Р Е Ш
Е Н И Е
град София,……………..
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Капка Лозева като
разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА
в. гр. дело № 4096 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 432248/18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 60606/2014 г. по описа
на CPC,
I Гражданско отделение, 46 състав, е признато за
установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК в
отношенията между страните, че М.М.Т. и М.О.Г. дължат
на ищеца „Т.С.“ ЕАД в условията на разделна отговорност всеки от тях сумата от
по 487,56 лв. (главница), представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот с аб. № 018288 за периода м.
октомври 2011 г. - м. април 2013 г., ведно с мораторна
лихва в размер на 47,54 лв. /за всеки ищец/ за периода от 30.11.2011 г. –
14.05.2014 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 06.06.2014 г. до
окончателното изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2014 г. по ч. гр. д. №
30674 / 2014 г. на Софийски районен съд, 46 с-в, като са отхвърлени исковете за
главница и за мораторна лихва за разликата до пълните
предявени размери.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство М.М.Т., е която жалбоподателят сочи, че обжалва изцяло
решението, с което исковете срещу собствениците на имота и ответници
по делото са уважени. С молба, подадена в изпълнение на дадените й указания от
съда да обоснове правния си интерес да обжалва решението в частта, в която
исковете са уважени по отношение на М.О.Г., посочва, че представлява другия
ответник като неин син.
Жалбоподателят
излага подробни съображения относно порочността на съдебното решение - същото
било постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Счита, че не е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинни услуги между страните, като задължено за цената на същите е трето за
делото лице, намирало се в облигационна връзка с ищеца през процесния период.
Позовава се на допуснати от първия съд процесуални нарушения, свързани със
събирането на доказателства, във връзка с което са направен доказателствени
искания, по отношение на които настоящият състав се е произнесъл с
определението си по чл. 267 от ГПК за насрочване на делото. Решението почивало
на неустановени от доказателствата по делото обстоятелства, като изцяло било
пренебрегнато правото на защита на ответниците.
Искането е за отмяна на решението в частите, с които предявените искове срещу ответниците са уважени.
Не
е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в производството.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище във връзка с подадената възивна жалба.
Подадена
е и частна жалба срещу постановеното по делото определение № 174244/23.07.2019
г., с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските. Излагат се доводи, че списъкът с разноските
от страна на ищеца не бил представен в първото по делото съдебно заседание, с
което ответниците били лишени от възможността да
оспорят същия. Липсвали доказателства разноските да са извършени. Възразява се
срещу размера на юрисконсултското възнаграждение за
заповедното и исковото производство, които съдът определил незаконосъобразно и
в прекомерен размер. Искането е въззивният съд да се
произнесе по въпроса за разноските законосъобразно при зачитане правата на ответниците.
Не
е постъпил отговор на частната жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Предявени са искове с правно
основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу М.М.Т. и М.О.Г..
С оглед
постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на
въззивен контрол е първоинстанционното решение в частта, в която са
уважени предявените искове по отношение на М.М.Т.. По отношение на
необжалвалия ответник М.О.Г. първоинстанционното
решение е влязло в сила. Във връзка с аргументите, изложени в уточнителната молба, подадена от М.Т., в която тя
обосновава правния си интерес от обжалване на решението в неговата цялост с
обстоятелството, че тя представлява необжалвалия ответник като негова майка,
както и има интерес да обжалва решението в цялост, тъй като двамата са
съсобственици на процесния апартамент, съдът намира, че поради липса на правен
интерес М.Т. не е активно легитимирана да обжалва решението в частта, в която
исковете са частично уважени по отношение на М.Г.. Същевременно по делото
липсва пълномощно, което да удостоверява, че жалбоподателката разполага с
представителна власт да обжалва решението от името на М.О.Г. в качеството си на
негова майка. Решението е влязло в сила и в частта, в която са отхвърлени
предявените срещу М.Т. искове за главница и мораторна
лихва за разликата над уважената част до пълните предявени размери.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна:
СРС се е произнесъл по
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
415 вр.
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД - за заплащане на суми за доставена ТЕ и лихви за
забава върху тях.
Според уредените в чл.
269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно
и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.
Решението се оспорва изцяло
от ответницата М.М.Т. в частта, в която
исковете са уважени срещу нея за главници за ТЕ и лихва върху нея.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответницата, които касаят оспорване
на наличието на облигационно правоотношение с ищеца, въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената
й“.
Следователно законът е предпоставил
възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от
ищеца на обстоятелството, че ответникът
е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на
партида на свое име.
Настоящият състав приема, че в
съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че договор за продажба на топлоенергия, по смисъла на чл. 153, във вр.
с чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия
за периода, се установява между ищеца и ответниците М.Т. и М.Г. като съсобственици при равни квоти на процесния имот, като
облигационното отношение е възникнало по силата на закона със закупуването от
тяхна страна на имота на 18.04.2011, което се установява от приложения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51,том 1, дело №
43 от 2011 г. Без
значение за този извод е обстоятелството дали ответниците
реално са живеели в имота и са го ползвали. По делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на доводите на въззивницата
за възникнала облигационна връзка между ищеца и лице на име Е.З.. От представените от ищеца писмени доказателства не се установява неучастващо
по делото лице на име Е.З. да притежава право на собственост или ограничено
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
или да е ползвател по индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Предвид изложеното, изцяло в съответствие с
разпределената доказателствена тежест и при липса на доказателства в подкрепа
на възраженията на ответниците СРС е приел, че те
притежават качеството клиенти на топлинна енергия за
битови нужди -
чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е
предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредена възможност потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие
писмено заявление. Тъй като ответникът не е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ следва, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във
връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.
Установява се, че в исковия период
ищецът е подавал в сградата топлоенергия
за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
Реалното потребление
на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия
се установява на база приетата пред СРС СТЕ, която не е оспорена от страните и
съдът кредитира. Вещото лице е констатирало,че през процесния период
количествата топлинна енергия в процесния имот не са били начислени в пълно
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като
несъответствията са във вреда на ищеца. Топлоенергията е разпределяна и
изчислена съобразно методиката, заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху
отопляема кубатура от 89 куб. м., вместо 98 куб.м.
В
заключение експертизата определя дължимите суми за топлоенергия за процесния
имот за целия исков период от м. 10.2011 г. до м. 04.2013 г. в размер общо на 972,16 лв. В обжалваното решение е прието, че дължимата
сума е 972,12 лв., като с оглед диспозитивното начало
и при липса на жалба от ищеца срещу решението в тази му част настоящият състав
не дължи произнасяне по отношение на разликата в посочените суми. Настоящият
състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че при наличието на
равни квоти между съсобствениците, въззивницата дължи
487,56 лв. като съсобственик на ½ ид. част от топлоснабдения имот.
Като се съобрази периода на претенцията по главницата
следва, че за
задълженията за процесния период приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г.
Съгласно ОУ на ищеца от 2008 г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми
дължими към продавача в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят. Както е
посочил и СРС, за тези задължения потребителят изпада в забава на плащането с
изтичане на срока за изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен. Вещото
лице по ССчЕ е определило мораторната
лихва върху вземанията за цена на топлинна енергия на 97,78 лв. От
представеното с исковата молба извлечение от сметки, което освен писмено
доказателство, представлява и индивидуализация по месеци на вземанията на ищеца,
се установява, че той е начислил мораторна лихва от
95,08 лв. върху отразените в счетоводството му вземания за топлинна енергия. С
оглед изложеното настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
следва да се присъди мораторна лихва до размера на
направените от ищеца начисления в счетоводните книги. Като приетата дължима
сума за мораторна лихва бъде разделена на две
съобразно с квотите в собствеността на двамата ответници,
се обуславя извод, че задължението на въззивницата за
мораторна лихва възлиза на сумата в размер на 47,54
лв., какъвто е и размерът, установен в обжалваното решение. Не
са налице основания за промяна изводите на СРС по атакуваното решение в тази
част.
Доколкото
изводите на СГС съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да се
потвърди изцяло, като съобразено с разпоредбите на материалния закон.
Този извод
се отнася и до присъдените в решението разноски, които са разпределени от СРС
съобразно изхода от спора и доказателствата за реално направени от страните
разноски в производството.
По частната жалба:
Неоснователни
са съдържащите се в частната жалба доводи, че държавната такса, която е указано
на ищеца да заплати, е изчислена неправилно. Дължимата държавна такса следва да
ъде изчиислена в размер на
4% върху цената на всеки един от обективно и субективно предявените искове, но
не по малко от 50 лв. Предявени са четири иска – по два обективно съединени
иска срещу всеки един от двамата ответници, за всеки
един от които се дължи държавна такса в минимален размер от 50 лв. или общо 200
лв. за предявените искове, от която сума първоинстанционният
съд е приспаднал сумата от 50 лв., заплатена за държавна такса в заповедното
производство, като по този начин правилно е определил дължимата в първоинстанционното
производство държавна такса за предявените искове в общ размер на сумата от 150
лв. Неоснователни са и съдържащите се в частната жалба доводи, че по делото
липсват доказателства за заплатените възнаграждения на вещите лица за
изготвените експертизи. От материалите по делото е видно, че съдът е указал и
ищецът е внесъл депозит в размер на по 200 лв. за изготвянето на двете
експертизи, като след изслушването им, съдът е разпоредил да се изплати
възнаграждение на вещите лица от внесения депозит, за което да се издаде РКО. Настоящият
състав споделя констатациите, съдържащи се в обжалваното определение по чл. 248
от ГПК, с което първоинстанционният съд е отказал да
измени решението в частта за разноските, че възражението на въззивницата
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 вр. с ал. 8 от ГПК
не е било направено своевременно до приключване на устните състезания. Ищцовото дружество
е представло списък по чл. 80 с две молби, депозирани
в съда на 12.02.2018 г., поради което доводите на жалбоподателката, че не е
имала възможност да се запознае със списъка с разноски на насрещната страна са
неоснователни. С оглед всичко изложено частната жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора – жалбата
няма да бъде уважена, разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна. Доколкото не е подаден отговор на
въззивната жалба и процесуален представител на въззиваемата
страна не се яви в съдебното заседание за разглеждане на делото настоящият
състав намира, че в нейна полза също не следва да бъдат присъждани разноски.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 432248/18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 60606/2014 г. по описа на CPC, I
Гражданско отделение, 46 състав, в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК в отношенията между
страните, че М.М.Т. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата
от по 487,56 лв. (главница), представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот с аб. № 018288 за периода м.
октомври 2011 г. - м. април 2013 г., ведно с мораторна
лихва в размер на 47,54 лв. /за всеки ищец/ за периода от 30.11.2011 г. -14.05.2016
г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК на 06.06.2014 г. до окончателното изплащане,
за които вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 17.07.2016 г. по ч. гр. д. № 30674 / 2014 г. на Софийски районен съд, 46
с-в, както и в частта, в която М.М. Т.е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 104, ал. 2 ЗЗД (по
компенсация), направени по делото разноски в размер на 361,87 лв.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила по отношение на
необжалвалия ответник М.О.Г., както и в частта, в която са
отхвърлени предявените срещу М. М.Т.искове за главница за разликата над 487,56
лв. до пълния предявен размер от 1003,68 лв. и за мораторна
лихва за разликата над 47,54 лв. до пълния предявен размер от 98,69 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх. № 5172720 от 22.10.2019 г. срещу определение № 174244/23.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 60606/2014 г. по описа на CPC, I
Гражданско отделение, 46 състав, с което е оставено без уважение искането по
чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските..
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.