Р Е Ш Е Н И Е
28.07.2020 г.
Номер 175 2 0 2 0 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на четиринадесети юли 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело номер 85 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на С.Л.Б. ***, срещу Отказ на Главния архитект на Община Кюстендил за издаване на виза за проектиране за строеж „Жилищна сграда – преустройство и ремонт“ с идентификатор 41112.503.1219.3 по КККР одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК и изменен със Заповед № 18-9910/09.12.2016 г. на Началник на СГКК - Кюстендил, в УПИ VІІІ, кв. 283 по ПУП-ПЗР на гр. Кюстендил, централна градска част, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г. на Кмета на Община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № УТ 19-1691/20.01.2020 г. Жалбоподателят поддържа, че отказът на Гл. архитект на Община Кюстендил е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден при неправилно приложение на закона и неправилно интерпретиране на фактическата обстановка. Моли отказът да бъде отменен и Гл. архитект да се произнесе отново по административната преписка с произтичащите от това законни последици. Претендират се направените съдебни разноски. Представени е и писмено становище.
Ответникът, редовно призован, чрез ст. юр. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приета и съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. С., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения отказ на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите на чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, поради което ще я уважи.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният отказ за издаване на виза за проектиране е постановен в противоречие с приложимите материално – правни норми.
В конкретната хипотеза, ответникът – Гл. архитект на Община Кюстендил се произнася по направеното заявление от жалбоподателя с писмо изх. № УТ 19-1691/22.11.2019 г., с което отказва да издаде виза за проектиране за „Жилищна сграда – преустройство и ремонт“ в УПИ VІІІ-4513, кв. 283 по ПУП-ПЗР на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г. на Кмета на Община Кюстендил.
По делото са представени писмени доказателства за сезирането на административния орган с такова искане, както и съответните документи към него, подробно описани в заявлението с вх. № УТ 19-1691/22.11.2019 г.
В производството по делото не са оспорени приложените документи към заявлението, които се ползват с доказателствена сила.
От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140 ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от ПУП – ПР. Според определението дадено в чл. 12 ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в УПИ се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на ПУП могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво.
В процесния случай със Заявление с вх. № УТ 19-1691/15.11.2019 г., жалбоподателят, в качеството му на възложител по чл. 140 ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 161 от ЗУТ, е поискал издаването на виза за проектиране по чл. 140 ал. 2 от ЗУТ „за жилищна сграда – преустройство и ремонт“ в УПИ № VІІІ-4513, кв. 283, по ПУП –ПРЗ по плана на гр. Кюстендил. От приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че с инвестиционен проект „Жилищна сграда – преустройство и ремонт“ се предвиждат строително – монтажни работи /СМР/ по смисъла на § 5 т. 40 от ДР на ЗУТ, за преустройство и ремонт на съществуваща масивна жилищна сграда с ид. 41112.503.1219.3, която не се запазва с предвижданията на действащия ПУП, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г. и частично върху нейното местоположение се предвижда изграждането на новопроектирана сграда, с която се предвижда нов начин на застроямване за имота /сключено застрояване между жилищни сгради в четири имота/.
По силата на чл. 140 ал. 2 от ЗУТ „визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива“. Съгласно чл. 134 ал. 6 от ЗУТ „Когато при прилагане на действащи ПУП се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи, конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 от ЗУТ“.
Доводите на административния орган за отказ за издаване на виза за проектиране, са обосновани с липсата на строителни книжа за цялата сграда, като се сочи, че прилагането на чл. 53 от ЗУТ, налага наличие на докозателства за законност на сградата, обект на ремонт, с оглед на разпоредбата на § 21 от ЗР на ЗУТ: „Когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи“.
В случая обаче, сграда с идентификатор 41112.503.1219.3 по КККР на гр. Кюстендил попада в хипотезата на чл. 53 от ЗУТ във връзка с чл. 49 ал. 2 от ЗУТ, като съгласно тях заварени сгради могат да се преустройват вътрешно, без да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално или вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. Временни строежи могат да се разрешават в поземлени имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване. Сградата е констатирана като „заварена двуетажна масивна жилищна сграда“ в писмо с изх. № 94-00-3931/10.01.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил /лист 5 по делото/. За нея има одобрен архитектурен проект № 293/1993 г. и издадено разрешение за строеж № 379/08.11.1993 г. за преустройство на сутеренна стая в ателие за „Бръснаро – фризьорски услуги“ в УПИ VІІІ – 4513, кв. 283 по плана на гр. Кюстендил. Проекта е одобрен при условията на чл. 152 от ППЗТСУ /отм./, чиято норма е била приложима за заварени сгради в недвижими имоти, засегнати от мероприятията по териториалното и селищното устройство. Наличието на строителни книжа – разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект са предпоставка сградата да се отнесе към категорията „заварен строеж“, според нормата на § 21 от ЗР на ЗУТ. Приложима е разпоредбата на чл. 49 ал. 2 от ЗУТ, която не предпоставя наличие на отчуждаване,а само за установяване на нов или характер на застрояване, в който не се включва процесния обект, какъвто е конкретният случай.
Предвиденото вътрешно преустройство отговаря на условията на чл. 53 от ЗУТ, като с инвестиционния проект е представено и архитектурно заснемане на съществуващото положение на сграда с ид. 41112.503.1219.3. При сравнение на същото с чертежите на проектното предложение се установява, че с предвидените СМР не се предвиждат изменения на външното очертание на сградата в хоризонтално и вертикално отношение. В проектната документация не фигурират данни относно предвиждане на нови или съществено укрепване на носещите конструкции на сградата. Видно от приложеното заключение в обяснителната записка на част „Конструктивна“ е, че „Така предвиденото преустройство може да се изпълни без да се засяга сигурността на съществуващата конструкция“.
Отделно от гореизложеното, съгласно действащия Застроителен план, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г., се предвижда следното застрояване в обхвата на УПИ – 4513, кв. 283: съществуващата двуетажна жилищна сграда, която е изградена на уличната регулационна линия към ул. „Константинова баня“ се запазва; към югозападната фасада на съществуващата 2МЖ се предвижда изграждането на новопроектирана жилищна сграда, изградена по следния начин – сключено към съществуващата двуетажна сграда в УПИ V- 4511, сключено към съществуваща двуетажна сграда в УПИ ІХ – 4514, 4515 и допряна до югозападната фасада на съществуващата 2МЖ в УПИ VІІІ – 4513.; В УПИ VІІІ – 4513 се предвижда изграждането на нова едноетажна сграда за обществено обслужване изградена сключено към нови сгради за обществено обслужване в УПИ V и УПИ VІ – 4511. Посредством новопроектирана жилищна сграда към югозападната фасада на 2МЖ в УПИ VІІІ – 4513, с плана се предвижда нов начин на застрояване на имота /сключено застрояване между жилищни сгради м четири имота – УПИ VІІІ – 4513, УПИ ІХ – 4514, 4515, УПИ VІІ – 4512 и УПИ VІ – 4511. Сграда с ид. 41112.503.1219.3 по КККР попада частично върху новопредвидената жилищна сграда в УПИ VІІІ – 4513 и частично върху новопредвидено едноетажно обществено – обслужващо застрояване в същия имот. Съгласно предвижданията на действащия Застроителен план, одобрен със Заповед № 925/02.06.1993 г., тя не се запазва.
Визата
за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване и е предпоставка
за одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж. От
доказателствата по делото и приетата и неоспорена съдебно – техническа
експертиза се установява, че с предложената виза за проектиране не се променя
характерът и начина на застрояване в процесния имот. Застрояването остава
нискоетажно.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав, приема че Отказът на Гл. архитект на Община Кюстендил, обективиран в писмо изх. № УТ 19-1691/20.01.2020 г., следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне, съобразно изложеното по – горе. При това следва да ползва събраните по настоящето дело доказателства, както и нови представени пред него такива и като се ръководи съобразно тук изложените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателят, както и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, ответникът следва да им заплати направените разноски, съобразно представените доказателства за това.
По тези съображения и на основание чл. 172 ал. 2, във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
Отменя Отказ на Главния архитект на Община Кюстендил, обективиран в писмо изх. № УТ 19-1691/20.01.2020 г., във връзка със заявление вх. № УТ 19 -1691/22.11.2019 г. на С.Л.Б., с адрес: ***.
Връща преписката на административния орган за произнасяне по направеното заявление, съобразно дадените указания за приложение на закона.
Осъжда Община Кюстендил да заплати на С.Л.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 926 / деветстотин и двадесет и шест/ лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: