Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
25,07,18г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В. , като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 1031/18 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Г.М. с
ЕГН **********, с адрес: ***, против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 149/
13.06.2018 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните
(ОДБХ) гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл. 417, ал.1 ЗВМД
е наложена глоба в размер на 500 лв.
С жалбата се атакува процесуалната и
материално -правна изправност на НП и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. .
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно убеждение,
ръководейки се от закона, установи:
На 11.04.2018 г. била извършена проверка в нерегламентиран
пазар за животни и птици, намиращ се в гр. Пазарджик , кв. „Изток".
Комисията от ОДБХ Пазарджик, която извършила проверката била съставена от св. д-р Б.М. и св. д- р Л.-Г.. Двамата забелязали разположени до
автобус клетки с птици и кокошки, които били изложени за продан. Приближили се и със съдействието на св. Д.
пол. инспектор установили самоличността на жалбоподателя, който признал, че
птиците са негови и той ги е докарал с буса . Освен отвън до буса, имало клетки
и в него. Общият брой на птиците бил приблизително установен, предвид големия
им брой във всяка клетка, поради който те били много притиснати и разположени
една върху друга. Преброени били 20 (двадесет) броя кокошки и около 50 (петдесет) броя пилета. Във
всяка клетка имало повече от възможния
за свободното им разположение брой птици или кокошки. Клетките не били снабдени
с поилки и хранилки.
При тези констатации св. М. приел, че
жалбоподателят като собственик на
селскостопански животни и птици, с моторно превозно средство (МПС) с per. № *******
извършва, без да притежава право, придвижване на и търговия с животни (птици) -
20 (двадесет) броя кокошки и около 50 (петдесет) броя пилета, за които не е
спазил изискванията за хуманно отношение към животните, като по този начин
виновно нарушил чл. 132, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД ).
За такова нарушение бил съставен и процесния АУАН,
за което нарушителят бил поканен , но не се явил. Актът е съставел в негово
отсъствие след надлежна покана, в присъствието на свидетели.
Въз основа на него е издадено
атакуваното НП.
Защитата против него се крепи на
възражения относно процесуалната изправност на акта и НП, чието съдържание
досежно описанието на нарушението е прието за недостатъчно да осигури
реализиране на правото на защита. Конкретно се заявява, че липсвало точно
описание на деянията и предметът на нарушението не бил индивидуализиран в
достатъчна степен. И двете възражения са неоснователни. Съвсем ясно и детайлно
е отразено и в акта, и в НП какъв е бил видът на незаконната дейност с
животните - превоз / придвижване и търговия, за който са липсвали издадени
разрешения, като е посочена също е липса на хуманно отношение към животните при
фактическото извършване на двете дейности. Това описание е достатъчно и като
яснота и като обем, за да разбере нарушителят какво му се вменява. Що се отнася
до предмета на нарушението и респ. предмета на двете нерегламентирани
дейности, той ясно е определен по своя
вид - птици и кокошки, като само за
вторите е посочен точен брой. Относно първите е подробно обяснено в с. от свидетелите,
а и това е житейски логично, че птиците са били по толкова голям брой в клетка,
при което те не са стояли свободно, а били затиснати една в друга и една върху
друга, което е правело невъзможно установяването на точния им броя, затова той
е възприет като приблизителен. Но и в този относителен вариант той не засяга
възможността нарушителят да предприеме и организира защитата си против
аналогичното обвинение за птиците, тъй като то е за същите дейности, каквото са
приписани с кокошките.
Извън наведените възражения, по
които не се констатираха процесуални нарушения, следва да се обсъди налично
такова, което се установи в рамките на служебната проверка. Според словесното
описание на нарушението, жалбоподателят е извършвал без да има това право дейност
по придвижване ( в случая транспортиране) и търговия с птици и кокошки, за
които не е спазил и хуманните изисквания. Обстоятелствата по извършване на
нарушението са ясни и предпоставят възможност за реализиране на правото на
защита. Те обаче касаят две нарушения - от една страна неразрешени дейности по
търговия и придвижване и от друга - липсата на хуманно отношение към животните.
Дадена е само една правна квалификация и
тя се отнася до липсата на хуманно отношение към животните - чл. 132, ал.1, т.2
от ЗВМД. Но - тази норма е бланкетна
„собствениците … спазват изискванията за хуманно отношение към животните“ .
Какви са обаче тези изисквания не се сочи в акта и в НП , не се сочат дори
нормите, които ги предвиждат. Нормата, която е възприета като виновно нарушена
и отразено в акта и в НП е само тази по чл. 132, ал.1 т.2 от ЗВМД.
Законодателят е посветил цяла
глава от Закона на хуманните изисквания - Глава седма „ЗАЩИТА И ХУМАННО
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ“, в първия раздел от която има общи изисквания , а
следващите - специални досежно , ползване за опитни цели, отглеждане и т.н,
вкл. и транспортиране, каквото се приписва на нарушителя ( именувано
придвижване). Съвсем постоянна е съдебната практика, че директно се нарушава
правото на защита на едно лице, когато му се вмени нарушение по бланкетен състав
без да се посочи слово и цифрово кои са специалните изисквания, които се
нарушават. Всъщност тази липса затруднява и Съда да разбере обвинението и се
произнесе по неговата законосъобразност.
Едва в съдебно заседание контролните органи
свидетелите М. и Л. обясниха конкретно липсата в клетките,в които са държани
животните, на поилки, хранилки, достатъчно място за свободно стоене, каквито
изисквания са поставени с чл. 150, ал.1,
т. 1 б. „А“ ,“Б“ , „В“ и „Г“ Закона, но каквито не са отразени в акта и в НП
нито словно , нито чрез цитираните норми .
Недопустимо е едва чрез доказателства, събрани в едва в съдебния процес
по проверка законосъобразността на акта и НП да се отстранява обстоятелствен и
нормативен дефицит в тези актове , с съответно
се стартира и финализира административно-наказателно производство с налагане на административно наказание. Необходимо е било в двата акта са се посочат
нормите, които създават конкретните задължения за осигуряване на хуманното
отношение, регламентирани в чл. 150 . Като не е посочил конкретните изисквания
и нормите, които ги създават в акта и НП , всеки от авторите им е постановил
един незаконосъобразен акт
Освен коментираното, е налице и друго
процесуално нарушение. АУАН е акт, в който следва да се отразят констатираните
нарушения за разлика от констативния протокол от извършена проверка, който
следва да съдържа всички констатации от една инспекция. С настоящия акт освен
нарушението по бланкетния и непопълнен състав на чл. 132, ал.1 т.2 ЗВМД, е
вменено и нарушение, изразяващо се в неразрешена дейност по придвижване (
превоз или транспортиране) и търговия на животните, за което въобще не е дадена
правна квалификация, въпреки наличието регламент с разпоредбите на чл. 161 и
сл. от Закона. При това в акта и в НП като нарушение основно е вменено именно
неразрешената дейност по търговия и транспорт с животните, като се допълва -
„за които не били спазени хуманните изисквания“- единственото квалифицирано, но недостатъчно, нарушение.
Изложеното дава основание да се заключи
наличето на съществено процесуално нарушение, допуснато в акта и в НП с
отразяване на единственото квалифицирано и санкционирано нарушение, чието
недостатъчно (поради липсата на конкретни изисквания за хуманно отношение )
описание и непълна квалификация ( поради липсата на конкретните норми освен
бланкетния състав) правят невъзможни и
реализирането на правото на защита по тях и съдебния контрол върху тях.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 149/ 13.06.2018 г. на директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ) гр. Пазарджик, с което на Т.Г.М. с ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 417, ал.1 ЗВМД е наложена глоба в размер на 500
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: