъчно доказателства, от които да се направи
несъмнен извод относно изпълнителното деяние на всяко от тях, а именно, че
подсъдимият е отправил обидната и заканителната реплика точно към С.Д., при
положение, че на мястото е имало и други хора /включително и свид.Б. Д./, а
освен това, заканителната реплика нямала характер на такава, която да би могла
да възбуди основателен страх у пострадалата, още повече, че подсъдимият живеел
постоянно в гр.******, срещата им е била случайна и са били налице възпиращите
действия на двете жени в автомобила на подс.Х.. Не било изследвано от съда и
субективното отношение на подсъдимия към репликата - дали с нея е искал да
респектира пострадалата и да предизвика у нея страх или е било израз на неконтролирана
негова емоционална реакция. В резултат, жалбоподателят намира, че в нарушение
на чл.14, ал.1 от НПК съдът е изградил вътрешното си убеждение без обективно,
всестранно и пълно да изследва всички обстоятелства по делото. Посочва се също,
че по делото е останал нерешен въпроса за активната легитимация в процеса на С.Д.,
т.к. тъжбата не е подписана от нея, а от упълномощения от нея адвокат и до момента
тъжителката не е потвърдила депозираната от нейно име тъжба.
В съдебно заседание въззивникът – подс.Ж.Х. поддържа
депозираната въззивна жалба и моли въззивния съд да я уважи по изложените в нея
съображения. Твърди, че показанията на свидетелите, на които съдът е основал
присъдата си, са противоречиви, т.к. между тях имало разминаване относно броят
на лицата, намиращи се на мястото на инцидента и чакащи на каса на „***** *****”.
В съдебно заседание въззиваемата - частен тъжител С.Д.
чрез своя повереник – адвокат от АК-******** оспорва основателността на
въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и да потвърди атакуваната
присъдата изцяло като правилна и законосъобразна. Повереникът моли въззивния
съд да присъди законната лихва върху уважените размери на гражданските искове, въпреки
че и сам посочва, че същата не е била поискана от първоинстанционния съд чрез
предявяване на акцесорен иск за нея. Счита, че съдът служебно дължи това присъждане.
Така също повереникът моли въззивния съд да присъди направените по делото
разноски от тъжителката Д. в техният пълен размер, а не както са присъдени от
районният такъв - съобразно уважената част от предявените граждански искове.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба и допълнението към нея , доводите на страните и обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен
акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
от лице имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК,
а разгледана по същество – се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я
преповтаря. Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е
обсъдил подробно кои гласни доказателства кредитира, сочейки задълбочени
аргументи за това, поради което и въззивният съд счита за ненужно да ги
преповтаря. Следва да се отбележи, че съдът намира възражението на подсъдимия и
защитника за това, че съдът е изградил вътрешното си убеждение без обективно,
всестранно и пълно да изследва всички обстоятелства по делото, като с това е
нарушил разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, за неоснователно. Районният съд
прецизно и с професионален усет е обсъдил всяко едно събрано по делото
доказателство, като при това е отчел близките и родствени връзки на част от
свидетелите със страните по делото, като правилно е акцентирал и обосновал
присъдата си основно на показанията на свидетелите, които не са обвързани със
страните и съответно не са предубедени от изхода на делото. Така също,
районният съд не е пренебрегнал обстоятелството, че между някои от
кредитираните гласни доказателства са налице противоречия - така, както твърди
и подсъдимият пред въззивиният съд, но правилно ги е преценил като несъществени
такива и отнасящи се до факти, които не са пряко свързани с предмета на
доказване, като например - дали колата е била спряла или не, дали е била с
изгасен двигател или не, какво е било разположението на майката спрямо дъщерята
пред читалището, какво е било разположението на пътниците в колата на
подсъдимия, имало ли е куче или е нямало, колко са били хората, чакащи на
опашка на каса на „***** *****” и т.н. Правилно и обосновано, съдът е
констатирал, че по съществените факти, касаещи процесната реплика - изречена ли
е била, кой я е изрекъл, спрямо кого, колко пъти и с каква интонация,
всички разпитани по делото свидетели не
си противоречат и по един и същи начин посочват фактите и обстоятелствата по
случая.
Във връзка с всичко това, въззивният съд намира за
неоснователно възражението на защитата и подсъдимия, че по делото липсвали
събрани достатъчно доказателства, от които да се направи несъмнен извод относно
изпълнителното деяние на всяко от престъпленията. Напротив, доказателствата
категорично сочат, че подсъдимият е отправил обидната и заканителната реплика
точно към С.Д., както и че, заканителната реплика е с характер на такава, която
би могла да възбуди основателен страх у пострадалата. Анализът на събраните
доказателства, извършен от районният съд и изложен в мотивите към присъдата е
правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд
напълно се солидаризира с него. Направеният от съда анализ на обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата С.Д.
и на свидетелите-очевидци е подробен, прецизен и обективен, като не е налице превратно тяхно
тълкуване.
След точна и пълна преценка на данните от всички
доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се
направи еднозначен извод за осъществени от обективна и субективна страна състави
на двете престъпления - предмет на осъдителната присъда. В тази насока,
инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при
условията на чл.305, ал.3 от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните
доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд
е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс. Ж.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 148, ал.1,
т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г., около 11.00 часа пред
централния вход на читалище „**.**.***** * ******* - **** г.” - гр.***********,
в гр.*********** с думите : „копеле, ще ти избия зъбкитеее…”, е нанесъл обида
на С.Т.Д. с ЕГН **********, като обидата
е нанесена публично.
Обидата е престъпление против честта и достойнството на
личността. За да е налице престъпление по чл.146, ал.1 от НК деецът следва да
даде своята негативна оценка за личността на пострадалия като извърши нещо или
като каже нещо под формата на епитети, сравнения, квалификации, които изрази
или действия да са унизителни за честта или достойнството на жертвата. В
конкретиката на процесния случай изразът „копеле”, чийто автор е подсъдимия, е такъв
от характера на горепосочените. Посоченият израз е изказан от подсъдимият в
присъствието на тъжителката и е унизяващ честта и достойнството й, предвид безспорно
установеното по делото обстоятелство, че е изречен в присъствието на нейната
майка и като се има предвид отношенията, привързаността между майката и
дъщерята и смисълът който се влага в тази дума на извънбрачно дете. В случая, обидата
е нанесена публично – на публично място, в централната част на града, в
присъствието на няколко намиращи се на мястото граждани-очевидци, които са били
възмутени от случилото се, което от своя страна още повече засилва интензитета
на въздействието й.
Районният съд е направил напълно обосновани правни изводи
и относно това, че подс. Ж.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл.144, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г., около 11.00
часа пред централния вход на читалище „**.**.***** * ******* - **** *.” - гр.***********,
в гр.*********** се заканил с престъпление против личността на С.Т.Д. с
постоянен адрес:***, с ЕГН **********, с думите: „копеле, ще ти избия
зъбкитеее…”, като заканата е възбудила у тъжителката основателен страх от
осъществяването й и е извън случаите на закана за убийство.
Обосновано и правилно районният съд е отговорил на
направеното пред него, а и сега пред въззивния съд, възражение на подсъдимия и
защитата в посока това, че липсва осъществено престъпление по ч.144, ал.1 от
НК, т.к. заканата изречена от подс.Х. не е възбудила страх у С.Д. и не е
доказано по безспорен начин, че е отнесена именно към нея. С оглед указаното в
ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д.№ 47/1989 г. на ВС на РБ, за осъществяване на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление против личността
спрямо определено лице, която закана да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. Т.е., не е необходимо лицето
действително да се е изплашило или да е променило начина си на живот, а само да
съществува основание да се счита, че заканата би могла да се осъществи -
какъвто безспорно е и процесния случай. В хипотезата на конкертния случай,
заканата, изречена от подсъдимия е постигнала нещо повече - възбудила е страх у пострадалата Д., че същата
ще бъде осъществена от него, предвид неговото емоционално състояние в момента и
нуждата да бъде възпиран в действията си и поведението си от съпругата и дъщеря
му. В резултат на заканата, Д. в първият момент е останала вцепенена и е
закрила лицето си с ръце, а впоследствие е била тревожна, притеснена,
разстроена и дори се е наложило да извикат съпругът й да остане при нея.
Твърдението на защитника, че в случая се касае само за
неконтролируема емоционална реакция на подсъдимия, по никакъв начин не
означава, че хората, присъстващи в този момент на инцидента, включително и С.Д.,
би трябвало да са свикнали с това да се крещи, обижда и заканва.
Въззивната инстанция изцяло споделя извода на районния
съд по изложените от него подробни аргументи в тази посока, че от субективна
страна двете деяния са извършени от подсъдимия при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал противоправния
характер на извършваното, както и общественоопасните последици на същото, но
въпреки това е искал настъпването им. Той е и съзнавал съдържанието на обидата
и на заканата, както и че последната е възприета от заплашената Д. като
действителна заплаха.
Предвид горното правилно подс.Х. е бил признат за виновен
по предявеното му и поддържано от РП-гр.Тополовград обвинение за извършени
престъпления по чл.144, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК.
С оглед изложеното дотук, искането на защитника и на
подс.Х. за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен в осъществяване на деянията - предмет
на обвинението, следва да бъде оставено без уважение.
За неоснователен съдът намери довода на защитата, че С.Д.
е с нелегитимно качество на тъжител в процеса, т.к. тъжбата не била подписана
от нея, а от упълномощения от нея адвокат и до момента не била потвърдила
депозираната от нейно име тъжба. Видно от данните по делото, С.Д. редовно е
упълномощила адв.К. от АК-***** за свой процесуален представител в настоящото
наказателно производство, като упълномощаването е осъществено преди депозиране
на тъжбата до съда и същата до настоящият момент не е оттеглена. В този смисъл
не е налице процесуално нарушение, свързано с предявяване на тъжбата.
За да определи наказанието за всяко едно от
престъпленията, наложено на подсъдимия по вид и размер, правилно решаващият съд
е взел предвид както сравнително високата степен на обществена опасност на
осъществените от него престъпления и начина на осъществяването им, така и
ниската степен на обществена опасност на личността му. При индивидуализиране на
наказанието не са били пренебрегнати обстоятелствата, свързани с чистото
съдебно минало на подсъдимия, че е човек с репутация в обществото,
високообразован, ръководи свое собствено дружество, с добро семейство, както и
че е понесъл известно време преди това обида от тъжителката, която въпреки, че
е на възрастта на неговите деца и е израснала покрай него, си е позволила да го
нарече „лъжец и олигофрен“. Също така по делото безспорно се установява, че
подсъдимия е бил емоционално превъзбуден и тази емоционалност е породена, както
от смъртта на неговата тъща и от отношението на тъжителката и нейните родители
към този факт, така и от влошените роднински отношения, за които той не е имал
пряка вина и които той е преживявал по своему.
С оглед на изложеното, преценката на районния съд за
определяне на вида и размера на наказанията при условията на чл.55 от НК е
правилна, т.к. в случая наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
са многобройни такива, така, че и най-лекото предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко с извършеното от него. Определените от районния съд
при тези условия наказания пробация при
задължителните пробационни мерки по т.1 и 2 на чл.42а, ал.2 от НК с минималната
продължителност – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично с
продължителност от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ с продължителност от шест месеца - за престъплението по чл.144, ал.1
от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ от НК, както и наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание“ - за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК и при
условията на чл.55, ал.2 от НК във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, са явно
справедливи и съответстващи на степента на обществена опасност на извършеното и
на извършителя, поради което не са налице основания за тяхното изменение.
Обосновано и съобразено със закона, на осн.чл.23, ал.1 от НК на подс.Х. е определено едно общо наказание - най-тежкото от така
определените, а именно наказание пробация с пробационни мерки, както следва:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично с
продължителност от шест месеца и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител с продължителност от шест месеца.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо
наказание пробация правилно е присъединено наказанието Обществено порицание.
Преценявайки правилно, че така определените наказания са
достатъчни за предупредителното и възпитателното въздействие върху този
подсъдим, чиято личност е с ниска степен на обществена опасност, районният съд
е приложил възможността, предоставена от закона с нормата на чл.23, ал.3 от НК
и не е присъединил наказанието „глоба” нито изцяло, нито отчасти към
най-тежкото наказание.
Изводът на първоинстанционният съд за доказаност по
основание на предявените от гр.ищец С.Д. граждански искове за причинените й от
престъпленията неимуществени вреди е обоснован и законосъобразен. Действително,
в резултат на осъщественото от подс.Х. престъпно деяние по чл.144, ал.1 от НК, Д. е преживяла силен психически тормоз и
притеснение, както по време на извършване на престъплението, така и
продължителен период от време след осъществяването му, като е изпитвала тревога
за здравето си. От престъплението „обида“ е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в страдание от засягане честта и достойнството й, което е
с по-голям интензитет предвид публичното нанасяне на обидата пред много хора.
В резултат, въззивният съд в настоящия си състав счита,
че решаващия съд е присъдил суми в справедлив размер за обезщетяване на
претърпените от Д. неимуществени вреди от всяко от престъпните деяния,
отговарящ на трайно установената съдебна практика в тази насока, поради което и
атакуваната присъда в тази й част следва да бъде потвърдена. Правилно, върху
присъдените суми по предявените граждански искове районният съд не е присъдил
законна лихва, т.к. видно от данните по делото същата не е била поискана от
тъжителката - ищец и от повереника й, а съдът не дължи служебно такова
произнасяне. В тази връзка вззивният съд прецени като неоснователно искането на
адв.К. - повереник на тъжителката Д., съдът служебно да присъди законната лихва
върху уважените размери на предявените граждански искове.
Тъй като подсъдимия е признат за виновен, правилно
решаващия съд го е осъдил да заплати ДТ върху уважените размери на предявените
гр.искове, както и разноските, които гр.ищец С.Д. е направила по делото.
Неправилно обаче районният съд е определил размера на последните като сума от
280 лв., осъразмерявайки я с уважената част от предявените граждански искове. В
резултат, като основателно въззивният съд прецени възражението на повереника на
тъжителката за присъждане на разноските, направени от тъжителката по делото в
пълният им размер, съобразно разписаното в разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й, с която подс.Ж.Х. е
осъден да заплати направените от тъжителката Д. разноски по делото, като
увеличи присъдената сума от 280 лв. на 433 лв., съставляваща адвокатско
възнаграждение и такса за образуване на наказателно дело по тъжба на
пострадалата. В останалата й част, присъдата като правилна следва да бъде
потвърдена.
Ето защо и на осн. чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 96/27.11.2019 г. постановена
по НЧХД № 75/2019 г. по описа на РС-Тополовград в частта й, с която подс.Ж.Х. е
осъден да заплати направените от тъжителката С.Д. разноски по делото като
увеличава размера на присъдената сума от 280 /двеста и осемдесет/ лева на 433
/четиристотин тридесет и три/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.