Решение по дело №168/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на писмена молба от О.Щ.Ю.с ЕГН -*, с постоянен адрес: град П., ул. “Б.” № 60, като едноличен търговец с фирма „. Ю. – Ш.” – град П., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., област Б.,ул.“. китка” № 22.

Искането е с правно основание чл. 626 във връзка с чл. 625 от ТЗ и чл. 630 ал.1 от ТЗ.

Доводите си молителят основава на фактическите твърдения, изложени в исковата молба по делото, че не е в състояние да изпълни изискуеми и ликвидни парични задължения, дължими по сключени три договора за банков кредит с “О. Б. Б.”, като задълженията ми по тези договори възлизат общо на 301 109.40лв., които към настоящия момент едноличния търговец не е в състояние да заплати. Сумите по банкови кредити едноличния търговец е вземал във връзка с осъществяването на търговската си дейност, като неговите твърдения са, че същият има и публични задължения към държавата, в размер на 1 448лв.

Искането е свързано с твърдение за спиране на плащанията на едноличния търговец към кредиторите му след 15.05.2010г., като е налице хипотезата на чл. 608 ал.1 и ал. 2 от ТЗ, доколкото търговеца не може да изпълнява задълженията си произтичащи от тези търговски сделки, поради което длъжникът моли съда да постанови решение с което да обяви неплатежоспособност на едноличния търговец, да открие производство по несъстоятелност, като назначи временен синдик, както и допусне необходимите обезпечения, след което да насрочи първо заседание на кредиторите.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства, съобразно нормата на чл. 628 ал.1 от ТЗ. Представено е съобразно нормата на чл. 628 ал. 3 от ТЗ и Уведомление по реда на чл. 78 ал.2 от ДОПК.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза.

След като прецени доводите на молителя и извърши анализ на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 03.08.2005г., сключен между “ОББ” – София, като кредитор и „. Ю. – Ш.” – град П., като кредитополучател, е била предоставена от банката на едноличния търговец сумата 207 000лв., с целево предназначение – “ремонт и реконструкция” на недвижим имот, собственост на „. Ю. – Ш.” – град П., представляващ търговски комплекс “Б.”, изграден в УПИ ІІІ -3507, в кв. 355, по плана на град П.. Поради необслужване на кредита от длъжника едноличен търговец, същият е обявен от банката кредитор за предсрочно изискуем, за което е издаден и изпълнителен лист на 05.10.2010г., към която дата задължението възлиза на 193 030.00лв. просрочена главница, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.10.2010г. до окончателното изплащане на дължимото; сумата – 3 354.54лв., представляваща лихва върху главницата, считано от 15.05.2010г., както и наказателна лихва в размер на 71.64лв., считано от 15.05.2010г. до 30.09.2010г.

Между същите търговски субекти е сключен и друг Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.01.2006г., въз основа на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 93 800лв.,с целево предназначение – “ремонт и реконструкция” на МАСИВНА ТЪРГОВСКА СГРАДА, собственост на „. Ю. – Ш.” – град П., находяща се в УПИ VІІ – 1032, в кв. 143 по плана на град П.. Поради необслужване и на този кредит от длъжника едноличен търговец, същият е обявен от банката кредитор за предсрочно изискуем, за което е издаден и изпълнителен лист, като към датата на неговото издаване- 05.10.2010г., задължението възлиза на 89 033.00лв. просрочена главница, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.10.2010г. до окончателното изплащане на дължимото; сумата – 2 309.17лв., представляваща лихва върху главницата, считано от 25.04.2010г. до 30.09.2010г., както и наказателна лихва в размер на 43.97лв., считано от 25.04.2010г. до 30.09.2010г.

Съгласно Договор за предоставяне на инвестиционен банков кредит от 15.11.2006г., сключен между “ОББ” – София, като кредитор и ”О. Ю. – Ш.” – град П., като кредитополучател, е била предоставена от банката на едноличния търговец сумата 45 000лв., с целево предназначение- “Ремонт” на ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, представляващ магазин “Ч.”, изграден в УПИ VІІ – 1032, в кв. 143 по плана на град П., за довършване на пристройка към същия обект със застроена площ от 80.00кв.м., както и закупуване на хладилни камери за новоизградената част. Поради нередовно обслужване на кредита от длъжника едноличен търговец, същият е обявен от банката кредитор за предсрочно изискуем, за което е издаден и изпълнителен лист, като към датата на неговото издаване- 06.10.2010г., задължението възлиза на 17 598.40лв. просрочена главница, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.10.2010г. до окончателното изплащане на дължимото; сумата – 1 294.76лв., представляваща лихва върху главницата, считано от 20.02.2010г. до 30.09.2010г., както и наказателна лихва в размер на 378.78лв., считано от 20.02.2010г. до 30.09.2010г.

Към 31.12.2010г. „. Ю. – Ш.” – град П. има и неизпълнени публични задължения към държавата, в размер на 1 448лв., за която сума липсва плащане и няма образувано изпълнително производство по ДОПК от НАП.

И по трите договора за кредит поради необслужване на задължението от длъжника, вземанията на банката са били обявени за предсрочно изискуеми, като въз основа на изпълнителен лист за главница от 193 030.93лв. и дължимите лихви по Договор за кредит, ремонт и строителство от 03.08.2005г., по искане на банката кредитор – “ОББ” , е било образувано ИД № 990/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д..

Според заключението на експерта икономист по изслушаната и възприета изцяло от съда съдебно икономическа експертиза, общите задължения на „. Ю. – Ш.” – град П. към момента на нейното изготвяне, възлизат общо на 305 113.67лв.

Анализа на общото финансово състояние на „. Ю. – Ш.” – град П., въз основа на представените по делото Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите и Списък на активите на предприятието, анализирани и от експерта икономист по допуснатата и назначена експертиза, налагат извода, че стойността на наличните реални активи на молителят към 31.12.2009г. е 382 000лв., а към 31.01.2011г. – за 101 000лв., като е налице изключително неблагоприятна тенденция, изразяваща се в драстично намаление на стойността на активите с 281 000лв. само за една година. ДА към 31.12.2009г. са в размер на 94 000лв., а към 31.12.2011г. те са в размер на 90 000лв., което според експерта се дължи единствено и само на начислените амортизации. Докато към 31.01.2011г. материалните запаси са за 277 000лв., то към 31.12.2011г., такива изобщо не са налични. Дългосрочните вземания на едноличния търговец от трети лица по счетоводния баланс, както към 31.12.2009г., така и към 31.01.2011г. са в размер на 11 000лв. Общият размер на вземанията на кредиторите към 31.12.2009г. са в размер на 438 000лв., а към 31.01.2011г.- в размер на 165 000лв., но сериозното намаление на задълженията с 273 000лв.,е за сметка на намалението на материалните запаси, които са сведени до 0. Общият извод на експерта икономист по приетата от съда съдебно икономическа експертиза са: че вземанията на кредиторите към 31.01.2011г., надвишават с 64 000лв. реалните активи, което на практика означава, че предприятието на едноличния търговец е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост.

Предприятието на „. Ю. – Ш.” – град П. е преустановило дейността си след 01.01.2011г., като след тази дата липсват приходи и разходи.

Показателите за рентабилност съобразно заключението на експерта икономист, разкриват че коефициента за рентабилност на „. Ю. – Ш.” – град П. за приходи от продажби към 31.12.2009г. е – 0.467, а към 31.01.2011г. е 0.00; коефициента на рентабилност на собствения капитал към 31.12.2009г. е 0.132, а към 31.01.2011г. е 0.131; коефицинетът на рентабилност на пасивите е към 31.12.2009г. – 0.016, а към 31.12.2009г. е – 0.048 и коефициентът на капитализация на активите към 31.12.2009г. е – 0.01. а към 31.01.2011г. е – 0.079. Изследването на рентабилността на едно предприятие се извършва с оглед на установяване на неговата способност да генерира приходи, като същото е показател и за доходност на капитала, тъй като отразява каква част от финансовия резултат съответства на използваните от предприятието активи или налични пасиви. В настоящия случа поради отрицателните величини на коефициентите за рентабилност и най – вече на рентабилността на продажбите и на капитализацията на предприятието, твърде далеч под нормата от 0.10, налага се извода за декапитализация на предприятието и неспособността дейността му да носи печалба на собственика си, както и да бъде ефективна за съществуването на самото предприятие, поради което то е преустановило и дейността си след 01.01.2011г.

Показателите за ликвидност сочат на способността на фирмата да изпълнява текущите си плащания към кредиторите, както и възможността за бързо погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи. Видно от заключението на експерта по съдебно икономическата експертиза, коефициентът на обща ликвидност на ”О.Ю. – Ш.” – град П., е към 31.12.2009г. – 0.678, а към 31.01.2011г. е 0.11, което води до извода, че в края на периода обсъждан от експерта, едноличният търговец може да изпълни текущите си налични задължения с наличните крактотрайни активи в размер на 11 %, като минималната стойност на този коефициент на теория е минимум 1.25 до 1.50. Коефицинтът на бърза ликвидност на молителя към 31.12.2009г. е 0.026, а към 31.01.2011г. е 0.0, което безспорно се дължи на липсата на материални запаси. Коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност на едноличния търговец, къкто към 31.12.2009г., така и към 31.01.2011г. са нулеви величини, поради липсата на финансови средства както в началото, така и в края на анализирания по настоящото дело период. Съгласно икономическата теория и практика, те бил следвало да бъдат най – малко 1 или повече от 1. Изводът е че „. Ю. – Ш.” – град П. не разполага с никакви налични парични средства, с които да може да покрива задълженията си към кредиторите, като едноличният търговец не е в състояние поради липса на финансови средства и вземания, да покрие задълженията си към кредиторите, които са в размер на 165 хиляди лева и надвишават стойността на имуществото на длъжника.

Тези изводи се затвърждават от показателите за коефициента за финансова автономност/неплатежоспособност/, която към 31.12.2009г. е – 2.121, а към 31.01.2011г. е – 0.37, което е сигурен показател за финансова зависимост от кредиторите и финансова нестабилност на „. Ю. – Ш.” – град П., като в конкретика сочат че задълженията на кредиторите надвишават собствения капитал на едноличния търговец с почти 40%. Отрицателни са и величините изразяващи липсата на собствен капитал и декапитализация – коефициентът на задлъжнялост на ”О.Ю. – Ш.” – град П. към 31.12.2009г. е – 8.624, а към 31.01.2011г. е – 2.705.

Кота краен извод в заключението на вещото лице е посочено наличието на трайно установили се отрицателни финансови показатели на предприятието на едноличния търговец, като вещото лице дава заключение за неплатежоспособност и дори сочи, че към 31.01.2011г. „. Ю. – Ш.” – град П. е в състояние на свръхзадлъжнялост по смисъла на чл. 742 от ТЗ, без да отчита че предмет на експертизата е предприятието на едноличен търговец, а не търговско дружество.

От представената по делото декларация на молителят длъжник и събраните писмени доказателства, както и от заключението на експерта по възприетата от съда съдебно икономическа експертиза се установява, че ”О. Ю. – Ш.” – град П. е собственик на следния недвижим имот:

- УПИ ІІІ – 3507, в кв. 355, по плана на град П., целия с площ от 616 кв.м., ведно с построения върху него ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС “Б.”, с площ от 277 кв.м., едноетажен, състоящ се от КАФЕ с площ от 81 кв.м., МАГАЗИН с площ от 24 кв.м., СКЛАД с площ от 116 кв.м. и НАВЕС изграден от метална конструкция, при съседи: УПИ ІV от две страни и от две страни улица. /Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 33, том V, рег. № 5364, дело № 768/2004г. по описа на Нотариуса Е.Я., вписана под № 287 в Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд П./. Върху този недвижим имот е учредена договорна ипотека в полза на “ОББ” , като обезпечение на дълга от 207 000лв, отпуснати като банков кредит от банката на на „. Ю. – Ш.” – град П., като ипотеката е учредена с Нотариален акт № 39, том ІІ, рег. № 4107, дело № 218 от 2005г. на Нотариуса Р. Й., вписана под № 503 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд П.. Същият имот е послужил като обезпечение и за получаването на банков кредит от 45 000лв., за което върху него е учредена ипотека с Нотариален акт № 111, том ІІ, рег. № 6227, дело № 269/2006г. по описа на Натариус Р. М. Й., с район на действие – Районен съд П..

По силата на договор за дарение от Щ. Й.Ю. и Ф.Д. Ю., в полза на сина им – О.Щ. Ю., същият е станал собственик на АПАРТАМЕНТ № 8, построен върху държавна земя – жилищен блок на ГС – град П., с административен адрес: град П., ул. “Б.” № 60, находяща се върху имот с пл. № 2188, който заедно с имот № 2187 и 2186, образуват УПИ І, в кв. 186, по плана на град П., целия с площ от 4 410 кв.м., който апартамент се състои от две стаи, кухня и др. сервизни помещения, със застроена площ от 62.29 кв.м., заедно с приспадащите се по 10.88% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, със светла площ от 7.35кв.м., при съседи на имота: от две страни улица, УПИ ІІ, УПИ ІV, УПИ V, УПИ VІ, УПИ ІХ, УПИ Х и УПИ ХІ./Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том І, дело № 450/1998г. по описа на държавния нотариус към Районен съд П../ Върху този недвижим имот е учредена договорна ипотека в полза на “ОББ” , като обезпечение на дълга от 207 000лв, отпуснати като банков кредит от банката на „. Ю. – Ш.” – град П., като ипотеката е учредена с Нотариален акт № 39, том ІІ, рег. № 4107, дело № 218 от 2005г. на Нотариуса Р. Й., вписана под № 503 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд П..

На името на О. Щ. Ю. като ФЛ са регистрирани в ОД на МВР – Б., сектор “Пътна полиция” и следните МПС: товарен автомобил “Мрцедес 508Д”, с рег. № Е 0225 АВ, бял на цвят и лек автомобил м. “Опел кадет”, с рег. № Е 73 43 ВМ, бял на цвят. Видно от служебно изисканата справка от ОД на МВР – Б., сектор “Пътна полиция”, на „. Ю. – Ш.” – град П., няма регистрирани ППС.

Писмената молба е депозирана пред компетентния за нейното разглеждане окръжен съд, с оглед на местонахождението на седалището на дружеството молител към момента на подаването на писмената молба пред съда/чл. 613 от ТЗ/. С оглед на посоченото правно основание- разпоредбата на чл.626 от ТЗ във връзка с чл. 625 и чл. 630 ал.1 от ТЗ, както и въз основа на фактическите твърдения в исковата молба, за съда е ясно че е сезиран по реда на част четвърта от ТЗ, като производството е иницирано по молба на длъжника съобразно задължението му по чл. 626 ал.1 от ТЗ. Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 626 ал.1 от ТЗ счита, че същият е процесуално допустим, като за длъжника е налице задължение по закон и правен интерес от предявяването му пред окръжния съд по седалището на търговеца ответник към момента на подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. /чл. 613 от ТЗ/.

Производството по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност/чл. 607а ал. 1 от ТЗ/ на лице имащо качеството на търговец. В чл. 1 от ТЗ е очертан кръга от лицата, които имат качеството на търговци по смисъла на закона, като в случая са налице и двата критерия даващи основания търговските сделки на които молителят длъжник се позовава във връзка с искането си да бъде открито производство по несъстоятелност в писмената си молба до съда, да бъдат определени като търговски сделки. От една страна самият молител е , което е една от допустимите в ТЗ правоорганизационни форми за ЮЛ имащо качеството на търговец. От друга страна договорът за банков кредит безспорно е търговска сделка, тъй като банката отпуска парични средства на кредитополучателят във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Следователно релевантни за изследването на неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, са както качеството на търговец на лицето депозирало искането по реда на чл. 626 ал.1 във връзка с чл. 625 от ТЗ, както и търговския характер на сделката от която произтича вземането за което се твърди че е станало изискуемо и дължимо, а търговеца не е в състояние да го изпълни.

Състоянието на неплатежоспособността се преценява от съда към момента, в който той формира своето решение, и то въз основа на анализ на събраните по делото доказателства за цялостния финансов статус на търговеца, тъй като неплатежоспособността е преди всичко едно обективно икономическо състояние на един правен субект, като към този момент следва да са налице всички определени от ТЗ характеристики на неплатежоспособността – вземането което търговеца не може да изпълни да произтича от търговска сделка, като неизпълнението да се дължи на трайна и обективна невъзможност за неизпълнение, а не да касае временно затруднение на длъжника, което същият да може да преодолее. В настоящия случай безспорно са налице материално правните предпоставки които законът свързва с неплатежоспособността на длъжника молител. Съобразно нормата на чл. 608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение към определен кредитор или публичноправно задължение към държавата и общините, а в настоящия случай е видно, че длъжникът молител - ”О. Ю. – Ш.” – град П., не може да изпълни задължението си към “ОББ” , което произтича от сключени в периода от 03.08.2005г. до 15.11.2006г. три броя договори за банков кредит, като длъжникът е преустановил обслужването на кредитите и заплащането на дължимите вноски за тяхното погасяване още към месец 10.2005г., което е станало причина банката да обяви кредите за предсрочно и изцяло дължими и те са станали изцяло изискуеми от кредитора след този момент. Към настоящия момент общото задължение на длъжника към този кредитор е в размер на 303 665.67лв., като длъжника има задължение и към държавата в размер на 1 448лв., което изобщо не е заплатил и което също е самостоятелно правно основание за изводи за неговата неплатежоспособност. От анализа на доказателствата се налага извод, че посочената в чл.608 ал.1 от ТЗ предпоставка- наличие на изискуемо и установено по основание парично задължение по търговска сделка е налице, като изискуемо и дължимо е и вземането на държавата.

Анализа на цялостното икономическо положение на едноличния търговец към настоящия момент дава основание на съда да счете, че неизпълнението на парично задължение на значителна стойност към кредитора по вземането, възникнало в резултат на сключени три търговски сделки – договори за банков кредит, се дължат на трайна и обективна невъзможност за изпълнение, а не се дължат на временни затруднения на търговеца длъжник в резултат на разразилата се в страната и на континента икономическа криза. Анализа на коефициентите за рентабилност на „. Ю. – Ш.” – град П., дават основание за изводи за декапитализация на предприятието и неспособността дейността му да носи печалба на собственика си, както и да бъде ефективна за съществуването на самото предприятие, поради което то е преустановило и дейността си след 01.01.2011г. Показателите за ликвидност пък сочат на неспособността на фирмата да изпълнява текущите си плащания към кредиторите, както и пълна обективна невъзможността за погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи, тъй като едноличният търговец не е в състояние поради липса на финансови средства и вземания, да покрие задълженията си към кредиторите, които са в размер на 165 хиляди лева и надвишават стойността на имуществото на длъжника, което е показател за пълната му финансова зависимост от кредиторите му. Тежкото икономическо положение на финансова нестабилност на „. Ю. – Ш.” – град П. ясно се очертават и от показателите за финансова автономност, които в конкретика,сочат че задълженията на кредиторите надвишават собствения капитал на едноличния търговец с почти 40%, което прави изплащането на дълга на молителят длъжник към неговите кредитори абсолютно невъзможно. Невъзможността за изпълнение на длъжника към кредиторите му, към момента на постановяването на настоящото решение, при това се дължи не на някакви действия от страна на трети лица/в случая дори кредиторите не са депозирали искане за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника/, а е резултат единствено и само на влошеното икономическо състояние на търговеца.

Налице е и втората предпоставка, визирана в чл.608 ал.2 ТЗ, с която законодателят е въвел презумпция за неплатежоспособност на длъжника, ако той е спрял плащанията си към кредиторите. Презумпцията по чл. 608 ал. 3 от ТЗ е оборима, но в настоящото производство са събрани доказателства, които не само че не я опровергават, но и категорично доказват наличието на спряно плащане от длъжника към кредиторите му още към месец 10.2010г. Както вече беше отбелязано по – горе, налице са обективни доказателства за икономическото положение на длъжника, категорично обосноваващи наличието на трайна и обективна невъзможност за заплащане на съществуващите парични задължение на търговеца към неговите кредитори, поради което доказването че тези затруднения са временни и че длъжника разполага с имущество, достатъчно да удовлетвори кредиторите си без опасност за интересите им, не може да се извърши в рамките на настоящия процес, като презумпцията не е оборена и същата поражда правните последици които законът свързва с нея. Категорично настоящата невъзможност на длъжника да изпълни задълженията към неговите кредитори, следва да бъде отграничена от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията, за които длъжника носи отговорност, след като може обективно, макар и със закъснение да изпълни./Р – 806-2006г. на І т.о. на ВКС на РБ/. Частичното заплащане на част от дължимото с осъществени парични вноски от длъжника към кредитора, за които има данни по настоящото дело в периода – 14.09.2010г. до 12.10.2010г., когато частично са били изплатени вноските по дълга на длъжника към кредитора – “ОББ” , не може да обуслови промяна на изводите на съда по настоящото дело, че се касае за невъзможност за изпълнение на паричните задължения към кредиторите, която има траен и необратим характер, доколкото едноличния търговец не разполага с никакви налични парични средства, а имуществото му в цялост не е достатъчно за удовлетворяване на вземанията на кредиторите към него. Следователно налице е едно непредотвратимо и неприкриваемо обективно имуществено положение, което беше безспорно очертано от събраните писмени доказателства и заключението на експерта по изслушаната и възприета от съда съдебно икономическа експертиза. При така представените доказателства съдът намира молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност на „. Ю. – Ш.” – град П. за основателна.

Съобразно събраните по делото писмени доказателства и експертните заключения на съдебно-икономическата експертиза съдът приема, че наличното имущество на молителя длъжник не е достатъчно да покрие задълженията му към неговите кредитори. Той не разполага с достатъчно бързоликвидни средства - краткротрайни активи /в т.ч парични вземания, краткосрочни финансови активи, материални запаси или налични парични средства/ за погасяване на вземанията на кредиторите си. Собственият капитал на „. Ю. – Ш.” – град П., не е достатъчен за да покрие дълговете му, коефициентите му за ликвидност са отрицателна величина, като предприятието на едноличния търговец е декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите му. Предприятието е и закрито, като след 01.01.2011г. същото е преустановило дейността си, като няма нито приходи нито разходи след този период. Безспорно са налице основанията да бъде обявена неплатежоспобността на едноличния търговец, за което той и сам моли съда по несъстоятелността, като бъде открито и производство по несъстоятелност по отношение на длъжника молител.

Кредитор на длъжника, поискал от съда откриване на производство по несъстоятелност, е “ОББ” и макар че вземането се основава на три договора за банков кредит, отпуснати на „. Ю. – Ш.” – град П. в един сравнително непродължителен период от време, същото е станало изискуемо и за трите договора в един и същ период от време и на едно и също основание. Поради сериозни финансови затруднения и обективна невъзможност да заплаща кредитните вноски, длъжникът „. Ю. – Ш.” – град П. е спрял плащането и по трите договора за кредит през лятото на 2010г. Макар по делото да не се съдържат категорични данни за това, банката кредитор в резултат на несвоевременното заплащане на няколко поредни вноски по кредита, е обявила предсрочно и изцяло за изискуемо вземането и по трите договора за кредит за остатъка от главниците по отделните договори, ведно с лихвите към тях, като вземането е станало изискуемо и дължимо именно от момента, когато кредиторът е предприел действия на принудително изпълнение спрямо длъжника, като се е снабдил с изпълнителни листове за вземанията по главници и лихви и е образувано по искане на взискателя ИД № 990/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. Анализа на финансовото състояние на фирмата длъжник назад във времето, налага извода, че по аргумент на нормата на чл. 608 ал1 от ТЗ, за начална дата на неплатежоспобността следва да се счете датата от която едноличния търговец трайно е спрял плащането на вноските по обслужването на получените от него банкови кредити, но следва да се отчете, че спирането за плащането първоначално е настъпило само за дължимите месечни вноски по договорите за кредит. Длъжникът е изпаднал в забава само за тяхното заплащане. Ето защо най – големи основания за начална дата на несъстоятелността да се счете момента от който кредитите са били едностранно обявени от банката за изцяло и предсрочно изискуеми и дължими, като за такава сигурна дата по делото следва да се счете датата от която банката е разполагала с изпълнителен лист за започване на принудително изпълнение спрямо длъжника за остатъка от непогасените кредити, станали дължими изцяло и предсрочно от длъжника. Именно от този момент длъжникът е изпаднал първоначално в забава, а в последствие и в обективна невъзможност да заплати остатъка от непогасените кредити, дължими на кредитора му изцяло. Логично е с оглед на изложеното от фактическа и правна страна, за начална дата на неплатежоспособност на длъжника да бъде определена датата – 05.10.2010г. от която дата кредиторът “ОББ” е разполагал с първия изпълнителен лист за принудително събиране на част от дължимата обща сума от длъжника - „. Ю. – Ш.” – град П., въз основа на който е и образувано цитираното по – горе изпълнително дело.

Следва след обявяването на неплатежоспособността на длъжника и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „. Ю. – Ш.” – град П., да бъде назначен на основание чл. 666 от ТЗ, за временен синдик С. К. В. от град Б., ЖК”З.”, бл.31, .2, ап.5, с ЕГН *, при месечно възнаграждение 350лв./триста и петдесет лева/, като определя срок за встъпването му в длъжност – три дни от съобщаването за извършеното назначение. Следва да бъде задължен назначения за временен синдик, в едноседмичен срок от встъпването му в длъжност, да представи по делото доказателства, че отговаря на изискванията на чл. 655 от ТЗ и предварително писмено съгласие за назначаването му за синдик, с нотариална заверка на подписа.

Съобразно изискванията на чл. 629а ал. 1 от ТЗ, съдът за да реши да допусне предварителна обезпечителна мярка, следва да отчете съществуването на необходимост от запазване на длъжниковото имущество. В настоящия случай недвижимият имот собственост на „. Ю. – Ш.” – град П. и недвижимия имот лична собственост на О. Щ.Ю. като ФЛ, по силата на извършено в негова полза от родителите му дарение, са ипотекирани за обезпечаване на вземането на банката за отпуснатия по трите договора за банков кредит паричен заем и съобразно чл. 722 ал.1 т.1 от ТЗ, при извършване на разпределение на осребреното имущество ако се пристъпи към такова, вземанията обезпечени със залог и ипотека, се заплащат от получената сума при реализация на обезпечението. Изложеното дава основание да бъдат взети от съда мерки ипотекираните имоти да останат в масата на несъстоятелността, като обстоятелството че имота е ипотекиран, не води до извода, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като не съществуват пречки ипотекирания имот да бъде продаден. Ето защо съдът счита, че следва на основание чл. 630 ал.1 т. 4 от ТЗ да бъде наложена обезпечителна мярка - ОБЩИ ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „. Ю. – Ш.” – град П. и на О. Щ. Ю. като ФЛ, до установяване на средствата са които е придобито това имущество.

На основание чл. 638 ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелността, се спират изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Ето защо с настоящото решение следва да бъде постановено и спирането на ИД № 990/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д.

Следва да се определи дата на първото събрание на кредиторите- 14.06.2011г.- от 15.30 часа, в зала №2 на БлОС.

По изложените съображения и на основание чл.630 ал.1 във връзка с чл.608 от ТЗ, Б. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „. Ю. – Ш.” – град П., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., област Б.,ул.“. к.” № 22, представлявано от О. Щ. Ю.с ЕГН -*, с постоянен адрес: град П., ул. “Б.” № 60, и определя начална дата на неплатежоспособността-05.10.2010г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.630 ал.1 от ТЗ за „. Ю. – Ш.” – град П., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., област Б., ул.“. китка” № 22, представлявано от О. Щ. Ю. с ЕГН -*, с постоянен адрес: град П., ул. “Б.” № 60.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на ОБЩИ ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „. Ю. – Ш.” – град П. и на О.Щ. Ю. с ЕГН -*, с постоянен адрес: град П., ул. “Б.” № 60.

СПИРА на основание чл. 638 ал.1 от ТЗ, образуваното ИД № 990/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д..

НАЗНАЧАВА за временен синдик С. К. В. от Б., ЖК”З.”, бл.31, .2, ап.5,с ЕГН *,при месечно възнаграждение 350лв /триста и петдесет лева/ ,като определя срок за встъпване в длъжност – три дни от съобщаването за извършеното назначение.

ЗАДЪЛЖАВА С. К. В. от Б., ЖК”З.”, бл.31, .2, ап.5,с ЕГН *, в едноседмичен срок от встъпването му в длъжност, да представи по делото доказателства, че отговаря на изискванията на чл. 655 от ТЗ и предварително писмено съгласие за назначаването му за синдик, с нотариална заверка на подписа.

СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ на кредиторите на „. Ю. – Ш.” – град П., на 14.06.2011г.-15.30ч., в зала №2 на Окръжен съд-Б., при дневен ред съобразно чл.672 ал.1 от ТЗ.

За Първото събрание на кредиторите длъжникът и временният синдик да се призоват с призовки.

ОСЪЖДА „. Ю. – Ш.” – град П., с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: град П., област Б.,ул.“. китка” № 22, представлявано от О. Щ. Ю. с ЕГН -*, с постоянен адрес: град П., ул. “Б.” № 60, да заплати по сметката на ОС Б., държавна такса в размер на 50.00/петдесет/ лева, която да се събере от синдика при осребряване на масата на несъстоятелността, или по реда на чл. 620 ал. 4 от ТЗ, при приемане на план за оздравяване.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и на незабавно изпълнение, като може да се обжалва пред САС, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Преписи от решението да се изпратят незабавно на Агенцията по вписванията–Търговски регистър за вписване в Търговския регистър, на Службата по вписванията при АВ-гр.П. за вписване на наложената обща възбрана върху имуществото на длъжника и на неговия представител.

Препис от решението да се връчи и на временния синдик.

СЪДИЯ В ОС: