РЕШЕНИЕ
№ 2194
Добрич, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НЕЛИ КАМЕНСКА |
При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20257100700322 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на Н. Б. Л. с [ЕГН] с адрес [населено място] [улица], вх.Б, ап.7 срещу отговор по заявление за достъп до обществена информация № 94Н-01-15/20.06.2025 г. на кмета на Община [населено място], Й. Й..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на отговора по заявлението за достъп за обществена информация с твърдението, че същият не отговарял на изискванията на чл. 28 от ЗДОИ. Жалбоподателят претендира, че отговорът е издаден при липса на компетентност, понеже не ставало ясно кой конкретно го е постановил - липсвали име, длъжност, личен подпис. Жалбоподателят счита, че не е спазена предвидената в закона форма на решение по искането за достъп до информация като вместо това му било изпратено общо информационно писмо. Излага твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на всеки от поставените от него осем въпроси към ответника. Направени са и оплаквания за неспазване на материалноправните разпоредби и противоречие с целта на закона по отношение на заявлението му за достъп до информация. Въз основа на горните съображения, подробно развити в жалбата, моли оспорения отговор да бъде обявен за нищожен, респективно отменен като незаконосъобразен като преписката се върне на административния орган за издаване на решение по същество по всяка точка от заявлението, съгласно изискванията на ЗДОИ и на АПК.
Ответникът, кмет на Община [населено място], представляван от старши юрисконсулт Г. К., в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Оспореното писмо е публикувано на 26.06.2025 г., а жалбата срещу него е подадена на 30.06.2025 г.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на оспорване пред съда административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Административното производство е било образувано въз основа на заявление с вх. № 94Н-01-15/20.06.2025 г., подадено от Н. Б. Л. до кмета на Община [населено място] с поставени осем основни искания за предоставяне на информация и две допълнителни искания.
В отговор кметът на Община [населено място] е издал на 26.06.2025 г. оспорения в настоящото производство отговор с изх. № 94Н-01-15/26.06.2025 г., оформен като писмо до г- н Л., в който е взел отношение по отношение на шест от направените осем запитвания.
Оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като е издадено в отговор на подадено заявление за достъп от задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация ( чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ).
Възражението за нищожност на отговора е неоснователно. За съставител на писмото се приема лицето, което го е подписало, поради което твърденията, че в същото не било вписано името, длъжността и подписа на издателя, е необосновано. Видно е, че оспореното писмо, представляващо отговор на заявлението за достъп до обществена информация, е издадено и подписано от кмета на общината, който в качеството си на нейн законен представител, е компетентен да разгледа и реши всяко искане за предоставяне на обществена информация, свързана с дейността на общината. В този смисъл писмото има издател, който е компетентният орган да го издаде.
На първо място заявителят е поискал предоставяне на „всички вътрешни документи, инструкции, правила, заповеди и каквито и да е разпоредби – писмени или електронни - съществуващи към настоящия или минал период“, касаещи правила за работата на служителите по заявления за достъп до обществена информация. Видно от съдържанието на заявлението целта е да се установи дали процесните правила съдържат указания за изготвяне на анонимни отговори по заявления за достъп или съдържат указания, позволяващи избягване на контрол от страна на обществото.
С втория си въпрос заявителят е поискал да разбере длъжността на служителя, разгледал и подготвил отговора по подаденото заявление.
По отношение на първия основен въпрос с оспореното писмо кметът на общината е отговорил, че всички правила са публично достъпни на интернет-страницата на общината като е указал точно мястото в сайта на общината , където са публикувани.
Първото искане на жалбоподателя представлява заявление за предоставяне на официална информация, тъй като сочените правила, инструкции за работа и др. подобни се съдържат в приетите от общината нормативни актове. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им.
С т.1 от оспорения отговор жалбоподателят е надлежно уведомен, че поставените от него въпроси по своята същност са официална информация, като отговорите на същите са нормативно уредени в конкретно посочени вътрешни правила и подзаконови нормативни актове като е указано къде са публикувани и че достъпът до тях е свободен. Съгласно чл. 12, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗДОИ достъпът до тази информация е свободен и се предоставя чрез обнародването й. В случая задълженият субект е посочил, че исканата информация е публикувана, съгласно изискванията на закона, посочил е къде в страницата на общината могат да се намерят исканите правила и как да се осъществи достъпа до тях. Ответникът освен това е дал и списък на наименованията на всички нормативни актове, свързани с дейността на общината по предоставяне на достъп до информация. В хипотезата на чл. 12 от ЗДОИ, се касае за достъп до обществена информация, която е обществено достъпна за всеки. В конкретния случай исканата информация е публикувана на интернет сайта на Община [населено място]. С оглед на това посоченият начин на оповестяване на информацията изключва задължението на органа да предоставя по друг начин тази обществената информация.
Първият допълнителен въпрос, оформен в т.1.1 от заявлението за достъп, дали има изрична забрана за посочване на служителите, касае правилата за работа в администрацията, представляващи официална информация, до която има осигурен достъп.
Запитването, оформено в т.1.2 от заявлението за достъп, видно от съдържанието му, не представлява искане за предоставяне на достъп до информация, а лична оценка на заявителя. Така, както е оформено същото представлява изразено лично, негативно мнение, съдържащо твърдение, че „администрацията е превърната в колективен бетонов чадър, предпазващ всеки по веригата от персонални последици“. Затова не е възможно да се отговори и обсъди по реда на ЗДОИ оценъчната квалификация в т.1.2 от заявлението „Какви са последователните процедурни стъпки и вътрешни механизми за превръщане на администрацията в „колективен бетонов чадър“, предпазващ всеки по веригата от персонални последици“.
При отговора на втория въпрос, кметът на общината е посочил, че разглеждането, изготвянето, съгласуването и издаването на отговори към заявители се обработват съгласно изброените норми и правила. Видно е, че публично достъпна е официалната информация, вкл. и в частта за длъжностите на лицата, които са натоварени да приемат и обработват постъпилите заявления за достъп до обществена информация.
Задълженият субект е отговорил и на третия поставен от жалбоподателя основан въпрос, дали служителите на Община Добрич имат завършено основно образование. Видно е , че с т. 3 от оспорения акт е даден положителен отговор на този въпрос.
Жалбата е неоснователна и по отношение на отговорите на въпроси по т.4 т. 5 и т. 6. Видно е, че ответникът е дал пълна и изчерпателна информация колко служители са със средно образование, колко са с висше образование, както и уверение, че ежегодно се извършва атестация съгласно изискванията на нормативните актове.
Правилно ответникът е преценил, че не дължи отговор на въпроса дали са правени тестове на служителите за способността им да четат с разбиране, тъй като това е основно умение, което се придобива при завършването на първата образователна степен, т.е. с основното образование. На това запитване, съдържащо обиден намек и оценка за ниска грамотност, е отговорено индиректно с уверението, че общината работят експерти, които са преминали обучение за работа с българското законодателство по отношение предоставянето на достъп до информация и притежават познания и опит с тази дейност.
Административният орган не се е произнесъл по исканията за достъп до информация, оформени в т.7 и в т. 8 от заявлението на жалбоподателя. Съдът приема, че в тази част е постановен мълчалив отказ, който жалбоподателя също оспорва, видно от съдържанието на жалбата му.
Жалбата е неоснователна по отношение на мълчаливия отказ да се разгледа искането в т. 8 от заявлението. Зададеният въпрос, дали има официална вътрешна разпоредба, заповед, наредба, с която се забранява предоставянето на информация, уронваща престижа на общината и нейните служители, касае отново предоставяне на официална информация, съдържащи се в вътрешни правила, подзаконови нормативни актове, с които общината работи. Съгласно чл. 12 от ЗДОИ официалната информация се оповестява публично чрез публикуване. Запознавайки се с публикуваните вътрешни правила, подзаконови нормативни актове и заповеди, достъпни на страницата на общината, заявителят не е ограничен да си състави собствено мнение дали съществува правило, забраняващо предоставянето на информация, която уронва престижа на общината и нейните служители.
Жалбата е основателна по отношение на постановения мълчалив отказ за разглеждане на въпросът в т.7 от заявлението за достъп до информация. По отношение на това искане ответникът не се е произнесъл дали приема исканата информация за обществена и дали следва да предостави или откаже предоставянето на достъп до нея, съответно какви са съображенията му за това. Решаващ орган в производството по Глава ІІІ от ЗДОИ е задълженият субект и затова преписката следва да се върне на административния орган да се произнесе по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ с решение за предоставяне или с решение за отказ относно т.7 от заявление за достъп на обществена информация № 94Н-01-15/20.06.2025 г. на Н. Б. Л., а именно: „ Получавала ли е община Добрич чрез ЗДОИ или други жалби и молби информация, че срещу нейн служител се води наказателно производство? Ако да – колко пъти, за колко служители, за кои видове престъпления...“
При този изход от спора и частичната основателност на жалбата, разноски на страните не се следват.
Мотивиран от горното, Административен съд –Добрич V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Б. Л. срещу отговор за предоставяне на достъп до обществена информация № 94Н-01-15/26.06.2025 г., издаден от кмета на Община [населено място], по отношение отговорите на въпроси по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.8 от заявление за достъп на обществена информация № 94Н-01-15/20.06.2025 г. на Н. Б. Л..
ОТМЕНЯ мълчалив отказ, постановен по т. 7 от заявление за достъп на обществена информация № 94Н-01-15/20.06.2025 г. на Н. Б. Л..
ИЗПРАЩА административната преписката на кмета на Община [населено място] за произнасяне по т. 7 от заявление за достъп на обществена информация № 94Н-01-15/20.06.2025 г. на Н. Б. Л. в сроковете по чл. 28 - чл. 31 от ЗДОИ.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните.
| Съдия: | |