№ 364
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил В.
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000374 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
С Решение № 100/18.01.2024год., постановено по т.д.№ 1101/2022год. по описа на СГС са
отхвърлени предявените от синдика на „ Группа“ ООД срещу „ Группа“ ООД, „Ракета „ ЕООД, Ф.
П. П., Ж. В. П., И. М. В. и Л. Г. С.-В. искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.
649, ал.1 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „ Группа“ ООД на следните сделки за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове
както следва : от 21.06.2017год. с Нотариален акт № 159, том- II,рег.№ 2405,дело№292 от
21.06.2017год. на нотариус М. В., от 30.11.2017год. с нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело
№ 726 от 30.11.2017год. на нотариус М. В. и от 18.10.2018год. с нотариален акт № 86, том V, рег.№
6007, дело № 720 от 18.10.2018год. на нотариус М. В. по отношение на ПИ с идентификатор
00878.503.452 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол, община Царево,
обл.Бургас и предявения от синдика на „ Группа“ ООД срещу И. М. В. и Л. Г. С.- В. иск с правно
основание чл. 649,ал.2 от ТЗ вр. с чл. 108 от ЗС за връщане на гореописания недвижим имот в
масата на несъстоятелността на „ Группа“ ООД.
Със същото решение „Группа „ ООД е осъдено да заплати на „ Ракета „ ЕООД сумата от 2 850 лева
разноски по делото,както и по сметка на СГС и на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ сумата от 131.82
лева държавна такса .
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от синдика на „ Группа „ ООД / в
несъстоятелност/ , в която се поддържа че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост. Твърди се, че за да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд бил
приел за недоказано по делото наличието на знание за увреждането у длъжника и лицето , с което е
договарял, а именно последният приобретател по веригата сделки – И. В., който извод не
кореспондирал на събраните по делото доказателства. Сочи се, че събраните в
първоинстанционното производство доказателства обосновавали извод ,че И. В. и пълномощникът
1
на прехвърлителите по предходните две сделки- П. П. били свързани лица и / или в близки
приятелски отношения и между тях били установени трайни търговски отношения, И. В. бил
наясно с търговската дейност на „ Группа“ ООД и е знаел , че дружеството има и продължава на
генерира дългове, имотът бил придобит от него на цена в пъти под пазарната , всички сделки се
кооридинирали и осъществявали от едно лице- П. П., а и имотът никога не бил ползван от крайния
приобретател. Сочи се ,че бащата на продавача Ф. П. , а именно П. П. и И. В. били дългогодишни
приятели, представляваните от двамата търговски дружества били в трайни търговски отношения ,
адресите им на управление се намирали на едно и също място, а имало предходни сделки между
тези дружества. Твърди се ,че И. В. бил наясно с търговската дейност на „ Группа“ ООД,
доколкото приятелите, чрез дружествата си, осъществявали специфична търговска дейност, знаел
е за дълговете на „ Группа“ ООД, което и дори при липса на данни за кредитора на „ Группа“ ООД ,
основанието и размера на вземанията на кредитора, го правели недобросъвестен приобретател по
сделката. Освен това имотът бил прехвърлен по първите две сделки на цена 7 пъти по - ниска от
пазарната , а при третата сделка- 2 пъти по –ниска от пазарната, която ясно показвало
намерението на всички страните по сделките да осуетят реализирането на правата на кредиторите
на длъжника „ Группа“ ООД и доказвало увреждането за знание. На този извод водел и факта ,че и
трите сделки били извършени в много кратък период от време / една година /. Сочи се ,че
решението е необосновано, тъй като не били обсъдени в пълнота и задълбочено събраните по
делото доказателства ,както и че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила
доколкото не са уважени своевременно направени и релевантни за предмета на спора
доказателствени искания. С оглед на това е заявено искане за тяхното събиране във въззивното
производство.
По изложените доводи се прави искане отмяна на обжалваното решение и за постановяване ново ,
с което предявените искове да бъдат уважени.
В подаден от „ Ракета „ ЕООД писмен отговор на въззивната жалба се излагат доводи за нейната
неоснователност. Поддържа се недопустимост на предявените искове, доколкото същите били
предявени от временен синдик , който има единствено само правомощия по чл. 658, ал.1 от ТЗ.
Като недопустим се сочи и иска по чл. 108 от ЗС, предвид последиците от уважаването на иска по
чл. 135 от ЗЗД. Като преклудиран се сочи и иска по чл. 649, ал.1 от ТЗ по отношение на Л. С.-В. ,
тъй като не бил предявен в срока по чл. 649, ал.1 от ТЗ. Излагат се доводи и за неправилност на
първоинстанционното решение . Сочи се ,че първата сделка не била сключена между свързани
лица и липсвало знание у управителя на „ ФИД“ ЕООД / със сегашно наименование „ Ракета „
ЕООД/ за това , че праводателят му има кредитор и че с прехвърлянето на имота последният се
уврежда.Цената на сделката не можело да обуслови извод за намерение за увреждане, като
дъщерята на пълномощника на длъжника не се намира в никакви връзки със самия длъжник.
Излагат се доводи , че и втората сделка не била относително недействителна, доколкото не била
относителна недействителна първата сделка от 21.06.2017год. Втората сделка от 30.11.2017год.
била възмездна и приобретатерят по нея не бил знаел ,че „ праводателят-„ Группа“ ООД има
кредитори и че с първата сделка се целяло увреждане на кредиторите на несъстоятелността.
Продажната цена по втората сделка била идентична на цената по втората сделка и това било
обяснимо, тъй като дружеството- продавач е с едноличен собственик на капитала- сестрата на
приобретателя. Сочи се ,че и третата сделка не била относително недействителна ,тъй като
страните по нея не били свързани лица или лица, спрямо които важи презумпцията за знание.
Приобретателят не знаел за увреждането по първата сделка , като познанството и търговските
отношения между страните било без правно значение. Поддържа се ,че решението е правилно, тъй
като не било доказано приобретателят по третата сделка да е знаел за увреждащия характер на
сделката. Недобросъвестността на купувача не била установена . Между първата и третата сделка
имало една година време и извършването на третата сделка било икономически оправдано.
По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за обезсилване на
обжалваното решение като недопустимо или потвърждаването му като правилно и обосновано.
В подаден от И. В. писмен отговор се излагат доводи в подкрепа правилността на обжалвания
съдебен акт. Твърди се ,че по недопустим начин се въвеждат обстоятелства за относителната
недействителност на процесните сделки, а именно че са сключени между свързани лица и / или в
близки приятелски отношения, които не били заявени с исковата молба. Дори и да се приемело за
допустимо тяхното въвеждане с въззивната жалба, то те били също неоснователни. Изградената
въз основа на тях теза не била годна да обоснове извод за основателност на предявените искове.
2
Първоинстанционното решение се сочи като ясно и пълно обосноваващо крайните изводи на съда.
Останалите ответници не са подали писмен отговор на въззивната жалба.
В с.з. пред въззивната инстанция се прави искане от ответниците „Ракета „ ЕООД и Ф. П. за
потвърждаване на обжалваното решение , с присъждане на разноски за въззивното производство.
Доводи в подкрепа правилността на решението се излагат в писмена защита.
Процесуалният представител на жалбоподателя моли обжалваното решение да бъде отменено и
постановено ново за уважаване на предявените искове като допустими и основателни. Доводи за
неправилността на решението се излагат в писмена защита.
И. В. ,чрез процесуалният си представител, поддържа искането си за потвърждаване на
обжалваното решение. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
По делото се установява следното :
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от А. Г. К.-
като Синдик на „ Группа „ ООД / в несъстоятелност/ , с която е поискано от съда на основание чл.
649, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 135 ОТ ЗЗД, чл. 649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 108 от ЗС да обяви по
отношение на кредиторите на „ Группа“ ООД/в несъстоятелност/ относителната недействителност
на разпоредителни сделки, с които първо „ Группа“ ООД прехвърля на „ ФИД“ ЕООД/със сегашно
наименование „ Ракета „ ЕООД“ с нотариален акт № 159, том II,рег.№ 2405,дело № 292 от
21.06.2017год. на Нотариус М. В. собствеността на ПИ с идентификатор 00878.503.452, находящ се
в гр.Ахелой с площ от 1381 кв.м., второ „ Фид „ ЕООД /със сегашно наименование „ Ракета „
ЕООД / прехвърля на Ф. П. П. с нотариален акт № 91, том V,рег.№ 6167, дело № 726 от
30.11.2017год. на нотариус М. В. собствеността върху горепосочения имот и трето Ф. П. П. и
съпругата му Ж. В. П. прехвърлят на И. М. В. с нотариален акт № 86, том V,рег.№ 6007,дело №
720 от 18.10.2018год. собствеността на горепосочения имот ,както и при уважаване на иска по чл.
649, ал.1 от ТЗ- да осъди И. М. В. да върне имота в масата на несъстоятелността на „ Группа“ ООД.
Ищецът твърди , че с решение № 261385 от 08.10.2021год. е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „ Группа“ ООД с начална дата на неплатежоспособността
31.12.2016год. ,че на 21.06.2017год. „ Группа „ ООД , действащо чрез пълномощника си П. Д. П. е
продало на „ ФИД“ ЕООД/със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД чрез пълномощника му Ф.
П. П. процесния имот за сумата от 24 000лева, която сделка е оформена с нотариален акт № 159,
том II, рег.№ 2405,дело № 292 от 21.06.2017год. на нотариус М. В.. Твърди ,че на 30.11.2017год.
дружеството „ Фид „ ЕООД , чрез пълномощника си П. Д. П. е продало същия този имот на Ф. П. ,
рег.№6167, дело № 726 от 30.11.2017год. на нотариус М. В., както и че на 18.10.2018год. имотът е
продаден от Ф. П. П. и съпругата му Ж. В. П. ,чрез пълномощника си П. П. на И. М. В. за сумата
от 86 741лева. Сделката е обективирана в нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007,дело № 720 на
нотариус М. В..
Ищецът сочи ,че всички участващи в трите сделки са свързани лица. П. П./действащ като
пълномощник на „ Группа“ ООД бил баща на едноличния собственик и управител на капитала на „
ФИД“ ЕООД/със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД“- Д. П. Б. и баща на приобретателя по
втората сделка- Ф. П. П., както и че Д. Б. –едноличен собственик на капитала и управител на „ Фид
„ ЕООД- прехвърлител по втората сделка е сестра на приобретателя по втората сделка- П. П..
Купувачът по третата сделка- И. В. ,като ЕТ „ И. В. Трейд Къмпани“ бил в търговски отношения с
две дружества / Полиграфически комбинат „ Диимтър Благоев“ ООД и „ Полиграфически
комбинат“ АД, представлявани от П. П./ , като второто дружество през 2018год. било
представлявано от Ф. П. П.-приобретател по втората сделка. Сочи също така ,че И. В. през
2011год. бил закупил от „ Полиграфически комбинат „ Димитър Благоев „ ООД друг недвижим
имот в гр. София , а бил заедно с Ф. П. били съдружници и съуправители на „ В. Трейд Екуипмънт
„ ООД . ЕТ „ И. В. Трейд Къмпани“ и „ Группа „ ООД имали един и същи адрес на управление в
гр.София.
Въз основа на тези факти ищецът твърди ,че и с трите сделки се намалява масата на
несъстоятелността и се увреждат кредиторите на „ Группа „ ООД, тъй като дружеството няма друго
имущество, освен процесния имот. Първата сделка била относително недействителна , тъй като
била сключена от пълномощник , в чието пълномощно не били посочени границите и
параметрите на продажната цена. Представителят на дружеството-продавач и насрещната страна
3
по договора увреждали както представлявания ,така и неговите кредитори.Ниската цена ,на която е
продаден имота ,налагал извод , че сделката облагодетелства купувача и е явно неизгодна както за
представлявания ,така и за неговите кредитори и тя има увреждащ за последните характер. Освен
това твърди ,че е налице споразумяване между „ Группа „ ООД чрез пълномощника и третото лице
във вреда на представлявания и кредиторите на „ Группа“ ООД и третото лице, в степен в която
законът презумира знание за увреждането / чл. 135, ал.2 от ЗЗД/. Освен това представителят ,
действащ от името на дружеството и купувачите по първата и втората сделка се намирали в такива
родствени отношения , при които законът презумира знание за увреждането в хипотезата на
чл.135, ал.2, предл.1 от ЗЗД. Заявява ,че освен знание е налице и намерение за увреждането, тъй
като с извършените сделки длъжникът намалявал активите си и създавал условия да не се
удовлетворят кредиторите му.Това намерение било видно от уговорената продажна цена. Цената
била по-ниска от пазарната му ,с което явно се облагодетелства купувача и е явно неизгодна за
длъжника и за неговите кредитори.
Ищецът твърди , че и трите сделки са извършени с цел увреждане на кредитора и че последният
приобретател - И. В. е знаел за увреждането. Този извод се следвал от продажната цена на имота-
значително по-ниска от пазарната , от факта , че страните по сделките са се познавали много преди
тяхното сключване и са били в дългогодишни търговски отношения, а и И. В. е имал неизплатени
задължения към „ Полиграфически комбинат „ Димитър Благоев“ ООД и „ Полиграфически
комбинат“ АД, представлявани от Ф. П. П. и П. Д. П..
Посочил е , че намерението за увреждане се извеждало от косвени доказателства, а именно :
близките родствени отношения между пълномощника и третото лице по първата сделка ,краткия
времеви период от упълномощаването до сключването на сделката и последващите такива ,
дългогодишните търговски отношения между страните по сделките.
В подаден писмен отговор на исковата молба ответникът И. В. е поддържал, че не е налице
фактическия състав на твърдяното относителна недействителност, че заявените от ищеца
обстоятелства не реализират нито една от отменителните хипотези на чл.135 от ЗЗД, че страните по
сделките не са свързани лица ,че правните изводи в исковата молба са резултат от прилагането на
несъществуващи презумпции и неправилно тълкуване на закона . Посочил , е че искът по чл. 108 от
ЗС е неоснователен при уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД сделката остава действителна между
страните по нея и кредиторът не придобива вещни права върху имуществото , предмет на сделката
.
По изложените доводи е направил искане за прекратяване на производството по делото и при
условията на евентуалност- за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Писмен отговор на исковата молба е подаден и от ответното дружество „ Ракета „ ЕООД. В него са
изложени доводи за недопустимост на предявените искове и при условията на евентуалност- за
тяхната неоснователност. Ответното дружество твърди ,че временния синдик на „ Группа „ООД не
разполага с активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 649, ал.1 от ТЗ, а и
предявеният от него иск по чл.108 от ЗЗД бил недопустим поради липса на правен интерес предвид
последиците от уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД. Излага доводи и за неоснователност на
предявените искове . Сочи ,че първата сделка не била сключена между свързани лица и липсвало
знание у управителя на „ ФИД“ ЕООД / със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД/ , че
праводателят му има кредитор и че с прехвърлянето на имота последният се уврежда цената на
сделката не можело да обуслови извод за намерение за вреждане, като дъщерята на
пълномощника на длъжника не се намира в никакви връзки със самия длъжник. Излага,че и
втората сделка не била относително недействителна, доколкото не била относителна
недействителна първата сделка от 21.06.2017год. Втората сделка от 30.11.2017год. била възмездна
и приобретатерят по нея не бил знаел ,че „ праводателят-„ Группа“ ООД има кредитори и че с
първата сделка се целяло увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Продажната цена по
втората сделка била идентична на цената по втората сделка и това било обяснимо, тъй като
дружеството продавач е с едноличен собственик на капитала- сестрата на приобретателя. Сочи се
,че и третата сделка не била относително недействителна ,тъй като страните по нея не били
свързани лица или лица, спрямо които важи презумпцията за знание. Приобретателят не знаел за
увреждането по първата сделка,като познанството и търговските отношения между страните било
без правно значение.
Оспорва твърдението , че всички лица, участвали в сделките са свързани лица по смисъла на
4
параграф 1 от ДР на ТЗ,че е налице сговаряне между страните за увреждане на кредиторите на „
Группа “ ООД и че е било налично намерение за увреждане.
Останалите ответници не са подали писмен отговор на исковата молба.
В допълнителна искова молба ищецът твърди и излага съображения за това ,че е активно
процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 649, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 135 от ЗЗД ,както и иска
за връщане на отчужденото имущество в патримониума на длъжника. Сочи, че процесните сделки
са увреждащи масата на несъстоятелността и наличието на увреждаща сделка е един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД.
В подаден допълнителен писмен отговор ответникът В. доразвива доводите си за недопустимост
на предявените искове. Такива се развиват и в представен от ответника „ Ракета „ ЕООД
допълнителен писмен отговор.
В с.з. на 27.02.2023год. и на основание чл.228, ал.3 от ГПК е конституирана като ответника по
делото съпругата на ответника И. В. – Л. Г. С.-В.. Същата не е депозирана писмен отговор на
исковата молба, подадена от синдика на „ Группа „ ООД.
Предявените искове са приети за допустими , но отхвърлени като неоснователни с обжалваното в
настоящото производство решение . За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел,
процесните договори за покупко-продажба са увреждащи кредиторите на „ Группа „ ООД, но по
делото не се установявало последният приобретател- И. В. да е знаел за възникналите вземания на
кредиторите на „ Группа“ ООД, чието удовлетворяване е накърнено с извършената разпоредителна
сделка.И. В. не бил свързано лице с „ Группа“ ООД, за да се презумира знание за увреждането
съгласно чл. 649, ал.4 от ТЗ. Познанството между И. В. и П. П. не налагало извод , че първият е бил
недобросъвестен и че у него е било налице знание за факти и обстоятелства за задължения на „
Группа „ ООД към кредитори. На този извод не сочел и факта, че и трите сделки били извършени в
кратък период от време. Поради неоснователността на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.
649,ал.1 от ТЗ и като обусловен от него, съдът е приел за неоснователен и иска с правно основание
чл. 649, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 108 от ЗС и го е отхвърлил .
Апелативен съд –София, в настоящият си съдебен състав, намира че обжалваното решение е
валидно , но недопустимо в едната си част-постановено по иска по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1
от ТЗ от спрямо ответницата Л. Г. С. –В..
В случая ответницата Л. В. е конституирана на основание чл. 228, ал.3 от ГПК като ответник по
делото , наред с останалите ответници в с.з. на 27.02.2023год. и по молба от процесуалния
представител на ищеца, представена в същото съдебно заседание. В цитираната молба искането за
конституиране на новия ответник е обосновано с обстоятелството , че Л. В. е съпруга на
приобретателя на третата сделка, атакувано с иска по чл. 135 от ЗЗД, поради което се явявала
необходим другар по предявения иск.
Съгласно съдебната практика, по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на
относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, съпругът на приобретателя на
имота, когато към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак, е необходим, но
не и задължителен другар. Тоест, неучастието му в образуваното производство по иска по чл. 135
от ЗЗД , не би довело до порочност на постановения съдебен акт водещ до неговата недопустимост.
При направеното обаче искане от ищеца той да бъде конституиран като нов ответник по вече
предявения иск , то по отношение привличането на новия ответник , наред с първоначалните ,
важат правилата за последващо субективно съединяване на искове. Съгласно чл. 228, ал.3 от ГПК и
в случай на конституиране на нов ответник, искът по отношение на него се смята предявен от деня,
в който исковата молба срещу него е постъпила. В случая исковата молба срещу новия ответник е
представена пред СГС с молбата по чл. 228, ал.3 от ГПК или на 27.02.2023год.
Съгласно чл. 649, ал.1 от ТЗ /в редакцията му пред изменението , обнародвано в ДВ бр.66 от
01.08.2023год. / искът по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност , се
предявява от синдика , а при негово бездействие- от кредитор на несъстоятелността в едногодишен
срок от открИ.е на производството по несъстоятелност. В случая производството по
несъстоятелност по отношение на „ Группа“ ООД е открито с решение № 261385 от 08.10.2021год. ,
постановено по т.д.№ 1994/2020год. по описа на СГС, на която дата е обявено и по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ. Така посочените данни обосновават извод , че искът по чл.135 от ЗЗД
срещу Л. В. е предявен след изтичане на предвидения едногодишен преклузивен срок по чл. 649,
5
ал. 1 ТЗ , което го прави недопустим. След като първоинстанционният съд е разгледал недопустим
иск срещу ответницата Л. В. и е постановил решение по него, то последното също се явява
недопустимо в тази му част и следва да се обезсили , а образуваното по иска по чл. 135 от ЗЗД
срещу Л. В. производство- да се прекрати.
В останалата му обжалвана част, решението по иска по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ е
допустимо ,като изложените от част от ответниците доводи за това се явяват несъстоятелни.
За начало на преклузивния срок по чл. 649 от ТЗ , законодателят е въвел изискването да има
открито производство по несъстоятелност и назначен синдик, независимо от това дали служебен,
временен или постоянен синдик. Тези условия са налице при открИ.е на производство по
несъстоятелност, на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ . В случая ,производството по несъстоятелност
по отношение на „ Группа“ ООД е открито с решение № 261385/08.10.2021год., постановено по т.д.
№ 1994/20год. по описа на СГС, а искът по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ против
първоначалните ответници е предявен на 17.06.2022год.,тоест в преклузивния едногодишен срок .
В качеството си на временен синдик на „Группа „ ООД , ищецът е активно легитимирана да
предяви иска по чл.135 от ЗЗД . Макар и в случая синдикът да действа като процесуален
субституент, той разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното
право, защитавано по исков ред /Решение № 185 от 09.03.2010 г. по т.д. № 672/2008 г. , 2 т.о. на
ВКС/.
Няма спор, че правомощията на синдика да завежда от името на длъжника в несъстоятелност
съдебни дела и да представлява пред съда дружеството в несъстоятелност, произтичат от закона -
чл. 658 ал.1 т.7 ТЗ и че синдикът няма право да упълномощава друго лице да представлява
дружеството, освен с изрично разрешение на съда - чл. 660 ал. 2 ТЗ. За учредяване на редовно
пълномощно, предхождано от издадено от съда по несъстоятелността разрешение по чл. 660 ал. 2
ТЗ, синдикът следва да направи искане пред съда по несъстоятелността и да представи
разрешението по делото, в което ще се представлява от упълномощен адвокат.
В конкретния случай, в първоинстанционното производство / молба вх.№ 39175/22.06.2022год. /
синдикът на „ Группа „ ООД е представил Определение от 14.06.2022год., с което му е дадено
разрешение от съда по несъстоятелността да упълномощи адв. Г. с право да образува и води
търговско дело по реда на чл. 649 от ТЗ във вр. с чл. 135 от ЗЗД срещу „Группа „ ООД, Фид“ ЕООД
/със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД/, Ф. П. П., Ж. В. П. и И. М. В. и с оглед така даденото
разрешение синдикът е упълномощил адв. Г. с горепосочените права . Даденото разрешение от съда
по несъстоятелността, както и упълномощаването предхождат по време предявяване на иска по чл.
135 от ЗЗД, поради което подаването на искова молба от адв. Г. като упълномощен представител
на Синдика на „ Группа „ ООД и извършените от нея по делото процесуални действия , не са
извършени при липса на надлежно учредено представителство.
За да се произнесе по правилността на решението, постановено по иска по чл. чл.135, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ , предявен против първоначалните ответници, съдът съобрази от
фактическа страна следното:
С решение № 261385/08.10.2021год., постановено по т.д.№ 1994/2020год. на СГС е обявена
неплатежоспособността на „ Группа“ ООД с начална дата- 31.12.2016год. и по отношение на
дружеството е открито производство по несъстоятелност .
На 21.06.2017год. , П. Д. П. ,като пълномощник на „ Группа „ ООД е прехвърлил чрез покупко-
продажба на „ ФИД“ ЕООД / със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД/, чийто управител и
едноличен собственик на капитала е Д. П. Б. следния недвижим имот, а именно : ПИ с
идентификатор 00878.503.452 по кадастралната карта и регистри на гр.Ахтопол за сумата от
24 000лева . По сделката дружеството купувач е представлявано от пълномощник- Ф. П. П. и
същата е оформена с нотариален акт № 159, том II, рег.№ 2405, дело № 292/2017год. на Нотариус
М. В..
На 30.10.2017год. „ Фид „ ЕООД /със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД/ ,чрез пълномощника
си П. Д. П. е прехвърлило горепосочения имот на Ф. П. П. за сумата от 24 000лева, като сделката е
оформена с нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726/2017год. на Нотариус М. В..
Същият имот отново е станал предмет на сделка покупко-продажба , извършена на 18.12.2018год.
и обективирана в нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007, дело № 720/2018год. на нотариус М.
В.. Имотът е прехвърлен от П. Д. П., действащ като пълномощник на продавачите -Ф. П. П. и на Ж.
6
В. П. на И. М. В. за сумата от 86 741 лева.
От представените по делото Удостоверения за родствени връзки е видно ,че Ф. П. П. е син на П. Д.
П. и брат на Д. П. Б. – едноличен собственик на капитала и управител на „ ФИД „ ЕООД / със
сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД. / Съответно , че Д. Б. е дъщеря на П. Д. П..
От представените по делото удостоверения за актуално състояние, както и от извършената от съда
служебна справка в ТРРЮЛНЦ по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява ,че
купувачът по третата сделка –И. В. осъществява търговска дейност като ЕТ „ И. В. Трейд
Къмпани“,чийто адрес на управление е: гр.София район Искър, ул.“ Илия Бешков“ № 3 , както и че
същият е член на СД и представляващ „ В. Трейд къмпани“ ЕАД, чието седалище и адрес на
управление се намира в гр.София, район Искър, ул.“ Илия Бешков“ № 3.
Установява се също така ,че И. В. е съдружник и управител на „В. Трейд Екуипмънт“ ООД, с
идентичен на останалите дружества адрес на управление.
Установява се ,че П. Д. П. е управител на Полиграфически комбинат „ Димитър Благоев“
ООД,както и член на УС и представляващ „ Полиграфически комбинат“ АД. Адресът на
управление и седалището на двете последни дружества е както следва : гр.София,район Искър ,
ул.“ Поручик Христо Топракчиев“ № 11.
По партидата на И. М. В. в АВ към е вписана на 02.05.2011год. сделка покупко –продажба на
недвижим имот в гр.София, ул.“ Илия Бешков“ № 3 със страни: продавач- Полиграфически
комбинат „ Димитър Благоев“ и купувач –И. М. В..
По делото е налично пълномощно, с което П. Т. Т., в качеството си на Управител и представляващ „
Группа“ ООД е упълномощил П. Д. П. да продаде от името и за сметка на „ Группа“ ООД два имота
в гр.Ахтопол,в това число и ПИ с идентификатор 00878.503.452, без ограничение относно
условията на сделката /срокове за осъществяване, избор на купувач, договаряне на продажна
цена,начин на плащане и други условия/. Пълномощното е нотариално заверено на 31.05.2017год.
същото е издадено въз основа на взети решения на проведено общо събрание на съдружниците на „
Группа „ ООД, проведено на 31.05.2017год. за продажба на процесния имот и упълномощаване на
Управителя П. Т. да извърши разпоредителни действия с имота и с право да упълномощи трети
лица с всички или отделни права за осъществяване на разпоредителни сделки със същия този имот.
От изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза на вещото лице В. П. се установява , че
пазарната стойност на имота , предмет на процесните три разпоредителни сделки към дата
21.06.2017год., 30.11.2017год. и 18.10.2018год. е 152 260 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. З. Д. се установява, че познава П. П. от м.
11.2016год. и е собственик на имот, съседен на имота в гр.Ахтопол, за който се води делото.
Свидетелят сочи , че от П. П. знае , че имотът е на П. П. . Имотът бил запустял, буренясал до
2018год. , когато бил почистен. Разяснява , че в имота след 2018год. бил виждал П. и синът
му,които правели планове върху имота да поставят бунгала.През лятото на 2018год. бил дошъл
друг човек, който казал че имотът е негов и че го бил купил. Сочи , че се бил казвал В. и че този
човек е идвал веднъж през 2018год. и веднъж през 2019год. и имота. Сочи ,че от този момент към
имотът отново е запустял.
В показанията на свидетеля Е. К. Ц. се съдържат данни , че е работила с П. П. от 2000година,че
знае за имот в гр.Ахтопол, която тя била продала като агент в агенция за недвижими имоти.
Имотът бил обявен за продажба, търсела купувачи, но не се намерили желаещи. Водела била
купувачи, когато имотът бил зашубрен. Имотът бил почистен , но след почистването му не била
ходила там. Уточнява, че била продавала имота до 2017год. и в последствие била разбрала ,че е
купен от дъщерята на П. П., а после- от сина му. В имота нямало ток и вода, имал частично
застрояване, разрушени останки от баня и тоалетна.Разяснява, че Ф. П. правил разчистване, искал
да има достъп до имота ,но в последствие отново буренясал.
По делото е разпитан като свидетел П. Д. П., който установява , че бил пълномощник на „ Группа „
ООД при продажбата на имота в гр.Ахтопол. По решение на съдружниците на „ Группа „ ООД бил
упълномощен да го продаде. Сочи, че синът му закупил имота, почистил го, но тъй като заминал на
работа в Швейцария , го бил продал. Разяснява , че първо имотът го купила фирма на дъщеря му- „
Ракета „ ЕООД , която му направила услуга, защото „ Группа „ ООД се нуждаела от финансови
средства. Разяснява, че намеренията за построяване на летен дом на сина му и снаха му
отпаднали,тъй като се устроили в Швейцария. Сочи ,че познава И. В. от 1995год., че той проявил
7
желание да купи имота и той бил негово собственик към настоящия момент. Сочи също така , че
двамата са работили в една сфера- полиграфията, от където се познават и че кръгът от хора в тази
сфера бил ограничен.
В първоинстанционното производство е изготвена повторна съдебно-техническа експертиза, от
която се установява статута и техническите характеристики на процесния имот и е определена
пазарната му стойност към трети релевантни за спора дати. Така , към м.10.2018год. тя е
определена на 83 000 лева, към м.11.2017 год. - на 76 000 лева и към м.юни.2017год.- на 74 000лева.
Във въззивното производство и при условията на чл. 266, ал.3 от ГПК са събирани писмени
доказателства и е изготвена съдебно-икономическа експертиза. В изготвена съдебно-икономическа
експертиза са дадени отговори на поставените от жалбоподателя въпроси в два варианта, в
зависимост от използваните от вещото лице документи,част от които събрани във въззивното
производство.
Първият вариант на експертизата е депозиран на 11.02.2025год. и в него се съдържат констатации,
че вземанията на предприятията на И. В. от предприятията на П. Д. П. за периода от 2012год. до
датата на изготвяне на експертизата са в общ размер на 446 432.10лева с ДДС, а вземанията на ЕТ „
И. В. Трейд Къмпани“ от „ Полиграфически комбинат „ АД за същия период са в размер на
1 216 881.89лева с ДДС. Установява се също така , че вземанията на „ В. Трейд Екуипмънт“ ЕАД
от „ Полиграфически комбинат „ Димитър Благоев ООД за същия период са в размер на
10 152.85лева, а от „ Полиграфически комбинат“ АД- в размер на 8 833.32лева. В експертизата е
посочено, че не може да се даде заключение дали горепосочените вземания за закрити или какъв е
техния размер към всяка календарна година от 2012 до настоящия момент поради липса на справки
за счетоводните записвания, както и аналитичност на с/ка 411. В експертизата се съдържат данни,
че за периода от 2012год. до момента на изготвяне на експертизата вземанията на
Полиграфически комбинат „ Димитър Благоев „ ООД от ЕТ „ И. В. Трейд Къмпани“ са в общ
размер от 232 330.41лева, а тези на „ Полиграфически комбинат „ АД към ЕТ“ И. В. Трейд
Къмпани“ са в размер на 53 262 .85лева. И тук е отбелязано, че експертизата не може да даде
заключение дали горепосочените вземания са закрити или какъв е техния размер за всяка
календарна година от 2012год. до настоящия момент поради липса на счетоводни справки за
счетоводните записвания , както и аналитичност на с/ка 411.
Във втория вариант на експертизата, депозиран на 14.05.2025год. се съдържат констатации , след
направена справка в счетоводствата на „ В. Трейд Къмпани „ ЕАД, В. Трейд Екуипмънт“ ООД, ,ЕТ „
В. Трейд Къмпани“, Полиграфически комбинат „ Димитър Благоев „ ООД и „ Полиграфически
комбинат“ АД ,че към 31.12.2016год. вземанията на ЕТ „ И. В. Трейд Къмпани“ от Полиграфически
комбинат „ Димитър Благоев“ ООД са закрити, а за периода 2017год.- 2024год. в счетоводството на
едноличния търговец няма данни за възникнали други вземания от дружеството. Незакрито било
вземане на едноличния търговец от „ Полиграфически комбинат „ АД по издадени от 2016год.
фактури в размер на 24 117.90лева и същите са налични и към 30.04.2025год. Няма данни за
осчетоводяване на нововъзникнали вземания за периода от 2019год. до 2024год.
От експертизата се установява ,че вземанията на „ В. Трейд Екуипмънт“ ЕАД от „ Полиграфически
комбинат „ Димитър Благоев“ ООД в размер на 10 152.85 лева по издадени фактури от 2012год. и
2013год. са закрити .Сочи се , че липсва счетоводна информация относно това кога и по какъв
начин са били закрити, но се констатира ,че вземането е закрито и към 30.04.2025год. няма данни
за наличие на такова вземане.като закрити се сочат и вземанията на В. Трейд Екуипмънт“ ЕАД към
„ Полиграфически комбинат „ АД в размер на 8 833.32лева ,като се установява ,че вземанията по
фактурите от 2014год. , 2015год. и 2016год. са закрити на основание получени плащания с банкови
преводи. Закритите вземания през 2016год. са в общ размер на 1 698.39лева ,като вземанията към
30.04.2025год. са в размер на 0.00лева.
От експертизата става ясно също така , че задълженията на ЕТ „ И. В. Трейд Къмпани „ към „
Полиграфически комбинат „ АД по фактури от 2016год. и 2017год. са осчетоводени в
счетоводствата на двете дружества като погасени чрез прихващане на основание протокол за
прихващане ,което се е случило и със задълженията за 2018год..Така задълженията на едноличния
търговец към „ Полиграфически комбинат „ АД към 31.12.2024год. са в размер на 0.00лева.
Установява се ,че за 2012год., 2013год. няма счетоводна информация в ЕТ „ И. В. Трейд Къмпани“
за задължения на едноличния търговец към „ Полиграфически комбинат „ Димитър Благоев“ АД, а
задълженията за 2014год., 2015год. и 2016год. са осчетоводени като погасени на основание
8
протоколи за прихващане на насрещни вземания /задължения Така , към 31.12.2024год. липсват
осчетоводени задължения на едноличния търговец към „ Полиграфически комбинат“ АД към
31.12.2024год.
Във въззивното производство е разпитан като свидетел В. Л. К., който уточнява че познава П. П. от
1976год., когато били студенти в Московския полиграфичен институт и с когото започнали да
работят от 1991год. в областта на полиграфията. Свидетелят сочи , че познава и И. В. повече от 30
години като вносител на полиграфически материали, продавани на печатниците. Свидетелят сочи
също така , че П. П. и И. В. са се познавали по повод на работата си, но са комуникирали и на
други събития.Отношенията им били и лични, но не много близки. Посочва ,че И. В. и П. П. са
имали и други търговски отношения , освен купуването на полиграфически материали. Свидетелят
твърди , че знае дружеството „Группа“ ООД, с което бил работил като клиент, доколкото било
дъщерна фирма на полиграфическия комбинат и се е занимавало с доставка, внос на отделни
полиграфически материали.
Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК ответникът И. М. В. сочи , че познава П. П. и сина му Ф. П.-
първият от 1993год. от печатница „ Полипринт“ гр.Враца където работел, а вторият-от 2015-
2016год. като служител на „ Михаел Хубер-България“ ООД. Твърди ,че не е виждал П. П. на адрес:
***,че няма общ бизнес нито с П. П., нито с Ф. П., че отношенията с П. П. били колегиални-
свързани със стоките за печатницата. Разяснява ,че „ Полиграфически комбинат Димитър Благоев „
ООД и „ Полиграфически комбинат“ ЕАД са купували от него стоки, че не е наемател на „
Полиграфически комбинат“ , че П. П. му бил предложил за закупи процесния имот ,че е ходил на
оглед на имота с П. П.,че бил направил постъпки за урегулирането на имота, но започнали дела, и
той се отказал.
Във въззивното производство са изискани и получени извлечения от банкови сметки на И. В., ЕТ
„И. В. Трейд Къмпани“, П. П. и Ж. П., от които се установява, че 18.10.2018год. по сметка на П. П.
в „РайфайзенБанк“ АД /сега ОББ“ АД/ е постъпила сума в размер на 86 741.00лева. с наредител И.
М. В. с посочено основание за превода- „пок-прод. съгл.НА“.
При тези фактически констатации се следва от правна страна следното:
При иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ ,в тежест на тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване всички кумулативно дадени предпоставки за
възникването на потестативното му право да иска обявяването на сделката за относително
недействителна, а именно: вземане, увреждащо вземането му действие или сделка на длъжника и
от субективна страна –знание за увреждането, а при възмездност и знание на третото лице
съконтрахент. Тъй като искът е предявен на специалното основание, визирано в чл.649, ал.1 от ТЗ ,
то в случая предмет на увреждането следва да е масата на несъстоятелността, а с разпоредбата на
чл. 649, ал.4 от ТЗ е разширена презумпцията за знание, като е предвидено, че същата се отнася за
всички свързани лица. Това, съобразено с факта, че разпоредбата е част от ТЗ води до извод, че
свързаността на лицата подлежи на определяне, съгласно определението, дадено в параграф 1 от ДР
на ТЗ, като при свързани лица знанието се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че тъй като се касае за искове с цел попълване масата на несъстоятелността и
удовлетворяване на кредиторите то действията и сделките, предмет на исковете следва да увреждат
масата на несъстоятелността. Поради специфичния характер на тези искове и предвиденото в чл.
649, ал.5 от ТЗ действие на решението – по отношение на всички кредитори на несъстоятелността
следва да се приеме, че възникване на вземането е определената начална дата на
неплатежоспособността, а не възникване на вземането на отделен кредитор, поради което следва да
се установи намерението за увреждане на кредиторите на дружеството. Сделката е сключена след
определената начална дата на неплатежоспособността.
В практиката безспорно се приема, че след като извършените разпоредителни сделки осуетяват
или затрудняват осъществяването на правата на кредитора то тези сделки са увреждащи. Всяко
намаление на длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора е
увреждащ кредитора акт на длъжника.
Имуществото на длъжника служи, на осн. чл. 133 от ЗЗД за обезпечаване на кредиторите, поради
което продажбата на материален актив срещу получаването на парична сума следва да се третира
като действие, целящо да затрудни кредитора за удовлетворяване на вземането му. По делото се
твърди, че с извършването на процесните три сделки се намалява значително имуществото на
несъстоятелния длъжник, респ. уврежда кредиторите и препятства възможността за
9
удовлетворяването им,доколкото не разполага с друго имущество, освен недвижимия имот,предмет
на сделките,както и знание за увреждането у ответниците, което е последният елемент от
фактическия състав.
В Решение № 639/06.10.2010год. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
407/29.12.2014год. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 18/04.02.2015год. по гр. д.
№ 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., и др. , се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен
и фактически акт, с който се осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да и начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен
интерес и пр.
Процесните три сделки увреждат масата на несъстоятелността, тъй като с нея длъжникът се лишава
от дълготраен материален актив, с който могат да се удовлетворят кредиторите. Имуществото на
длъжника служи, на осн. чл.133 от ЗЗД за обезпечаване на кредиторите, поради което продажбата
на материален актив срещу получаването на парична сума следва да се третира като действие,
целящо да затрудни кредитора за удовлетворяване на вземането му. Субективният елемент на
знание у представляващия също е налице.
Знанието за увреждане е последният елемент от фактическия състав, което с оглед възмездния
характер на сделката следва да налице у двете страни, като съгласно чл. 649, ал.4 от ТЗ в
производството по обявяване на недействителност на сделка, презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД
се прилага за всички свързани лица.
Доколкото по отношение на процесния недвижим имот е налице поредица от сделки следва да
намери приложение разрешението , дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019год.
по тълкув.дело № 2/2017год. на ОСГТК на ВКС. Тоест, за уважаването на иска за обявяване на
относителната недействителност на поредицата от сделки следва да са налице предпоставките за
уважаването му по отношение на последния приобретател.
Основният спорен въпрос по делото е дали приобретателят по последната сделка, обективирана в
Нотариален акт № 86,том V, рег.№ 6007, дело № 720/2018год. на Нотариус М. В. / е знаел за
увреждането . Съгласно чл. 649, ал. 4 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага ако
договорът е сключен между свързани лица по смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ. В случая не се
установява нито една от хипотезите на параграф 1 от ДР на ТЗ по отношение на договарящите по
последната от поредицата сделки, поради което не може да се презумира знание за увреждането у
приобретателя по тази сделка. Горното предпоставя на общо основание ищецът, който носи
доказателствената тежест, да докаже наличие на знание за увреждането у ответника-приобретател
по третата сделка- И. В. .
В съдебната практика е прието , че доказването на знание за увреждането може да бъде
осъществено с косвени доказателства, но такива, които в тяхната си съвкупност да създават
убеждение у съда и да обосновават извод, че ответникът –приобретател е съзнавал увреждането на
кредиторите на несъстоятелното дружество при сключване на сделката /така Решение №
61/01.03.2016год. по гр.д.№ 4578/2015год. на ВКС, Решение № 218 от 11.10.2013год. по гр.д.№
1778/2013год. на ВКС, решение № 189 от 17.01.2018год. по т.д.№ 2646/2016год. на ВКС/.
Настоящият състав на въззивната инстанция счита , че събраните в първоинстанционното и във
въззивното производство доказателства , разгледани в съвкупност и взаимовръзка , могат да
обосновават извод за знание у приобретателя по последната сделка- И. В. , че със сключването й се
засягат имуществени интереси на кредиторите на „ Группа „ ООД. От представените по делото
нотариални актове е видно , че П. П. , като пълномощник на „ Группа „ ЕООД е продал на „ ФИД“
ЕООД /със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД / процесния имот, като пълномощник на „
ФИД“ ЕООД по втората сделка го е продал на сина си Ф. П., а в последствие –като пълномощник
на сина си и неговата съпруга / по третата / сделка го е продал на И. В.. От събраните по делото
доказателства – отговори по реда на чл. 176 от ГПК, свидетелски показания и съдебно-
икономически експертизи се установява , че приобретателят на процесния имот по третата сделка
имат дългогодишни търговски отношения с представляваните от П. П. дружества- Полиграфически
комбинат „Димитър Благоев „ ООД и „ Полиграфически комбинат“ ЕАД , както и дългогодишно
познанство . Както и търговските им отношения , така и извънслужебните им отношения са
свързани с една специфична и осъществявана от много тесен кръг лица дейност- издателска и
10
печатна дейност , каквато дейност е осъществявало и „ Группа „ ООД. Горното води на извод, че
приобретателят –ответник И. В. е познавал длъжника и че въпреки че не е познавал кредиторите
му се явява недобросъвестен, тъй като е знаел, че дружеството има дългове и че с продажбата на
активите на това дружество се прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите му или
затруднява тяхното удовлетворяване.
Косвено доказателство за наличие на знание за увреждането у приобретателя ответник по третата
сделка е занижената продажна цена на имота по трите сделки. При първите две сделки продажната
цена е в размер на 24 000лева , а по третата- 86 741 лева, която от събраните във въззивното
производство доказателства- извлечение от сметки се доказва , че е платена от купувача И. В.. Това
не променя факта ,че продажната цена по третата сделка е била занижена с оглед данните за
пазарната стойност на имота към датата на продажбата му- 18.10.2018год. По отношение
пазарната стойност на процесния имот към датите на трите сделки- 21.06.2017год., 30.11.2017год. и
18.10.2018год. настоящият съдебен състав кредитира заключението на съдебно икономическата
експертиза, депозирана в първоинстанционното производство на 23.02.2023год. Съгласно
заключението на тази експертиза пазарната стойност на процесния имот към 21.06..2017год.,
30.11.2017год. и 18.10.2018год. възлиза на 152 260 лева.
Съдът кредитира така изготвената експертиза и се позовава на нея като компетентно дадена и
обоснована. Същата е изготвена чрез използване на пазарни аналози за продажба на поземлени
имоти в района на община Царево за исковия период, който метод се явява единствено приложим
при липса на пазарни свидетелства за продажба на поземлени имоти в гр.Ахтопол за изследвания
район и процесния период.
По горните съображения съдът не кредитира във връзка с пазарната стойност на процесния имот
повторната съдебно-оценителна експертиза, депозирана пред СГС на 08.12.2023 год.В нея
пазарната стойност на процесния имот към м. юни 2017 год. е определена на 74 000 лева , към м.
ноември 2017 год.-в размер на 76 000 лева , а към м. октомври 2018год. –в размер на 83 000лева.
Въпреки цитираните в експертизата оферти за продажба,на база на които е изготвена оценката,
вещото лице не ги е представило към заключението , а и дадените му в с.з. обяснения относно
базата за извършване на сравнителния анализ във връзка с изготвяне на пазарната оценка ,не
кореспондира с представените от ищеца със становище от 18.02.2023год. доказателства.
Посочените в тези доказателства цени на действително продадени в гр.Ахтопол и предлагани за
продажба в гр.Ахтопол недвижими имоти през 2018год. , не кореспондират с посочените в
повторната съдебно-оценителна експертиза, а са близки към пазарната стойност на имота,
определен в първата експертиза.
Необосновани са доводите на ответниците , че договорената цена по атакуваните като увреждащи
сделки не е от значение и не може да бъде обсъждана като такава от значение при формиране на
извод за знание за увреждането у страните по сделките. Обратният извод е застъпен в трайната
съдебна практика по приложението на чл. 135 от ЗЗД, която изрично определя сключването на
договора на занижена цена като косвени обстоятелства, които могат да обосноват извод за знание
за увреждането. В тази насока е и практиката по Решение № 61 от 01.03.2016год. по гр. д. №
4578/2015 г. по описа на ВКС .
Извод за знание за увреждането на кредиторите на „ Группа „ ООД може да се направи и от
обстоятелството, установено по делото ,че ответникът - приобретател по третата сделка ,
независимо от причините за това, не владее и не ползва имота,както и от обстоятелството ,че и
трите процесни сделки са извършени в период от време по-малък от една година. Всички така
изложени обстоятелства, представляват верига от косвени доказателства, които, преценени в
съвкупност помежду им създават сигурно убеждение у съда и обусловят извод, че договарящите са
осъзнавали увреждането на кредиторите на „ Группа „ ООД при сключването на договора ,
обективиран в нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007, дело № 720 от 2018год. Към тази верига от
косвени доказателства следва да се приобщят и данните по делото ,за предходно извършена през
2011год. сделка между „ Полиграфически комбинат“ Димитър Благоев“ ООД с управител П. П. ,
по силата на която приобретателят по третата сделка- И. В. е придобил собствеността върху
поземлен имот в гр.София,ведно с построената в него административна сграда , където се
помещава както седалището и адреса на управление на предприятието на ЕТ „ И. В. Трейд
Къмпани „,на представляваното от И. В. ООД, а и на несъстоятелното дружество „ Группа „ ООД.
Гореизложеното обосновава извод, че са налице предпоставките предпоставките по чл.135 от ЗЗД
11
за уважаване на предявените искове и изводът за противното, обективиран в обжалваното решение
се явява неправилен. Предвид на това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
тази му част и да бъде постановено ново, с което да бъде обявена по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „ Группа „ ООД на трите договора за покупко-продажба, обективирани в
нотариален акт № 159, том II, рег.№ 2405, дело № 292/2017год. на нотариус М. В., нотариален акт
№ 91, том V, рег.№ 6167,дело № 726/2017год. на нотариус М. В. и Нотариален акт № 86, том V,
рег.№ 6007,дело № 720/2018год. на Нотариус М. В. , по иска по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от
ТЗ , предявен от синдика на „ Группа „ ООД срещу „ Группа „ ООД, „ Ракета“ ЕООД, Ф. П. П., Ж.
В. П. и И. М. В..
Искът по чл. 649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 108 от ЗС също е основателен , тъй като е пряко обусловен
от основателността на констутутивния иск по чл. 135 от ЗЗД – транслативната сделка от
18.10.2018год. е непротивопоставима на кредиторите на масата на несъстоятелността на "Группа“
ООД /в несъстоятелност/ , което означава, че в производството по несъстоятелност правата на
собственост върху недвижимите имоти ще се считат за част от масата на несъстоятелността и ще
подлежат на осребряване от синдика. За да е възможно това фактическата власт върху недвижимия
имот ще следва да бъде предадена от получилите я купувачи- И. В. и съпругата му- Л. В. на
синдика, което налага осъждането им да сторят това..
Неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на иска, тъй като искът по чл.
135 от ЗЗД имал само облигационно правно действие и атакуваната сделка се считала за нестанала
само в отношенията със синдика/ иначе между страните била действителна/ и този имот не се
връщал в имуществото на длъжника, а само давала възможност за удовлетворяване на кредиторите
чрез продажбата му в производството по несъстоятелност. В тази връзка настоящият съдебен
състав се позовава на правните аргументи, изложени в цитираното Решение № 60164 от
31.05.2022год. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС, в което съставът на касационната инстанция е приел,
че с оглед основателността на предявения отменителен иск правните последици на извършената
сделка са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността и правното положение,
настъпило като последица от атакуваната сделка, се възстановява по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване. Поради това
всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание - аргумент от чл.55, ал.1
,пр. трето от ЗЗД. Предвид изложеното, предявеният от синдика осъдителен иск за връщане в
масата на несъстоятелността на имота, предмет на договора от 18.10.2018год., е основателен и
следва да бъде уважен по отношение и на двамата приобретатели- И. В. и съпругата му - Л. В..
Тъй като в обжалваното решение първоинстанционния съд е достигнал до извод за
неоснователност на иска по чл. 649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 108 от ЗЗД, а искът е основателност по
изложените по-горе съображения , то в тази си част, решението е неправилно и следва да се отмени
като се постанови ново , с което искът да се уважи.
При този изход от спора, първоинстанционното решение се явява неправилно и в частта му за
разноските. Съгласно чл. 649, ал.6 от ТЗ , при уважаване на иска следващите се държавни такси се
събират от осъдената страна, поради което дължащата се такава за първоинстанционното
производство, а и за въззивното производство следва да бъдат заплатени от ответниците.
Съобразно изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с направеното искане и
представените платежни документи, на ищеца –жалбоподател следва да се присъдят разноските,
направените от него в първоинстанционното производство, които възлизат на сумата от 5 250лева.
Искане за присъждане на разноски за въззивното производство не е направено от жалбоподателя.
Мотивиран от горното и в същия смисъл, Апелативен съд-София, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 100/18.01.2024год., постановено по т.д.№ 1101/2022год. по
описа на СГС, ТО, VI-1 състав , В ЧАСТТА МУ, с която отхвърлен предявения от Синдика на „
Группа „ ООД срещу Л. Г. С.- В. иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от
ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „
Группа“ ООД на следните сделки за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове както
12
следва : от 21.06.2017год. с Нотариален акт № 159, том- II,рег.№ 2405,дело№292 от 21.06.2017год.
на нотариус М. В., от 30.11.2017год. с нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от
30.11.2017год. на нотариус М. В. и от 18.10.2018год. с нотариален акт № 86, том V,рег.№
6007,дело № 720 от 18.10.2018год. на нотариус М. В. по отношение на ПИ с идентификатор
00878.503.452 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол, община Царево,
обл.Бургас и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение № 100/18.01.2024год., постановено по т.д.№ 1101/2022год. по описа на
СГС, ТО, VI-1 състав , В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от синдика на „ Группа“
ООД срещу „ Группа“ ООД, „Ракета „ ЕООД, Ф. П. П., Ж. В. П., И. М. В. искове с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „ Группа“ ООД на следните сделки за покупко-продажба,
обективирани в нотариални актове както следва : от 21.06.2017год. с Нотариален акт № 159, том-
II,рег.№ 2405,дело№292 от 21.06.2017год. на нотариус М. В., от 30.11.2017год. с нотариален акт №
91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.11.2017год. на нотариус М. В. и от 18.10.2018год. с
нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007, дело № 720 от 18.10.2018год. на нотариус М. В. по
отношение на ПИ с идентификатор 00878.503.452 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Ахтопол, община Царево, обл.Бургас и предявения от синдика на „ Группа“ ООД
срещу И. М. В. и Л. Г. С.- В. иск с правно основание чл. 649,ал.2 от ТЗ вр. с чл. 108 от ЗС за
връщане на гореописания недвижим имот в масата на несъстоятелността на„ Группа“ ООД , както
и В ЧАСТТА МУ, с която „Группа „ ООД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „ Ракета „
ЕООД разноски по делото в размер на 2 850лева и по сметка на СГС държавна такса в размер на
131.82лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, по предявения от Синдика на „ Группа „ ООД /н несъстоятелност / с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“ Илия Бешков“ № 3, ет.2 срещу „
Группа“ ООД / в несъстоятелност / с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.“ Илия Бешков“ № 3, ет.2 , „ Ракета „ ЕООД с ЕИК ********* с адрес: гр.София,
район Панчарево, кв.Бистрица, ул.“ Върла Поляна“ № 21, Ф. П. П. с ЕГН ********** от ***, Ж. В.
П. с ЕГН ********** с адрес: *** и И. М. В. с ЕГН ********** с адрес: ***, ап.4 иск с правна
квалификация чл.135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ , за относително недействителен по
отношение масата на несъстоятелността на „ Группа „ ООД следните сделки за покупко продажба,
обективирани в нотариални актове,както следва : от 21.06.2017год. с Нотариален акт № 159, том-
II,рег.№ 2405,дело№292 от 21.06.2017год. на нотариус М. В., от 30.11.2017год. с нотариален акт №
91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.11.2017год. на нотариус М. В. и от 18.10.2018год. с
нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007, дело № 720 от 18.10.2018год. на нотариус М. В. по
отношение на ПИ с идентификатор 00878.503.452 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Ахтопол, община Царево, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-
55/24.08.2006год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.Ахтопол,
п.к.8280, Разширение север с площ от 1381 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване:за друг вид застрояване , стар идентификатор-
няма,номер по предходен план: 434, квартал 102, парцел II, при съседи: имоти с идентификатори:
00878.503.454, 00878.503.386, 00787.503.387 и 00878.503.401.
ОСЪЖДА И. М. В. с ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв.“ Лев Толстой“ № 40, вх.А,
ет.2, ап.4 и Л. Г. С.- В. с ЕГН ********** с адрес : гр.София, кв.“ Лев Толстой“ № 40 ,вх.А, , ет.2,
ап.4, на основание чл. 649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 108 от ЗС да върнат в масата на
несъстоятелността на "Группа „ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.“ Илия Бешков“ № 3, ет.2 недвижимия имот, предмет на обявените за
относително недействителни спрямо кредиторите на „ Группа „ ООД /в несъстоятелност / сделки,
обективирани в Нотариален акт № 159, том- II,рег.№ 2405, дело №292 от 21.06.2017год. на
нотариус М. В., нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.11.2017год. на нотариус
М. В. и нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007, дело № 720 от 18.10.2018год. на нотариус М. В.,
а именно : ПИ с идентификатор 00878.503.452 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Ахтопол, община Царево, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-55/24.08.2006год. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.Ахтопол, п.к.8280, Разширение
север с площ от 1381 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване:за друг вид застрояване , стар идентификатор-няма, номер по предходен план:
434, квартал 102, парцел II, при съседи: имоти с идентификатори: 00878.503.454, 00878.503.386,
13
00787.503.387 и 00878.503.401.
ОСЪЖДА " Ракета „ ЕООД с ЕИК ********* с адрес: гр.София, район Панчарево,
кв.Бистрица, ул.“ Върла Поляна“ № 21, Ф. П. П. с ЕГН ********** от ***, Ж. В. П. с ЕГН
********** с адрес: *** , И. М. В. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплатят на основание чл.
649, ал.6 от ТЗ по сметка на СГС държавна такса в размер на 131.82лева .
ОСЪЖДА " Ракета „ ЕООД с ЕИК ********* с адрес: гр.София, район Панчарево,
кв.Бистрица, ул.“ Върла Поляна“ № 21, Ф. П. П. с ЕГН ********** от ***, Ж. В. П. с ЕГН
********** с адрес: *** , И. М. В. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на основание чл. 649,
ал.6 от ТЗ по сметка на Апелативен съд- София СГС държавна такса в размер на 65.91лева.
ОСЪЖДА " Ракета „ ЕООД с ЕИК ********* с адрес: гр.София, район Панчарево,
кв.Бистрица, ул.“ Върла Поляна“ № 21, Ф. П. П. с ЕГН ********** от ***, Ж. В. П. с ЕГН
********** с адрес: *** , И. М. В. с ЕГН ********** с адрес: *** и Л. Г. С.-В. с ЕГН ********** с
адрес : *** да заплатят на „ Группа „ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“ Илия Бешков“ № 3, ет.2 сумата от 5 250 лева ,представляваща
направени разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните,при наличие на основанията на чл. 280
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14