№ 9677
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110133255 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Н. М., ЕГН
**********, с адрес ..., адв. Д. М., със съдебен адрес ..., против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Зографски манастир“
№ 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.Т. и З.Я.- изпълнителни директори, и „Кредит
Гаранция“ ЕООД, ЕК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л.Б.- управител, с която са
предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл.
първо, второ и трето ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване
нищожност на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-
254112/22.12.2021 г., а в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, предл. II и III ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 и чл. 146 ЗЗП- на клауза по чл. 1, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-254112/22.12.2021 г. Предявява и иск
по чл. 26, ал. 1, предл. II ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за обявяване нищожност на
Договор за поръчителство от 22.12.2021 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД бил сключен Договор за кредитна линия № 3-1-9424-254112/22.12.2021 г., по
силата на който дружеството отпуснало кредит в размер на 500 лв. срещу задължението на
ищеца да върне 602,76 лв. за срок от 12 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора било
предвидено, че ищецът следвало да сключи договор за поръчителство с втория по
настоящото дело ответник- „Кредит Гаранция“ ЕООД, като в изпълнение ищецът сключил
Договор за поръчителство на 22.12.2021 г. при уговорено възнаграждение в размер на 705,04
лв. Твърди, че процесният договор за кредит бил недействителен поради противоречие с чл.
11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Заявява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не
бил посочен приложимият лихвен процент и не били разписани условията за прилагане на
възнаградителна лихва. Нито в договора, нито в погасителния план е посочен общият размер
на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва. Сочи се, че процесният
погасителен план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото в него
липсва задължителна информация. Не ставало ясно каква част от претенцията е главница по
1
договора за кредит, лихва и каква част е такса гарант. Твърди, че договорът за кредит бил
недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по
какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е включено в него. Твърди
се, че заплащането на сумата по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в
ГПР като елемент от общите разходи по кредита, тъй като сключването на договора за
поръчителство било условие за отпускане на кредита. По този начин е заобиколено
правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни
разходи е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва за просрочени задължения. Твърди, че посочването на ГПР, неотговарящ на реално
прилагания, било заблуждаваща търговска практика. Твърди, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от
договора за кредит била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като заобикаляща
закона. Сключването на договора за поръчителство било условие за отпускане на кредита.
Посочва се също, че процесната от договора била неравноправна, тъй като не била
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Поддържа се, че 1 договорът за
поръчителство е недействителен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения
максимален размер на ГПР и поради заобикаляне на закона и нарушаване на принципа за
еквивалентност на престациите, както и защото води до неравновесие в правата на страните
по него. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
представя писмено становище, с което заявява, че поддържа исковите претенции и
направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД подава отговор на
исковата молба, чрез адв. П. П., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че
процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно чл. 11 ЗПК. Твърди,
че на ищеца е била отпусната сумата от 500 лв., която следвало да бъде върната на 12
вноски, всяка в размер на 50,23 лв., като били заплатени три погасителни вноски, а по
отношение на останалите девет- ищецът е изпаднал в забава. Сочи, че няма законово
изискване за предоставяне на методика или начина на изчисляване на ГПР, а само
допусканията, използвани за изчисляването му. Излага, че не е изисквал или приемал
плащания за „такса гарант“. Поддържа, че в договора е посоченият правилният размер на
ГПР. Твърди, че не му било известно потребителят да е договарял разход за поръчителство
към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва изискванията за обезпечението да
са умишлено заявени с оглед размера на отпусната сума по кредита. В процесния договор не
се поставя изискване за кредитополучателя за сключване на договора за гарант. Излага, че в
договора кредиторът е изискал от кредитополучателя да обезпечи кредита, а не да заплати
такси и комисиони за допълнителни услуги. Счита оспорената клауза за индивидуално
уговорена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи.
В съдебно заседание „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не изплаща законен или договорен
представител. Пълномощникът депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа
възраженията направени в отговора. Не ангажира нови доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Д. Д., с който оспорва исковете като недопустими, респективно-
неоснователни. Оспорва да е сключван с ищеца твърдения в исковата молба договор за
поръчителство на 22.12.2021 г. Сочи, че в исковата молба липсват изложени аргументи за
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Оспорва, че не е пасивно
легитимиран да отговаря за евентуални пороци на договора за кредит.
С отговора пълномощникът на „Кредит Гаранция“ ЕООД моли за събирането на
писмени доказателства.
2
В съдебно заседание ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД не изпраща законен или
договорен представител.
С определение № 11824 от 18.02.2024 г. по делото е допуснат за съвместно
разглеждане насрещния иск, предявен при условията на евентуалност от ответника „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД за осъждане на И. М. да заплати сумата от 390,71 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-
254112/22.12.2021 г., ведно със законната лихва от 01.07.2023 г. до окончателното й
изплащане.
С насрещната исковата молба „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД ответникът представя
писмени документи.
Ответникът по насрещния иск И. М. не депозира отговор по насрещната искова
молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване по исковете с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. първо,
второ и трето ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 143 ЗЗП, а в условията
на евентуалностустановителен иск по по чл. 26, ал. 1, предл. II и III ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
и чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба
съдържание на оспорената клауза и сключването на договора на договора за предоставяне на
поръчителство, както и наведените основания за недействителност на двата договора. В
тежест на ответника е указано да установи законосъобразността на договора за кредит и на
договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП; че
сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално уговорена
/т.е. не е била предварително изготвена от банката-кредитодател или дори да е била, то
ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието й/.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата- наличието на облигационни отношения между ищеца и
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-
9429 от 19.11.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 500 лв. в
полза на ищеца; наличието на договор за предоставяне на обезпечение, сключен между
ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД.
В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е било уговорено, че кредитополучателят се
задължава в 5-дневен от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора за кредитна линия да осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с
минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
На следващо място, по реда на чл. 161 от ГПК, съдът е приел за установено, че на
22.12.2021 г. между И. М., в качеството му на клиент/кредитополучател, и „Кредит
Гаранция“ ЕООД, в качеството му на поръчител, е бил сключен договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно за
всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“, сключен между И. М. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила
в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в
3
срок от 5-дневен от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора за кредитна линия не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер,
зависещ от размера на кредита, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност
на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността
и лоялността на клиента. Възнаграждението, което клиентът дължи на поръчителя за
изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от договора, е в размер на 705,04 лв. Съгласно
чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде
заплащано на части съгласно погасителния план. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът
заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на
посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника. На ищеца
бил предоставен и погасителен план с включено възнаграждение за поръчителство, съгласно
който, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство дължимата сума по
възнаграждение за предоставяне на поръчителство възлиза в размер на 705,04 лв.
Сключените между ищеца и ответниците договори за потребителски кредит и за
предоставяне на поръчителство са потребителски, поради което намират своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесните договори за
потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
4
В процесния договор за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР се
определя в зависимост от сумата за усвояване и срока на погасяване, отразен в Приложение
№ 1, представляващ неразделна част от договора. В настоящия казус съгласно погасителния
план заемната сума следва да се върне на 12 броя месечни вноски, с оглед което размерът на
ГПР в процесния случай е 36 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно-
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца по договора за потребителски кредит е в
размер на 1 308 лв., а задължението за предоставяне на поръчителство е в размер на 705,24
лв. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР- 36 %. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство като несъмнен разход действителният ГПР е значително
завишен- около 50,00 %.
Въпреки че всеки един от договорите- този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да
се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост
от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - поръчител, както и от
сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
5
СРС приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен
между потребителя и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, и договорът, сключен между
потребителя и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесния Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-254112 от 22.12.2021 г. и Договор за
поръчителство от 22.12.2021 г. са изцяло нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По предявения от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД срещу И. Н. М. при условията на
евентуалност насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК съдът приема
следното:
Основателността на предявения насрещен иск е обусловена от установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на
следните правопораждащи факти: че е превел сумата по кредита в полза на ищеца, както и
нейния размер.
Както се изясни, въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките СРС
приема, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10- годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
6
от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
По делото е безспорно, че „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е отпуснал сумата от 500 лв. в
полза на И. Н. М. по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-
254112 от 22.12.2021 г. Съгласно справка от счетоводството на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-254112 от 22.12.2021 г.
са постъпили плащани по три вноски в общ размер от 150,69 лв. Ответникът по насрещната
искова молба не излага твърдения в обратната насока, респ.- не представя доказателства.
Предвид гореизложеното, насрещният иск е основателен за сумата в размер на 349,31
лв., представляваща чистата стойност на кредита- дължима и непогасена главница по
Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-254112 от 22.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има както ищецът, така и
ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по първоначално предявените
искове следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса, която възлиза в общ
размер на 100 лв. От посочените 100 лв. внесената по предявения иск срещу „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД държавна такса възлиза в размер на 50 лв., а внесената по предявения иск
срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД държавна такса възлиза в размер на 50 лв.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като е предоставил
безплатна правна помощ на близък. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД следва да заплати в полза на адв. Д. В. М.
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към което следва да се прибави ДДС в
размер 80 лева, доколкото по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД следва да
заплати също в полза на адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към
което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени
доказателства за регистрация по ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 50
лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., т.е. общо 450 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По предявения от И. Н. М., ЕГН **********, с адрес ... против „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.Т. и З.Я.- изпълнителни директори, иск
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия № 3-1-9424-254112 от 22.12.2021 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и
трето ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По предявения от И. Н. М., ЕГН **********, с адрес ... против „Кредит Гаранция“
ЕООД, ЕК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ №
41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л.Б.- управител, иск ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Договор за поръчителство от 22.12.2021 г., сключен към Договор за
7
потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-9424-254112 от 22.12.2021 г., на основание
чл. 26, ал. 1, предл. II ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.Т. и З.Я.- изпълнителни
директори, на основание чл. 23 ЗПК, сумата в размер на 349,31 лв. (триста четиридесет и
девет лева и тридесет и една стотинки), представляваща чистата стойност на кредита -
дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
3-1-9424-254112 от 22.12.2021 г., ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.Т. и
З.Я.- изпълнителни директори, да заплати на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50 лв.- разноски в настоящото
производството.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л.Б.-
управител, да заплати на И. Н. М., ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 50 лв.- разноски в настоящото производството.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.Т. и
З.Я.- изпълнителни директори, да заплати на адв. Д. В. М.- АК - Пловдив, с адрес на
кантора ..., сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л.Б.-
управител, да заплати на адв. Д. В. М.- АК - Пловдив, с адрес на кантора ..., сумата от 480
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.Т. и З.Я.- изпълнителни
директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 450 лв.- разноски в
настоящото производство по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8