РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Капка Лозева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2768 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Производството
е образувано по подадена искова молба от Н.С.И. и П.Н.И. (последният починал в
хода на процеса и конституирани като негови наследници – Н.С.И., Д.П.Н., А.П.И.,
И.П.Н. и Н.П.Н.). Ищците твърдят, че на 16.01.2014 г., около 15 ч., на път I-4, свързващ гр. София и гр. Варна, в района срещу паркинга на
търговски комплекс „Роденец“, водачът на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег
№ ********И.И.Ф., при неспазване на правилата за движение по пътищата – чл. 5,
ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, реализира ПТП с пешеходката Н. П.И. и
причинява смъртта й. Ищците Н.С.И. и П.Н.И. поддържат, че в резултат от
загубата на своята дъщеря са претърпели и търпят неимуществени вреди – душевни
болки и страдания. Сочат, че към датата на деликта за лекия автомобил е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „З.А.“ АД.
Предвид
изложеното, ищците молят съда да осъди ответника да заплати, на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на Н. П.И., ведно със законната лихва върху нея
от датата на деликта 16.01.2014 г. до окончателното ѝ изплащане,
както следва: на всеки един от ищците Н.С.И., Д.П.Н., А.П.И., И.П.Н. и Н.П.Н.
като наследници на първоначалния ищец П.Н.И., - сума от по 5200 лв. (предявен e от
наследодателя им иск за сумата от 26 000
лв., частичен от 120 000 лв.); на ищцата Н.С.И. - сумата от 120 000
лв. (първоначално предявена като частичен иск за 26 000 лв. и увеличен в
хода на процеса до пълния заявен размер).
Ответникът
„З.А.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не е налице деликт,
доколкото липсва виновно и противоправно поведение от страна на водача на лекия
автомобил. Поддържа, че пострадалата-пешеходец е пресичала пътното платно в
участък, представляващ главен път, забранен за пресичане от пешеходци и ограден
с мантинели, като не се е съобразила с интензивния трафик и сама се е поставила
в опасност, правейки удара за шофьора непредотвратим. При условията на
евентуалност, заявява, че в случая е налице съпричиняване от страна на починалата,
както и че претендираното обезщетение е в завишен разме. Претендира разноски по
делото.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС № 4 от
25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на делинквента. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна
подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и
починалия.
По
делото е представено удостоверение за наследници изх. №72/03.02.2014 г.,
издадено от кметството на с. Български извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, от
което е видно, че ищците Н.С.И. и П.Н.И. като родители се явяват от кръга наследници на починалата на 16.01.2014 г. Н. П.И..
Предвид, че в хода на процеса, на 19.01.2016 г. е починал ищеца П.Н.И., е представено удостоверени за
наследници изх. № 76/20.01.2016 г., издадено
от кметството на с. Български извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, от което е
видно, че конституираните на негово място като ищци - Н.С.И., Д.П.Н., А.П.И., И.П.Н.
и Н.П.Н., се явяват негови наследници.
По
делото като безспорно е отделено обстоятелството, че от процесното ПТП е
причинена смъртта на Н. П.И., а видно от приложената към исковата молба справка
от Гаранционен фонд, към момента на ПТП гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил е била застрахована при дружеството ответник.
Предвид
становищата на страните основния спорен по делото въпрос е относно наличието на
виновно противоправно поведение от страна на шофьора на лекия автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег № ********И.И.Ф. и дали същото реализира състав на
деликта по чл. 45 ЗЗД.
По
повод установяването механизма на ПТП са събрани гласни доказателства от
свидетеля Е.Г.Ш., очевидец на инцидента, който сочи, че е карал на около 10-15
метра зад лек автомобил „Фолксваген Шаран“. Твърди, че в насрещната лента са се
движили товарен автомобил - бус и след него тежкотоварен камион - ТИР, като
внезапно след ТИР-а е изскочила жена, която е била ударена от автомобила пред
него. Сочи, че мястото на инцидента е прав участък, ограден от двете страни с
мантинели, а пешеходката се е движила, тичайки точно зад камиона от ляво
надясно спрямо посока на движение на автомобила на свидетеля и перпендикулярно
на осевата линия. Излага, че не е забелязал други пешеходци да се опитвали да
пресекат пътното платно по време на инцидента, като според него, предвид
дистанцията, на която се е намирала пешеходката, водачът на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ не е могъл да предотврати сблъсъка, макар че е опитал да реагира незабавно.
Съгласно
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на 16.01.2014г., лек автомобил Фолксваген Шаран, per. № ********се е движил в посока към гр. Варна в
светлата част на денонощието по път 1- 4 (София - Варна). В района на търговски
комплекс „Роденец” срещу него (в насрещната лента за движение) са се движили
последователно лек автомобил, микробус и товарен бордови автомобил. Пешеходката
Н. И. е предприела пресичане на пътното платно зад товарния автомобил, тичайки,
като с това си действие е създала предпоставка за настъпване на ПТП. В
първоначалния момент на пресичане, пешеходката е била невидима за водача на лек
автомобил Фолксваген. В момент, когато е навлязла върху лентата за движение на
лек автомобил Фолксваген и е била видима за водача на лекия автомобил,
последният предприема аварийно спиране, но независимо от това настъпва удар на
пешеходката в лентата за движение на лекия автомобил. Установява се, че
шофьорът е карал с около 60 км/ч., като скоростта е била в рамките на
разрешената за този пътен участък, а предвид липсата на спирачен път вещото
лице е приело и че към момента на удара скоростта на автомобила е била същата.
Дължината на опасната зона за спиране при определената скорост е 45,70 м., а
отстоянието на пострадалата от предната част на автомобила до мястото на удара
в момента, в който шофьорът е имал възможност за първи път да възприеме
пешеходката, пресичаща зад товарния камион, е 10,75 м. - при спокойно бягане и
7,45 м. - при бързо бягане. Предвид тези данни ударът е бил непредотвратим за
водача на лекия автомобил посредством аварийно спиране.
С оглед оспорването на изчислителния анализ на автотехническата експертизата
е назначена и повторна такава. По същество констатациите на вещото лице относно
механизма на ПТП съвпадат с тези на първоначалната експертиза. Прието е, че при
скорост от 60 км/ч. на лекия автомобил и скорост от 40-50 км/ч. на насрещно
движещия се ТИР, след който пешеходката е пресякла, ударът за водача на л.а.
„Фолксваген“ е бил непредотвратим при бърз ход и при спокойно и бързо тичане, а
единствено при бавен и спокоен ход шофьорът би имал обективна възможност да
спре преди мястото на сблъсъка.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че в конкретния случай не е налице противоправно поведение от
страна на водача на лекия автомобил, довело до настъпването на процесното ПТП. Настоящият
състав напълно кредитира показанията на свидетеля Е.Ш. – очевидец на инцидента,
които са безпротиворечиви и кореспондират на останалия по делото доказателствен
материал, а и не се установява да е заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 ГПК. Същият сочи, че пострадалата е пресичала тичешком и внезапно след
преминаващия в насрещната пътна лента ТИР. В тази връзка съдът изключва вариантите,
дадени в повторната САТЕ, пешеходката да се е движила с бавен и спокоен ход, и при
които случаи единствено ударът би бил технически предотвратим за водача на лек
автомобил „Фолксваген“. Избраната скорост от 60 км/ч. не се установява да е
била над разрешената за този пътен участък, като същата е съобразена и с
обстоятелствата, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото се касае за първокласен
път, извън населено място, в пътен участък, на който липсва маркировка за
пресичане на пешеходци. Следва да се отбележи, че за спазването на нормата на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на МПС от значение е дали евентуалното
препятствие е било предвидимо, която предвидимост следва да се преценява спрямо
правомерно и обичайно поведение, но не и спрямо неправомерно такова, доколкото
никой не е длъжен да предвижда неправомерното поведение на друго лице. В случая
поведението на ищцата несъмнено е било противоправно, тъй като същото е било в
нарушение на забраната по чл. 114, т. 1 и 2 ЗДвП - от свидетелските показания
на Е. Ш. се установява, че починалата е навлязла в пътната лента, в която се е
движил процесния автомобил, непосредствено след преминаване на МПС с големи
габарити, каквото е тежкотоварния камион, движещ се в насрещната лента, с което
в***** на шофьора е била силно ограничена и в този смисъл появяването на Н. И.
е било внезапно. Отделно от това, починалата е нарушила и разпоредбата на чл.
113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДвП, тъй като не се е съобразила с
интензивния трафик и въпреки наличието на мантинела от двете страни на пътя
своеволно е предприела нейното преминаване. Ето защо, с оглед на всички
обстоятелства по делото, съдът приема, че с неправомерното си поведение Н. И.
сама е създала предпоставки за възникването на инцидента и е направила ударът с
автомобила непредотвратим за шофьора.
По
изложените съображения, ищците при условията на пълно и главно доказване не установяват
първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно
противоправно поведение у делинквента - автомобилист, което обстоятелство е
достатъчно искът им да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид това,
ирелевантно се явява установяването на обемът от претърпените неимуществени
вреди и съдът не следва да обсъжда събраните в тази насока свидетелски
показания.
На
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника, следва да бъдат
присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, както следва: 60 лв.
– депозит за призоваване на свидетел, 150 лв. – депозит за съдебна
автотехническа експертиза и 2508 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Н.С.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж,
офис № 4, чрез адв. Н.Д., срещу „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК 1*******, със съдебен адрес ***,
чрез адв. С.Д.и адв. Н.Д., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за
заплащане на сумата от 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на Н. П.И., настъпила в резултат на пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 16.01.2014 г., около 15 ч., на път I-4,
София-Варна, в района срещу паркинга на търговски комплекс „Роденец“, по вина
на И.И.Ф., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени
при управление на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег № ********към
посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от 16.01.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от всеки един от ищците Н.С.И.
с ЕГН **********, Д.П.Н. с ЕГН **********, А.П.И. с ЕГН **********, И.П.Н. с ЕГН ********** и Н.П.Н. с
ЕГН **********, като наследници на първоначалния ищец П.Н.И. с ЕГН **********,
всичките със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, чрез адв. Н.Д., срещу
„З.А.Д.А.“ АД, ЕИК 1*******, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Д.и адв. Н.Д.,
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за заплащане на сумата от по 5200
лв. на всеки от ищците, представляваща сбора на първоначално предявения от
наследодателя им П.Н.И. частичен иск за сумата 26 000 лв. от общо 120 000 лв., и
явяваща се застрахователно обезщетение за претърпени от П.Н.И. неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря му Н. П.И., настъпила в резултат
на подробно описаното по-горе в диспозитива на решението пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 16.01.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 16.01.2014 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ищците Н.С.И. **********, Д.П.Н. с ЕГН **********, А.П.И. с
ЕГН **********, И.П.Н. с ЕГН ********** и Н.П.Н. с ЕГН **********, всичките със
съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, чрез
адв. Н.Д., да заплатят на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК 1*******, със съдебен адрес ***,
чрез адв. С.Д.и адв. Н.Д., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направени пред
настоящата инстанция разноски, както следва: 60 лв. – депозит за призоваване на свидетел, 150 лв. – депозит за съдебна автотехническа експертиза и 2508 лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: