Р Е
Ш Е Н
И Е
№............./……...........2012г., гр. С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, VІІ състав, в публичното заседание на девети октомври през две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря А.М., като
разгледа докладваното от съдия Е. Андреева гр.дело № 4505 по описа за 2008
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по делото е образувано по искова молба от П.Б.В., ЕГН ********** ***, срещу Б.П.В., ЕГН ********** и Л.С.В., ЕГН **********, и двамата от гр. С., кв.”С.Р.” бл.*** ет.*, ап.*, с правно основание на иска чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № **, том ІV, рег.№ 21104, дело № 608/2007г. на нотариус Б.Я., поради противоречие с добрите нрави, обективно евентуално съединен с иск с правно основание чл.29 от ЗЗД – за унищожаване на същия договор, поради сключването му при измама и иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД – за унищожаване на горепосочения договор, поради невъзможност на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В исковата молба и уточняващите същата молби се твърди, че ответникът , при условията на чл.38 от ЗЗД е продал сам на себе си жилището на баба си З.М. В., като в противоречие с добрите нрави е извършил морално укорими действия, целящи да лишат баща му/ищеца/ и леля му от законните им наследствени права върху апартамента, као се поддържа, че поради наличието на тези обстоятелства договорът за покупко-продажба се явява нишожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че е налице измама, тъй като прехвърлителката умишлено е била подведена от своя внук за характера на документа, който подписва без същата да съзнава правните последици от това, като се поддържа, че определената в нотариалния акт цена не е била плащана от ответника преди сделката, поради което и в условията на евентуалност, се прави искане договорът да бъде унищожен. Излага се че към датата на подписване на пълномощното – 01.08.2007г., прехвърлителката е била недееспособна, като до смъртта си същата не е осъзнавала факта, че е продала апартамента на своя внук и че е получила пари за това. По време на продажбата прехвърлителката е била на 93 години и от около две години преди това е страдала от развиваща се тежка склероза, оплаквала се е от отслабено зрение и слух, обща физическа отпадналост. Твърди се, че същата не е разбирала значението и последствията от действията си, като след датата на сделката прехвърлитлката не е споменавала пред сина си и други лица, че се е разпоредила с имота.
В съдебно заседание предявените главен и евентуални искове се поддържат от ищеца и пълномощника му, като се претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения за основателността им са изложени в писмена защита вх.№ 105876/18.10.2012г.
Ответниците Б.П.В. и Л.С.В. са депозирали в срок отговори на исковата молба, в които оспорват предявените искове, като съображения за неоснователността им са развити в пледоарията на процесуалния им представител след даване на ход на делото по същество. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и възраженията на ответниците, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от нот.акт № 0**, том ІV, рег.№ 21104, дело № 608/2007г. на нотариус Б.Я. е, че на 01.08.2007г. ответникът Б.П.В. лично и като пълномощник на З.М. В. ***, надлежно упълномощен с Пълномощно рег.№ 21102 от 01.08.2007г. на помощник-нотариус Г.Н. при нотариус Б.Я. с район на действие СРС, рег.№ 258 на Нотариалната камара, действащ при условията на чл.38 от ЗЗД е придобил чрез правна сделка покупко-продажба правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. С., Столична община, Район „Л.”, ул.”Ч.В.”/стара ул.”Г.Т.”/, в жилищен блок № **, на І етаж, състоящ се от: две стаи, кухня, столова и други сервизни помещения, с площ от 70 кв.м., при граници: изток – апартамент М.Л., запад – двор, север – двор, юг – двор, отгоре – държавен апартамент, отдолу – мазета, заедно с Мазе № 8, без отбелязана площ и съседи по документ за собственост, заедно с 1,787% ид.ч. от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, за сумата от 49 400лв., която сума Продавачът е получил предварително и напълно от Купувача, преди подписване на договора. Съгласно отразеното в нот.акт данъчната оценка на имота е 49 390,20лв., като продавачът З.М. В. си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продавания недвижим имот.
От приложеното към изисканото и представено в заверено за вярност копие от нот.дело № 608/2007г. на нотариална кантора „Б.Я.” пълномощно рег.№ 21102/01.08.2007г., заверено от нотариус Б.Я. извън нотариалната кантора, се установява, че със същото З.М. В. ***, ЕГН **********, с л.к.№ ********, изд. На ********. от МВР – С., с постоянен адрес: гр. С., ул.”Ч.В.” № **, ет.*, ап.* е упълномощила внука си Б.П.В. ***, с ЕГН **********, с л.к.№ ********, изд. На ********. от МВР- С., с постоянен адрес: гр. С., ж.к.”С.Р.”, бл.***, ет.2, ап.4, да я представлява пред нотариус Б.Я. с район на действие СРС, рег.№ 258 на Нотариалната камара, като продаде сам на себе си, договаряйки на основание чл.38 от ЗЗД, собствения й недвижимия имот, описан по същия начин като в горепосочения нот.акт, като прехвърлителката си запази правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продавания недвижим имот, за сумата от 49 400лв., която е получила предварително и напълно от упълномощеното лице. Със същото пълномощно З.М. В. е упълномощила ответника по настоящото дело да подпише от нейно име нотариалния акт за описания в пълномощното недвижим имот.
В съдебно заседание от 06.03.2012г. съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че З.М. В. е упражнила правото си на глас в проведените избори за общински съветници и кметове и за евродепутати през 2007г., като и свид.П., живуща в същия блок като прехвърлителката в показанията си заявява, че заедно с нея са ходили да гласуват на изборите за народни представители и за президент. Показанията на свид. П. съдът изцяло кредитира, доколкото същата не е заинтересована от изхода на делото и има непосредствени впечатления от състоянието на З.М. В.. Видно от същите показания, двете ежедневно са контактували, а прехвърлителката е била интелигентна и много приятен събеседник, грижела се за себе си, пиела витамини и се поддържала, сама си пазарувала и около три години преди смъртта й свидетелката я е виждала да излиза сама от апартамента и блока. Според свидетелката взаимоотношенията със снаха й/съпругата на ищеца/ и внучката й не били добри, като последната я обиждала, а З. не смеела да си покани гости вкъщи когато те са там. Споделила й, че е написала завещание и че иска жилището си да остави на своя внук/ответника/, който често идвал при баба си, носел й плодове и други продукти.
По делото е представено заверено за вярност копие от саморъчно завещание, справка с оригинала на което е направен от съда и е установена тяхната идентичност. Същото е от дата 09.10.2002г., като в него е заявена волята на З.М. В. нейния внук Б.П.В. да получи разполагаемата част от имуществото й. Този документ е оспорен от ищеца по делото, като е открито производство по оспорване авторството на документа, но доказателства не са ангажирани по делото, поради което и съдът не го взема предвид като релевнтно за спора относно намеренията на прехвърлителката.
От показанията на свид.Ч., който е живял няколко месеца в жилището на прехвърлителката – откъм месец септември 2007г. докъм месец април 2008г./ в период, близък до датата на изповядване на сделката и упълномощаването на ответника/ и има непосредствени впечатления от състоянието на З.М. В., а и е незаинтересован от изхода на спора, поради което съдът изцяло кредитира показанията му, се установява, че двамата са разговаряли ежедневно, вкл. за управляващата партия, като тя е говорела спокойно и нормално. Свидетелят я е виждал да се разхожда около блока сама с чанта в ръка, да полива саксиите във входа. Свидетелят е категоричен, че тя сама се е обслужвала, готвела си е също сама и си е служела сама с всички електроуреди.
От показанията на свид. С. не се установява какво е било психическото състояние на прехвърлителката към датата на изповядване на сделката, поради което и съдът не ги взема предвид. Свид. К. в показанията си заявява, че е ходила през 2007г. в дома на З.М. В., която не е могла да познае нито нея, нито внучката й. Свидетелката заявява, че много се е говорело, че Зора вече не е в състояние да се оправя сама и е опасна сама за себе си, но доколкото същата няма непосредствени впечатления, а епизодични такива от състоянието й, съдът не кредитира тези показания.
Видно от показанията на свид.Д., който е личен лекар на ищеца, същият многократно е преглеждал майка му, като през 2007г. тя е имала бронхит, сърдечна недостатъчност, появил се и силен дементен синдром – без свидетелят да уточнява кои действия на прегледаната му дават основания да прави този извод. Свидетелят има впечатления от психичното състояние на прехвърлителката от м.май 2008г., когато тя е направила инфекция „червен вятър” и състоянието й е било такова, че не е било възможно да се контактува с нея – с нея се осъществявал много труден контакт, на моменти е била дезориентирана, не била ориентирана и за своята личност, а година преди смъртта й дори не го познавала.
От показанията на свид.А., изготвил съдебно-психиатрична консултация, приложена към исковата молба, която обаче не е годно доказателство, което да може да бъде взето предвид от съда, се установява, че той е психиатър в медицински център”С.Т.”. Същият е видял прехвърлителката за първи път на 07.08.2008г./година след прехвърлителната сделка/ и при извършената консултация за психичното й здраве е констатирал, че е налице тежка деменция, с тежък интелектуален и мисловен дефицит, като дори не познавала сина си. Свидетелят заявява, че такъв процес от гледна точка на медицината протича много години.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-психиатрична експертиза /послесмъртна/, изготвено от в.л. д-р А., се установява, че ако се вземат предвид всички свидетелски показания и приетите по делото медицински документи, отнасящи се до психичното състояние на осв. З.М. В., починала на 94 години от гр. С./такива, освен съдебно-психиатричната консултация, която не следва да се счита като доказателство по делото, няма/, медицинската логика сочи, че най-вероятно преди 01.08.2007г. и на посочения ден същата е страдала от съдова деменция – тежка степен, както е било преценено след последвалите консултации 11 месеца по-късно. Заключението е дадено като вероятно.
Видно от заключението на допълнителната съдебно-психиатрична експертиза/СПЕ/ и обсъждането, направено от експерта е, че ако се кредитират показанията на свидетелите К., Стаматов, А., Д., кореспондиращи с приетите по делото медицински документи, отнасящи се за психичното състояние на осв. З.М. В./такива по делото липсват, предвид изложеното по-горе по отношение съдебно-психиатричната консултация, приложена към исковата молба/, починала на 94 години от гр. С. медицинската логика сочи, че най-вероятно преди 01.08.2007г. и на посочения ден същата е страдала от съдова деменция – тежка степен, както е било преценено след последвалите консултации 11 месеца по-късно, както и че ако съдът даде вяра само на показанията на свидетелите П. и Ч., следва да се приеме, че най-вероятно преди 01.08.2007г. и на посочения ден същата е била със запазени психически годности и тежката степен на деменция при нея се е развила през следващите 11 месеца. Вещото лице дава заключение, че от медицинска гледна точка това допускане е малко вероятно, а и не е подплатено с никаква медицинска документация.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Законово допустимо е договаряне сам със себе си, ако такива права са предоставени с пълномощното – чл.38 ал.1 от ЗЗД, какъвто е настоящият случай, като липсва законова забрана нотариалното удостоверяване на полагането на подписа върху пълномощното да бъде извършено извън нотариалната кантора.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничено от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Липсват конкретни доказателства за обстоятелствата около сключване на договора за покупко-продажба и изготвянето от пълномощното от прехвърлителката, както и такива за мотивите на последната да прехвърли имота на своя внук, вкл. и доказателства относно поведението на приобретателя, ответник по делото, във връзка със сделката.
Няма твърдения, данни и доказателства, които да сочат при сключване на договора и преди това – при упълномощаването, прехвърлителката да е била провокирана по неетичен начин от ответника да му прехвърли имота, а изложените от ищеца съображения за накърняване на добрите нрави, с оглед лишаване на законните наследници от правото им да придобият собствеността върху имота са ирелевантни за спора, доколкото това е законова последица от волята на собственика на имота да се разпорежда със своето имущество.
Не са представени доказателства за недобросъвестно поведение, от страна на ответника, като сключеният договор не е несъвместим с обществения морал, не злепоставя интересите на прехвърлителката с цел извличане на собствена изгода, доколкото същата си е запазила правото да ползва безвъзмездно имота до края на живота си. Не са налице действия в ущърб на доверието на представляваната, тъй като параметрите на продажбата, в т.ч. цена и купувач, запазено право на ползване, са уточнени в пълномощното.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Измама по чл.29 от ЗЗД е налице когато едната страна по договора е била подведена от другата страна да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Преценката на съда се ограничава до това налице ли са измамливи действия от страна на съдоговорителя, вкл. предхождащите упълномощителната сделка действия, както и създадена ли е и поддържана ли е невярна представа за правните последици от договора за мандат. При измамата страната действа под влияние на създадената у нея или поддържана от друг невярна представа, у страната е налице заблуждение и тя е сключила оспорваната сделка под влияние на това заблуждение.
В случая липсват доказателства за умишлено създадена и поддържана от ответника невярна представа за последиците от упълномощаването. Извършените с процесния имот разпоредителни действия са в рамките на предоставената представителна власт. Не е осъществен фактическият състав на измамата като основание за унищожаване на сделката по чл.29 от ЗЗД. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че е налице умишлено въвеждане в заблуждение на прехвърлителката от ответника по делото, поддържане на такова заблуждение и сключване на сделката поради него. Липсват доказателства за умишлено създадена и поддържана от ответника невярна представа за правните последици от договора, поради което и не може да се приеме, че прехвърлителката не е съзнавала какво е съдържанието на пълномощното, а искът по чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявен е в условията на евентуалност и конститутивен иск за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД, според който унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или ръководи действията си. Унищожаването на договора води до заличаване на всички правни последици от сключената сделка с обратна сила.
За
да бъде основателна претенцията на ищеца и да е налице основание за унищожаване
на договора по чл.31 ал.1 от ЗЗД, той следва да докаже, че към 01.08.2007г. З.М.
В. не е могла да разбира или ръководи действията си, като ищецът не е провел
успешно доказване на твърденията си. Правното основание на претенцията по
третия иск е свързана с несъзнателна липса на воля, респ.съгласие, при
извършване на едностранната упълномощителна сделка, поради невъзможност на
упълномощителката да разбира свойството и значението на извършеното, като се
твърди, че макар и дееспособна, прехвърлителката, към момента на
упълномощаване, не е могла да разбира и ръководи действията си. Предвид
заключението на съдебно-психиатричната експертиза и като съобрази показанията
на свидетелите П. и Ч., като
съображенията си защо ги кредитира, съдът е изложил по-горе в решението си,
следва да се приеме, че преди 01.08.2007г. и на посочения ден Зора Милонова В./поч.09.08.2008г./
е била със запазени психически годности и тежката степен на деменция при нея се
е развила през следващите 11 месеца.
Доколкото приживе на прехвърлителката не е било правено искане до съда за поставянето й под запрещение, чл.31 ал.2 от ЗЗД забранява унищожаването на договора след нейната смърт. Представената молба за назначане на попечител на същата съдът не взема предвид, доколкото същата не е идентична по своя характер на искане за поставяне по запрещение до съда, а и липсват доказателства, че такава молба е действително подадена – върху същата няма печат, удостоверяващ входирането й в съответната институция, като самият ищец заявява, че изготвената от сестра му молба не е била представена в община Л., докъдето е била адресирана. Предвид горното и при липсата на безспорни доказателства за невъзможност на прехвърлителката да ръководи действията си, съдът намира, че и искът за унищожаване на договора за покупко-продажба, на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 620лв., от които 500лв. – платено адвокатско възнаграждение и 120лв. – изплатена сума по внесен депозит по допуснатата допълнителна СПЕ, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Б.В., ЕГН ********** ***, срещу Б.П.В., ЕГН ********** и Л.С.В., ЕГН **********, и двамата от гр. С., кв.”С.Р.” бл.*** ет.*2, ап.*, иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Апартамент № 8, находящ се в гр. С., Столична община, Район „Л.”, ул.”Ч.В.”/стара ул.”Г.Т.”/, в жилищен блок № **, на І етаж, състоящ се от: две стаи, кухня, столова и други сервизни помещения, с площ от 70 кв.м., при граници: изток – апартамент М.Л., запад – двор, север – двор, юг – двор, отгоре – държавен апартамент, отдолу – мазета, заедно с Мазе № 8, без отбелязана площ и съседи по документ за собственост, заедно с 1,787% ид.ч. от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, обективиран в нот.акт № **, том ІV, рег.№ 21104, дело № 608/2007г. на нотариус Б.Я. с район на действие СРС, рег.№ 258 на Нотариалната камара.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.Б.В., ЕГН ********** ***, срещу Б.П.В., ЕГН ********** и Л.С.В.,
ЕГН **********, и двамата от гр. С., кв.”С.Р.” бл.*** ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД за унищожаване на
договора за покупко-продажба на следния недвижим имот: Апартамент № 8, находящ
се в гр. С., Столична община, Район „Л.”, ул.”Ч.В.”/стара ул.”Г.Т.”/, в жилищен
блок № 44, на І етаж, състоящ се от: две стаи, кухня, столова и други сервизни
помещения, с площ от 70 кв.м., при граници: изток – апартамент М.Л., запад –
двор, север – двор, юг – двор, отгоре – държавен апартамент, отдолу – мазета,
заедно с Мазе № 8, без отбелязана площ и съседи по документ за собственост,
заедно с 1,787% ид.ч.
от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, обективиран
в нот.акт № **, том ІV, рег.№ 21104, дело № 608/2007г. на нотариус Б.Я. с район
на действие СРС, рег.№ 258 на Нотариалната камара.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Б.В., ЕГН ********** ***, срещу Б.П.В., ЕГН ********** и Л.С.В., ЕГН **********, и двамата от гр. С., кв.”С.Р.” бл.*** ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба на следния недвижим имот: Апартамент № 8, находящ се в гр. С., Столична община, Район „Л.”, ул.”Ч.В.”/стара ул.”Г.Т.”/, в жилищен блок № 44, на І етаж, състоящ се от: две стаи, кухня, столова и други сервизни помещения, с площ от 70 кв.м., при граници: изток – апартамент М.Л., запад – двор, север – двор, юг – двор, отгоре – държавен апартамент, отдолу – мазета, заедно с Мазе № 8, без отбелязана площ и съседи по документ за собственост, заедно с 1,787% ид.ч. от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, обективиран в нот.акт № **, том ІV, рег.№ 21104, дело № 608/2007г. на нотариус Б.Я. с район на действие СРС, рег.№ 258 на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА П.Б.В., ЕГН ********** ***, да заплати на Б.П.В., ЕГН ********** и Л.С.В., ЕГН **********, и двамата от гр. С., кв.”С.Р.” бл.*** ет.2, ап.4, направените по делото разноски в размер на 620/шестстотин и двадесет/лв., на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: