РЕШЕНИЕ
№ 593
гр. Ямбол, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20232330101533 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на „ВАКУУМ ЕЛ
СИСТЕМ“ ЕООД гр. Я., представлявано от *** И. А. против И. В. В., с която
желае да се да се осъди И. В. В. да им заплати сумата 606,27лв.,
представляваща остатъка от дължимото от *** обезщетение по чл. 220, ал.1
от КТ за прекратяване на трудов договор № ***г. без да спази дължимото по
този договор предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендира се присъждане на направените разноски.
Твърди се, че И. В. В. е назначен като *** във „Вакуум ел систем“ ООД
на длъжност „***“ с трудов договор № ***г.. Трудовият договор е сключен на
осн. чл. 67, ал.1, т. 1 вр. чл. 70, ал.1 от КТ със срок за изпитване 6 /шест/
месеца, уговорен в полза на работодателя, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 710 лв., с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия. Срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор е
договорен на 30 /тридесет/дни. И. В. постъпил на работа на 19.07.2022г.
1
Със заявление вх № ***. И. В. заявил, че прекратява трудовия си договор
с „Вакуум ел систем“ ООД на осн. чл. 326, ал.1 от КТ, като няма да отработи
дължимия срок на предизвестие и прекратява трудовия си договор, считано от
датата на депозиране на заявлението - 26.07.2022г.
Със същото заявление И. В. е дал съгласие работодателя да прави
удръжки от трудовото му възнаграждение, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, както от всички други плащания, които работодателя
му дължи.
В хипотезата на чл. 326, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява по
силата на едностранното изявление на работника и отсрещно такова на
работодателя не е необходимо, ето защо въз основа на подаденото заявление
работодателят е издал заповед № ***г., с която констатира, че трудовия
договор на И. В. е прекратен на осн. 326, ал.1 от КТ, считано от 26.07.2022г..
В заповедта е вписано и дължимото от работника обезщетение за
работодателя на осн. чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестие от
30 дни. Размера на обезщетението изчислен по реда на чл. 228 от КТ е 710 лв..
Заповедта е връчена на работника на 26.07.2022г.. По данни от
счетоводството на „Вакуум ел систем“ ООД И. В. има да получава от
„Вакуум ел систем“ ООД сумата 103,73 лв., неполучено трудово
възнаграждение за м. юли 2022г..
След прихващане на двете насрещни вземания, които имат един спрямо
друг работника и работодателя, остава да задължение на И. В. към „Вакуум ел
систем“ ООД в размер на 606,27 лв..
С покана за доброволно плащане изх. № ***г„ получена лично от В. на
04.04.2023г. работодателят „Вакуум ел систем“ ООД е поканил работника да
заплати дължимата сума на предприятието. До датата на подаване на иска в
съда плащане не постъпило. В днешното съдебдо заседание процесуалният
представите на ищцовото дружество заявява, че ответникът е заплатил
сумата.
В хода на съдебното дирене искът се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. Същият не се явява и в съдебно заседание, като не е изразил
писмено становище по иска.
2
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от правна и фактическа
страна.
Предявеният иск е с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.
Съгласно тази разпоредба страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Плащането на
посочената сума няма характер на обезщетение за вреди, тъй като сумата е
определена глобално и не е съизмерима с някакви претърпени или дори
предполагаеми вреди. По естеството си това плащане представлява
заместваща престация, която цели да замени дължимото спазване на срока на
предизвестието със заплащане на определената от закона сума.
Юридическите факти, от които възниква задължението по чл.220, ал.1 КТ, са:
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и изявление, че
предизвестието няма да бъде отработено. От доказателствата по делото се
установява наличието и на двете предпоставки за възникване право на
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в полза на работодателя.
Видно от същите се установява, че ответникът е работил по трудово
правоотношение с ищеца на длъжността *** по силата на трудов договор №
*** г. В т.VI от договора страните са уговорили срок на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор от 30 дни . На 26.07.2022 г. ответникът е
подал заявление вх.№ ***, с което е поискал трудовото му правоотношение с
ищеца да бъде прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, като в същото е
заявил, че срокът на предизвестие от 30 дни няма да отработи, а прекратява
трудовия договор считано от датата на подаване на настоящата молба –
26.07.2022г. и е дал съгласие работодателят да прави удръжки от дължимото
му се трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, както и от всички други плащания, които му дължи без ограничение,
за погасяване на задължението му за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.221,ал.1 от КТ.
По делото е представена заповед № *** г., с която трудовото
правоотношение с ответника е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ и в
3
която е отбелязано, че работникът дължи на работодателя обезщетение по
чл.220,ал.1 от КТ .Представен е и платежен фиш на ответника за м.юли 2022г.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение, че дължимият от И. В. В. остатък за обезщетение по
чл.220,ал.1 от КТ е 606,28лв., с което искът се доказа и по размер. Ето защо
същият следва да се уважи в пълен размер ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на иска н съда – 15.06.2023 до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото, които съобразно представения
списък са в размер на 450лв. Ответникът следва да заплати по сметката на
ЯРС направените от съда разноски за експертиза в размер на 150.00лв.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. В. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.*** на
осн.чл.220,ал.1 от КТ да заплати на „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.Я., ул.*** вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК
*** представлявано от *** И. А. със съдебен адрес: гр.Я., ул.*** ***.Р. А. от
ЯАК сумата от 606,27лв. представляваща остатъка от дължимото от
работника обезщетение при прекратяване на трудов договор, ведно със
законната лихва за забава считано от 15.06.2023г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА И. В. В., да заплати на „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД
направените по делото разноски в размер на 450,00лв., както и да заплати по
сметката на ЯРС направените от съда разноски за експертиза в размер на
150,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
4