РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Даниела Д. Михова
Галя В. Белева
при участието на секретаря Т. Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501638 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№22308/23.06.2022г., подадена от ,,ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК ********* (с
предишно наименование ,,Теленор България“ЕАД), със седалище и адрес на
управление:гр.София, ж.к.,,Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачек, чрез адв. Виолета Герова – САК, със съдебен
адрес: гр.София, бул.,,България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22, срещу Решение №1086/26.05.2022г.,
постановено по гр.д.№4662/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е приел за установено по делото, че Т. Н. Д.,
ЕГН **********, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – ********* (с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), сумата от 73,56 лева , сбор от дължими такси
и услуги по договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. и договор за мобилни услуги от
21.12.2018 г., от които 42,97 лева за периода от 18.02.2019 г. до 17.03.2019 г. и 30,59 лева за
периода от 18.03.2019 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 73,56
лева от 15.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 582/2021 г. по описа на БРС.
Със същото решение, съдът е отхвърлил исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК –
********* (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) против Т. Н. Д., ЕГН
**********, за приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от
1
463,03 лева, включваща: 213,53 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 13.12.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които 39,96 лева,
представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, и 173,57 лева неустойка за
предоставено за ползване устройство *** с отстъпка от стандартната цена; 249,50 лева по
договорен абонамент от дата 21.12.2018 г. за мобилен номер ***, от които 67,47 лева,
представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, и 182,03 лева,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Alcatel 1 Dual Black с
отстъпка от стандартната цена, ведно със законната лихва върху сумата от 463,03 лева от
15.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 582/2021 г. по описа на БРС.
С цитираното решение, съдът е осъдил Т. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД), следните суми: 28,10 лева, представляваща направени разноски за заповедното
производство по ч. гр. дело № 2654/2021 г. по описа на БРС; 128,18 лева, представляваща
направени разноски в производството по делото.
С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение в частта досежно отхвърления
иск за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 463.03 лева.
Жалбоподателят намира същото за неправилно и необосновано, постановено при нарушение
на материалния закон.
На първо място излага становище относно извода на съда, че претендираните вземания за
неустойки не били възникнали, тъй като договорите за мобилни услуги не са прекратени по
надлежния ред. Посочва, че съгласно чл.19б от Общите условия /ОУ/, доставчикът имал
право да прекрати договор с потребител, който не е платил дължими на падеж суми. Твърди,
че в случай на неизпълнение договорните задължения от страна на абоната, в чл.19д от ОУ,
се предвиждало освобождаване на мобилния номер по прекратения договор, което било
равносилно на разваляне без предизвестие.
Жалбоподателят намира, че по отношение на договорната неустойка, клаузата е валидна и
дерогирала общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че за клаузите от ОУ не се
предвиждала особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към
длъжника, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може да бъде и
конклудентно- с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.
Навежда доводи, че при положение, че търговецът би се лишил от всички 24 месечни
абонаментни такси по договора/доколкото неизпълнението на абоната е започнало веднага
след сключване на процесния абонамент/, заплащането на обезщетение в размер на три
месечни абонаментни такси не се явявало прекомерно и необосновано високо.
Излага аргументи, че уговорената между страните неустойка изпълнявала предвидените
законови функции(превантивна, обезпечителна и обезщетителна) .
Посочва, че съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, за мобилен номер +359*********,
абонатът получил мобилно устройство ***., като ползвал отстъпка в размер на 259.91 лева;
2
за мобилен номер ***, абонатът получил мобилно устройство *** с отстъпка от
стандартната цена в размер на 268 лева.
Твърди, че търговецът направил посочените отстъпки в общ размер от 528 лева, с оглед
сключения 24-месечн абонамент.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване съдебен акт на
настоящата инстанция, с който бъдат уважени исковите претенции за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите в размер на 463.03 лева.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от особения представител на
въззиваемата адв. Татяна Янева.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес да обжалва решението в атакуваната част. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
В съдебно заседание страните не участват лично или чрез процесуалните си представители.
Във въззивната инстанция страните не са ангажирали доказателства.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД- за установяване на вземания на ищцовото дружество ,,ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК ********* (с предишно наименование ,,Теленор България“ЕАД -
сега въззивник, против ответницата Т. Н. Д. от гр.Бургас, за които по реда на чл.410 ГПК е
издадена заповед №582/16.04.2021г. по ч.гр.д.№2654/2021г. по описа на РС-Бургас, за
сумата от 73,56 лв., представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси и
стойност на ползвани услуги за периода 18.02.2019г. до 17.04.2019г., дължими по договор за
мобилни услуги, сключени между страните на 13.12.2018г. и 21.12.2018г. и 463,03 лв.-сбор
от договорни неустойки за предсрочно прекратяване на посочените договор за мобилни
услуги, законна лихва, начислена върху горните главници, за периода от 15.04.2021г. до
окончателното им изплащане, както и разноските по делото в размер на 205 лв. Тъй като
ответницата не е открита на постоянния и настоящ адрес и няма регистрирани актуални
трудови договори, на основание чл.47, ал.5 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК /ред., ДВ,
бр.86/2017г./ районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в едномесечния срок /съобщението с указанията е връчено
на 26.05.2021г., а исковата молба е входирана в съда на 29.06.2021г./.
Ищцовото дружество твърди, че между него и ответницата имало сключени два договора за
предоставяне на мобилни услуги-договор за мобилна услуга от 13.12.2018г. за мобилен
номер +359********* с предпочетен абонаментен план Интернет 15,99 лв. със срок на
действие 24 месеца до дата 13.12.2020г и получено мобилно устройство *** с отстъпка от
стандартната цена и втори договор за мобилна услуга от 21.12.2018г. за мобилен номер *** с
предпочетен абонаментен план Тотал 26,99 с неограничени национални минути и изходящ
роуминг в зона ЕС със срок на действие 24 месеца до 21.12.2020г. и получено устройство
Alcatel 1 Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договорите.
3
Процесните задълженията са индивидуализирани в две фактури за отчетен период
18.02.17.03.2019г. за сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 42,97 лв. и за
отчетен периода 18.03.2019г. до 17.04.2019г. за сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 44.80лв. Посочените суми не са платени в указаните срокове като с кредитно
известие от 18.05.2019г. е извършена корекция на дълга със сумата от -14,21 лв. и е останало
дължимо задължение в размер на 73,56 лв.
Издадена е крайна фактура от дата 18.06.2019г. са следните суми: 73,56 лв./дължими и
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 463,03 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Иска се да бъдат установени вземанията му към ответницата за посочените суми, ведно със
законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
претендира и присъждане на разноски за исковото производство.
Представени са писмени доказателства, вкл. са приети заключения по съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертизи.
Ответницата не е била открита на регистрираните постоянен и настоящ адрес, нито са били
установени нейни актуални трудови договори, поради което на същата е назначен особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК- адв.Татяна Янева.
В законоустановения срок, особеният представител е подал писмен отговор от името на
ответницата. С него е исковете са оспорени като неоснователни. Не било доказано по
безспорен начин, че ответницата е получила уведомление за прекратяване на договорите за
мобилни услуги. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.
С решението си районният съд е уважил единствено иска за установяване на вземането на
ищеца спрямо ответницата за сумата от 73,56 лв.- сбор от дължими такси и услуги по
договор за мобилни услуги от 13.12.2018г. и договор за мобилни услуги от 21.12.2018г. В
тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не се включва в
предмета на въззивната проверка по настоящо дело.
С обжалваната в настоящото производство част от първоинстанционното решение съдът е
приел, че в хода на производството не е доказано кога и от кого са развалени договорните
правоотношения и по какъв начин страната, която упражнява правото си да развали
договорите, е уведомила другата страна.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището
на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че между тях са били сключени два договора
за предоставяне на мобилни услуги.
Първият договор за мобилен номер +359********* с предпочетен абонаментен план Интернет
15,99 лв. със срок на действие 24 месеца до дата 13.12.2020г и получено мобилно устройство
*** с отстъпка от стандартната цена.
4
На 21.12.2018г. между страните бил сключен втори договор за мобилна услуга за мобилен
номер *** с предпочетен абонаментен план Тотал 26,99 с неограничени национални минути
и изходящ роуминг в зона ЕС със срок на действие 24 месеца до 21.12.2020г. и получено
устройство Alcatel 1 Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договорите.
Договорите са подписани от страните, поради което въззивната инстанция приема, че между
тях са възникнали валидни облигационни отношения.
По исковете, с които се претендират неустойки, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги
между страните; неизпълнение на договорните задължения от ответника, което води до
вреди; наличието на уговорка, с която е уговорен размер на обезщетението за твърдяното
неизпълнение, както и конкретен размер на сумата; настъпило прекратяване на договора.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договорите за
мобилни услуги.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се установи от представеното
допълнително споразумение и договорите за мобилни услуги.
В т. 11 от договорите за мобилни услуги и в раздел IV от допълнителното споразумение, е
предвидено, че при прекратяването на съглашението по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите ОУ последният дължи за всяка сим карта по
отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Предвидено е също, че в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване по договор, чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената
от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая се твърди
неизпълнение на задължението на потребителя, което според въззивникът е основание за
прекратяване на договора. Съобразно разпоредбата на чл.87 ЗЗД, кредиторът може да
развали договора, когато длъжникът по него не изпълни задължението си поради причина за
която той отговаря. Следователно нарушението на задълженията на длъжника е основание
за разваляне на договора, но не е основание за дължимост на неустойка, каквото се
претендира в настоящото производство. При всички случаи за едностранното прекратяване
на договора е необходимо волеизявление от изправната страна, което да е достигнало до
неизправната такава. Такива доказателства по делото няма, тъкмо напротив, въззивникът
5
счита, че прекратяване на договора и дължимост на неустойката са последица от неплащане
на месечните абонаментни такси.
Ето защо въззивната инстанция приема, че в обжалваната част решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №1086/26.05.2022г., постановено по
гр.д.№4662/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6