Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
17.10.2023 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
27.09.2023 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура – Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
84 |
по
описа за |
2023 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по касационна жалба от „Гюлджи - М” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя му Г. Д. А., подадена чрез
пълномощник - адвокат Т.Г.Б. от
АК-***, с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №90 от
02.05.2023 год., постановено по АНД
№1154/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали,
с което е потвърдено наказателно постановление №09-2200254
от
15.09.2022 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали.
Касаторът заявява
в жалбата, че не
е доволен от посоченото решение на
Районен съд - Кърджали, поради което и
обжалва същото изцяло и в срок. Счита, че обжалваното
решение на Районен
съд - Кърджали е неправилно и
незаконосъобразно - постановено
в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила - касационни основания по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излага
съображения, като относно оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила в хода на производството пред районния съд се
твърди, че в случая, при постановяване на оспореното решение липсвали мотиви на
районния съд относно съставомерни признаци на нарушението, за което е издадено
процесното НП, в частност: липсвали мотиви най-вече относно субекта на
нарушението и защо съдът е приел, че „Гюлджи - М” ЕООД е работодател на М. А.
Х., както и липсвали и мотиви, съдържащи преценка на доказателствата и на
възраженията на жалбоподателя, а били обсъдени единствено и само
доказателствата, представени от ответната страна. Твърди се също, че по никакъв
начин не били обсъдени представени от жалбоподателя и приети писмени
доказателства - копие на искане, на основание чл.302, ал.2/чл.303, ал.3 от КТ,
за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица от
20.07.2022 год. и копие на удостоверение №**/*** год., които установявали, че М.
Х. е искала да бъде приета на работа като *** и то в съседния на проверявания
обект/снек бар/, стопанисван от „***” ЕООД, за което в същия ден, преди
процесната проверка, било подадено искане по чл.302/чл.303 от КТ. На
следващо място се твърди, че не били кредитирани показанията на свидетели, ангажирани
от жалбоподателя: Е. И. и М. Х., с единствен довод, че били в близки отношения
с управителя на дружеството „Гюлджи - М” ЕООД, което дори не се установявало за
М. Х., която заявила, че е приятелка на М., но не и на управителя, както и че не
били обсъдени всички доказателства по делото и че лаконичното им изброяване в
решението не означава анализ и преценка на същите, които са част от изискуемото
съдържание на съдебното решение. На следващо място, в
жалбата се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, в съдебно
заседание на 24.04.2023 год. съдът не допуснал относимо към предмета на спора и
необходимо за изясняване на обективната истина доказателствено искане - за
назначаване на съдебно-графологична експертиза, в която вещо лице да установи,
дали М. Х. е попълнила последните 6 цифри от своето ЕГН: „******”, както и
текста „***”, в представената по делото декларация от нейно име, като същата
категорично заявила в съдебно заседание, че тези данни в декларацията не са
попълнени от нея, както и че е била под натиск и затова е подписала тази
декларация. Касаторът счита, че като е оставил без уважение доказателственото
искане за съдебно-графологична експертиза, съдът нарушил правото на защита на
жалбоподателя, тъй като последният е бил лишен от възможност да разколебае
доказателствената стойност на декларацията, на която именно се позовава административнонаказващият
орган при издаване на оспореното НП. Според касатора, неправилно съдът е приел,
че ЕГН и длъжността не били най-съществените елементи в декларацията и всъщност,
декларацията следва да е попълнена изцяло собственоръчно от лицето, т.к. в
противен случай тя няма доказателствена стойност.
Относно
оплакването постановяване на решението в нарушение на закона се излага довод,
че неправилно в обжалваното решение съдът е приел, че нарушението, за което е
издадено оспореното НП, е доказано и че е допуснато неправилно приложение на
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. Сочи се, за да е налице такова
нарушение, следва описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт и
издаденото въз основа на него наказателно постановление да съдържа всички
признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Твърди се, че
в настоящия случай, фактическите констатации, отразени в акт за нарушение на
трудовото законодателство №09-2200254 от 15.08.2022 год., въз основа на който е
издадено обжалваното НП, се опровергават от доказателствата по делото, в т.ч и
от ангажираните свидетелски показания. Според касатора, необосновано
съдът е приел, че на 20.07.2022 год. работодателят „Гюлджи - М” ЕООД не е
сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х. преди постъпването й на
работа, с което бил осъществил състава на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ и че това е така, защото доказателствата по делото не обосновават
еднопосочен и категоричен извод, че се касае за предоставяне на работна сила в
условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период
от време, на определено място на работа, при определено работно време, от
страна на М. А. Х., в търговско дружество „Гюлджи -М” ЕООД, на длъжност „***”. Във
връзка с горното, касаторът счита, че съвкупната преценка на доказателствата по
делото, фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях
сочат, че вмененото на жалбоподателя, в качеството му на работодател, нарушение
на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, не е доказано по несъмнен начин.
По тези съображения касаторът счита, че наказателно постановление №09-2200254
от 15.09.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” е
незаконосъобразно, поради което и като е потвърдил същото, районният съд
постановил незаконосъобразен съдебен акт. По изложените съображения, касаторът
моли съдът да постанови решение, с което отмени Решение №90 от 02.05.2023 год.,
постановено по АНД №1154/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали и да
отмени наказателно постановление №09-2200254 от 15.09.2022 год. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът – „Гюлджи - М”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.Т.Б.
от АК-***, която заявява, че поддържа
депозираната касационна жалба по изложените в нея съображения. Моли съдът да
приеме, че от доказателствата по делото се установяват основанията, посочени в
жалбата, класифицирани като касационно основание за отмяна на обжалваното
решение. Счита, че не се установява нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя и че Районен съд – Кърджали е постановил неправилно решение, като не е
изложил мотиви относно всички съставомерни признаци на нарушението, за което е
издадено процесното НП, а и не са обсъдени всички доказателства в цялост. Сочи, че по делото е било
представено Удостоверение №** *** год. за въвеждане в
експлоатация на обект, от което се установява, че провереният обект изобщо не
се намира на ул.“***”, както е посочено в АУАН и в НП, а се помещава на ул.“***” в ***,
което поставя под съмнение и необоснованост заключението на проверяващите органи относно мястото на
нарушението. Сочи също, че
декларацията по чл.402 от КТ, на
която се позовава в мотивите си Районен съд –
Кърджали, е с невярно съдържание и ако съдът беше
допуснал съдебно-графологична експертиза, това щяло да се установи и вероятно изводите на съда щели да бъдат различни от тези за
потвърждаване на НП. Освен това, излага довод, че тази декларация е частен документи и няма материална
доказателствена сила и че е попълнена, както се установило по делото, при значителна настойчивост на проверяващите
органи, под тяхна диктовка, което опорочава нейната достоверност и
доказателствена стойност. По тези съображения, моли за решение, с което съдът да
постанови отмяна на обжалваното решение на Районен съд –
Кърджали и да отмени НП №09-2200254 от 15.09.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, с което,
„Гюлджи М” ЕООД *** е санкционирано за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с
чл.61, ал.1 от КТ, както и моли за присъждане на разноските по делото.
Редовно призован за
съдебно заседание, ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали, се представлява от упълномощен
процесуален представител
- ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната
жалба и я счита за неоснователна, а постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно.
Счита, че същото не страда от пороците, визирани в касационната жалба, изложени
в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на касационния
жалбоподател и че от събраните писмени и гласни доказателства, по един и
безспорен и категоричен начин се установява, че дружеството е извършило
визираното в процесното наказателно постановление нарушение на трудовото
законодателство. Според същия, неоснователни са възраженията в насока, че районният
съд се е позовавал единствено и само на попълнената декларация и че както се
установило от съдебно-графологичната експертиза, представена в днешно съдебно
заседание, се касае единствено и само за една дума в цялата декларация, чиито текст
не е малък, изпълнен на ръка от лицето М. А. Х., касаеща периодичността на
изплащане на трудовото възнаграждение, като във всички останали компоненти на
тази декларация, включително работно време, работно място, длъжност, трудово
възнаграждение и неговия размер, почивки, всичко това било изпълнено от лицето
и това се установило по делото. Заявява, че е съгласен със становището, че тази
декларация, както неведнъж и АдмС – Кърджали бил отбелязал, че това е частен
свидетелстващ документ, нямащ доказателствена сила, който не обвързва по
никакъв начин съда, но в конкретния случай имало редица други доказателства,
които водят до единствения правилен извод, до който е достигнал и районния съд,
че дружеството - жалбоподател е извършило това нарушение, а именно - освен
всичко останало, по делото се съдържала издадена касова бележка, за която, свидетелствата
на контролните органи потвърдили, че тя е издадена от конкретното лице, че те
са били обслужени от лицето, дадена им е съответната консултация във връзка със
закупуване на определени стоки. Сочи, че лицата са били двама работници, които
са се намирали сами в обекта, нямало е други лица, т.е. няма как да се твърди,
че в конкретния магазин, продавач-консултант е била дъщерята на собственика на
дружеството, тъй като тя изобщо не се е намирала там. Поради това счита, че
касационната жалба е неоснователна, като по-подробни съображения излага в
писмена защита, която представя в съдебно заседание. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение на Районен съд –
Кърджали като правилно и законосъобразно, както и моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а при условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Счита, че нарушението, за което е било санкционирано
дружеството – касатор, е установено и се установява от наличните писмени и
гласни доказателства по делото. Намира, че дружеството „Гюлджи М” ЕООД ***, е
допуснало до работа лице, което не е имало подписан трудов договор, съответно
нарушената норма е правилно определена от наличните доказателства от
административнонаказващия орган, а санкциониращата норма също така правилно е
приложена. Счита, че детайлите, които са били предмет на обсъждане от
представителя на „Гюлджи М” ЕООД ***, както и на Дирекция „Инспекция по труда”,
не оборват съществените обстоятелства за извършеното нарушение, а именно
констатираният факт, че едно физическо лице извършва трудова дейност като „***”
в търговския обект, включително най-основната функция на продавач-консултанта -
да продаде едни стоки срещу касова бележка, на клиент, който е посетил
търговския обект. В този смисъл счита, че решението на Районен – Кърджали е
правилно и законосъобразно и съдържа достатъчно подробни мотиви относно
установената фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на
тези фактически обстоятелства. Предлага да бъде оставено в сила оспореното
решение на Районен съд - Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно
чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационна
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението
е неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
В
касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което съответства на касационните основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№90
от 02.05.2023 год.,
постановено по АНД №1154/2022 год., Кърджалийският
районен
съд е потвърдил наказателно постановление №09-2200254 от 15.09.2022 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, с което, на „Гюлджи
- М”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500/хиляда
и петстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61,
ал.1 от КТ.
Със
същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил „Гюлджи - М”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в
размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
За да
постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, от фактическа страна
Районен съд – Кърджали е приел за установено, че на 20.07.2022 год., около 14:00
часа,
при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство при работа
по работни места в обект: „магазин ***“, намиращ се в ***, стопанисван от „Гюлджи - М” ЕООД, ЕИК ***, било
установено, че „Гюлджи - М” ЕООД, в качеството му
на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса иа труда, не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето М. А. Х., с ЕГН **********, преди постъпването й на
работа като „***“, която към момента на
проверката на 20.07.2022 год. извършвала трудова дейност, характерна за
длъжностга „***“
в обекта на контрол. На
20.07.2022 год., по време на проверката
по работни места,
лицето М. А. Х. попълнила
декларация,
на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която декларирала писмено факти и
обстоятелства, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност, включително и
данни за заплащането на труда, а именно: че работи
в обект: „магазин ***“, стопанисван от „Гюлджи
- М” ЕООД, на длъжност „***“, без
сключен трудов и без сключен граждански договор, с работно време от 08:00 до
17:00 часа, с трудово
възнаграждение в размер на „***
лева месечно“, с почивни дни - събота
и неделя и почивка в работния ден - 1
час. В десета точка лицето декларирало, че няма сключен трудов договор с
управителя. До
приключване на проверката и съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, от страна на „Гюлджи - М” ЕООД не бил представен сключен трудов договор
с лицето М. А. Х. в писмена форма. На 20.07.2022 год., при извършена справка в Информационната
система на ИА „ГИТ“ по ЕИК на дружеството и по ЕГН на работника, било установено,
че „Гюлджи - М” ЕООД, в качеството му
на работодател,
не е сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х., с ЕГН **********, преди постъпването й на работа.
С оглед установените факти и обстоятелства
контролните органи приели, че дружеството е осъществило фактическия състав на
чл.62, ал.1,
във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, а именно, че на 20.07.2022 год.
работодателят не е сключил трудов договор в писмена
форма с М. А. Х.,
преди постъпването й на работа в провереното дружество. Предвид
така допуснатото нарушение, на 15.08.2022 год. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, в присъствието на Г. Д. А. -управител на
дружеството-жалбоподател,
като екземпляр от акта същата получила срещу подпис и с възражение, но отказала да подпише акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което с
оглед събраните по административнонаказателната преписка доказателства, било счетено от АНО за
неоснователно. На 15.09.2022 год., на основание чл.416,
ал.5 от КТ,
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, било издадено наказателно
постановление, с което била
ангажирана отговорността на дружеството и му било наложено
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1500 лева, като при издаване на
наказателното постановление АНО изложил подробни мотиви относно
неоснователността на подаденото възражение срещу съставения АУАН.
Според
решаващия съссав на районния съд, описаното административно нарушение, за което
е ангажирана административнонаказателнага отговорност на
дружеството-жалбоподател се потвърждава от: показанията на контролните органи,
които лично възприели полагането на труд отстрана на М. А. Х. на проверявания
обект - лицето било установено да извършва трудова дейност, характерна за
длъжността „***“ в обекта на контрол, като същата дори обслужила контролните
органи и издала касова бележка за закупена стока от магазина; от декларацията,
попълнена на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която били декларирани факти
и обстоятелства, които характеризирали съществуващото между страните
правоотношение като трудово, за което са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда; от справки от Информационната система на ИА „ГИТ“ по ЕИК на дружеството
и ЕГН на лицето, от които било видно, че между „Гюлджи - М“ ЕООД и М. А. Х.
няма регистриран трудов договор; от фискален бон, издаден на 20.07.2022 год., в
14:13 часа; от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР2224098/15.08.2022 год.,
който не бил обжалван от жалбоподателя и в т.11 на който, това нарушение било
обективирано, както и от всички събрани в хода на производството писмени и
гласни доказателства.
Съдът е посочил, че изложената
в наказателното постановление
фактическа обстановка, възприета и от съда, безспорно се
установява от показанията на свидетелите-очевидци: Е. Ю. и
Н. Н., които съдът е кредитирал изцяло като обективни,
еднопосочни и безпротиворечиви. Обосновал
се е, че изложеното от тези
свидетели е от позицията им на незаинтерисовани и непредубедени участници в
процеса, които имат преки и непосредствени впечатления за събитията,
осъществени на процесната дата в хода на извършената проверка и излагат същите
детайлно,
при наличието на ясен спомен. Съдът
е отбелязъл, че свидетелите Ю. и Н. са
категорични, че по време на проверката в обекта са работили две лица, едно от
които е била М. Х., че били
консултирани от продавачките, след което направили покупка, за която им била
издадена касова бележка,
както и че тогава се представили и
им дали да попълнят саморъчно декларации по чл.402 от КТ. Съдът е приел, че при очертаното
противоречие с показанията на св.М. Х. и св.Е. И., следва да даде вяра на изложеното именно от
страна на разпитаните в хода на съдебното производство, в качеството им на
свидетели, служители на Дирекция
„Инспекция
по труда” - Кърджали, като освен
изложеното по-горе следва,
съдът е намерил за нужно да
отбележи, че св.Х. и И. са в близки отношения със семейството на управителката
на дружеството-жалбоподател,
което ги прави заинтересовани от изхода на делото. Посочил е, че освен това,
св.Х. Ч. е удостоверил пред съда, че на
20.07.2022 год. е
извършвал проверка с друг екип на Дирекция
„Инспекция
по труда“ в магазин на ул.„***”,
на която
присъствала управителката на „Гюлджи
- М“ ЕООД - Г. А. и че проверката
започнала в 14:10 часа и
завършила около 14:30 часа, след което Ч. отишъл в магазина на
ул.„***“ №**, а управителката дошла там след около 15
минути. Решаващият състав на съда е
приел, че тези показания на св.Ч. изключват възможността А. да е издала фискалния бон от магазина
*** на ул.„***“ №**, в 14:13 часа.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Районният
съд е посочил, че разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор
се сключва в писмена форма и че според другата, посочена в
атакуваното постановление, правна норма - чл.61, ал.1 от КТ, трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Прел е за установено по делото, че на 20.07.2022
год., работодателят „Гюлджи - М“
ЕООД не е сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х. преди постъпването
й на работа, с което е осъществил от обективна страна състава на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1
от КТ и правилно и законосъобразно, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3
от КТ, е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговското дружество. Предвид изложеното
по-горе районният съд е приел, че
нарушението е доказано - работодателят не е сключил трудов договор в писмена
форма с работника преди постъпването му на работа, с
което и не са спазени правилата на чл.62, ал.1, във
вр.
с чл.61,
ал.1 от КТ. Приел е също, че с оглед на констатираното
нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на „Гюлджи - М“ ЕООД ***, на основание
чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена
санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до 15000 лева, за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е посочил, че доколкото се касае за
нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и
безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна
страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите
от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Посочил
е също, че жалбоподателят
е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни
задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това, следва да
понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Съдът
е отбелязъл, че наложеното наказание е минималното по размер и че съдът няма
правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът,
при извършената служебна проверка, не е констатирал в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че АУАН и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Съдът е
посочил, че от изложените в акта и в наказателното постановление факти става
ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като е приел, че не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и
да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Отбелязъл е също,
че словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава, както и че пропуски не са допуснати и при
връчването на АУАН и на наказателното постановление. По всички тези съображения
районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и че като такова, следва да бъде
потвърдено.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд е
приел също, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на
административнонаказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, а именно, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, както и че според чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът е отбелязъл, че в случая по делото са проведени
две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, същият е изготвил и е депозирал и писмена защита, поради
което е приел, че следва да се присъди възнаграждение, в размер на 100.00 лева.
Отбелязъл е също, че доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със
седалище ***, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице,
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд, след като е обсъдил доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, както и намира, че тази
фактическа обстановка и най-вече факта, че на датата на извършване на
проверката - 20.07.2022 год.,
около 14:00 часа, посоченото в АУАН и в наказателното постановление
лице –
М. А. Х.,
е била допусната до работа в проверявания обект, стопанисван
от касатора,
а именно –
„магазин ***“, намиращ се в ***, ул.„***“ №**, ***
и че там е осъществявала трудова функция, присъща за длъжността „***”, са
безспорно установени. В тази насока са напълно категорични, еднопосочни и
непротиворечиви показанията на двамата свидетели – актосъставителят Е. Ю. и
присъствалата на проверката Н. Н., като в тези показания и двамата свидетели са
заявявили, че след като са влезли в търговския обект, са заварили там две лица
– момичета, едното от които М. Х., като в показанията си св.Н. пояснява, че при
влизането им в магазина видели, че едното момиче е зад зад касата, а другото
било до него. В дадените подробни показания и двете свидетелки обясняват, че
след като са влезли в магазина, са разгледали предлаганите артикули, били са
консултирани от двете момичета относно бельо, което се е предлагало в магазина,
след което закупили чифт чорапи, за която покупка на чорапи им бил издаден и
фискален бон, приложен по административнонаказателната преписка и приет от
районния съд като доказателство/на
л.14 от АНД №1154/2022 год./. От показанията на двете
свидетелки става безспорно ясно също така, че едва след извършената контролна
покупка и издаването на фискалния бон за същата, те се представили, като се
летимирали и със служебни карти, след което започнали проверката, като предоставили
на двете лица, които ги обслужили в магазина, декларации по чл.402 от КТ, които
те да попълнят. Отново следва да бъде отбелязано, че в показанията си и двете свидетелки
са категорични, че първоначално не са се представили, че са служители от
Инспекция по труда и че били консултирани от двете момичета, като преди това,
на въпроса им дали те работят там, момичетата отговорили положително. В
попълнената от М. Х. декларация по чл.402 от КТ, на датата 20.07.2022 год., с
посочен час – 14 часа, същата саморъчно вписала, че работи в „Гюлджи – М“ ЕООД,
намиращо се в ***, от 20.07.2022 год., на длъжност „***“, в обект – магазин ***,
с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа и получава месечно трудово
възнаграждение в размер на *** лева. В декларацията М. Х. вписала, че почивните
й дни са събота и неделя, с почивка в работния ден – 1 час, както и че към
момента на попълване на декларацията, „не е получавала пари“. В същата тази
декларация, попълнена на място, деклараторката отбелязала, че няма сключен
трудов или граждански договор, че не е получила екземпляр от сключен писмен
трудов договор и копие от заверено уведомление, както и саморъчно в т.10 от
декларацията е вписала, че „няма сключен трудов договор с управителя“. В хода
на проверката, след представени документи от „Гюлджи – М“ ЕООД и след извършена
справка в информационната система на ИА „Главна испекция по труда“, проверяващите
от Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали установили, че с това лице
няма сключен трудов договор и съответно няма подадено уведомление за регистрация
на такъв трудов договор, което обстоятелство всъщност не се и оспорва от
жалбоподателя.
Относно
доводите в касационната жалба, че районният съд не допуснал относимо към
предмета на спора и необходимо за изясняване на обективната истина
доказателствено искане - за назначаване на съдебно-графологична експертиза, в
която вещо лице да установи, дали М. Х. е попълнила последните 6 цифри от
своето ЕГН: „******”, както и текста „***”, в представената по делото
декларация от нейно име, тъй като същата категорично заявила в съдебно
заседание, че тези данни в декларацията не били попълнени от нея и че като
оставил без уважение доказателственото искане за съдебно-графологична
експертиза, съдът нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като
последният е бил лишен от възможност да разколебае доказателствената стойност
на декларацията, на която се позовавал административнонаказващият орган при
издаване на оспореното НП, настоящият съдебен състав намира, че тези доводи са
неоснователни, както и намира, че дори и да бе допуснал исканата експертиза, то
това не би довело до друг, различен краен резултат на съдебното производство. В
тази връзка следва да се посочи, че пред районния съд, в съдебно заседание на
24.04.2023 год. свидетелката М. Х. действително е заявила, че вторите шест
цифри на единния й граждански номер, както и длъжността „***“, които били
вписани в декларацията й, не били писани от нея. Същевременно, в настоящото
производство е представен от касационния жалбоподател
и приет като доказателство Протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза
№567 от 07.09.2023 год., изготвена от вещо лице – експерт в областта на
техническото изследване на документи в сектор БНТЛ към ОДМВР – Пловдив. За
изследване от вещото лице е била представена, в оригинал, същата тази
декларация по чл.402 от КТ от 20.07.2022 год., подписана от св.М. Х.,
коментирана по-горе, като е извършено сравнителното изследване на почерка, с
който е изпълнен текста на цифрите срещу ЕГН в декларацията и почерка, с който
са изпълнени ръкописните текстове от предоставените сравнителни образци,
изпълнени от М. Х.. В заключение вещото лице е посочило, че в декларацията на М.
Х. от 20.07.2022 год., при така представените образци от почерка на лицето, се
установява, че цифрите срещу ЕГН-то са изпълнени, т.е. написани/без изключение/,
от М. Х., като в заключението е посочено също, че думата „месечно“ в
декларацията не е изпълнена от М. А. Х.. В заключението липсва констатация
думата „***“ в декларацията да е изпълнена от друго лице, като твръди
свидетелката Х., като така, независимо че това заключение по извършена
съдебно-почеркова експертиза е било изготвено по друго административно-наказателно
дело, водено в Районен съд – Кърджали, то следва да се приеме, че то
опровергава твърденията на свидетелката М. Х., дадени в проведеното в
първоинстанционното производство съдебно заседание на 20.04.2023 год., т.е.
налага се извод, че показанията на свидетелката в тази им част са неверни. Предвид
това съдът намира, че дори и районният съд да бе допуснал
съдебно-графологична експертиза, изводите му нямаше да бъдат
различни от тези
за
потвърждаване на процесното наказателно постановление, или, като
е оставил без уважение доказателственото искане за съдебно-графологична
експертиза, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, т.е. не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с което да е нарушил правото
на защита на жалбоподателя.
По
отношение поддържаното в съдебно заседание твърдение за необоснованост на
заключението
на проверяващите органи относно мястото на нарушението,
предвид
представеното по делото Удостоверение №** от *** год. за въвеждане в експлоатация на обект, от което се установявало, че
провереният обект изобщо не се намирал на ул.“***”, както било посочено в
АУАН и в НП, а се помещавал на ул.“***”
в ***, съдът намира за нужно да посочи следното:
От
цитираното Удостоверение
№** от *** год. за
въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от главния архитект на
община Кърджали/на
л.44 от АНД №1154/2022 год./,
става ясно, че със същото е въведен в експлоатация строеж IV категория: „Преустройство и промяна на предназначението
на търговски обект с идентификатор *** в снек-бар и търговски магазин за
промишлени стоки в УПИ **, кв.*** по ЗРП на ***“,
намиращ се в ***, ул.„***“ №**, вход **, етаж **, с възложители: М. Х. И. от ***
и Г. Д. А. от ***. От така издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация
не става ясно, че то е издадено именно за магазина ***, в който е извършена
проверката, а не за някакъв друг магазин за промишлени стоки, като освен това,
като възложител на строежа в удостоверението не е вписан „Гюлджи - М”
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, а
посочените по-горе две физически лица. По същественото обаче в случая е, че в
издадения на проверяващите служители, при извършената от тях покупка на чорапи,
фискален бон от работещия в магазина касов апарат, от дата 20.07.2022 год.,
14:13:55 часа, е вписано, че се издава от „Гюлджи-М“ ЕООД ***, ***, ЕИК ***, магазин
***, ***, ул.„***“ №**/а не ул.„***“ №**/, т.е. именно с този административен
адрес е регистриран търговския обект „магазин ***“ и именно този адрес е
въведен и във фискалното устройство/касов апарат/, с който се работи в този
магазин. Предвид това, именно този административен адрес на проверения магазин
*** следва да бъде приет за меродавен, от което следва, че след като този адрес
е посочен в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, то не е налице необоснованост на заключението
на проверяващите органи относно мястото на нарушението.
Следва да се отбележи, че именно в този кв.*** по ЗРП на ***, тези две улици – ул.„***“
и ул. „***“, се пресичат, което се установява и при елементарна справка в интернет,
примерно на страницата www.google.com /maps/place/Кърджали/.
На
следващо място, напълно неоснователно е и оплакването, че по никакъв начин не
били обсъдени представените от жалбоподателя и приети писмени доказателства -
копие на искане, на основание чл.302, ал.2/чл.303, ал.3 от КТ, за издаване на
разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица от 20.07.2022 год. и копие
на удостоверение №**/*** год., които установявали, че М. Х. е искала да бъде
приета на работа като *** и то в съседния на проверявания обект/снек бар/,
стопанисван от „***” ЕООД, за което в същия ден, преди процесната проверка, било
подадено искане по чл.302/чл.303 от КТ. В тази връзка съдът намира за нужно да
посочи само, че в хода на производството по делото пред районния съд е било
представено и проието като доказателство едно единствено искане, на основание
чл.302, ал.2/чл.303, ал.3 от КТ, за издаване на разрешение за приемане на
работа на непълнолетни лица, с Вх.№ВХ22083750 от 20.07.2022 год. на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Кърджали, подадено обаче от „***“ ЕООД ***, с ЕИК ***/а
не от „Гюлджи – М“ ЕООД ***/на
л.43 от АНД №1154/2022 год./, като със същото е било поискано
да бъде издадено разрешение за сключване на трудов договор за длъжността „***“
в обект „Снек бар“ на ул.„***“ №**, ***, с лицето Е. З. И., ЕГН **********, а
не с лицето М. А. Х., с ЕГН **********, както се твърди в жалбата и което лице е
било установено при извършената проверка да осъществява трудови функции като „***“
в съседния магазин ***. Предвид горното, съдът не намира за нужно да обсъжда
повече това оплакване, инвокирано в жалбата, като намира същото за напълно
голословно и неподкрепено с никакви доказателства.
По
отношение оплакването в касационната жалба, че не били кредитирани показанията
на свидетели, ангажирани от жалбоподателя - Е. И. и М. Х., с единствения довод,
че били в близки отношения с управителя на дружеството „Гюлджи - М” ЕООД, съдът
в настоящия състав намира и това оплакване за неоснователно. Районният съд се е
обосновал, като е посочил, че е налице противоречие на показанията на св.Х. и св.И.,
с показанията на другите свидетели, разпитани по делото, а на следващо място е
посочил, че тези две свидетелки са в близки отношения със семейството на
управителката на дружеството-жалбоподател, а не със самата управителка, както
се сочи в касационната жалба. При това положение е приел, че това ги прави
заинтересовани от изхода на делото, поради което и с основание не е кредитирал
техните показания. В тази връзка следва да се посочи, че св.Е. И. в показанията
си заявява, че познава управителката на „Гюлджи-М“ ЕООД и че тя е жена/***/ на ***
на ***, а в показанията си другата свидетелка – М. Х., сочи, че е приятелка на ***
/М./ на управителката на „Гюлджи-М“ ЕООД. Техните показания явно са насочени
към изграждане и поддържане на защитната теза на дружеството-жалбоподател, но
същите се опровергават от целия останал доказателствен материал по делото, вкл.
и в частта им, в която твърдят, че фискалният бон за извършената в магазина
продажба на чорапи е бил издаден от управителката на дружеството, след като
последната дошла в магазина, като настоящият състав в пълна степен споделя
изложеното в тази насока в мотивите към обжалваното решение.
Така,
с оглед всичко изложено по-горе, от правна страна, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.2 от КТ, отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като
трудови, а
посочената като нарушена разпоредба на чл.61, ал.1 от КТ въвежда
задължение трудовият договор да се сключи между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа, като
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ изрично указва задължителност на писмената
форма на трудовия договор, т.е. с тази норма се регламентира писмената форма
като форма за действителност на трудовия договор. От съвкупния анализ на посочените
като нарушени норми е ясно, че при всички случаи, сключването на трудовия
договор в писмена форма следва задължително да предхожда постъпването на работа
на работника или служителя, като логическо продължение на изискванията,
въведени с тези норми, е и нормата на чл.62, ал.3, предл.І/първо/ от КТ, която
задължава в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите,
както и нормите на чл.63, ал.1, 2 и 3 от КТ, като последната от тези алинеи, а
именно ал.3, в своето предложение І/първо/ регламентира, че работникът или
служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на
документите по ал.1, т.е. екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите,
освен ако страните са уговорили друг срок. В настоящия случай, обаче,
е безспорно, че въобще не е налице, т.е. въобще няма сключен писмен трудов
договор между дружеството-касатор в настоящото производство и лицето М. А. Х.. Същевременно
е установено, че последната е осъществявала трудови функции, присъщи на
длъжността „***” – осъществила е продажба на предлагана в магазина стока, в
случая - чорапи, издала е и фискален бон за осъществената покупка, като това е
станало на определено работно място в конкретен търговски обект – магазин ***, на
ул.„***“ №**, ***, стопанисван от същото търговско дружество или иначе казано,
фактът на постъпване на работа от това лице и съответно допускането му до работа
и осъществяване на трудовите функции от негова страна, също е налице. При това положение
се налага единствено възможния извод, до който извод правилно е стигнал и
въззивния съд, че категорично е осъществено описаното в АУАН и в процесното НП
нарушение и че същото правилно е квалифицирано като нарушение на императивните
норми на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. Предвид горното,
настоящият състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че
районният съд необосновано приел, че на 20.07.2022 год. работодателят „Гюлджи -
М” ЕООД не е сключил трудов договор в писмена форма с М. А. Х. преди
постъпването й на работа, с което бил осъществил състава на чл.62, ал.1, във
вр. с чл.61, ал.1 от КТ, както намира за неоснователни и развитите в тази
насока доводи.
Така, при наличните събрани по
делото писмени
и гласни доказателства, настоящият касационен състав
намира,
че е установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на
разпоредбата на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, от страна
на „Гюлджи - М”
ЕООД ***, ЕИК ***, в качеството му на работодател, изразяващо
се в
това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. А. Х., с ЕГН **********, преди
постъпването й на работа като „***“, в посочения търговски обект, поради
което и правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на търговското дружество - работодател.
С оглед
изложеното по-горе настоящият състав на касационната инстанция намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба са неоснователни и недоказани, а
изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени със събраните по
делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани
по делото доказателства и въз основа на тях е направил обоснован и правилен
извод относно осъществяването на нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1,
във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, от страна на касатора,
като фактическите
обстоятелства по нарушението, описани в АУАН и в НП, са
били доказани и действително водят до този извод и правилно
първоинстанционният съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление,
с което на търговското дружество – нарушител е била наложена имуществена
санкция в предвидения
в нормата на чл.414, ал.3 от КТ минимум, с оглед липсата
на данни за извършени предишни нарушения на трудовото
законодателство.
Така,
с оглед всичко изложеното по-горе,
настоящият състав на касационната инстанция,
извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на
„Гюлджи - М”
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***,
са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни,
обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото
доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и на
основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен
извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото
законодателство, вменено на търговското дружество –
касатор в настоящото производство, е извършено. Ето защо и
на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира,
че твърдяните от касационния жалбодател пороци
на решението на Районен съд - Кърджали, не са
налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания
за отмяната му. Обжалваното решение на Районен
съд – Кърджали е валидно, допустимо,
постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени
и гласни доказателства и в съответствие с материалния закон, без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради
което и като такова, с решението по настоящото дело, същото
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената
писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д,
ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.3 от АПК,
във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да бъде осъдено дружеството-касатор
- „Гюлджи - М”
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото
следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка
с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН и
чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №90 от
02.05.2023 год., постановено по АНД
№1154/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА „Гюлджи
- М”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя му Г. Д. А., ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с
ЕИК ***, сумата в размер на
80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.