ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
2081 22.10.2020 г. град Бургас
Административен
съд – гр.Бургас, XXIIІ състав, на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година в закрито
заседание в следния състав:
Съдия: Галя Русева
като разгледа адм.дело № 2178 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано
по жалба на Е.И.Б. *** против Решение № 1040-02-75/04.09.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане №
РВ-3-02-00473442/18.10.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Бургас, с което на осн.чл.114, ал.1 и 3 КСО и във връзка с
нарушението на чл.46, ал.3 КСО е разпоредено възстановяване от жалбоподателката
на недобросъвестно полученото за периода от 15.12.2012 г. до 12.07.2017 г.
парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на
болен член от семейството и карантина, парично обезщетение за бременност и
раждане, в размер на общо 23 081,42 лв., от които 16 208,59 лв.
главница и 6 872,83 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на разпореждането.
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна
поради противоречието му с материалния закон и несъответствието му с
действителното фактическо положение, както и поради нарушение на
административнопроизводствените правила. Сочи се, че както обжалваното решение,
така и потвърденото с него разпореждане, са немотивирани. Жалбоподателката
твърди, че през времето, през което е била в майчинство, фирмата й не е
прекъсвала дейността си, но това не означава, че тя е осъществявала лично
трудова дейност. Твръди, че през целия процесен перод не е извършвала никакви
фактически действия във връзка с упражняване на трудова дейност и че не е
получавала трудово възнаграждение. Иска отмяна на акта. Не се представят
доказателства.
По делото е представена административната преписка от ответника по
жалбата.
Съдът
констатира, че делото е родово и местно подсъдно на настоящия съд, както и че
жалбата е редовна с оглед изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 от АПК, намира,
че делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваване на страните, които
съдът е длъжен да конституира служебно.
На
ответника следва да се изпрати препис от жалбата за отговор в 14-дневен срок.
Следва да бъде допусната като доказателство по делото административната
преписка във връзка с издаването на оспореното решение.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 16.11.2020 г. от 13,00 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
КОНСТИТУИРА на основание чл.154, ал.1 АПК
страните по делото:
ОСПОРВАЩ
/жалбоподател/: Е.И.Б. ***;
ОТВЕТНИК: Директор на ТП на НОИ – Бургас.
ДОПУСКА
представената
преписка по издаването на Решение № 1040-02-75/04.09.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ Бургас.
ЗАДЪЛЖАВА ответника по жалбата в 3-дневен срок от съобщението да
представи по делото доказателства, от които да се установява на коя дата е било
връчено на жалбоподателката разпореждане
№ РВ-3-02-00473442/18.10.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – Бургас, както и доказателства относно оправомощаването на
длъжностното лице, издало това разпореждане № РВ-3-02-00473442/18.10.2018 г.,
от страна на директора на ТП на НОИ Бургас, в съответствие с разпоредбата на
чл.114, ал.3 КСО.
Препис от жалбата и приложенията на основание чл.163, ал.2 АПК да
се изпрати на ответника, който в 14-дневен срок от получаване на преписа може
да представи писмен отговор по жалбата, като посочи доказателствата, които иска
да бъдат събрани, и представи писмените си такива.
Обявава за безспорно между
страните, че за периода от 15.12.2012 г. до 12.07.2017 г.
жалбоподателката е получила парично обезщетение поради общо заболяване, парично
обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина, както и
парично обезщетение за бременност и раждане, в размер на общо 16 208,59
лв. главница, както и че дължимата лихва върху тази сума от датата на полученото
обезщетение до датата на оспореното разпореждане – 18.10.2018 г., е в размер на
6 872,83 лв.
УКАЗВА на
основание чл.163, ал.3 вр. чл.170, ал.1 АПК на ответника, че е в негова
доказателствена тежест да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт, вкл. факта, че жалбоподателката е
упражнявала трудова дейност през процесния период от 15.12.2012 г. до
12.07.2017 г., за който са й изплатени обезщетенията, която трудова дейност е
основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за
които са издадени актове от здравните органи.; изпълнението на законовите
изисквания при издаването на акта, наличието на основанията по чл.46, ал.3 КСО и
компетентността на издателя на акта.
УКАЗВА
на основание чл.163, ал.3 АПК
на жалбоподателката, че носи доказателствена тежест за
установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата,
посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
УКАЗВА
на страните, че на основание
чл.178, ал.1 от АПК могат да сключат споразумение.
Преписи от
определението да се изпрати на страните на основание чл.138 АПК.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: