№ 7407
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110128085 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от ************,със седалище и адрес на управление
************,представлявано от ************ и ************,против А. Л.
И.,ЕГН **********,с адрес ************,с искане да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 565,34 лева – цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,ведно
със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,84,16 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
до 16.09.2021 г.,10,23 лева сума за дялово разпределение за периода
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,2,01 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г.
до 16.09.2021 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,каквато
ищецът е доставял в имот в ************при което ответницата е клиент на
топлинна енергия за 2/6 идеални части ( тъй като притежава право на
собственост върху имота заедно с други лица ) и е длъжна да заплаща цената
на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за
процесния период цената на доставена топлинна енергия не е заплатена и
възлиза на 565,34 лева,която съответства на реално доставена топлинна
енергия. Предвид това,че стойността на топлинна енергия не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 84,16 лева. С исковата
молба са заявени и искови претенции за заплащане на сума за дялово
разпределение в размер от 10,23 лева и лихва за забава в размер от 2,01 лева.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
1
реда на заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за
изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на
установителната искова претенция. Ищецът моли съда да уважи предявените
искове.
Ответницата А. Л. И. чрез назначения особен представител в
депозирания писмен отговор оспорва исковете като неоснователни и
недоказани – твърди се,че не е доказано наличието на облигационно
правоотношение и сключването на договор за продажба на топлинна
енергия,сочи се,че не е изяснено какъв дял от правото на собственост
притежава ответницата,формулира възражение за погасителна давност. Моли
съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ************ претендира
издаването на заповед за изпълнение против А. Л. И. за сумите от 565,34 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,84,16
лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 16.09.2021 г.,10,23 лева сума за дялово разпределение за
периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,2,01 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до 16.09.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 55855/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия на ************ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Видно от удостоверение за наследници на ************,А. Л. И. е
наследница по закон от пета степен по съребрена линия като дъщеря на първи
братовчед на наследодателя.
Приет е препис от искова молба по иск за делба,предявен на 23.07.2018
г.,по който А. Л. И. е ответница. С решение № 20218594/03.12.2021
г.,постановено по гражд.дело № 48312/2018 г. по описа на СРС,74 състав,е
постановено изнасяне на публична продан на недвижим имот –
************,с площ от 65,66 кв.м.,при дял на А. Л. И. – 2/6 идеални части.
От представения документ за главен отчет се установява,че отразява
показанията на водомера и носи подпис за абонат,а като абонат е посочена А.
И..
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки
месец,след което са приспадани технологичните разходи,които остават за
сметка на доставчика,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,топломерът е преминавал периодична метрологична
проверка със заключение за съответствие като за период от 21 дни
топломерът е работил след изтичане на срока,поради което главницата за
топлинна енергия за процесния период,без да са включвани задължения извън
2
този период възлиза на 1639,94 лева.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
прогнозните месечни задължения са сторнирани и са издадени общи
фактури,съответно на 31.07.2019 г. и на 31.07.2020 г.,незаплатената главница
възлиза на 1696,02 лева,лихвата за забава е 252,47 лева,сумата за дялово
разпределение е в размер от 36,71 лева,а лихвата за забава – 6,02 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска,а именно да бъде
доказано,че съществува договорно правоотношение,да бъде установено какви
права и задължения са уговорени за всяка от страните,да бъде доказано
доставеното количество топлинна енергия,да бъде доказана цената на
стойността на топлинна енергия. В тежест на ответната страна е възложено
доказването точното изпълнение на задължението за заплащане на цената или
наличието на обстоятелства,изключващи дължимост на същата. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата,на която е
подадено заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. в
конкретния случай искът се явява предявен на 28.09.2021 г.
Софийският районен съд счита,че от представените по делото
доказателства може да бъде направен извод,че страните се намират в
договорно правоотношение – дружеството ищец е доставяло и продавало
топлинна енергия,каквато е доставяна и в сградата,където се намира
топлоснабденият имот,а ответницата И. е клиент на топлинна енергия като
собственик на 2/6 идеални части от топлоснабдения недвижим имот. За да
приеме,че ответницата И. е собственик на имота,респективно е клиент на
топлинна енергия,съдът взе предвид,че е представено съдебно решение,от
което се установява,че ответницата И. притежава 2/6 идеални части от
недвижимия имот като с оглед това,че е представено решение по фазата по
допускане на делбата,съдът намира,че решението по първата фаза,с което са
признати права на собственост е влязло в сила. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ
клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот,поради което предвид съдебното
решение,постановено в производство по иск за делба,право на собственост на
ответницата И. е признато за 2/6 идеални части,т.е. ответницата И. отговаря за
заплащане задълженията за топлинна енергия до размера на притежавания
дял. Законът не поставя изискване за наличието на сключен писмен договор
за имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,а
договорното правоотношение възниква предвид притежаваното право на
собственост или вещно право на ползване. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че правата и задълженията на страните по договорното
3
правоотношение се уреждат според общите условия на доставчика. Страните
не твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение
намират общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е цената да е
заплатена в предвидения според общите условия срок. В хода на
производството не са представени доказателства да е заплатена цената или
част от същата,поради което съдът приема,че исковата претенция за
заплащане цена на топлинна енергия е доказана по основание. От
ангажираните доказателства по делото се установява,че в сградата,където се
намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия,което означава,че собственикът на индивидуален обект
заплаща стойността на топлинна енергия,определена от дялово
разпределение. Софийският районен съд,отчитайки заключението по съдебно-
техническата експертиза приема,че стойността на доставена топлинна енергия
за процесния период до размера на притежаваните от ответницата права в
собствеността на имота,без да са включвани задължения извън процесния
период възлиза на 546,65 лева,относно която парична сума искът подлежи на
уважаване,а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 565,34
лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан. Същевременно според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза има реализирани частични
плащания след образуване на делото,при което незаплатената главница
възлиза на 755,56 лева,респективно незаплатената главница за 2/6 идеални
части съответства на 251,85 лева,а за разликата до предявения размер от
565,34 лева искът подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд приема,че
искът за сума за дялово разпределение в размер от 10,23 лева подлежи на
уважаване при съобразяване заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,както и с оглед клаузата на чл.36 от общите условия на
дружеството доставчик. Предвид това,че исковете за заплащане стойност на
топлинна енергия и сума за дялово разпределение се явяват доказани по
основание,съдът следва да разгледа своевременно формулираното в писмения
отговор възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната
давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост
на вземането кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за
вземания за доставка и продажба на топлинна енергия е тригодишната
давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г. В настоящия случай ищецът е предприел действия по
реализиране на вземането си на 28.09.2021 г.,на която дата се явява предявен
искът,което означава,че погасени по давност са вземанията за топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.07.2018 г.,както и сумата за дялово
разпределение за м.08.2018 г. Съдът счита,че за главницата за топлинна
енергия за м.08.2018 г.,платима в периода 01.09.2018 г. до 15.10.2018 г.,както
и за всички по-нови вземания давност не е изтекла,защото е изминал период
от време,по-кратък от три години,считано от изтичане срока за плащане,до
предявяване на иска. За да приеме,че сумата за дялово разпределение за
м.08.2018 г. е погасена по давност,съдът отчете,че за задълженията за сума за
дялово разпределение липсва уговорен срок за плащане,респективно при
съобразяване разпоредбата на чл.114 от ЗЗД сумата за дялово разпределение е
изискуема към м.08.2018 г.,респективно към 28.09.2021 г. е изминал
4
период,по-дълъг от три години и това вземане е погасено по давност.
Същевременно обаче според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза има извършени плащания,с които са погасени задължения за
главница за топлинна енергия. Съдът,съобразявайки обстоятелството,че
липсват доказателства клиентът на топлинна енергия да е заплатил конкретно
посочени задължения и предвид разпоредбата на чл.76 от ЗЗД,според която
при липса на посочване кое е погасеното задължение се погасяват най-
старите задължения,приема,че чрез реализираните плащания са погасени чрез
плащане най-старите задължения,в това число за м.05.-м.07.2018 г.,поради
което възражението за давност за главницата за топлинна енергия се явява
неоснователно – в тази насока следва да се посочи,че дори задължението да е
погасено по давност,ако страната доброволно заплати същото плащането
служи за погасяване на задължението.По изложените съображения съдът
счита,че възражението за погасителна давност е основателно за 0,48 лева
сума за дялово разпределение,т.е. исковете следва да бъдат уважени за
сумите от 251,85 лева главница за топлинна енергия и 9,75 лева за сума за
дялово разпределение,а за разликата до предявените размери исковете
подлежат на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащането на обезщетение. Когато
изпълнението на задължението има падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава,без да е необходимо да му бъде отправена
покана. Когато изпълнението на задължението няма срок,за да бъде поставен
в забава длъжникът е необходимо отправяне на покана. Съдът счита,че
задълженията за заплащане на главница за топлинна енергия са срочни,според
общите условия на дружеството доставчик цената на доставена топлинна
енергия следва да бъде заплатена в срок от 45 дни,считано от изтичане
периода на доставката. В хода на производството е установено,че са
реализирани частични плащания,а размерът на мораторна лихва върху
непогасената главница възлиза на 129,25 лева съгласно съдебно-счетоводната
експертиза,при което искът за мораторна лихва,предявен спрямо ответницата
И. подлежи на уважаване за сумата от 43,08 лева,а за разликата до предявения
размер от 84,16 лева искът подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд
приема,че исковата претенция за сумата от 2,01 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Задълженията за
заплащане сума за дялово разпределение нямат регламентиран срок за
изпълнение,а същевременно дружеството ищец не доказва да е отправило
покана,за да постави ответницата в забава,поради което искът за мораторна
лихва е недоказан по основание и подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива съответно на уважената част от исковете и на частта
от исковете,които се отхвърлят поради направено плащане в хода на
производството,при което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 29
лева за заповедното производство и 1345,17 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на А. Л. И.,ЕГН **********,с адрес ************,че съществува
вземане на ************,със седалище и адрес на управление
************,представлявано от ************ и ************,в размер от
251,85 лева ( двеста петдесет и един лев осемдесет и пет стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода до м.04.2020 г.,43,08 лева ( четиридесет и три
лева и осем стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 16.09.2021
г.,9,75 лева ( девет лева седемдесет и пет стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 28.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 55855/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 251,85 лева до 546,65 лева
поради плащане и в частта за разликата над 546,65 лева до пълния
претендиран размер от 565,34 лева като недоказан,в частта за разликата над
43,08 лева до пълния претендиран размер от 84,16 лева мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 9,75 лева до
пълния претендиран размер от 10,23 лева сума за дялово разпределение,за
сумата от 2,01 лева – мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Л. И.,ЕГН **********,с адрес ************ да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ************,със
седалище и адрес на управление ************,представлявано от
************ и ************,сумата от 29 лева ( двадесет и девет лева )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 1345,17 лева ( хиляда триста четиридесет и пет
лева и седемнадесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6