Р Е Ш Е Н И Е № 1551
19.08.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2991/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Диди Ем 11“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Никола
Вапцаров“ № 7, представлявано от управителя Б.А.К., чрез адв. Н.Р. против Наказателно постановление №
К-0047882 от 20.03.2019 г., издадено от Т.Д.Д. – Директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 206,
ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл.
114, ал. 1 от ЗТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди
актосъставителят и административнонаказващият орган (АНО) да не разполагат с
материална компетентност за съставянето на актове, респ. издаването на НП за
такъв вид административни нарушения. Поддържа в хода на процеса по ангажиране
на отговорността на жалбоподателя да са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото му на защита, чрез липса на посочена дата на
извършване на нарушението, на името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, поради непълна правна квалификация на извършеното деяние,
както и разминаване между направената квалификация на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност, ако съдът приеме
жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушението, взема становище да е
налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.Р., която поддържа жалбата и
наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Диди Ем 11“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 28.03.2019 г., установено от известие за доставяне на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.04.2019 г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Диди Ем 11“ ООД стопанисвал заведение
за хранене и развлечения „Бриколаж“, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 223а, за което имал издадено на 09.07.2013 г. удостоверение №
000221-И за утвърдена категория „една звезда“ със срок на валидност до
09.07.2018 г.
На 07.01.2019 г. свид. З.П.Р. – главен инспектор в
Регионална дирекция - Пловдив на Комисия за защита на потребителите, извършила
проверка в гореописаното заведение за хранене и развлечения „Бриколаж“. По
време на проверката туристическият обект бил в работен режим и се обслужвали
клиенти. В обекта имало 3 маси с по 2 стола, или общо 6 седящи места в
търговската зала и 27 седящи места, разположени около 10 маси пред заведението
под навес със стени от найлон, разположен на паркинга на магазин „Бриколаж“. По
време на проверката свид. Р. видяла да се обслужват клиенти, които консумирали
безалкохолни напитки и кухненска продукция. Р. извършила контролна покупка на 1
брой минерална вода „Банкя“ на стойност 1 лев, за което й бил издаден фискален
бон № 0080899/07.01.2019 г., 15:10 часа.
На видно място в обекта била поставена метална табела
с определената категория и удостоверение № 000221-И за утвърдена категория
„една звезда“ за обект Фаст-фууд „Бриколаж“, с адрес на обекта: гр. Пловдив,
бул. „Шести септември“ № 223а, капацитет 50/6/44, дата на издаване 09.07.2013
г., валидно до 09.07.2018 г., лице, извършващо дейност „Диди Ем 11“ ООД, ЕИК:
*********.
По време на проверката при поискване от страна на
свид. Р. не било представено валидно към датата на проверката удостоверение за
утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране.
На 19.02.2019 г. управителят на „Диди Ем 11“ ООД се
явил в сградата на РД Пловдив при КЗП, където представил заявление-декларация
за категоризиране на процесното заведение за хранене и развлечения с вх. №
7000-11/08.01.2019 г. и временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране на туристическия обект с № 000319-И от 18.02.2019 г.
На същата дата свид. Р. съставила Акт за установяване
на административно нарушение № К-0047882/19.02.2019 г. против „Диди Ем 11“ ООД
в присъствието на свидетели и на представител на жалбоподателя, на когото бил
връчен препис от акта срещу разписка.
На 19.02.2019 г. свид. Р. съставила и протокол за
проверка на документи № К-0122355 към Констативен протокол № К-2655278 от
07.01.2019 г., с който жалбоподателят не бил наказан за това, че не е поставил
в близост до входа на туристическия обект на информация за фирма, седалище и
адрес на управление на търговеца, името и фамилията на управителя и телефон за
контакт с него, работно време на туристическия обект, а само бил писмено
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. З.П.Р.. От тях
се установяват датата и мястото на извършената проверка в процесния обект,
който е бил стопанисван от жалбоподателя „Диди Ем 11“ ООД, както и датата на
последващата проверка по документи. Изяснява се и че при първата проверка от
07.01.2019 г. обектът е бил в работен режим, обслужвали са се клиенти, като
включително и свидетелката е направила контролна покупка на 1 брой минерална
вода. Установява се още, че на видно място в обекта е било поставено
удостоверение за утвърдена категория „една звезда“, както и срокът на валидност
на същото – издадено на 09.07.2013 г. и валидно до 09.07.2018 г. От показанията
на свид. Р. съдът установява и обстоятелствата при извършената проверка по
документи, като управителят на дружеството-жалбоподател е представил
удостоверение за открита процедура по категоризиране на процесния обект,
издадено на дата 18.02.2019 г. Настоящият съдебен състав намира показанията на
свид. Р. за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях тя
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец в
хода на извършените проверки. Показанията й са проверени по делото и от
писмените доказателства, които изцяло кореспондират с твърденията на свидетеля.
Не се установяват и основания, по които Р. да се счита за заинтересована, като
в показанията си тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприела при изпълнение на служебните си задължения. По тези съображения съдът
изцяло кредитира показанията на свид. Р..
От удостоверение за утвърдена категория „една звезда“
№ 000221-И за обект Фаст-фууд „Бриколаж“ с адрес гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 223а, с лице, извършващо дейността - „Диди Ем 11“ ООД се
установява, че същото е издадено на 09.07.2013 г. и е валидно до 09.07.2018 г.
От временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране на туристически обект № 000319-И/18.02.2019 г. и удостоверяване
от 19.02.2019 г. от длъжностно лице на гърба на документа се изяснява, че за
процесния обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 223а и
стопанисван от „Диди Ем 11“ ООД, е било издадено посоченото временно
удостоверение на дата 18.02.2019 г.
От протокол за проверка на документи № К-0122355 от
19.02.2019 г. се изяснява, че за извършено нарушение, изразяващо се в
непоставяне в близост до входа на туристическия обект на информация за фирма,
седалище и адрес на управление на търговеца, името и фамилията на управителя и
телефон за контакт с него, работно време на туристическия обект съгласно
изискванията на чл. 115а от ЗТ жалбоподателят не е бил наказан, а само писмено
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание.
От Заповед № 289/22.04.2015 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите се установява, че наказателното
постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на
своята материална и териториална компетентност. Доказателство за
компетентността на актосъставителя съставлява Заповед № 389 ЛС/22.04.2015 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на
административнонаказващия орган и на актосъставителя. В Закона за туризма с
разпоредбите на чл. 175 и чл. 232 се определят кои са контролните органи, имащи
право да установяват административни нарушения по този закон, както и кои са
административните органи, на които са възложени функциите по административното
наказване на извършителите на констатираните нарушения. Видно от изброяването в
посочените текстове няма никакво съмнение, че органите на КЗП имат обща и
неограничена компетентност да установяват административните нарушения по Закона
за туризма и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и да
издават наказателни постановления срещу извършителите им. В случая
жалбоподателят неправилно тълкува използвания в чл. 177, ал. 1 от ЗТ израз
„последващ контрол“. Той е употребен, за да се разграничи и подчертае разликата
между контрола, извършван от категоризиращия орган в процеса на самата категоризация, и контрола, който има право да
извършва КЗП. Същевременно с разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗТ изрично
е предвидено, че органите на Комисията осъществяват контрол за спазване изискванията
на ЗТ за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3. Така
очертаното правомощие несъмнено включва правото на тези органи да контролират
както наличието на категоризация въобще, така и съответствието на
туристическите обекти с определената им категоризация. От разпоредбите на чл.
177, ал. 2 и чл. 179, ал. 2 от ЗТ, регламентиращи конкретните правомощия на КЗП
и на кметовете на общини по повод на осъществяваната контролна дейност, отново
се прави извод, че кметовете на общини извършват контрол в процеса на
категоризация на съответните обекти, но при констатирано осъществяване на
туристическа дейност в некатегоризиран обект, каквато е процесната хипотеза, то
КЗП разполага с контролни правомощия за санкционирането на това нарушение. В
този смисъл е и съдебна практика на административните съдилища в страната -
така: Решение № 1073 от 19.06.2017 г. по
к.а.н.д. № 625/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 424 от 17.10.2018 г. по к.а.н.д. №
506/2018 г. на Административен съд – Добрич; Решение № 316 от 20.06.2016 г. по к.а.н.д. № 374/2016 г. на
Административен съд – Пазарджик; Решение
№ 596 от 28.12.2015 г. по к.а.н.д. № 878/2015 г. на Административен съд –
Плевен. Цитираната в жалбата съдебна практика се отличава с географски-териториална
обособеност, като същевременно е и изоставена в актуалната практика на
Административен съд – Ловеч. По тези съображения съдът приема възражението за
неоснователно.
Не се споделя и възражението да е било допуснато
съществено процесуално нарушение, изразило се в непълна правна квалификация на
деянието, за което е санкциониран жалбоподателят. Както в АУАН, така и в НП от
фактическа страна по ясен и недвусмислен начин словесно е обозначен видът на
процесния туристически обект, а именно заведение за хранене и развлечения, в
което се предоставя туристическата услуга ресторантьорство. Следователно касае
се за обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ, което е било своевременно и надлежно
предявено на жалбоподателя и поради това не може да се приеме, че той не е бил
запознат с фактическите и правни параметри на вмененото му нарушение. В цитираното
решение на друг състав на Районен съд – Пловдив се застъпва изолирано
становище, което няма задължителен характер за настоящия състав, още повече че
това решение е непроверено по касационен ред. От друга страна касационната
инстанция вече е имала повод да се произнесе по този въпрос, като същото по
своето съдържание възражение е било направено при разглеждането на АНД №
5955/2018 г. по описа Районен съд – Пловдив и прието за неоснователно с
постановеното Решение № 1776 от 22.10.2018 г., оставено в сила с Решение № 115 от 16.01.2019 г. по к.а.н.д. №
3657/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Прегледът на съдебната
практика отново ясно показва, че деяния като процесното се квалифицират като
нарушения по чл. 114, т. 1 от ЗТ, а липсата на привръзка към разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗТ не съставлява съществено процесуално нарушение.
Неоснователно е и възражението за различна правна
квалификация на процесното деяние в АУАН и в НП. Противно на посоченото в
жалбата, никъде в акта за установяване на административно нарушение не се
твърди нарушението да се квалифицира по чл. 232, ал. 1 от ЗТ. Напротив, на
страница втора от акта, на предпоследния ред е записано: „С това е нарушен чл.
114, т. 1 от Закона за туризма“. На страница трета отново като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗТ. Видно е, че в наказателното
постановление е дадена същата правна квалификация на нарушението, като е
посочена и санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗТ, тъй като
имуществената санкция се налага за пръв път с НП. Никъде в АУАН не се твърди да
е нарушена разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ЗТ, а пределно ясно е отбелязано, че
актът е съставен на основание тази разпоредба. В наказателното постановление
също липсва твърдение нарушението да е квалифицирано като такова по чл. 232,
ал. 2 от ЗТ, а разпоредбата всъщност е изброена при посочване на основанията,
от които произтича компетентността на наказващия орган да издава наказателни постановления.
В тази връзка напълно законосъобразно АУАН е съставен именно на основание чл.
232, ал. 1 ЗТ, а наказателното постановление - на основание чл. 232, ал. 2 ЗТ.
Не е налице и твърдяната с жалбата небрежност на административния орган, тъй
като нарушение не е допуснато. Самото възражение се обосновава чрез изопачаване
на факти, а твърденията, послужили за негово основание, не отговарят на
обективната действителност. По тези съображения разгледаното възражение съдът
намира за неоснователно.
Несподелимо е и възражението за липса на задължителен
реквизит на съдържанието на наказателното постановление поради непосочване на
името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. В обжалваното
наказателно постановление на пети до седми ред от уводната част е посочено, че
същото се издава въз основа на акт № К-0047882, съставен на 19.02.2019 г. от З.П.Р.
на длъжност главен инспектор в Комисия за защита на потребителите – Регионална
дирекция Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 50. Следователно в съдържанието на НП е
конкретно посочено всяко едно от обстоятелствата, срещу които се възразява с
жалбата, поради което възражението е неоснователно. Отделно от това в хода на
съдебното следствие актосъставителят беше разпитан като свидетел, установи се
именно свид. Р. да е съставила процесния АУАН, а при снемането на самоличността
й отново бяха установени имената, длъжността и местоработата на свидетелката
към датата на съставянето на акта. Така мотивиран, съдът приема, че процесуално
нарушение не е допуснато.
На следващо място неоснователно е възражението
непосочването в НП на постъпилото срещу акта възражение да представлява
съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на
наказателното постановление са уредени с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Сред тях не попада отбелязването дали срещу съставения АУАН е било направено
възражение или не. Следователно това обстоятелство само по себе си не влече
незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърдението, че наказващият орган е
формирал фактическите си изводи при неправилна оценка на събраните
доказателства също не влече незаконосъобразност на НП. Ако от събраните
доказателства се установява различна фактическа обстановка, а вмененото на
жалбоподателя нарушение не е извършено, то тогава наказателното постановление
би било необосновано. Евентуалната грешка при оценката на доказателствените
материали не води до незаконосъобразност, а се преценява при проверката за
правилността на атакуваня административен акт, поради което съдът ще се произнесе
на съответното систематическо място.
Категорично неоснователно е и възражението да не била
посочена дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП. И в двата акта ясно е
отбелязано, че проверката е била извършена на 07.01.2019 г. и датата на
нарушението е отнесена именно към този момент. В жалбата не се прави разлика
между извършване и установяване на нарушението. В случая при проверката на
място в обекта на контрол свид. Р. не е установила валидно удостоверение за
утвърдена категория. За пълно и всестранно изясняване на релевантните
обстоятелства тя е определила допълнителен срок, в който да се представи това
удостоверение или такова за открита процедура по категоризация, тъй като
обективно е било възможно те да са налични, но да не са поставени на видно
място в обекта. Едва на 19.02.2019 г. при проверката по документи, когато е
представено временното удостоверение № 000319-И/18.02.2019 г., е била
установена в пълнота цялата фактическа обстановка. Включително установено е
било, че към 07.01.2019 г. жалбоподателят е извършвал търговската си дейност в
нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ. Следователно по-късното установяване на
нарушението не променя извода, че датата на неговото извършване е именно
07.01.2019 г., когато жалбоподателят е предоставял туристически услуги на
потребители в некатегоризиран обект. Тук следва да бъде съобразено и че
нарушението е резултат от противоправното бездействие на жалбоподателя, който
не предприема указаното му от закона активно поведение за категоризиране на
обекта, в който предоставя туристически услуги. Съдебната практика трайно
приема, че при нарушения, изразяващи се в бездействие, се създава трайно
противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за
действие до преустановяване на това бездействие или до установяването му по
надлежния ред. В случая както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление се сочи датата на извършената проверка – 07.01.2019
г., поради което правото на защита на санкционираното лице не е нарушено, а
датата на извършване на нарушението е правилно определена.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав приема следното:
Жалбоподателят е годен субект на нарушението по чл.
114, т. 1 ЗТ в качеството си на лице, извършващо ресторантьорство в туристически
обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ: заведение за хранене и развлечения. От Констативен
протокол № К-2655278/07.01.2019 г. и от показанията на св. Р., на които съдът
изцяло даде вяра, се установява, че при направената проверка на 07.01.2019 г. процесното
заведение за хранене и развлечения „Бриколаж“ е било в работен режим, като са
се обслужвали клиенти, включително самата Р. е извършила контролна покупка,
предлагали са се безалкохолни напитки и кухненска продукция, а обслужването на
клиентите е било с квалифициран сервитьор. Установява се и че процесното заведение
за хранене и развлечения е било стопанисвано именно от дружеството-жалбоподател
„Диди Ем 11“ ООД. При тези факти се прави правният извод, че от обективна
страна на 07.01.2019 г. жалбоподателят като лице, извършващо ресторантьорство в
туристически обект – заведение за хранене и развлечения, е предоставял
туристически услуги на потребители на тези услуги. С това в обективната
действителност се явяват осъществени всички факти от хипотезиса на правната
норма по чл. 114, т. 1 ЗТ, поради което за жалбоподателя е възникнало
задължението да спазва разписаното правило за поведение в правната норма. Същото
гласи, че туристическите услуги трябва да се предоставят в категоризиран
туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране. В тази връзка в хода на проверката свид. Р.
е установила издадено удостоверение за утвърдена категория „една звезда“, чийто
срок на валидност обаче е бил изтекъл. Поради това тя изисквала да й бъде
представено валидно към датата на проверката удостоверение за утвърдена
категория, което е част от категорийната символика на заведенията за хранене и
развлечения, или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Посочените документи имат удостоверителна функция и служат за доказателство за
приключилата процедура по категоризиране на туристическия обект, респ. за
наличието на подадено заявление за категоризиране и открита процедура за това.
Безспорно се установява по делото, че по време на проверката не е бил
представен нито един от тези документи, поради което с протокола за проверка е
дадена възможност те да бъдат представени допълнително, ако са налични. Следва
да се има предвид, че с констативния протокол не е дадено задължително
предписание за отстраняване на нередовност с определен срок за изпълнение, а
единствено е предоставена допълнителна възможност на жалбоподателя да представи
изисканите документи, в случай че те не са били налични в обекта по времето на
процесната проверка, т.е. целяло се е да бъде извършено едно пълно, обективно и
всестранно изследване на относимите обстоятелства, за да може актосъставителят
да направи обоснован извод бил ли е туристическият обект категоризиран по време
на проверката или в открита процедура по категоризиране. Релевантният момент,
към който това се е преценявало обаче и след указанията в протокола, остава
непроменен – датата на проверката 07.01.2019 г., а не се продължава до 10.01.2019
г. – датата за явяване на представител на жалбоподателя или до друга дата. Това
е така именно поради обстоятелството, че с протокола се дава само допълнителен
срок за събиране на доказателства, а не нови задължителни предписания.
Имайки предвид гореизложеното, от доказателствата по
делото се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е подал заявление
за категоризиране на процесното заведение за хранене и развлечения на 08.01.2019
г., на 18.02.2019 г. му е било издадено временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране на обекта. Следователно при проверката на
07.01.2019 г. жалбоподателят е предоставял туристически услуги в заведение за
хранене и развлечения, което нито е било категоризирано, нито му е било
издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, което е
станало едва на 18.02.2019 г. С това деяние е осъществено изпълнителното деяние
на нарушението по чл. 114, т. 1 ЗТ. Авторството му от страна на
дружеството-жалбоподател се явява несъмнено доказано по делото. Датата и
мястото на извършването му също са категорично доказани – 07.01.2019 г. в гр. Пловдив,
бул. „Шести септември“ № 223а. Нарушението е формално и от обективна страна е
било довършено с осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от
настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тъй като с наказателното
постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, то в
настоящото производство не подлежи на изследване въпросът за вината. При тези факти
настоящият съдебен състав намира за доказано, че „Диди Ем 11“ ООД е осъществило
административното нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ. В тази връзка възражението
на жалбоподателя за неправилна оценка на доказателствените материали се явява
неоснователно.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. В тази връзка настоящият
съдебен състав не споделя практиката при констатация за формално нарушение,
което е първо по ред, то автоматично да се приравнява на маловажен случай, тъй
като това би означавало винаги да отпада административнонаказателната
отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по
ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа,
че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН.
Следователно преценката дали едно административно нарушение представлява
маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на
конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се
посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е
обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност.
Това е така, защото нарушението, за извършването на което е санкциониран
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без да е предвидил необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира,
че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност
на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват
същата степен на обществена опасност. На следващо място съдът съобрази, че при
самата проверка са били установи две отделни административни нарушения и спрямо
едното от тях са били приложени именно правилата на маловажния случай, което
показва, че АНО е приложил необходимия толеранс към дейността на жалбоподателя.
Същевременно това показва и че процесното деяние не се явява изолирана проява
на нарушаване на реда на държавно управление от страна на жалбоподателя, поради
което той не може да бъде оценен като лице с пренебрежително ниска степен на
обществена опасност. Конкретното деяние също не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. За
този извод съдът съобрази изминалия значителен период от време след изтичането
на срока на валидност на последната категоризация на жалбоподателя, като до
момента на проверката са били изминали почти 6 месеца. Предприемането на
действия по привеждане на дейността на жалбоподателя в съответствие със
законовите изисквания е било продиктувано единствено от проверката на
контролните органи, а не поради проявена активност от наказаното лице. От друга
страна се касае за опитен търговец, който е развивал дейност в този обект още
от 2013 година. Следва да се посочи и че нарушението е било отстранено едва на
18.02.2019 г., а не на 08.01.2019 г., тъй като правомерно дейността може да се
извършва едва след издаването на удостоверение за открита процедура по
категоризиране, а не от подаването на заявление за това. Предвид този
продължителен срок на неправомерно осъществяване на дейността, както и
констатираното друго административно нарушение, то деянието разкрива типичната
за този вид нарушения степен на обществена опасност и не представлява маловажен
случай.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗТ
е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лева. В конкретния
случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер
на 1 000 лева. Настоящият съдебен състав намира, че същата е правилно
определена в минималния предвиден размер. Наведените от жалбоподателя доводи за
предприети действия за привеждане на дейността му в съответствие със законовите
изисквания след проверката се ценят от съда като смекчаващи обстоятелства. Така
те са послужили за индивидуализация на следващата се санкция в минимален
размер, поради което и не следва да бъдат втори път отчитани при преценката
дали се касае за маловажен случай. По тези съображения съдът приема, че не е
допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на имуществената
санкция, а наказателното постановление е законосъобразно и правилно и трябва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0047882 от 20.03.2019 г., издадено от Т.Д.Д. –
Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с което на
„ДИДИ ЕМ 11“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Никола Вапцаров“ № 7, представлявано от управителя Б.А.К., ЕГН: **********
на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл.
114, ал. 1 от Закона за туризма.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС