РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501460 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ ПЛОВДИВ, ЕИК ***** с
АУ:гр.*****, представлявана от адв. Х. Р., против Решение № 646/28.02.2022 г.,
постановено по гр. д. №17525/ 2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което са
отхвърлени предявените от ищеца искове на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД против ДЖЕЙ ТИ
ГЛОБАЛ ЕООД за заплащане на сумата от 19 536 лв. – неустойка по чл. 33 от Договор за
наем № А-65 от 08.07.2014 г., начислена за периода от 09.07.2019 г. до 15.09.2020 г., поради
неизпълнение на задължението на наемателя да демонтира поставения от него павилион, да
освободи имота на датата на изтичане на срока на договора и да го предаде на Езикова
гимназия „Пловдив“ с подписан приемо-предавателен протокол в състоянието, в което го е
приел, ведно с направените подобрения, както и сумата от 939, 12 лв. – мораторна лихва,
формирана както следва: сумата от 374, 70 лв. – мораторна лихва начислена върху неустойка
в размер на 4 800 лв., определена до 09.11.2019 г., след извършено прихващане с депозит от
960 лв., платен от ответника на ищеца, начислена за периода от 10.12.2019 г. до 15.09.2020
г., както и сумата от 564, 42 лв. – мораторна лихва, начислена върху целия размер на
неустойките общо 19 536 лв., считано от датата на която павилионът е станал собственост на
„Метал Трейд Експорт“ ЕООД, за периода от 16.09.2020 г. до 28.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
1
съда – 31.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, осъден е ищецът да
заплати разноските на ответника по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение, както и че същото е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба са
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се
неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове.
Конкретно са изложени следните оплаквания: Решението на РС е неправилно и
необосновано, допуснати са съществени нарушения на процесуалния закон, нарушени са
принципите на диспозитивното и служебното начало. Счита, че се договорът за наем не е
търговска сделка, защото не е сключена от търговец, не е и гражданска сделка за имот
частна собственост между равнопоставени граждански субекти, а се сключва по специален
ред след издаден административен акт - Решение на ОбщС, с който е отдаден под наем част
от имот публична общинска собственост, поради което се счита, че не е приложима
разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД, както е приел съда. Разпоредбата на
чл. 236 ЗЗД се отнася за договори, сключени между равнопоставени субекти, по отношение
на вещи, собственост на частни лица и не намира приложение при предоставяне под нам на
имоти публична общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на
специалния ред съгласно Закона за общинската собственост и НРПУРОИ. Нарушен е чл. 9
ЗЗД, принципът за свободното договаряне. Съдът не е съобразил, че ответникът е признал
основателността на исковата претенция, че нито в отговора на исковата молба, нито в
първото съдебно заседание ответникът не е направил възражение за прекомерност на
неустойката с искане за намаляване или за прогласяването й за нищожна като накърняваща
добрите нрави. Съдът не е изготвил доклад по делото съгласно разпоредбите на чл. 146
ГПК, не са посочени всички обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения, не е посочено от съда, че следва да се ангажират доказателства относно
преценка клаузата за неустойка като нищожна. Не е дал конкретни указания, че страните
следва да вземат становище и да ангажират доказателства по делото относно преценката на
клаузата за неустойка като нищожна. Иска се решението на РС да бъде отменено и да бъде
върнато делото на І-инстанционния съд защото съдът служебно следва да обезпечи
правилното приложение на императивните материалноправните и процесуални норми и да
даде указания относно подлежащите на доказване факти.
Претендира за разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Постъпил е отговор на
въззивната жалба, с който се иска оставяне в сила решението като правилно и
законосъобразно, излага доводи, че за първи път въззивникът е поставил въпроса за вида на
договора. Счита, че правилно РС е подвел спора под хипотезата на ЗЗД, цитира
Тълкувателно решение на ВКС, че дори когато договорът е сключен на основание на
административни разпоредби, то характерът и вида на неустойката подлежат на разглеждане
по смисъла на ЗЗД. Неправилно въззивникът счита, че съдът няма задължение служебно да
2
следи за нищожност на клаузата за неустойка. Въззивникът не е доказал вреди от държането
на павилиона. Счита, че съдът е направил доклад по делото и че връщането му на РС е
недопустимо, както и че в първото по делото заседание докладът по делото е станал
окончателен, тъй като не е имало възражение по него. С доклада е дадено указание и
правилно е разпределена доказателствената тежест, не е подменен предметът на делото,
правилно е приложена хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Иска жалбата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се разноски за
настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение прецени
събраните по делото доказателства съгласно чл.269 от ГПК, и като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД,
предявен от ЕГ-Пловдив против „СДжей Ти Глобал“ЕООД-Пловдив,ЕИК *****за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 19536 лева, представляваща дължима сума за
неустойка за периода от 09.07.2019 г. до 15.09.2020 г. по чл.33 от договор за наем № А-65 от
08.07.2014 г., сумата 939,12 лв.- мораторна лихва, в т.ч.:374,70 лв.- мораторна лихва върху
неустойка от 4800лв., определена до 09.11.2019 г. след извършено прихващане с депозит от
960 лв. и сумата от 564,42 лв.- мораторна лихва, начислена върху неустойка от 19536 лв.,
считано от 16.09.2020 г./когато павилионът е закупен от Метал Трейд Експорт-ЕООД до
28.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ-
31.12.2020 г. до окончателното плащане.
Исковата претенция се основа на сключения между страните е договор за наем № А-65
от 08.07.2014 г., с предмет отдаване по наем част от имот публична общинска собственост с
площ от 30 кв.м. за поставяне на павилион с предназначение ученическо хранене и търговия
с храни, при договорено месечно възнаграждение в размер на 480лв. без включен ДДС за
срок от 5 години. Съгласно чл.33 от договора:след прекратяване на договора, наемателят е
длъжен да демонтира павилиона и да освободи имота на датата на изтичане на срока с
подписване на приемо-предавателен протокол с наемодателя и да го върне в състоянието в
което го е приел; в случай, че това не е направено в срок, наемателят дължи неустойка в
размер на утроения месечен наем, от дните на забавата до датата на предаване на имота.
Не се спори между страните е сключен договор за наем № А-65 от 08.07.2014 г.,
размера на дължимото месечно възнаграждение, че договорът е прекратен поради изтичане
на срока на 08.07.2019 г., че павилионът не е демонтиран от наемателя след прекратяване на
договора, както и наличието на уговорка за неустойка.
Спорно по делото е било дали на 06.06.2019 г. по заповед на директора на ЕГ
наемателят е изпразнил павилиона и е предал ключовете на домакина, с оглед твърденията
3
на ответника, поради което счита, че не е имал достъп до павилиона за времето от 6.6.2019
г.-15.09.2020 г., когато е продал павилиона на новия наемател, спечелил търга.
В тази връзка по делото са били разпитани свидетелите С. П.- ***** в ЕГ, В. Л. – *****
по АСД на ЕГ, К. А. – ***** в ЕГ и Д. П. – представител на новия наемател -„Метал Трейд
Експорт“ЕООД. Домакинката твърди, че не е получила от наемателя ключ за павилиона;
знае, че 1 година след прекратяване на договора за наем, павилионът въобще не е
функционирал; същото установява и зам.директора Л. – че след прекратяване на договора
павилионът е бил заключен, но когато ответникът е желаел, е можел да го вдигне, тъй като
достъпът до него е бил свободен.*****ка свидетелствува, че на нея никой не й е предавал
ключове от павилиона, а св.Д.П. установи, че новият наематал получил достъп до павилиона
не когато го купил от стария наемател , а 2-3 дни след това, когато служител на училището
му предал ключа.
Съдът кредитира показанията на св.П. като обективни и достоверни и не кредитира
показанията на останалите свидетели като заинтерисовани, поради което приема за
установено, че наемателят не е ползвал павилиона след прекратяване на договора. Съдът
намира, обаче, че наемателят не е изпълнил задължението си да върне вещта след
прекратяване на договора за наем съгласно чл.233 ЗЗД, след като достъпът до нея е бил
свободен е могъл да вдигне павилиона.
По отношение на оплакването, че неправилно РС е приел, че клаузата за неустойка е
нищожна без да е направено възражение от ответника:
Съгласно ТР № 1/ 15.06.2010 г., по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, за спазването на
добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следва да следи служебно.
Договорната клауза за неустойка е нищожна, когато нарушава принципа на справедливостта
и създава условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката излиза извън
обезпечителните или обезщетителните си функции. Съгласно приетото по т.3 от ТР № 1/
15.06.2010 г., по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, което следва да се преценява за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора, а прекомерността на неустойката се преценява към момента на
неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
При преценка недействителността на договорната неустойка в хипотезата на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, съгласно изброените в мотивите по т.3 от тълкувателното решение
критерии, ПОС намира следното: Съгласно чл.92,пр.1 ЗЗД договорната неустойка
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнените без да е нужно те да се доказват.
От приложения договор е видно, че с договорената неустойка се обезпечава вредите на
наемодателя при неизпълнение на задължението на наемателя да върне имота след
прекратяване на договора. Действително претърпените вреди от неизпълнение на
задължението за връщане на вещта са съизмерими с месечната наемна цена, която
4
наемодателят би могъл да получи от отдаване на имота под наем по аргумент от чл.236,ал.2
ДДС, където е казано, че ако наемателят продължи ползуването на вещта след изтичане на
наемния срок въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение в
размер на средният месечен пазарен наем, както е прието в трайната съдебна практика по
чл.290 ГПК.
От горното следва, че обезщетителната функция на неустойката за неизпълнение на
това задължение е съизмерима с размера на месечната наемна цена, която наемодателят би
могъл да получи от отдаване на имота под наем, а в случая по процесния договор
наемателят се е задължил да плаща на наемодателят неустойка в тройния размер на
месечения наем, т.е. по 1440 лв. месечно, при което. договорената неустойка е 3 пъти по-
висока от месечния наем, който би могъл да получи ищецът при отдаването под наем на
процесния терен от 30 кв.м.
В този смисъл ПОС намира, че клаузата за неустойката в чл.33 от процесния договор,
уговорена в размер 3 пъти над наемната цена, нарушава принципа на справедливост и
създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца и е уговорена извън нейната
обезщетителна функция.
По отношение на обезпечителната функция на неустойката -изпълнението на
задължението не е обезпечено с поръчителство, залог, ипотека или друго.
Неустойката има също и наказателна функция, но договореният размер на неустойката
не цели проявлението на фунциите й, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение
поради обективната неравностойност на насрещните задължения.
ПОС намира, че в случая е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД, тъй като с клаузата на чл.33 от процесния договор са нарушени
принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелствуване –
аргументи от чл.307,чл.302,чл.289 от ТЗ, тъй като вследствие на заплащането на тази
неустойка ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора – в този
смисъл и р.№4/25.02.2009 г.на ВКС по т.д.№395/2008 г. на ВКС, 1 ТО, докладчик съдия
Тотка Калчева.
Горното обосновава извод, че единствената цел, за която е уговорена неустойката
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради
което е нищожна, съгласно приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение.
Нищожноста на клаузата за неустойката обуславя отхърлянето на предявения иск като
неоснователен.
До същия извод е достигнал и ПРС, поради което решението му като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В частта за разноските: С оглед изхода от делото – неоснователност на въззивната
жалба, въззиваемият има право на разноски, но такива не се присъждат по делото пред ПОС,
тъй като няма данни да са направени.
5
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 646/28.02.2022 г., постановено по гр. д. №17525/ 2020 г.
по описа на Районен съд- Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6