№ 39
гр. П., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора М. В. Б.
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500062 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260222 от 16.11.2021г., постановено по гр.дело
№194/2021г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, е отхвърлен иска на П. В.
Н. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул.“С.“№1, срещу Окръжен съд-П., с
адрес: гр.П., бул.“Ш. с.“№167, за заплащане на обезщетение в размер на
100000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушено
право на контакт с детето му Н.П. Н. поради нарушаване правото на
разглеждане и решаване на гр.дело №10231/2018г. на РС-П. и в.гр.дело
№616/2019г. на ОС-П. в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, на
основание чл.2б от ЗОДОВ.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.
В. Н., който го обжалва като материално и процесуално незаконосъобразно,
необосновано, немотивирано и неправилно, излагайки конкретни и подробни
1
съображения, и претендира за отмяната му и за уважаване на иска в пълния
предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100000лв.
Въззиваемата страна Окръжен съд-П. е подала писмен отговор на
въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, и искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски по
чл.78,ал.8 от ГПК, с оглед осъществената чрез съдебен помощник като лице
по чл.32,т.3 от ГПК защита по делото.
Контролиращата страна Апелативна прокуратура-П. е депозирала
писмено становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с
доводите на страните, намира следното:
Предмет на въззивно разглеждане е иск с правна квалификация чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ, предявен от П. В. Н. против Окръжен съд-П..
Ищецът твърди с решение по гр.дело №3641/2011г. на ПРС да е
прекратен брака му с В.В. Н.а и да е утвърдено постигнатото помежду им
споразумение, според което упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака им дете Н.П. Н. е предоставено на майката, а за него е
определен режим за осъществяване на лични отношения: всяка първа, трета и
четвърта събота от месеца за времето от 10,00ч. до 18,00ч. в присъствие на
майката до навършване на 4-годишна възраст, а след това без присъствие на
майката. По молба на бившата му съпруга било образувано производство по
чл.18,ал.1 от ЗЗДН и с Определение №6379/21.06.2018г. по образуваното
гр.дело №10231/2018г. на ПРС била издадена заповед за незабавна защита, с
която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В.П. и детето Н. Н. за срок от 21.06.2018г. до издаване на заповед за
защита или отказ по чл.15 от ЗЗДН, както и му било забранено да приближава
тях, жилището им, местоработата и местата за социален отдих. С
постановеното по делото Решение №232 от 17.01.2019г. бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и детето Н. Н. за
срок от шест месеца и за същия срок му било забранено да приближава тях,
жилището им, местоработата и местата за социален отдих. Решението било
потвърдено с Решение №499 от 16.04.2019г. на ПОС относно забраната му да
2
вижда детето, като срокът на същата бил намален от шест на четири месеца,
които от момента на постановяване на решението от ПРС до това на ПОС
вече били изтекли, с оглед на което той бил възпрепятстван да вижда детето
си повече от година. Поради това и тъй като се касае за бързо производство,
което пред двете инстанции продължило почти десет месеца, като първото
открито съдебно заседание било насрочено за 24.07.2018г. след изтичане на
едномесечния срок по чл.12,ал.1 от ЗЗДН от датата на постъпване на молбата
на 21.06.2018г., и, отчитайки фактическата и правна сложност на
производството, поведението на страните, процесуалните им представители и
останалите участници в процеса, счита да е нарушено правото му по чл.6, §1
от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
вследствие на което да е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от
невъзможността за осъществяване на каквито и да било лични отношения с
детето му, довела до прекъсване на връзката родител-дете и родителско
отчуждение, причинили му страдания на любящ родител, пропуснал
безвъзвратно значителен период от развитието на неговото дете, за чието
обезщетяване със сумата от 100000лв. претендира. С исковата молба не са
заявени доказателствени искания.
С Разпореждане № 260608 от 22.03.2021г. окръжният съд е оставил без
движение исковата молба, включително за представяне на доказателства в
подкрепа на твърдението да е изчерпана административната процедура по
реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
В отговор с молба вх.№263964/08.04.2021г. ищецът е представил писмо
до него от 06.04.2020г. на М. на п., според което подаденото от Н. заявление
№РС-19-576/01.10.2019г. се отхвърля и процедурата по Глава трета „а“ от
ЗСВ е изчерпана.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил редовността на
исковата молба, поради това, че в нея не се съдържат твърдения,
обосноваващи правен интерес от предявяване на иска спрямо Окръжен съд-
П.. Оспорил е иска като неоснователен по съображения, че единственото
твърдение на ищеца спрямо Окръжен съд-П. е, че постановеното от него
въззивно решение в частта, с която се потвърждава първоинстанционният
съдебен акт относно забраната на Н. да вижда детето си за срок от четири
месеца, е неправилно и незаконосъобразно, и то е неотносимо към спора и
3
неоснователно.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура-Пазарджик е застъпила
становище за неосновтелност на предявения иск, поради липсата на
доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди през посочения
период, а в случай, че съдът прецени такива да са претърпени, то
претендираният размер на обезщетението е изключително завишен и следва
да бъде определен справедлив такъв.
С Определение №260535 от 21.06.2021г. по чл.140 от ГПК
първоинстанционният съд е изготвил и проект за доклад по делото, с който е
разпределил доказателствената тежест и е възложил в такава на ищеца
установяването на допуснато от съда нарушение на право по чл.6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, претърпяна неимуществена вреда, причинно-следствена връзка
между вредата и неразумната продължителност на производството, указвайки
му, че не сочи доказателства за твърдените съдебни производства по ЗЗДН.
С молба вх.№266901/21.09.2021г. ответникът е поискал да бъдат
изискани делата, по които е водено производството по ЗЗДН.
В първото редовно проведено по делото открито съдебно заседание на
24.09.2021г. ищецът, който е бил редовно призован с получена лично на
01.07.2021г. призовка, не се е явил. В това заседание е даден ход на делото,
изготвеният проект за доклад е обявен за окончателен и е уважено искането
на ответника за изискване на делата по ЗЗДН. С подадена на датата на
заседанието, но по пощата, постъпила в регистратурата на 27.09.2021г. след
провеждането му и заведена с вх.№266967 молба, ищецът е поискал
заседанието да бъде насрочено за друга дата поради внезапното влошаване на
здравословното му състояние, за което е представил болничен лист. Съдът е
постановил молбата да се приложи към делото. За следващото съдебно
заседание, проведено на 29.10.2021г., ищецът отново не се е явил. На него е
даден ход на делото, приложени са постъпилите дела, даден е ход на устните
състезания и делото е обявено за решаване.
С обжалваното решение искът е отхвърлен с решаващи мотиви
производството по ЗЗДН да е продължило на две съдебни инстанции за
период от малко под 10 месеца, като са проведени общо 5 открити съдебни
заседания, поради което да не е налице основание да се приеме, че същото е
продължило извън разумния срок в нарушение на правото на ищеца по чл.6, §
4
1 от ЕКЗПЧОС.
С оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК настоящият
въззивен съд намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
Изпълнено е процесуалното изискване на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ за
изчерпване на предварителната административна фаза по Глава трета „а“ от
ЗСВ на производството по обезщетяване на вреди, произтекли от нарушаване
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в рамките на
която споразумение не е постигнато, тъй като, според приложеното писмо
изх.№ 94-II-10/06.04.2020г. на зам.министъра на правосъдието, заявлението на
Н. е отхвърлено на основание чл.60е,ал.1,т.1 от ЗСВ.
Във връзка с възражението на ответника в отговора на исковата молба за
наличие на друго висящо производство по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване
на вредите от същото производство по ЗЗДН, образувано от Н. против
Районен съд-П., настоящата инстанция след служебна проверка констатира,
че такова действително е налице, като с невлязло в сила към момента
обжалваемо Решение №34 от 21.03.2022г. по в.гр.дело №50/2022г. по описа
на Апелативен съд-П. е потвърдено Решение №260967/28.10.2021г. по гр.дело
№842/2021г. на Окръжен съд-П., с което искът е отхвърлен. Следва да се има
предвид, че в производството по иск за обезщетяване на вреди от забавено
съдопроизводство по гражданско дело Държавата, която носи обективната
отговорност за обезвреда, се представлява от процесуални субституенти,
каквито са съответните правоприлагащи органи – съдилищата, в които е
разглеждано делото. Те, съгласно чл.4,ал.2 от ЗОДОВ, отговарят солидарно.
Солидарната отговорност, обаче, не предпоставя задължително необходимо
другарство, за да се изисква от ищеца насочване на иска спрямо всички
солидарни длъжници като условие за неговата допустимост. Тя е привилегия
за кредитора, от която той решава да се възползва или не, като съдът не може
да я приложи служебно в нарушение на диспозитивното начало. Кредиторът
може да насочи претенцията си за обезвреда спрямо всички съпричинители в
условията на солидарна отговорност или на разделна такава, с оглед отделния
принос на всеки от тях, или спрямо един от съпричинителите за цялото
задължение, съгласно чл.122,ал.1 от ЗЗД, или за частта, за която се поражда
отговорност, съобразно неговия принос. В този смисъл и доколкото в
5
конкретния случай ищецът е предявил с отделни искови молби претенциите
си за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от забавено
производство по ЗЗДН, срещу всеки един от двата съда – Районен съд-П. и
Окръжен съд-П., пред които е протекло това производство, поотделно, то
същият ангажира отговорността на Държавата, претендирайки за обезщетение
в размер на по 100000лв., съответно на приноса на всеки от тези съдилища в
забавянето, поради което доводите на ответника, че при евентуално
уважаване и на двата иска би се стигнало до неоснователно обогатяване на
ищеца чрез двойното му обезщетяване, са неоснователни.
Относно наведената от жалбоподателя липса на мотиви на обжалваното
решение следва да се има предвид, че въззивният съд е също инстанция по
същество, макар и да е ограничен от оплакванията в жалбата, като при
повдигнат от страните във въззивното производство спор относно фактите е
длъжен самостоятелно да ги прецени, както и служебно следи за
приложението на императивните материалноправни норми. Освен това,
обжалваното решение съдържа необходимото изложение досежно
приложимото право, фактическата установеност на релевантните
обстоятелства и произтичащите от нея фактически и правни изводи.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. По делото е
бил изготвен надлежен доклад, съобразно изискванията на чл.146,ал.1 от
ГПК, и са дадени указания на ищеца да ангажира доказателства за
производствата по ЗЗДН, които са в основата на подлежащите на доказване от
него факти, включително досежно характера на твърдените от него
специфични, с оглед конкретните обстоятелства, свързани с невъзможността
да осъществява личен контакт с детето си, неимуществени вреди. Не е било
налице основание за отлагане на проведеното на 24.09.2021г. първо открито
съдебно заседание по делото, тъй като молбата на ищеца с приложения към
нея болничен лист е постъпила след провеждане на заседанието и не е било
възможно да бъде взета предвид. Заболяването на ищеца към датата на това
заседание би било основание по чл.147,т.1 от ГПК да посочи и представи
доказателства в следващото съдебно заседание, проведено на 29.10.2021г., на
което, обаче, той не се е явил. След като по делото е изготвен надлежен
доклад, а ищецът нито с исковата молба нито в хода на първоинстанционното
6
производство, по което са проведени две съдебни заседания, е поискал да
ангажира доказателства в подкрепа на твърдените от него обстоятелства,
възможността да стори това във въззивното производство е преклудирана,
съгласно чл.266,ал.1 от ГПК, и по тази причина при липса на предпоставките
по чл.266,ал.3 от ГПК заявените с въззивната жалба доказателствени искания
са оставени без уважение.
Безспорно установено е от материалите по приложените дела, че с
влязло в сила на 1607.2011г. Решение №2402 от 22.06.2011г. по гр.дело
№3641/2011г. по описа на Районен съд-П. е прекратен брака между ищеца
П.Н. и В.В. Н.а /Палчева/ и е утвърдено постигнатото помежду им
споразумение по чл.49,ал.4 от СК, според което упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака дете Н. Н. е предоставено на
майката, а за бащата е определен режим на лични отношения - всяка първа,
трета и четвърта събота от месеца за времето от 10,00ч. до 18,00ч. в
присъствие на майката до навършване на 4-годишна възраст, а след това без
присъствие на майката. Въз основа на молба вх.№38295/21.06.2018г. от В.В.
П. в лично качество и като законен представител на малолетното дете Н. Н. е
образувано гр.дело №10231/2018г. по описа на Районен съд-П., което има за
предмет защита от домашно насилие спрямо настоящия ищец П.Н.. В деня на
постъпване на молбата и образуване на делото районният съд с Определение
№6379 е издал заповед за незабавна защита, с която П.Н. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и детето Н. Н. и му
е забранено да приближава тях, жилището им, местоработата и местата за
социален отдих, за срок от 21.06.2018г. до издаване на заповед за защита или
отказ по чл.15 от ЗЗДН. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание за 24.07.2018г. В него е даден ход, събрани са писмени
доказателства и делото е отложено за 11.10.2018г. за събиране на допуснати
на страните гласни и писмени доказателства. На 28.09.2018г. е проведено
заседание за изслушване на детето. На насроченото за 11.10.2018г. съдебно
заседание ход на делото не е даден, поради това, че към момента се намира в
Окръжен съд-П. за произнасяне по междувременно подадена от П.Н. частна
жалба против разпореждане от 07.09.2018г., и е отложено за 11.12.2018г.
Частната жалба е с вх.№50297/17.08.2018г. и след администрирането й е
заведена в регистратурата на Окръжен съд-П. с вх.№26366/13.09.2018г. По
нея е образувано в.ч.гр.дело №1964/2018г. С постановеното Определение
7
№1770 от 14.09.2018г. частната жалба е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено. Тъй като определението е
обжалваемо, преписи от него са изпратени на 14.09.2018г. до страните, като
такъв на В.П. в лично качество и като законен представител на Н. Н. е връчен
на 17.09.2018г., а съобщението до жалбоподателя П.Н. е върнато невръчено,
поради това, че не е открит на адреса и е разпоредено на 03.10.2018г.
връчване чрез залепване на уведомление, каквото е залепено на 07.10.2018г. и
определението е получено лично на 08.10.2018г. В проведеното на
11.12.2018г. пред районния съд открито съдебно заседание са разпитани
допуснатите свидетели, приети са писмени доказателства, даден е ход на
устните състезания и делото е обявено за решаване. С постановеното Решение
№232 от 17.01.2019г. съдът е уважил молбата за защита от домашно насилие,
като е задължил П.Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В.П. и детето Н. Н. и му е забранил да приближава тях, жилището им,
местоработата и местата за социален отдих, за срок от шест месеца. Въз
основа на решението е издадена заповед за защита. Против същото е подадена
въззивна жалба вх.№7908/04.02.2019г. от П.Н.. Тя е била оставена без
движение за внасяне на държавна такса от 15лв. Документ за заплащането й е
представен от жалбоподателя с молба вх.№9760/11.02.2019г. Преписи от
жалбата са връчени на другите страни на 06.03.2019г. и на 18.03.2019г. тя е
изпратена на Окръжен съд-П., където е постъпила на 19.03.2019г. По нея е
образувано в.гр.дело №616/2019г. Насрочено е открито съдебно заседание за
03.04.2019г. В това съдебно заседание П. е представила екземпляр от
подадена от нея на 18.03.2019г. насрещна въззивна жалба против решението.
Съдът не е приел същата за разглеждане като просрочена. В това съдебно
заседание е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.
С Решение №499 от 16.04.2019г. първоинстанционното решение е потвърдено
досежно наложените мерки за защита и е отменено единствено в частта
относно срока, намален от шест месеца на четири месеца по съображения, че
по-голям срок би се отразил негативно върху отношенията баща-дете, както
и, че от постановяване на заповедта за незабавна защита от 21.06.2018г. до
настоящия момент са изминали почти 10 месеца, който период е достатъчен
за постигане целта на закона жалбоподателят да преосмисли поведението си.
Решението е окончателно. Подадената от В П. в лично качество и като
законен представител на малолетния Н. Н. насрещна въззивна жалба вх.
8
№18236/18.03.2019г., която не е била приета за разглеждане, след
администрирането й е изпратена с писмо от 19.05.2019г. на Окръжен съд-П..
По нея на 21.05.2019г. е образувано в.гр.дело №1091/2019г., насрочено за
11.06.2009г., в което съдебно заседание е даден ход на делото и устните
състезания. С Определение №1152 от 13.06.2019г. производството по делото е
прекратено като недопустимо. Преписи от определението са връчени на
жалбоподателите на 18.06.2019г., а на ответника на 09.07.2019г. и като
необжалвано то е влязло в сила на 17.07.2019г.
При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция
намира, че релевантна за отговорността по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ на Държавата
чрез процесуалните й субституенти – съответните съдилища, е общата
продължителност на производството от момента на неговото образуване до
постановяване на окончателния съдебен акт и влизането му в сила, както
поддържа жалбоподателят и е приел първоинстанционният съд, но, когато
искът е предявен едновременно срещу тези съдилища при условията на
солидарна отговорност. Когато, обаче, спрямо отделните съдилища са
предявени самостоятелни искове, както в случая, е от значение
продължителността на производството, съответно извършените процесуални
действия и бездействия, довели до забавянето му, пред всеки от тях. В този
смисъл са ирелевантни за отговорността на ответника Окръжен съд-П.
наведените в исковата молба и поддържани с въззивната жалба обстоятелства
относно продължителността на производството и начина на протичането му
пред Районен съд-П., срещу който във връзка с тях е образувано и висящо
отделно дело. Преценката за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС е
обусловена от продължителността на производството, фактическата и правна
сложност на делото, процесуалното поведение на страните и значението на
делото за ищеца. В конкретния случай се установи в рамките на
производството по ЗЗДН пред Окръжен съд-П. да са се развили производства
по частната жалба на П.Н. против разпореждането на районния съд от
07.08.2018г., по въззивната му жалба срещу решението на районния съд и по
насрещната въззивна жалба на В П. в лично качество и като законен
представител на малолетния Н. Н. против същото решение. Първото
производство е приключило за един месец и три дни от момента на
образуването му на 13.09.2018г. до 16.10.2018г., когато е влязло в сила
9
определението, постановено на 14.09.2018г. само ден след постъпване на
частната жалба пред ПОС, като за период от около 20 дни жалбоподателят
П.Н. не е могло да бъде намерен на адреса, за да му се връчи препис от
обжалваемото определение, което е наложило връчване чрез залепване на
уведомление. Видно е, че това производство е протекло в оптимален за
неговия характер срок. Окръжният съд е постановил актът си по жалбата
максимално бързо и е предприел своевременно съответните действия по
връчването му. Обективно не е налице забавяне. Второто производство е
приключило за по-малко от месец от момента на образуването му на
19.03.2019г. до постановяване на окончателното въззивно решение на
16.04.2019г., като в рамките на него е проведено и едно открито съдебно
заседание на 03.04.2019г., при което не е налице забавяне на същото. Третото
производство е било образувано пред окръжния съд по насрещната въззивна
жалба на В П. на 21.05.2019г., когато вече е било постановено въззивното
решение от 16.04.2019г., с което като окончателен съдебен акт е приключило
производството по ЗЗДН, поради което същото няма отношение към него и е
неотносимо към спора за вреди от забавено вследствие правораздавателната
дейност на Окръжен съд-П. производство по ЗЗДН. При преценката относно
спазването на разумния срок от гледна точка на интереса по делото следва да
се има предвид, че, противно на застъпваното във въззивната жалба, той не е
свързан пряко с упражняване от ищеца на определения му режим на лични
отношения с детето, а с приоритетния пред този режим интерес на детето да
получи защита във връзка с осъществен от ищеца акт на домашно насилие,
заради какъвто последният е длъжен да търпи наложените ограничения.
Интересът на ищеца е възможно най-бързо да се постанови решение по това
дело, както, за да се прекрати несигурността, в която се намира, така и за да
отпадне действието на ограничителните мерки по заповедта за незабавна
защита, който е относим към развилото се пред районния съд производство,
проведеното в рамките на което производство по частната жалба на Н. не
може да се вмени в отговорност на ответника Окръжен съд-П., не само поради
своевременното му приключване, но и тъй като касае процесуално поведение
на претендиращия обезвреда по сезиране на този съд с приета за недопустима
жалба. В обобщение развилите се производства по частната жалба и по
въззивната жалба на П.Н. са с максимално кратка продължителност,
съобразена с техния предмет и фактическата и правна сложност, поради което
10
действията на ответника не са допринесли по никакъв начин към забавяне на
производството по ЗЗДН, с което да е нарушено правото на ищеца за
разглеждането и решаването му в разумен срок, включително с оглед
интереса по това производство. Във връзка с последното твърдението в
исковата молба, поддържано и с въззивната жалба, че определеният с
въззивното решение на окръжния съд намален срок от четири месеца на
наложените мерки за защита е бил изтекъл към датата на постановяване на
това решение, освен, че е неоснователно, тъй като този срок тече от датата на
постановяване на решението на районния съд на 17.01.2019г., а не от датата
на издаване на заповедта за незабавна защита, и изтича на 17.05.2019г., а
въззивното решение е постановено на 16.04.2019г., касае правилността на
решението, която е неотносима към настоящия спор, свързан с
продължителността на производството. При тези обстоятелства правото на
ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок не е нарушено по
развилите се пред ответника Окръжен съд-П. производства.
Само за пълнота на изложението следва да се каже, че, освен, че
жалбоподателят не е ангажирал своевременно каквито и да е доказателства за
установяване на твърдените от него неимуществени вреди – страдание от
невъзможността той като родител да осъществява лични отношения с детето
си, които като такива извън обичайните от забавено правосъдие, изразяващи
се в несигурност и притеснение за развитието и изхода по делото, подлежат
на доказване на общо основание, такива вреди не биха били и в пряка
причинно-следствена връзка с нарушаването на правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, тъй като те произтичат от ограничаването
на контактите родител-дете вследствие на собственото му противоправно
поведение, изразяващо се в извършено над детето домашно насилие, заради
каквото са били наложени ограничителните мерки за защита чрез издадените
заповеди въз основа на съдебните актове, чиято правилност не може да бъде
преценявана в настоящото производство.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявения иск,
който като такъв правилно е отхвърлен с обжалваното първоинстанционно
решение и същото следва да се потвърди.
Искането на въззиваемата страна Окръжен съд-П. за присъждане на
разноски по чл.78,ал.8 от ГПК е неоснователно, тъй като действията във
11
въззивното производство са извършени чрез председателя на съда и по делото
няма данни за осъществено представителство по чл.32,т.3 от ГПК, поради
което искането следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260222 от 16.11.2021г., постановено по
гр.дело №194/2021г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Окръжен съд-П. за присъждане
на разноски по чл.78,ал.8 от ГПК за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12