Определение по дело №223/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 36/19.06.2012 година, постановена по Н.о.х.дело № 367/2012 год., К. районен съд е признал подсъдимия Б. А. Х., живущ в с.П., общ.К., обл.К., с ЕГН *, за виновен в това, че на 01.02.2012г. в Г.К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д.К.К. от с.С.В., общ.Н., обл.Б. - като обещал да му продаде златен ланец, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил е подсъдимия Х. да заплати по сметка на Районен съд Г.К. направените по делото разноски в размер на 85.00 лева. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановил подсъдимият да изтърпи наложеното му общо наказание по НОХД № 138/2006г. по описа на РС - М. и по НОХД № 170/2011г. по описа на РС - Стара З., а именно наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години, при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия Б. Х. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража" считано от 03.02.2012г. взета с Определение № 2 от 03.02.2012г. по НЧД № 112/2012г. на КРС, задържане до 72 часа с Постановление от 02.02.2012г. на Районна П. Г.К. и задържане за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице № 35 от 01.02.2012г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Б. Х., който лично и чрез защитника си я обжалва като неправилна - нарушен бил закона и наложеното наказание било явно несправедливо. Сочи се, че обвинението не било доказано по безспорен и несъмнен начин, като за да постанови осъдителната присъда, съдът кредитирал единствено показанията на свидетелите Д.К.-пострадал и неговият приятел-И.П., които не били убедителни и безспорни, тъй като те били заинтересовани от изхода на делото и чрез показанията си защитавали свои имуществени интереси. По делото липсвали други доказателства, от които би могло да се правят изводи за виновност на подсъдимия. Той бил задържан от органите на МВР в с.К., област К. незабавно след пристигането с такси от Г.К. и ако инкриминираната сума от 1800 лева е била получена от него, би следвало при обиска му да бъде намерена. Твърди се, че съдът неправилно не бил приложил разпоредбата на чл.209 ал.З от НК-„маловажен случай", тъй като всички обстоятелства относими към инкриминирания случай-размер на сумата предмет на измамата, начина й на извършване сочели, че вредните последици от деянието са незначителни и престъплението било с ниска степен на обществена опасност. Въпреки, че съдът приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т. 1 от НК, определеното наказание- 8 месеца „лишаване от свобода" било несправедливо завишено. Не било отчетено, че подсъдимият и деянието са с ниската степен на обществена опасност, тъй като подсъдимият страдал от психично заболяване и сам се грижи за болната си майка. Моли обжалваната присъда от 19.06.2012 год. по НОХД № 367/2012 г. на Районен съд-К. да бъде отменена и да се постанови нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение или да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209, ал.3 от НК. Алтернативно моли посочената присъда да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода". Не сочи доказателства.

Прокурора от О. П. изразява становище, че жалбите са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно бил изяснил фактите по делото и е дал правилна оценка на всички събрани доказателства. При постановяване на присъдата не бил нарушен законът. Наложеното на подсъдимия наказание не се явявало явно несправедливо, каквито доводи се правели във въззивните жалби. Счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбите на подсъдимия и на защитника му, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Б. Х. обвинение. Въз основа на събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, като на въззивното следствие нови не са искани и представяни, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Б. А. Х. е роден на 19.11.1981 г. в Г.К., живущ в с.П., общ.К., обл.К., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН *.

Подсъдимият Б. Х. от няколко години се познавал със св.И.П. от Г.Н., с когото работели заедно в областта на строителството. През м. януари 2012г. подсъдимият се свързал по телефона със свидетеля и двамата провели разговор, при който Б. Х. споделил с И.П., че негов познат продавал златен ланец с тегло около 40 грама, който бил добра изработка и на много изгодна цена. Св.П. му казал, че ще се опита да намери купувач за златния накит, който по думите на дееца струвал 1 800 лева. П. споменал на няколко свои приятели за офертата, единият от които бил св.Д. К. от с.С.В.. На последният цената на златния накит се сторила изгодна и той решил да го купи с цел препродажба. Двамата със св.И.П. се разбрали да отидат до Г.К., за да видят златния ланец и евентуално К. да го купи срещу сумата от 1 800 лева.

На 01.02.2012г. сутринта свидетелите И.П. и Д. К. тръгнали от с.С.В. за Г.К. с автомобил, управляван от последния. Същия ден и подсъдимият пристигнал в Г.К., тъй като знаел за тяхното идване в града от св.И.П., с когото постоянно поддържали връзка по телефона. Двамата свидетели пристигнали в Г.К. около 11.00 часа, като И.П. слязъл на първия светофар в града, където се срещнал с подсъдимия. Оттам Б. Х. и св.П., отишли и седнали в кафене, намиращо се до Централна поща К., докато св.К. през това време намерил място, на което да остави автомобила. Междувременно И.П. се обадил на К., обяснил му в кое заведение са седнали и го упътил как да ги намери. Около 15 минути по-късно към св.П. и подсъдимия се присъединил и св.Д. К.. Тримата разговаряли, като дееца разказал, че предлага за продажба златен ланец, с тегло около 40 грама, като бил много добра изработка и сумата от 1 800 лева, която искал собственика за златото била изгодна като цена. По време на престоя им в заведението, подсъдимият Х. се престорил, че разговаря по телефона с притежателя на златния ланец, а всъщност разговарял със св.М., който бил много учуден от странните въпроси и разговор, който води подсъдимия и му казал, че може би е сгрешил номера, но отговор за това така и не последвал. След разговора подс.Х. обяснил на свидетелите П. и К., че момчето, от което трябвало да вземе златния накит не можело да дойде при тях, тъй като не искало да го виждат и затова трябвало да отидат до дома му. И.П. и Д. К. се съгласили и заедно с подсъдимия тръгнали по улица в посока от центъра на града към автогарата. След около 300-400 метра стигнали до жилищна сграда, във входа на която влезли по указание на дееца. Б. Х. казал на пострадалия И. К. да му даде парите, като го уверил, че след няколко минути ще му донесе златния ланец, защото човека, на когото бил същия живеел в отстрещния блок. Той дори посочил на св.К. отсрещната жилищна сграда, в която по негови думи живеело лицето. Така след като подсъдимия създал неверни представи у св.Д. К., че ще му продаде златен ланец, свидетеля К. му предал сумата от 1 800 лева, тъй като сметнал, че за описания му от дееца златен накит с тегло от около 40 грама сделката била изгодна. Пострадалия К. се доверил на Б. Х. и му предал парите в банкноти с номинал от по 50 и 20 лева в присъствието на св.И.П.. Подсъдимият взел сумата и казал на свидетелите да го изчакат отвън пред жилищната сградата, където щял да донесе ланеца, а самия той пресякъл улицата и влязъл във входа на отсрещен блок. Вместо да донесе обещания златен ланец на пострадалия, деецът излязъл през заден вход на сградата и побягнал, като в същото време бил видян от св.П., който веднага тръгнал след него. Св.И.П. извикал приятеля си К. и двамата се опитали да догонят подсъдимия, но не успяли, тъй като същият се качил на таксиметров автомобил и избягал в неизвестна посока. В този момент пострадалия К. разбрал, че е бил измамен от подс.Б. Х., който не му донесъл обещания златен накит с тегло от около 40 грама. Св.П. се опитал няколко пъти да се свърже с подсъдимия по мобилния телефон, но той или го изключвал, или не отговрял на обажданията. Веднага след това свидетелите посетили сградата на РУ„Полиция" Г.К. и съобщили за извършената от дееца измама. Вследствие на проведените издирвателни мероприятия от органите на МВР, Б. Х. бил установен в с.К. и задържан още на 01.02.2012г.

В хода на разследването били проведени процесуално-следствени действия „разпознаване на лице", при които пострадалия К. и св.И.П. разпознали подсъдимия Х. като лицето, което на 01.02.2012г. ги измамило и избягало с предадената му от пострадалия сума от 1 800 лева.

Видно от заключението на назначената и приета съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимия Б. Х. се води на учет с диагноза „лека умствена изостаналост". Към датата на извършване на деянието, а именно 01.02.2012г., и към момента на психиатричното изследване, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Х. е способен да участва в наказателното производство, да възприема правилно фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях. В съдебно заседание вещото лице Н. У. отÝово допълва, че състоянието на подсъдимия му позволява да участва в наказателното производство, да възприема правилно фактите и да дава обяснения.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д.К., И.П. и на Ю. М., последните приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК, отчасти обясненията на подсъдимия Б. Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебно производство - заключение на съдебно-психиатрична експертиза, протоколи за разпознаване на лица, справки от мобилни оператори, справка за съдимост, характеристична справка на подсъдимия, декларация за СМПИС и др. Настоящия съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и П., тъй като същите са последователни, логични и кореспондират както едни спрямо други, така и с другите събрани по делото гласни и писмени доказателства. В подкрепа на техните показания са и показанията на св.Ю. М., от които се установява, че на процесната дата именно свидетелят е транспортирал подсъдимия от с.П. до Г.К., след което около обяд Б. Х. му се обадил няколко пъти по телефона и изненадващо започнал да му говори на български език, като винаги преди това разговаряли на турски, поради което свидетелят му казал кой е насреща и че може би бърка номера, но подсъдимия продължавал да говори несвързано и да му задава странни въпроси. Така свидетелят сочи, че при телефонните разговори подсъдимия го питал: „Как ще направим, кога ще направим, къде си, кога ще дойдеш? Аз му казах, че нещо бърка номера, че това съм аз, Ю., но той продължаваше да повтаря едно и също. Накрая казваше: Добре, пак ще ти се обадя и затваряше телефона. Всеки път говореше на български език и все повтаряше едно и също." В тази им част показанията на св.М. потвърждават показанията на св.К. и П., че когато били с подсъдимия в заведението до централната поща на града, последния провел телефонни разговори, като твърдял, че разговаря с човека, който продава златния ланец, а всъщност е набирал номера и разговарял със св.М.. Свидетелят Ю. М. сочи още, че по-късно той се обадил на подсъдимия и му казал, че скоро ще си тръгва обратно за село и го попитал дали той ще се връща с него, при което Б. Х. му отговорил, че ще го чака до магазин „Технополис”. Съответно в ранния следобяд свидетелят взел подсъдимия от уреченото място и потеглили обратно към с.П., като около 16.00 ч. пристигнали в с.К., където се отбили в кафе „Авеню” и след около половин час в заведението дошли полицаи и помолили Б. Х. да излезе с тях.

По същество в дадените обяснения подсъдимия Б. Х. също не оспорва факта, че на инкриминираната дата е бил в Г.К., където се е срещнал със свидетелите Д.К. и И.П. в кафене в близост до централната поща, като преди това разговаряли няколко пъти по телефона със св.И.П.. Спорен по делото се явява основния факт дали срещата между подсъдимия и свидетелите К. и П. е била във връзка с предложение от страна на подсъдимия да продаде на св.К. златен ланец около 40 Г. за сумата от 1800 лева и дали тази сума е била предадена от свидетеля на Б. Х., който получавайки въпросната сума вместо да донесе ланеца, за който се договорили, е избягал през заден изход на жилищния блок, от където твърдял, че следва да го вземе. В тази връзка настоящата инстанция не дава вяра на обясненията на подс.Х. в частта им, в която твърди, че със свидетелите И.П. и Д. К. не са говорили за златен ланец и не бил обещавал на последния да му продаде такъв срещу сумата от 1 800 лева, както и, че не е получавал изобщо пари от пострадалия, а всъщност е бил изнудван за пари от св.П.. В тази им част обясненията на подсъдимия са напълно нелогични и не се подкрепят от нито едно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а напротив - опровергават се от тях, поради което и съдът възприема тази версия единствено като защитна такава. Ако подсъдимият е бил изнудван от св.П. и/или от пострадалия, то той е имал възможност да подаде жалба и да поиска съдействие от органите на МВР, чиято сграда, на Областната дирекция, се намира в непосредствена близост до заведението, където тримата са се срещнали. Или, поне да сподели, че е бил изнудван или притесняван от двамата свидетели П. и К. със св.Ю. М., с когото заедно са пътували обратно за село П., като подсъдимия е заявил на свидетеля, че си е свършил работата, за която бил дошъл до Г.К.. Отделно от изложеното по делото не са установени данни, а и самия Б. Х. не твърди, че е имал някакви влошени взаимоотношения със св.П. или неуредени имуществени или други взаимоотношения по между им, които да са били повод за идването на двамата свидетели в Г.К. и евентуалното изнудване на подсъдимия. Напротив по делото е безспорно установено, че поводът на двамата да пътуват на инкриминираната дата от с.С.В., общ.Н. до Г.К. е бил именно покупката на златния ланец предложен им преди това от подсъдимия. Двамата свидетели К. и П. подробно обясняват къде и как пострадалия е предал сумата от 1800 лева на подсъдимия, като са били мотивирани от последния първо К. да му даде въпросната сума, а той да я предаде на човека, който продава ланеца, тъй като човека не искал да се среща с купувача. Показанията на двамата свидетели и в тези им части са последователни, логични и кореспондиращи помежду си и по делото няма данни, които да внасят съмнение в достоверността им, поради което и съдът напълно ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс.Б. Х. от обективна страна е осъществил основния състав на престъплението “измама” по чл. 209 ал.1 от НК – на 01.02.2012г. в Г.К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д.К.К. от с.С.В., общ.Н., обл.Б. - като обещал да му продаде златен ланец, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Извършения по-горе в решението анализ на събраните доказателства, пооделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка водят до безспорния извод, че автор на деянието е именно подсъдимия Б. А. Х.. Този извод не се опровергава от факта, че процесната сума от 1800 лева не е била открита у подсъдимия при задържането му същия ден, какъвто довод се прави във въззивната жалба, тъй като от получаването на сумата в Г.К. до задържането му в с.К., подсъдимият е разполагал с достатъчно време да укрие сумата и същата да не бъде установена у него.

Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на извършителя по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. В настоящият случай безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е възбудил у св.Д.К. заблуждение, че ще му предаде златен ланец с тегло от около 40 Г., ако последния му даде сумата от 1800 лв., като това е направил с цел да набави за себе си имотна облага, вследствие на което е причинил на св.К. имотна вреда в размер на 1800 лв. Това е така, тъй като по делото безспорно е установено, че непосредствено след получаване на сумата от 1800 лв. от св.К., подс.Х. е побягнал през задния изход на блока, от където е твърдял, че ще вземе ланеца и съответно не е предал на св.К. обещания златен ланец от около 40 Г. Или, възползвайки се от обстоятелството, че св.К. е искал да закупи предлагания от подсъдимия златен ланец, като успял да го убеди, че човека, който всъщност го продава не желаел да се срещне с купувача, но като той занесе въпросната сума, веднага ще донесе и предаде на свидетеля К. около 40 грамовия златен ланец. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът се установява от обективираното поведение на подс.Х., посочено по-горе в мотивите. Предвид извършения анализ на събраните по делото доказателства, включително и относно авторс‗вото на деянието, настоящият състав намира за неоснователно оплакването на подс.Х., изложено във въззивната му жалба – че не били събрани несъмнени доказателства, че е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, както и направеното в тази връзка искане – да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде признат за невиновен и оправдан по това обвинение. Необосновано е и направеното искане от защитата на подс.Х. – за преквалифициране на деянието като такова по чл.209 ал.3 от НК, т.е. представляващо “маловажен случай”. Това е така, тъй като конкретното деяние на подсъдимия не може да се квалифицира като “маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК с оглед липсата на изискуемите предпоставки на посочената законова разпоредба – липсата или незначителността на вредните последици, или други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. В конкретния случай подсъдимият е извършил деянието в изпитателния срок на друго осъждане и от деянието са настъпили вредни последици за пострадалия, които не са незначителни – имуществена вреда в размер на 1800 лева. Тези обстоятелства не сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичната за този вид престъпления, поради което в случая не може да се приеме, че е налице „маловажен случай” на измама по смисъла на чл.209 ал.3 от НК.

При налагане на наказанието на подс.Б. Х., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства – тежкото му материално и социално положение и здравословното му състояние; а като отегчаващи такива – обремененото съдебно минало на подсъдимия и негативните характеристични данни. Обществената опасност на самия деец е определил като средна по вид. Приел е също, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на което и най-лекото предвидено в закона за това престъпление наказание от 1 година „лишаване от свобода”, би се оказало несъразмерно тежко. Като такова изключително смекчаващо отговорността обстоятелство решаващия съд е приел, че е здравословното състояние на подсъдимия, който е с диагноза „лека умствена изостаналост”. С оглед приетото е наложил наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е определил наказание под законовия минимум от 1 година „лишаване от свобода”, а именно 8 месеца „лишаване от свобода”, като е приел, че наказание в този размер напълно отговаря на извършеното от него и ще осъществи целите на личната и генералната превенция на закона. На основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. С оглед изложеното по-горе за обществената опасност на деянието и дееца, настоящия състав намира, че при определяне на конкретния размер, районния съд е проявил максимално възможната снизходителност. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били съобразени от първоинстанционния съд и които да определят наложеното наказание като прекомерно завишено и несправедливо. Или, така наложеното наказание на подсъдимия по вид и размер напълно отговаря на извършеното от него деяние и ще осъществи целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.

След като съдът е констатирал, че разглежданото деяние е осъществено в изпитателния срок на друго осъждане на „лишаване от свобода”, то правилно на основание чл.68 от НК е постановил да изтърпи и това условно наказание, а именно наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години, определено му като общо такова по НОХД № 138/2006г. по описа на РС - М. и по НОХД № 170/2011г. по описа на РС - Стара З., при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, като правилно също така на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия Б. Х. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража" считано от 03.02.2012г. взета с Определение № 2 от 03.02.2012г. по НЧД № 112/2012г. на КРС, задържане до 72 часа с Постановление от 02.02.2012г. на Районна П. Г.К. и задържане за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице № 35 от 01.02.2012г.

С оглед всичко изложено, настоящата въззивна инстанция намира обжалваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 36/19.06.2012 год. по НОХ дело №367/2012 г. по описа на К. районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.