Р E Ш Е Н И Е
№ 598
гр.Плевен, 09.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 478
по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 98/19.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 2023 по описа за 2019 г., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 19-0938-002227
от 09.05.2019г. на началник сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“- Плевен, с което на жалбоподателя А.И.А. ***, ЕГН ********** за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лева.
Със същото решение РС- Плевен потвърдил
Наказателно постановление № 19-0938-002227 от 09.05.2019г. на началник сектор
към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, с което на жалбоподателя А.И.А.
***, ЕГН ********** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 500 /петстотин/ лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от А.И.А. ***
Търново, чрез адв. Г.Г. ***, в която са наведени доводи, че при постановяване
на първостепенния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон, съставляващи касационни основания за неговата отмяна.
Твърди се, че е допуснато нарушение при съставяне на АУАН, тъй като Наредба №
11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, която регламентира допустимата маса на ППС, а фактическите
констатации в акта касаят габаритите на управляваното от нарушителя ППС.
Предвид горното се изразява становище, че нарушението не е индивидуализирано и
не позволява да се установи какво деяние конкретно е извършил касатора- дали
размерите или масата на управляваното МПС са над допустимите. Сочи се, че в АУАН
е посочена като нарушена законовата разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, но
не е конкретизирано кое от предложенията на тази норма е нарушено и не е налице
препращане към съответстващата правна норма от Наредба № 11 на МРРБ от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
с което е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Излагат се и
оплаквания, че в оспореното НП липсва конкретизация на основанието, на което е
наложено административното наказание глоба от 500 лв., тъй като е посочена
разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но не е конкретизирано конкретното
предложение от същата. Относно санкцията /неправилно посочена в жалбата като
нарушение/ по чл.179, ал.1, т.5 се твърди, че във въззивното решение не са
изложени мотиви, респ. не е направена проверка и оценка на събраните
доказателства, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
В заключение се прави искане да бъде отменено оспореното решение и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното НП.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът също не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно, а касационната жалба
против него е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Със съставеното НП касаторът е санкциониран за
нарушения на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. В касационната
жалба са налице подробни оплаквания по отношение на второто от нарушенията, за
които е санкциониран жалбоподателя, а именно по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. По
отношение на първото нарушение в касационната жалба не са налице конкретни
доводи, с изключение на твърдението, че за нарушението по чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП
/която разпоредба е част от санкционната норма в оспореното НП, всъщност
наказанието е наложено на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5/ във въззивното
решение не е направена проверка и оценка на събраните доказателства.
При така формулираното оплакване, настоящият състав
намира, че е сезиран с искане за проверка законосъобразността на оспореното
решение и в тази му част. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена и в
НП, е посочено, че нарушението се изразява в неосигуряване на достатъчно
странично разстояние и навлизане в лентата за насрещно движение при разминаване
с лек автомобил „***“ /неправилно посочен в решението на РС като „***“ с рег.№ ***/,
в резултат на което управляваното от жалбоподателя ППС го удря в лявото
огледало за обратно виждане, с което причинява ПТП с материални щети. Горното
нарушение неправилно е квалифицирано като такова по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДвП, която норма регламентира правилата при извършване на маневри. Разминаването
не представлява маневра по смисъла на закона, а правилата, свързани с
разминаване на ППС са изрично регламентирани в разпоредбите на чл.44 - чл.46 ЗДвП. Наказанието за това нарушение обаче е наложено на основание чл.179, ал.2,
вр. ал.1, т.5 ЗДвП, в които санкционните разпоредби също се съдържа нарушеното
правило за поведение, тъй като по горния ред се налага административно
наказание на водач, който : „… не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението“.
С оглед словестното изписване на допуснатото нарушение
и предвид обстоятелството, че и в санкционната разпоредба се съдържа нарушеното
правило за поведение съдът намира, че допуснато нарушение на материалния закон
при съставяне на НП не е съществено и не води до накърняване правото на защита
на касатора.
По отношение на оплакванията, касаещи нарушението по
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и наложената във връзка с него санкция по чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП първостепенният съд е изложил изчерпателни мотиви, с които
настоящият съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в
касационния съдебен акт, с оглед разпоредбата на чл. чл.221, ал.2 от АПК.
Следва само да се посочи, че съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на
ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе
разпоредба и направените с него констатации не са опровергани от събраните по
делото доказателства.
В АУАН е налице позоваване на чл.5 от Наредба № 11/03.07.2011г. на МРРБ и словесно
са посочени изискванията тази разпоредба, които касаят габаритите на
управляваното от нарушителя ППС, а не неговата маса, поради което не може да се
приеме тезата, че е допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Не са допуснати и твърдените от касатора нарушения при
издаване на НП по отношение на второто нарушение. Разпоредбата на чл. 139 ал. 1
т. 2 ЗДП установява правилото движещите се по пътя пътни превозни средства да
са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Касаторът не твърди, че
процесното ППС е с габарити, различни от описаните в АУАН, а и по делото същите се установяват и от приложения заверен
препис от разрешително на л.5 от въззивното производство.
Неоснователно е и оплакването, че в НП липсва
конкретизация на основанието, на което е наложено административното наказание
глоба от 500 лв. Санкцията за нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложена на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. За административнонаказващият
орган не е налице задължение да конкретизира „предложението“, във връзка с
което е наложена санкцията. Терминът „предложение“ не е легален. Съобразно чл.26
от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки нормативен
акт се състои от членове. Допълнителните, преходните и заключителните
разпоредби се означават с параграфи. Членът може да се състои от алинеи,
алинеята - от точки, а точката - от букви.
С оглед изложеното настоящият съд намира, че РС-
Плевен е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон
решение.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
98/19.02.2020 г., постановено по НАХД № 2023 по описа за 2019 г. на Районен съд- Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/