РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Свиленград, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100778 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.442, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.38, вр. чл.23, ал.4, вр. чл.6, ал.1, т.10 и чл.6,
ал.3 от ЗУЕС.
Ищецът Етажна собственост в ж.к. „Изгрев”, бл.3, вх.Б, в град
Свиленград, представлявана от управителя Гергана Генчева Димитрова, чрез
пълномощника адв. К.Т., иска от съда да признае за установено по отношение
на ответниците ЕМ. Ф. Ф. и ХР. АНД. АТ., че последните му дължат сумата,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от по частно гр. дело № 596/2021 г. по описа на РС - Свиленград, а именно:
сумата 90,30 лева, представляваща дължими разходи за поддържането на
общите части на вх.Б от сградата за периода от 01.04.2019г. до 30.06.2021г.,
съгласно взето Решение на Общото събрание (ОС) на Етажната собственост
(ЕС) от 24.06.2021 г., за ползвания от ответниците апартамент № 5 в ЕС,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до пълното й погасяване. Претендира направените разноски
по делото и по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2018 г. ОС на ЕС избрало за
управител на ЕС Гергана Генчева Димитрова, живуща в апартамент № 4.
На 24.06.2021 г. се провело ОС на ЕС, на което се взело решение за
внасяне от всеки собственик за всеки притежавания от него самостоятелен
обект в ЕС сумата 90,30 лв., представляваща разходи за поддържането на
общите части на ЕС за периода от 01.04.2019г. до 30.06.2021г.,
1
Ответникът ЕМ. Ф. Ф. притежавала в собственост апартамент № 5 в ЕС,
който обитавала съвместно с ответника ХР. АНД. АТ..
Ответниците не оспорили решението на ЕС в срока по ЗУЕС, но и не
заплатил доброволно задължението си за плащане на сумата 90,30 лв.
За събиране на дължимата сума било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образуваното частно гр. дело
№ 596/2021 г. по описа на РС - Свиленград, по което била издадена заповед за
изпълнение. Длъжниците възразили срещу заповедта в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК. Ето защо, в едномесечния срок по чл.422, ал.1 от ГПК ищецът
предявявал настоящия установителен иск.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, с
който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни.
Ответниците оспорват активната процесуално-правна легитимация на
ищеца, поради това, че бил неперсофинициран правен субект. Оспорват и
правомощията на управителя на ОС Гергана Генчева Димитрова, поради това,
че бил изтекъл срока, за който била избрана. Оспорват и обстоятелството, че е
било проведено ОС на ЕС на 24.06.2021г. Такова имало на 23.06.2021г., но то
било проведено при липса на кворум.
Ответниците твърдят, че взетото решение от ОС на ЕС, за което има
съставен протокол, че е проведено на 24.06.2021г., не е проведено тогава, а на
23.06.2021г. и то е незаконосъобразно. Не били спазени императивни
разпоредби на ЗУЕС, така че не бил спазен редът за свикване и провеждане
на ОС. Освен това, липсвало основание за дължимост на претендираната
сума.
Предвид изложеното, ответниците искат от съда да отхвърли иска и да
им присъди направените разноски в процеса.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа иска. Ответниците, също чрез пълномощника си,
оспорват иска и поддържат направените с отговора възражения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, установи от фактическа страна
следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по приложеното частно гр. дело № 596/2021 г. по описа на РС –
Свиленград, е разпоредено ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата 90,30 лева, представляваща дължими разходи за поддръжка на общите
части на сграда в режим на етажна собственост, за периода от 01.04.2019г. до
30.06.2021г., съгласно взето Решение на Общото събрание на Етажната
собственост от 24.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.08.2021г. до пълното
й погасяване. В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците са
подали възражения срещу заповедта за изпълнение. В изпълнение на даденото
му от съда указание заявителят е предявил настоящия устоновителен иск в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
2
С решение от 30.03.2018 г. Общото събрание на Етажна собственост,
находяща се в ж.к. „Изгрев”, бл.3, вх.Б, в град Свиленград, е избрало за
управител Гергана Генчева Димитрова, като в протокола е обективиран
списък на присъствалите собственици/ползватели на апартаменти в ЕС, а и
такъв е приложен към протокола. В списъците на собствениците, участвали в
ОС на ЕС, проведено на 30.03.2018г., имената на ответниците са вписани като
собственици на апартамент № 5 и срещу имената си те съответно са се
подписали. Обстоятелството, че ответниците са собственици и обитатели на
апартамент № 5 в етажната собственост не е оспорено и при липса на
опровергаващи го данни, съдът го приема за безспорно установено.
С решение от 24.06.2021 г. на ОС на ЕС е прието ответниците, живущи
в ап. № 5 в ЕС, да заплатят на ЕС, дължимите от тях разходи за поддържане
на общите части на обща стойност 90,30 лв. – за периода от 01.04.2021г. до
30.06.2021г. Към протокола са приложени покана от 16.06.2021г. за участие в
това ОС, списък на присъствалите собствениците, включващ имената и
подписите на собственици на 9 апартамента в ЕС, справка (Приложение № 4)
за дължимите суми от собствениците на ап.№ 5, подписана от управителя и
от касиера на ОС, съобщение за изготвянето на протокола, ведно с протокола
за залепването му.
Представени са с исковата молба и множество доказателства за
установяване размера на търсеното вземане, детайлизирано по месеци в
Приложение № 4 към протокола от Ос на ЕС от 24.06.2021г.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Направеното с отговора възражение за недопустимост на иска, поради
това че е предявен от неперсофинициран правен субект, е неоснователно.
Действително, етажната собственост (ЕС) представлява неперсонифицирана
общност между етажни собственици със свои органи на управление и
представителство, като тя не е обявена от закона за правен субект.
Независимо, че ЕС не е юридическо лице, тя има специална процесуално-
правна легитимация в случаите по чл.23, ал.4 от ЗУЕС – по исковете,
предявени срещу етажните собственици във връзка с общите части, както и по
исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Само
в тези случаи етажните собственици се представляват от управителя, избран
по реда на чл.19, ал.4 от ЗУЕС или от лица по чл.19, ал.8 от ЗУЕС.
Неоснователно е и направеното с отговора възражение, че
представляващият ищеца управител бил с изтекли правомощия по чл.19, ал.2
от ЗУЕС, което водело до недопустимост на иска. Съгласно чл.21, ал.2 от
ЗУЕС, УС/ управителят продължава да изпълнява функциите си до избора на
нов УС/ управител. Доколкото в случая не се твърди да е избран нов
управител, то следва да се приеме, че избраният продължава да изпълнява
функциите си и че надлежно е предявил настоящия иск, според
правомощието си по чл.23, ал.4 от ЗУЕС.
Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да
3
се посочи, че аргументите на ответника за незаконосъобразност на решението
на ЕС, на което ищецът основава претенцията си, не могат да бъдат
споделени. Предмет на делото не е оспорване на самото решение, за което
съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица, а това дали
съществува обективираното в издадената заповед вземане в полза на
заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът, в производството по чл.422 от
ГПК не проверява законосъбразността на решението на ОС, защото има
изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна на това решение по смисъла
на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, в която хипотеза съдът е задължен да извърши
контрол по отношение на законосъобразността на решението. В тежест на
ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по
съдебен ред на взетото решение (доказва се положителният факт на подаване
на искова молба и постановеното по нея съдебно решение) и след като
липсват данни за това той да е упражнил тези си права, решението на ЕС
следва да се счита за стабилизирано. В случая не се представя такова
доказателство, а и дори не се твърди да е инициирано до момента такова
производство.
Отделно от това, законодателят е предвидил едномесечен срок за
оспорване на тези решения, който е преклузивен и след изтичането му не
може да се иска тяхната отмяна, нито пък съдът в рамките на друго
производство следва да се произнася инцидентно относно валидността или
правилността на взетите решения, защото противното би означавало във
всеки един момент да се поставя под съмнение стабилитета на едно вече
влязло в сила решение на ОС на ЕС. Затова и всички възражения на
ответниците за незаконосъобразност на взетите решения на ОС са
ирелевантни в настоящото производство, в което съдът няма правомощия да
се произнася инцидентно по тези въпроси, за които има предвиден
самостоятелен ред за защита правата на етажен собственик. В този смисъл се
явява безпредметно да се обсъждат съображенията на ответниците, защото те
евентуално биха били относими в едно друго съдебно производство, различно
от настоящото.
От представения с исковата молба Протокол от ОС на ЕС от 30.03.2018
г. се установява, че същата има избран управител, който според чл.23, ал.4,
вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС валидно я представлява пред съда. От другия
представен с исковата молба Протокол от ОС на ЕС от 24.06.2021г. е видно,
че се е приело решение ответниците ЕМ. Ф. Ф. и ХР. АНД. АТ., живущи в ап.
№ 5 (самостоятелен обект в ЕС) да заплатят в 7-дневен срок на етажната
собственост на вх.Б, бл.3, ж.к. „Изгрев“, гр. Свиленград, сумата 90,30 лв.,
представляваща дължими от тях разходи за поддръжка на общите части за
периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г. Доколкото липсват данни решенията
да са оспорени в законния срок, следва да се приеме, че те са стабилизирани и
са в състояние да породят своите правни последици, като обвързват
адресатите си - ответниците, които следва да изпълнят вмененотот им с тях
задължение.
В разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗУЕС изрично е предвидена
възможността за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
4
по реда на чл.410 от ГПК, в случай, че етажен собственик не изпълни взето
решение на ЕС. Както вече се посочи, в настоящия случай е налице взето
решение от ОС на ЕС от 24.06.2021г., то е влязло в сила и същото е било
приложено към заявлението по заповедното производство, поради което
правилно заповедният съд е издал заповед за изпълнение. Затова в настоящия
процес следва да се изложат единствено съображения за това дали вземанията
по заповедта действително са дължими от ответника, защото именно такъв е
предметът на делото - установяване съществуването на инкорпорираното в
заповедта притезание в полза на ищеца.
По силата на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен
да поеме своята част от необходимите разноски, свързани с поддръжката на
общите части, поради което искът се явява доказан по основание. Размерът
му е също установен, а и той не е оспорен. Ответниците не оспорват и че са
етажни собственици, а като такива те са обвързани от решението със
задължението да го изпълнят. В тяхна тежест е да се докаже изпълнение т.е.
плащане на дължимата сума, но липсата на данни в тази насока води до
извода за това, че задължението действително не е погасено, което пък
обуславя и уважаването на иска.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува
парично вземане, произтичащо от влязло в сила решение на ОС на ЕС, по
отношение на което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Същите се претендират и за тях са
налице доказателства за реалното им извършване в настоящия исков процес -
държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева, и те ще се присъдят на ищеца.
Ищецът претендира разноски и в заповедното производство, но те не са
присъдени със заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съобразно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, разноските,
сторени в заповедното производство, включително когато не се изменят
разноските по издадената заповед за изпълнение, се присъждат от исковия
съд. Недопустимо е обаче ищецът в исковото производство да поиска за
първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е
направил такова искане със заявлението. Със заявлението по частно гр. дело
№ 596/2021 г. по описа на РС – Свиленград (включително и с поправеното
такова) не е поискано присъждане на разноски, поради което и настоящият
съд не следва да присъжда такива.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че ЕМ. Ф. Ф., с
ЕГН: **********, и ХР. АНД. АТ., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.
Свиленград, ж.к. „Изгрев”, бл.3, вх.Б, ап.5, дължат солидарно на Етажна
5
собственост в ж.к. „Изгрев”, бл.3, вх.Б, в град Свиленград, представлявана от
управителя Гергана Генчева Димитрова, сумата в 90,30 лв. (деветдесет лева и
30 стотинки), представляваща дължими разходи за поддръжка на общите
части на сграда в режим на етажна собственост, за периода от 01.04.2019г. до
30.06.2021г., съгласно взето Решение на Общото събрание на Етажната
собственост от 24.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.08.2021г. до пълното
й погасяване, за което сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от по частно гр. дело № 596/2021 г. по описа на
Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА ЕМ. Ф. Ф., с ЕГН: **********, и ХР. АНД. АТ., с ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. Свиленград, ж.к. „Изгрев”, бл.3, вх.Б, ап. 5,
да заплатят на Етажна собственост в ж.к. „Изгрев”, бл.3, вх.Б, в град
Свиленград, представлявана от управителя Гергана Генчева Димитрова,
сумата от 225,00 лв. (двеста двадесет и пет лева) - разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6