РЕШЕНИЕ
Номер 639 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ
граждански състав
На 18.02
Година 2019
В публично заседание на 23.01.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВАСИЛЕНА СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 13392 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.150 във връзка с чл.262 от КТ във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и
чл.19, ал.2 от ЗИНЗС; чл.261 от КТ във връзка с чл.187, ал.2 от КТ във връзка с
чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС;
чл.140, ал.3 от КТ във връзка с чл.23, ал.4 от ЗИНЗС, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Т.Г.И. *** моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 555, 83 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 273, 81 часа извънреден труд,
положен през периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017 г., заедно с мораторна лихва
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то
число на следващия месец до 25.08.2017 г. в размер общо на 225, 03 лева; сумата
60 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 240 часа нощен труд, полагани
от 22.00 часа до 06.00 часа през периода 01.08.2014 г. – 31.12.2014 г., заедно
с мораторна лихва върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет и шесто число на съответния
месец до 25.08.2017 г. в размер общо на 17, 21 лева; сумата 172, 32 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 24 часа положен от ищеца труд на официални празници през периода от
06.09.2014 г. до 31.12.2014 г., заедно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане –
двадесет и шесто число на съответния месец до 25.08.2017 г. в размер общо на
45, 10 лева; сумата 190, 80 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на
левовата равностойност на непредоставената на ищеца полагаема му се безплатна
предпазна храна за положените от него 12 и 24-часови дежурства през периода
01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., заедно с мораторна
лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане –
първо число на следващия месец до 25.08.2017 г. в размер общо на 53, 29 лева, заедно
със законната лихва върху четирите главници, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
при Министерството на Правосъдието – гр. София признава обективно съединените
искове по основание, но ги оспорва по размер и моли съдът да ги уважи частично,
по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за
погасяване по давност на част от претенциите на ищеца. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства и заключението от 15.11.2018 г. и допълнението към
него от 10.12.2018 г., и двете на вещото лице по ССЕ В.К., се установява, че ищецът
работи като държавен служител от надзорно-охранителния състав на ответната
Дирекция, с местоизпълнение на служебните му
задължения *** в гр. Пловдив, последно на длъжност „***“ в *** в гр. Пловдив от
2004 г.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания в съдебното заседание на 08.11.2017 г.
свидетел *** и посочените заключения на ССЕ, действително през процесния период ищецът е давал 12-часови дежурства, като
официално тези дежурства са започвали в 8 часа сутринта или 20 часа вечерта, но
поне 10 минути преди началото на дежурството (а при дежурства на външни охраняеми обекти – болници – поне половин час преди
дежурството) служителят е бил длъжен да се яви на работа, като при застъпване на дежурството на дежурните е
бил провеждан развод и инструктаж от дежурния от предната смяна, а след
приключване на дежурството а след приключване на дежурството дежурните
служители са на разположение на главния надзирател до напускането на ***, и
реално дневните дежурства приключват около 20.30 часа, а нощните – около 8.30
часа, като отчитането на положения труд се отчита веднъж на тримесечие. Ищецът
също така е давал дежурства и в дните на официални празници.
През посочения период, както се установява от заключенията
на ССЕ, ищецът е положил общо 273, 81 часа извънреден труд, полагащото му се за
които допълнително възнаграждение е в размер общо на 1 555, 83 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата
молба период е в размер общо на 225, 03 лева. Както се установява от събраните
по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля и заключенията на ССЕ, през горепосочения период Т.И. е положил общо
240 часа нощен труд (от 22 часа до 6 часа), за които му се полага допълнително
възнаграждение в размер общо на 60 лева, а мораторната
лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 17,
11 лева, а освен това през посочения в исковата молба период е работил и в дни
на официални празници общо 24 часа, за което му се полага допълнително
възнаграждение в размер на 172, 32 лева, а мораторната
лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 45,
10 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл.23, ал.4 от ЗИНЗС, за извършване
на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се
изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатна предпазна храна
и противоотрови. В този смисъл, за предоставяне на сочената безплатна храна е
налице изрична уредба в ЗИНЗС, поради което и не следва да намира приложение
Закона за Министерството на вътрешните работи (по аргумент за противното от
разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС). В ал.8 на същия текст на ЗИНЗС е
посочено, че размерът на сумите и доволствията по ал.
1 - 7, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със Заповед
на Министъра на правосъдието, като между страните не съществува спор, че такава
заповед на Министъра за процесния период не е била
издадена, поради което - предвид липсата на Заповед на Министъра на
правосъдието относно определяне на основанията за заплащане на допълнително
възнаграждение на надзирателите за дейности, свързани с вредни за здравето
последици, следва да се търси сходна уредба за определяне на условията за
предоставяне на безплатна храна. В Наредба
№ 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея, чл.2, ал.2, т.2 от същия нормативен акт
е уредено, че за работи при специфична организация на труда се осигурява
безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които
работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време.
Следователно, законодателят е предвидил осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея от работодателя при работен ден от 12 и повече часа, каквато
уредба не е била предвидена в предходните подзаконови нормативни актове (Наредба
№ 8/24.04.1987 г. за безплатната предпазна храна) и сменният режим на работа с
продължителност 12 часа и 24 часа създава задължение за работодателя да
предоставя безплатна храна и/или добавки към нея, дори в случаите, касаещи
работа по трудово правоотношение. Относно надзирателите е посочено, че уредбата
следва да се съдържа в Заповед на Министъра на правосъдието, каквато – както
вече бе посочено, не е издадена. Предвид близостта на трудовите функции на
служителите на МВР и на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, спрямо последните (при липса на правна уредба, а именно - Заповед
на Министъра на правосъдието), следва да се приложи нормативната база, касаеща служителите на МВР. Неслучайно, законодателят е
уредил субсидиарно приложение именно на ЗМВР в тези
случаи. Съгласно разпоредбата на чл.6 от действалата в процесния
период Наредба № Iз-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични
условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите
на МВР, които работят на смени /отм./, безплатна храна за служителите на МВР,
работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява
чрез предоставянето на ваучери или пари, с изключение на служителите на МИ -
МВР по чл. 2а. В
чл.2, т.12 от същата Наредба са определени и предпоставките за получаване на
безплатна храна, а именно - посочено е, че за извършване на дейности при специфични
условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна на
служителите на МВР, които работят на 12- и 24-часови смени при сумарно
изчисляване на работното време, с изключение на служителите на МИ - МВР по чл. 2а. Предвид обстоятелство,
че ищецът е работил при специфични условия, при субсидиарно
приложение на уредбата в ЗМВР, съдът намира, че на Т.И. се е полагала такава
безплатна предпазна храна, предвид полагането на труд на 12-часови смени, под
формата на дежурства, за охраняване на лишени от свобода и предвид сумарното
изчисляване на работното време. Размерът на безплатната храна за процесния период е определен от Министъра на вътрешните
работи със Заповед № Із-891/24.04.2014 г., като възлиза на 2,40лв. на ден на
служител. Както се установява от показанията на свидетеля ***, събраните по
делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, ищецът не е получил нито в
натура, нито като парична равностойност, тази полагаща му се безплатна храна,
като общо за периода стойността й е в размер на 190, 80 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата
молба период е в размер общо на 53, 29 лева.
При така установената фактическа обстановка,
доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно
допуснатото в съдебното заседание по делото на 23.01.2019 г. изменение на
обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително
дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват
доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със
законната лихва върху трите главници от 25.08.2017 г. – датата на подаване на
исковата молба. Предвид обстоятелството, че се касае за ежемесечно дължими
суми, платими с трудовото възнаграждение, макар и отчитането на полагания
извънреден и нощен труд да се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че
забавата за плащането на допълнителните възнаграждения и обезщетението за
непредоставена безплатна предпазна храна настъпва с изтичане на сроковете, в
които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана,
поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва
върху главниците, а само на законната такава, както и направените възражения за
погасяване по давност на част от претенциите на ищеца.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на
1 350 лева – платено адвокатско възнаграждение, като предвид фактическата
и правна сложност на делото – включително и множеството проведени съдебни
заседания, и цената на уважените искове, съдът намира, че направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 417, 23 лева ДТ
(62, 23 лева за иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд, по 50
лева за всеки един от останалите седем уважени иска и 5 лева за издадено на
ищеца съдебно удостоверение) и 70 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** ***,
със съдебен адрес:***, чрез *** ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Г.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис № 5,
адвокат Н.П., СУМАТА 1 555, 83 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 273, 81 часа извънреден труд, положен през периода 01.07.2014
г. – 30.06.2017 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия
месец до 25.08.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 225, 03 лева; СУМАТА 60 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 240 часа нощен труд, полагани от 22.00 часа до
06.00 часа през периода 01.08.2014 г. – 31.12.2014 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет
и шесто число на съответния месец до 25.08.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 17, 21 лева;
СУМАТА 172, 32 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 24 часа положен от ищеца труд на официални празници през периода от
06.09.2014 г. до 31.12.2014 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода
от датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет и шесто число на
съответния месец до 25.08.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 45, 10 лева; СУМАТА 190, 80
лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на
непредоставената на ищеца полагаема му се безплатна предпазна храна за
положените от него 12 и 24-часови дежурства през периода 01.07.2014 г. –
31.10.2014 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на
падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 25.08.2017 г.
В РАЗМЕР ОБЩО НА 53, 29 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху четирите
главници, НАЧИНАЯ ОТ 25.08.2017 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 350 лева, А в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 417,
23 лева ДТ и 70 лева депозит за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.